№ 115
гр. Плевен, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.
в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600343 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на РП Плевен срещу
ПРИСЪДА № 2 от 05.04.2022 г. Постановена по НОХД № 20214420200053
по описа за 2021 година на Районен съд Н..
С обжалваната присъда Никополският районен съд е признал
подсъдимия Г. В. В. - роден на **.**.****г. в гр.П., обл.П., с адрес по лична
карта в П., ул.“П.Р.С.“ №*** и настоящ адрес в с.***, общ.Г., обл.П.,
ул.“****“ №***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН********** за невинен в това,
че на **.**.****г. в село ***, област П. се заканил на М. И. М. от същото село
с убийство /замахнал с дървен кол към него и крещял „ще те убия, ще ви
изчистя цялото семейство, ще ви изтребя“/, като това заканване възбудило у
М. И. М. основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. с
1
ал. 1 от НК. Направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза
на процеса на основание чл. 190, ал. 1, предл. 1 от НПК остават за сметка на
държавата.
Във въззивният протестт се съдържа оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, като въпреки установената правилно
фактическа обстановка във връзка с повдигнатото обвинение,
първоинстанционният съд е приел, че предаденото на съд лице следва да бъде
оправдано.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде отменена и постановена нова осъдителна присъда.
Ответника по протеста моли съда да остави присъдата в сила.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. към датата на инкриминираното деяние живеел в
жилищен имот, находящ се в с.*** на ул.“***“ №**. Взаимоотношенията
между Подсъдимият и пострадалия се познавали от съжителството си в едно
и също населено место. В началото В. и св.М. проявявали добронамереност
един към друг. Причината за влошаване на отношенията между тях било
извършена кражба в дома на В., за която той останал с трайното впечатление ,
че е извършена от св.М. и още някакъв човек, който не бил разпознал. На
**.**.****г. след употреба на алкохол, подсъдимият в 19:16 часа се обадил на
тел.112, като е искал да бъде свързан с РУ-Г., като на зададен въпроса какъв е
случая В. отговорил, че „нямал думи“, а на дежурния в РУ-Н. заявил : „че ще
обърне селото на обратно, бил окраден и знаел, кой го е окрал“. След около
2
един част подсъдимият отново се обадил с искане за полицейско съдействие,
за да бъде придружен до дома на св.М., който според В. преди години го бил
обрал, като го е заплашил. След като не получил исканото съдействие
подсъдимият сам тръгнал към дома на св.М. и от улицата пред портата за
почнал да го вика по име. През това време покрай него минал св. З. Г., който
не бил видял В. да държи нещо в ръцете си и след като се разминали отишъл
в барчето на центъра. М. М. не се отзовал на виковете на В. да излезе от
къщата, след което подсъдимият влязъл в двора, а после и в антрето на
къщата и отново почнал да вика М. да излезе и да чука по прозорците и
намиращите се в антрето гардероби. Когато В. възпрриел свидетеля започнал
да му вика: „Излез“ ; „Защо ме обра?“. Св.М. се уплашил, че В. ще го удари с
дървото което държал и затиснал вратата от вътрешната страна. В.
продължавал да крещи, като го обиждал и му „ защо ме ограби, ще те
пребия“. В. предприел движение по напускане на имота и когато се намирал
при уличната порта извикал, че ще ги убие всичките и полицаите.
Подсъдимия тръгна към центъра, а Е. И. влязла вътре в дома си. След
случилото се в дома му св.М. се е обадил на тел.112 в 20:45 часа и поискал да
бъде свързан с полицията, тъй като в дома му дошъл Г. В. с кол и заплашвал
семейството му. След като пристигнал екип на служители РУ-Г. свидетелите
У. и Д. намерили В. в центъра на село ***, като видимо бил употребил
алкохол и бил афектиран, заради кражбата от дома му назад във времето.
Подсъдимият заявил на полицейските служители, че според него кражбата е
извършена от М. М. и той щял да върви да го пребие, да го убие. Св. У.
посетил местото по сигнал от ОДЧ подаден от Г. В..
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Районният съд е извършил
пълноценен анализ на съвкупния доказателствен материал и установил
правилно фактите по делото.Безспорно се установява, че отправената реплика
съдържаща формално заявление за убийство е отправена от подсъдимият,
когато последният е напускал дома на свидетеля и се е намирал до уличната
лампа и се е движел в посока към центъра на населеното место. По делото
правилно за назначени и приети съдебно психолого-психиатрични
експертизи. От заключението на вещите лице д-р Т. и д-р И. по назначената в
3
хода на делото съдебна психолого - психиатрична експертиза по отношение
на освидетелстваното лице Г.В. В., се установява, че същия е клинично
психично здрав към момента на извършване на инкриминираното деяние
същият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, като липсват медицински пречки за участието му в
наказателното производство. От заключението на вещото лице се извеждат
личностни характеристики за подсъдимия, които се описва като лице с ниска
степен на тревожност, активна враждебност, агресия, импулсивност,
експресия на гняв. Слабо са проявени агресивните и враждебните тенденции,
склонност към изразено придържане към нормите и очакванията на групата.
При обичайна ситуация на фрустрация / преживяване на неудовлетворение на
значими потребности, в най-малка степен освидетелствания би се фокусирал
върху фрустриращото лице за сметка на фокус върху нейното ликвидиране.
Не се установява повишена склонност за отношение към фрустратора чрез
грубост, раздразнение, враждебност, негодувание, отмъстителност. Във
връзка с настоящото производство в хипотеза на извършен агресивен акт от
В., може да бъде предопределен от скъсен самоконтрол върху поведението и
последиците от него поради интензивни емоционални преживявания,
надхвърлили обичайните нива, на фона на продължително във времето
действие на психо травмиращ момент и неефективните във времето опити за
разрешаване на конфликтна ситуация под катализиращо действие на приет
алкохол. Към монета на деянието В. е бил в състояние на алкохолно опиване,
лека степен, като алкохола е допринесъл за поведението му, но не го е
мотивирало. От заключението на вещото лице д-р Т. по назначената в хода на
разследването съдебно - психиатрична експертиза по отношение на
освидетелстваното лице М. И. М. се установява, че същият вследствие на
преживяното на инкриминираната дата е изпитал нормален страх в отговор на
конкретен стимул, което е възприел като риск за здравето и живота си, като
не е последвала психологична травма. По тези съображения въззивният съд
приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство Г. В. не е осъществило както от обективна, така и от субективна
4
страна в цялост престъпния състав по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК. Съставът на
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК предполага установяването по
несъмнен начин на всички признаци както от обективната му така и от
субективната му страна. Престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1
от НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V –
"Принуда"/ от глава II на НК /"Престъпления против личността"/ закриля от
противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С
реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на
поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от
дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е
приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването. Отправените заплахи следва да са били в състояние да
възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. Деянието
се счита довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление,
в случая с убийство, т. е., когато обективираното намерение на дееца да го
лиши от живот, достигне до съзнанието на пострадалия. Заплахата отправена
към М. и И.: „викай, ще ви убия всичките и полицаите“ не е могла да възбуди
основателен страх, че заканата може да бъде осъществена, тъй като в това
време В. вече е бил извън имота на М. и съпругата му и изричайки думите не
се е върнал, а продължил към центъра на селото. Правилно районният съд е
приел, че обвинението не е доказано по един несъмнен и безспорен начин,
поради което е правилен и крайния извод за оправдаване на лицето предадено
на съд.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда.Обсъждането на доказателствата е подчинено на
правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона. При
5
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 2 от 05.04.2022 г. Постановена по
НОХД № 20214420200053 по описа за 2021 година на Районен съд Н..
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6