Решение по дело №740/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. Т. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат И. М. – АК Перник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0249-000066/11.12.2024г., издадена от Ч. И. Б. - полицейски инспектор към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до една година.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че същият е немотивиран по отношение на срока на наложената принудителна административна мярка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 20.02.2024 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. В представените по делото писмени бележки жалбата се поддържа, като подробно се развиват изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата – Ч. И. Б. полицейски инспектор към ОДМВР - Перник, РУ Б. редовно уведомен, се явява лично и се представлява от пълномощника си главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата и моли съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражденние и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2024 година, около 21:55 часа в [населено място] на [улица]до ***с посока на движение от [улица]към [улица]настоящият жалбоподател е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] модел „****“ с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка за употреба за алкохол с техническа средство „Дрегер Алкотест“ – 7510 с фабр. № ARРМ - 0417 с проба № **** е отчетен резултат 0.66 промила алкохол в издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване № **** от ****.2024 година /л. 15/. Констатирано е нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № **** /л. 4/, връчен на жалбоподателя на същия ден и подписан с отбелязване, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000066/11.12.2024г., от Ч. И. Б. - полицейски инспектор към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до една година.

Заповедта е връчена на адресата на 12.12.2024 г., а жалбата срещу нея е депозирана до съда 23.12.2024 г., видно от пощенското клеймо на плика.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, включително доказателства потвърждаващи изложеното в АУАН и доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя на оспорения акт.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година /л. 39/, директора на ОД на МВР Перник е оправомощил полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т. 1.7. Видно от служебна бележка УРИ № **** г. /л. 44/, издадена от директора на ОДМВР – Перник, издателят на оспорената заповед – Ч. И. Б. към 11.12.2024 г. е заемал длъжността „полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Б. при ОДМВР – Перник. Следователно същият е бил компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол. Предвид изложеното и представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган. В тази връзка не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. С оглед на това се приема, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Доводите на жалбоподателя, за допуснати процесуални нарушения довели и до неправилно прилагане на материалния закон са основателни.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Обжалваната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а б. "б" от ЗДвП, като в случая не е спорно, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Видно, от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на собствено МПС след употреба на алкохол, като нарушението е [жк], ал. 3, т. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото се приема, че към дата на издаване на атакуваната заповед са налице основанията за налагане на мярката, защото по надлежен ред е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Това обстоятелство е установено след извършена проверка с техническо средство, а и не се оспорва и в сезиращата съда жалба. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, в която разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година.

В така определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи с смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административният орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до една година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т. е. срокът е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Така неопределеният срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до една година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие. Налице са основания за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

В допълнение ЗАНН разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В тази връзка ще се посочи, че оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, а Заповед № 24-0249-000066 от 11.12.2024г., издадена от Ч. И. Б. - полицейски инспектор към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, следва да се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950,00 лева и за платена държавна такса в размер на 10,00 лева. Предвид изложеното при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази решение на СЕС от ***.2024 година по дело **** г., с което е възприето становището, че съдът не е обвързан с определения размер на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.04.2024 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000,00 лева. В случая адвокат М. е изготвила жалба и писмени бележки по делото. Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което страната не е присъствала. В този смисъл съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева съответства реално на положения от адвоката труд за защита на жалбоподателя в настоящето производство и на действителната и правна сложност на делото. Определеното възнаграждение в този му размер, съответства и на направеното възражение за прекомерност от ответната страна. Заплатената държавна такса за образуване на производство в размер на 10,00 лева следва да се възложи в тежест на ответника по жалбата.

С оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски по делото в общ размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производство и 600,00 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000066 от 11.12.2024г., издадена от Ч. И. Б. - полицейски инспектор към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, да заплати на А. Т. А., [ЕГН] от [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.