РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1137/7.6.2021г.
гр. Пловдив, 7 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 1952 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.К.П. с ЕГН **********,***, чрез адв.К.Б. със сл.адрес: ***, „Делови център Пловдив“ ет.6, офис 606, против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 16/06/1/0/00917/3/01/04/01 (изх. № 01-163-6500/157 от 07.07.2020
г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" гр. Пловдив (ОД на ДФЗ – Пловдив), с който на основание чл.38,
ал.1, т.1, предл. първо във връзка с чл.34, ал.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г.
на МЗХ, респ. чл.9, ал.1, т.1 вр. чл.3 ал.3 и чл.6, ал.1 от договор
№16/06/1/0/00917 от 01.09.2016г. и анекс към него от 14.02.2018г. на И.К.П. е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № 16/06/1/0/00917 от 01.09.2016г. и
анекс към него от 14.02.2018г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50
лв.
Жалбоподателката сочи, че според
квитанцията за прием на заявлението й за подпомагане за 2015г., тя е
представила всички изискуеми документи при кандидатстване за подпомагане.
Твърди, че за първи път при проверката на място от РТИ извършена на
20.09.2018г. получава УП, според което тя не притежава удостоверение за
регистрация на животновъден обект /ЖО/ по смисъла на чл.137 от ЗВМД и поради
това предприема действия по регистрация на ЖО. Посочва, че е подала заявление
до ОБДХ за издаване на ново удостоверение по чл.51 ал.3 от ЗВМД, на което е
получила отказ. По отношение на липсата на документите по т.14 от Приложение №7
на Наредба №14 е посочено, че такива са представени впоследствие. По отношение
на липсата на документите по т.15 от Приложение №7 на Наредба №14 се твърди, че
жалбподателката е представила удостоверение по чл.51 ал.3 от ЗВМД, което е било
прието ат администрацията и че спрямо нея няма изискване за получаване на
удостоверение по чл.137 от ЗВМД, за което пък са предвидени тежки процедури. В
жалбата е направено позоваване на практика на Съда на европейския съюз с
твърдение, че за да се гарантира правната сигурност на бенефициентите е важно да
се определят ясни правила, при които нарушенията на правото на ЕС и на
националното право, свързано с неговото прилагане, могат да доведат до
финансова корекция от страна на националната разплащателна агенция. В условията
на евентуалност се твърди, че от страна на административния орган е допусната
грешка, тъй като е приел за редовно заявлението за подпомагане, въпреки липсата
на документ по чл.137 от ЗВМД. Във връзка с последното е направено позоваване
на чл.7, пар.3 от Регламент (ЕО) № 809/2014г. и са изложени доводи, че
задължението за възстановяване не се прилага. Според жалбоподателката не е
спазена и целта на закона. Иска се от съда да отмени оспорения АУПДВ. Претендират
се разноски.
Ответникът – директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, чрез
пълномощника юриск. Н., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради
което иска да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
За
допустимостта:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателката на 13.07.2020г. (лист
45 - известие за доставяне), а жалбата е чрез органа на 27.07.2020г. (видно от
печата с вх.№), т.е. същата е подадена в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
По същество:
На лист 340 по делото е представено заверено копие на
регистрационна карта, видно от която И.К.П. е регистрирана като земеделски
производител. Именно в това си качество е подала заявление за подпомагане с регистрационен
№ 16/0610/00917 от 16.07.2015 г. (лист 135 и сл.) по подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 година. Заявлението за подпомагане е за
проект с дейности: растениевъдство (с култури – жаревица за зърно, фъстъци,
люцерна, домати); животновъдство – овце млечни и други овце; фуражни култури -
люцерна. На лист 653 по делото е представена и квитанция за прием на заявление
за подпомагане.
Според бизнес плана (лист 143 и сл.) се предвиждало:
увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО;
подобряване механизацията на стопанството, чрез закупуване на селскостопанска
техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство;
увеличаване броя на животните в стопанството; завършване на курс с обучение;
достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти в ЕС.
Изрично
в т.VI
„Приложени общи документи“, т.17 от
заявлението е посочено, че към него е приложено и удостоверение издадено от
БАБХ за регистрация на животновъден обект за
проекти в сектор животновъдство.
Със заповед № 03-160-РД/433 от 01.09.2016г. на
директора на ОД на ДФЗ Пловдив (лист 152-153), заявлението на жалбоподателката
било одобрено за финансиране и между Държавен фонд "Земеделие" и И.К.П.
бил сключен договор № 16/06/1/0/00917 от
01.09.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 –
2020, съфинансирана от ЕЗФРСР (лист 154 и сл.). Съгласно договора фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка за
изпълнение на одобрен проект № 16/06/1/0/00917, в размер 48 895, 00 лв., от
които първото плащане в размер на 24 447, 50 лв. да се извърши в срок до два
месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер на 24 447, 50 лв. –
в срок до три месеца след издаване на УИН на заявката за второ плащане,
окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба
№ 14/2015 г. Предвидена е възможност уговорения тримесечен срок от подаване на
заявката за второ плащане да се удължава в случаите и в срока по чл.36, ал.3 от
Наредба № 14/2015 г. В чл.3, ал.3 от договора е посочено, че заявката за второ
плащане се подава в срок до 31.07.2018 година. По делото е приложено и Приложение
№ 1 – неразделна част от договора "Списък на критериите за подбор, по
които ползвателят е получил приоритет". На 14.02.2018г. е сключен Анекс
към коментирания договор (лист 211).
Няма спор между страните не се спори, че първото плащане
по процесния договор в размер на 24 447, 50 лв. е извършено на 19.10.2016 г.
С два броя заповеди
№ 367728 от 10.09.2018г. на
началника на РТИ е наредено извършването на проверка на място на кандидата И.П.
(лист 284-285), за резултатите от която е съставен доклад за проверка на място
(лист 286 и сл.). В т.III от доклада
изрично е посочено, че не е представено удостоверение за регистрация на ЖО по
чл.137 от ЗВМД, а представеното удостоверение с № 1670/16.06.2015г. е с
валидност 6 месеца, като по данни на бенефициера са подадени документи за ново,
но все още не са готови (лист 290 – т.3 от таблицата). Доклада е подписан от
експертите и жалбоподателката на 20.09.2018г., която е приложила и обяснение
(лист 314). На лист 315 по делото е представена справка от списъка с
животновъдните обекти на името на И.К.П..
На лист 317 по делото е приложено копие на УП изх.№ от
20.09.2018г., с което жалбоподателката е уведомена, че при извършената проверка
на място са констатирани несъответствия, по които може да направи възражения.
Със заявление вх.№
3124/30.08.2019 г. (лист 442), жалбоподателката е поискала от БАБХ- Пловдив,
издаването на удостоверение по чл.51 ал.3 от ЗВМД.
На 02.09.2019 г. (първия работен ден след
31.08.2019 г. /събота/) И.К.П. е подала заявка за второ плащане в РРА на ОД на
ДФ „Земеделие" Пловдив, регистрирана с №16/06/1/0/0917/3/01 (лист 318 и
сл.), в който с „х“ е отбелязано, че е представено удостоверение за регистрация
на ЖО издадено от БАБХ. Идентично е отразено и в приложения по делото Контролен
лист за окомплектованост (лист 432-435). Последвало е издаването на уведомително
писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 01-163-6500/546 от 03.09.2019 г.
(лист 436-437), с което от П. е изискано представянето на следните документи: 1.Във връзка Приложение 7 т.15 към чл.34,
ал.1 от НАРЕДБА № 14 от 28.05.2015 г Удостоверение, издадено от БАБХ за регистрация на животновъден обект; 2. По Приложение 3 към Анекс от 14.02.2018 г.
към Договор №№16/06/1/0/00917 от 01.09.2016 г. и проверка на начина на
изпълнение на заложените в таблица за специфични цели и резултати (№1- да се представи
дневник на стопанството и №4 -да бъде
представен регистър на животновъден обект), като периодът на обхват на
документите да бъде не по-късно от датата на подписване на договора с ДФЗ до датата на
подаване на заявка за второ плащане; 3. Във връзка с чл. 14, ал. 1 т.6 от
Договор №16/06/1/0/00917 от 01.09.2016 с ДФЗ да бъдат представени документи,
удостоверяващи реализация на част или на цялата произведена продукция от
отглежданите в стопанството овце - млечни или мотивирано обяснение за липсата
на документите и причината за неизпълнение на резултати за развитието на
дейностите на земеделското стопанство в одобрения от ДФЗ бизнес план, с период
на обхват не по-късно от датата на подписване на по-горе цитирания договор до
датата на подаване на заявка за второ плащане; 4. Във връзка с чл. 14, ал. 1
т.9 от Договор №16061000917 от 01.09.2016 с ДФЗ да бъдат представени документи
с регистрирано правно основание за ползване на цялата налична в стопанството
земя за 2018/2019 стопанска година. Писмото е получено
от П. на 10.09.2019 г. (лист 438- известие за доставяне).
От страна на ОД на ДФЗ Пловдив
е изпратено писмо с изх.№01-161-1200/210 от 03.09.2019 г. до БАБХ гр. Пловдив
(лист 439) с искане за предоставяне на копие на документ с вх.№3124/30.08.2019
г. В резултат на което от БАБХ е предоставено изисканото копие (лист 441).
Междувременно с писмо
№02-161-6500/1076 от 04.09.2019 г. (лист 443) И.П. ***, уточняващо заявление, с
приложени документи - допълнително споразумение от 01.08.2019г. към Договор за
наем от 30.06.2015г. на УПИ Ш-343, в кв. 19 по ПУП на с. Поповица, община
Садово, обл. Пловдив, с което срокът на договора е продължен до 31.12.2023 г.
В отговор на заявление вх.№
3124/30.08.2019 г. на писмо изх.№ 1793 от 09.09.2019г. (лист 543) на П. *** е
отговорено, че БАБХ не издава удостоверения на нерегистрирани ЖО, както и че
ЖО с рег.№ 4127-0160 е вписан като лично стопанство с капацитет до 10 животни.
Посочена е и разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗВМД и е посочено задължението на П.
да регистрира ЖО в ОБДХ гр.Пловдив по реда на чл.137 от ЗВМД.
От ОД на ДФЗ Пловдив до ОДБХ
гр. Пловдив е изпратено и писмо с изх.№ 01-163-2000/562 от 20.09.2019 г. (лист
450) с искане да бъде предоставена информация дали И.К.П. е собственик или
ползвател на ЖО, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. В отговор на което от
ОДБХ гр. Пловдив с писмо с изх. №1926 от 27.09.2019(лист 454), заявяват, че И.П.
няма регистриран ЖО по реда на чл. 137 от ЗВД. Отказа на директора на ОБДХ Пловдив
е оспорен пред Административен съд Пловдив. С решение № 2526 от 06.12.2019г на
ПАС, постановено по адм. д. № 2881/2019г. е отхвърлена жалбата на И.П. срещу
отказ за издаване на удостоверение по чл. 51, ал.З от ЗВМД, обективиран в писмо
изх. № 793 от 09.09.2019 г. на директор на ОДБХ Пловдив (служебна справка на
лист 678-679).
С два броя заповеди
№ 393057 от 20.09.2019г. на
началника на РТИ е наредено извършването на проверка на място на кандидата И.П.
(лист 457-458), за резултатите от която е съставен доклад за проверка на място
(лист 459 и сл.). В т.III от доклада
изрично е посочено, че не е представено удостоверение за регистрация на ЖО по
чл.137 от ЗВМД. Доклада е подписан от експертите и жалбоподателката на
27.09.2019г., която е приложила и обяснение (лист 500).
С писмо вх.
№02-160-6500/7713 от 25.09.2019г. (лист 447) в ОД на ДФЗ Пловдив, П. е депозирала
молба с искане за удължаване на срока за представяне на Удостоверение за
регистрация на ЖО, без представяне на останалите изискани от ДФЗ документи. В
отговор на това с писмо от същата дата П. е уведомена, че следва да представи
цялата кореспонденция с БАБХ в срок от 7 дни. Писмото е получени от П. на 12.10.2019г.
(лист 453- известие за доставяне). А с писмо с изх.№02-160-6500/7713#3 от
18.11.2019 г. П. е уведомена, че въз основа на представените документи от нея и
извършените административни проверки и констатации от страна на ДФЗ искането за
удължаване на срока не е уважено. Писмото е получено на 20.11.2019 г. (лист 547
– известие за доставяне).
С писмо изх.№01-163-6500/635
от 22.11.2019 г. П. е уведомена, че са установени нейни изискуеми публични
задължения към бюджета, както и, че следва да представи документи,
удостоверяващи реализация на част или на цялата произведена продукция от овце -
млечни за целия период от началото на договора с фонда или мотивирано обяснение
за липсата им, както и причината за неизпълнените резултати за развитието на
дейностите на земеделското стопанство в одобрения от ДФЗ бизнес план, с период
на обхват не по-късно от датата на подписване на договора до датата на подаване
на заявка за второ плащане. Писмото е получено от П. на 27.11.2019 г. (лист
550- известие за доставяне). В срока за отговор такъв не е депозиран. Едва на
13.01.2020г. в ДФЗ са представени документи (лист 575 и сл.).
С писмо с изх. №
01-163-6500/25 от 13.02.2020г. (лист 127-133) на директора па ОД на ДФ
„Земеделие" Пловдив е открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, като е определен общ размер на
задължението – 24447,50 лв. На П. е указана възможност да представяне в
14-дневен срок от получаване на писмото на писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане, Писмото е връчено на
19.02.2020г. (лист 134 – известие за доставяне). В указания срок с писмо с вх.
№ 01-163-6500/25#1
от 06.03.2020г. И.П. е направила писмено възражение (лист 46 и сл.).
Последвало е издаването на оспорения АУПДВ № № 16/06/1/0/00917/3/01/04/01
(изх. № 01-163-6500/157 от 07.07.2020 г., с който на основание чл.38, ал.1, т.1,
предл. първо във връзка с чл.34, ал.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. на МЗХ,
респ. чл.9, ал.1, т.1 вр. чл.3 ал.3 и чл.6, ал.1 от договор №16/06/1/0/00917 от
01.09.2016г. и анекс към него от 14.02.2018г. на И.К.П. е отказано пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща
второ плащане по Договор № 16/06/1/0/00917 от 01.09.2016г. и анекс към него от
14.02.2018г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. Органът е обсъдил направените от
жалбоподателката възражения и е приел същите за неоснователни. Според мотивите
на оспорения административен акт е налице
неизпълнение по отношение на липсата на представени документи,
представляващи правно основание за ползване на земята, върху която се отглеждат
културите по бизнес план, с краен срок на действие, отговарящ на срока по
договора, сключен с ДФЗ и липса на регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Според
ответния орган, тези документи като част от приложение № 7 от наредбата са
задължителни и следва да съпровождат заявката за второ плащане към датата,
предвидена по договор за подаването й. Направен е извод, че липсата им се санкционира чрез самостоятелно
основание за отказ от второ плащане и връщане на полученото първо плащане по
договора. Изрично органа подчертава, че нормите, регламентиращи реда и процедурата
за подаване на заявка за плащане не са претърпявали изменения и за ползвателя е
била налице яснота и предвидимост за дължимото поведение по договора.
По делото от
страна на ответника е представена Заповед
№ 03-РД/2709 от 17.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на
директорите на областни дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им
компетентност са делегирани правомощия да издават решения за налагане на
финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични
държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползвателите по подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020. Представени
са още и: Квитанция за прием на заявление за подпомагане; Искане/уведомление за
промяна от 07.12.2017г.; Уведомително писмо до ОД на ДФЗ Пловдив от
01.08.2019г., в което П., сочи необходимостта от време за да подаде заявление
за регистрация по чл.137 от ЗВМД, тъй като тече процедура по смяна
предназначението на земята; Писмо от ОД на ДФЗ Пловдив до И.П., с което се дава
отговор на последното посочено УП.
В хода на
съдебното производство са разпитани свидетелите А. К. К. и Б.К.Д..
Свидетелят К. заявява, че познава жалбоподателката от
20 години и повече, като сочи, че в
момента тя се занимава с овце, със земеделие и произвежда зеленчуци. За зеленчуците,
не знае П. да има затруднение при реализиране на продукцията, като си ги произвежда
и си ги продава. Посочва, че през 2017-2018г. е бил с нея и ходили да търсят
къде изкупуват мляко за овцете, които отглежда в с.Поповица. Посочва, че не са
искали да го изкупуват. Твърди, че в с. Поповица няма мандра и затова са ходили
с нея в с.Тополово, в с.Скутаре, в
Първомай да предлагат млякото си. Свидетелят сочи, че и той имал овце и последните
4-5 г. не изкупуват мляко, както и че нямали предварително сключени договори. Идвали
са месец по-рано и се разбирали къде да дават млякото. К. заявява, че си е
махнал неговите овце, тъй като няма къде да дава млякото. Посочва, че преди
2017 - 2018 г. не са имали проблеми с пласиране на млякото и че той е гледал 75
бр. овце, а П. повече - около 200 овце, не знае точно.
Свидетелят Д. заявява, че е наемодател на земя на г-жа
П., която познава откакто започнал да й дава под наем земя си, от около 5
години. Посочва, че земята е обработваема, за насаждения - за зеленчуци,
индустриални култури. Твърди, че миналата 2020 г. П. е гледала зеле, карфиол. Д.
сочи, че всяка година се правят договорите (едногодишни), което било практиката
на Община Садово. Подчертава, че П. е възнамерявала да закупи земята, но самият
свидетел се въздържа за сега. Твърди, че добре е стопанисвана земята – наторява
се, обработва се постоянно и е доволен, че се е спрял на П. като наемател.
Сочи, че се полагат изключително големи грижи и всяка есен се наторява. Според
свидетеля П. има овце и наторява земята с естествен тор и дава добри резултати
като добиви. Посочва, че П. отглеждала фъстъци през годините и има направени
слънчеви оранжерии, в които гледа репи, кромид лук, чеснов лук, карфиол.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, като безпристрастно и безпротиворечиво дадени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът.
Съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т. 8 ДОПК за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В нормата на §1 т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на чл.20а ал.5 от
ЗПЗП, според който Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.27 ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Именно в тази хипотеза попада
процесния случай. По делото е приложена Заповед №03-РД/2709 от 17.07.2019 г.
(лист 6) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", който по силата на
чл.10, ал.13 от Устройствения правилник на ДФЗ и на основание чл.20а, ал.4 ЗПЗП
може да делегира правомощията си на директорите на ОД на ДФЗ. Макар в процесния
АУПДВ да не е упомената заповедта, въз основа на която директора на областната
дирекция е овластен с правомощията да издава такива актове, то това не води до
нищожност на акта. Ето защо оспорваният акт е издаден от компетентен орган -
Директора на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" - Пловдив, в
рамките на неговата териториална и материална компетентност.
Обжалваният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 16/06/1/0/00917/3/01/04/01, изх.№ 01-163-6500/157 от 07.07.2020 г. е
постановен в изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му.
На първо място е необходимо да се отбележи, че условията
и редът за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
ПРСР 2014-2020 г. са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Като основание за издаването на оспорения АУПДВ е
посочено неизпълнение на изискванията по чл. 38, ал.1, т.1, предл. първо във
връзка с чл.34, ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. Съгласно чл.34, ал.1 от
наредбата, при кандидатстване за второто плащане по ползвателят на помощта
подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и
публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална
разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение
№ 7. А според ал.2, срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва
от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от две
години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на
заявлението за подпомагане. В ал.4 е регламентирано, че ползвателите на помощта
подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за
подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от
един месец преди изтичането му.
В чл.3, ал.3 от договора сключен между жалбоподателката
и ДФЗ (лист 156) е посочено, че заявката
за второ плащане се подава в срок до 31.07.2018 г. (посочения в заявлението за
подпомагане срок за това – най-рано 2 г. и 6м. и най-късно 4 г. и 6м. от датата
на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1месец преди
изтичане на срока по чл.6, ал.1 от договора, съгласно който пък, ползвателят се
задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 31.07.2018 г. В тази връзка се установи по делото, че
жалбоподателкта е подала заявката за второ плащане на 02.09.2019г. (първия
работен ден след 31.08.2019г. /събота).
Според чл.35, ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.,
регионалната разплащателна агенция извършва преглед на документите по чл.34,
ал.1 в присъствието на ползвателя на помощта, като според ал. 2 в случай на
липса или нередовност на документите по ал.1 регионалната разплащателна агенция
не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта
заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. В ал.3 е указана
възможността, след отстраняване на пропуските по ал.2 ползвателят на помощта
има право в рамките на съответния срок по чл.34, ал.2 отново да подаде заявка
за плащане.
Според чл.14, ал.2 от договора, ползвателят се
задължава да представя лично, освен в случаите по чл.22, ал.2 от наредбата,
когато се представят от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично
пълномощно, заявка за плащане и документи към нея, както и допълнително
поисканите от фонда документи, като подаването на заявка и документи се
извършва в нормативно или договорно установения срок.
В настоящия случай се констатира, че с подаване на
заявката за второ плащане жалбоподателката не е приложила изискуемите документи
по т.14 от Приложение №7 на Наредба № 14 от 28.05.2015г., според която при
кандидатстване за второто плащане ползвателят на помощта подава заявка за
плащане по образец и към нея следва да приложи копие от документ за собственост на земя
и/или земеделска земя и/или копие от
вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем,
и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и
регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок не
по-малък от 3 г. от датата на подаване на заявката за плащането (изисква се
за земята, чийто размер се взема предвид при определяне на икономическия размер
на стопанството). В случая за имоти №
004027, 004136, 009062, 009052 и 009061, представените от жалбоподателката
договори за наем са със срок на действие 1 г. считано от 01.10.2019г., а
представения договор за наем на УПИ III-343, в кв.19 по ПУП на с.Поповица е с
изискуемия по т.14 срок, но не е вписан (споразумението) в съответната Служба
по вписванията. Т.е. по отношение на описаните имоти П. не е изпълнила
изискванията на т.14 от приложение №7 на Наредба
№ 14 от 28.05.2015г. В тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на
разпитания по делото свидетел Д. - наемодател
на земя на г-жа П., се установява че всяка година се правят едногодишни
договори, но свидетелят не сочи, че това е по изрично негово съгласие, а само
че било практиката на Община Садово. Изложеното не потвърждава твърденията на
жалбоподателката, че сключването на дългосрочни договори за наем на земеделски
земи зависи от волята на съконтрагентите. Единственото което категорично
заявява свидетеля е, че П. е възнамерявала да закупи земята, но самият свидетел
се въздържа за сега.
На следващо място се установи по делото, че жалбоподателката
с подаване на заявката за второ плащане не е приложила и изискуемите документи
по т.15 от Приложение №7 на Наредба № 14 от 28.05.2015г., според която при
кандидатстване за второто плащане ползвателят на помощта подава заявка за
плащане по образец и към нея следва да приложи удостоверение, издадено от БАБХ,
за регистрация на животновъден обект (изисква се, когато ползвателят извършва
животновъдна дейност). Няма спор по делото, че при подаване на заявлението за
подпомагане с регистрационен № 16/0610/00917 от 16.07.2015 г. жалбоподателката
е представила удостоверение с № 1670/16.06.2015г. е с валидност 6 месеца. Това
е изрично посочено и в доклада за проверка извършена на П. е периода
25-27.09.2019. Тук следва да се направи разграничението между удостоверението
по чл.51 и чл.137 от ЗВМД, като първото е за идентификация на самите животни, а
второто е за регистрация на животноводните обекти. Разбира се търпи критика и
работата на ОД на ДФЗ Пловдив, доколкото още при самото кандидатстване за
финансово подпомагане, П. е следвало да представи Удостоверение,
издадено от БАБХ, за регистрация на животновъден
обект, по смисъла на т.13 от приложение №6
към чл.24, ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. Но изложеното
не я освобождава от вмененото й законово задължение да регистрира животновъдния
обект, именно по реда на чл.137 от ЗВМД. В действителност по делото са налице
данни за активни действия от страна на жалбоподателката в тази насока, но
същите са започнали едва на 30.08.2019 г. със входирано заявление в БАБХ
– Пловдив, като и към настоящия момент такова не е издадено. Ето защо правилно
ответния орган е приел, че към заявката за второ плащане не е приложен и
документ по т.15 от приложение №7 на Наредба
№14 от 28.05.2015г.
Съдът намира за напълно основателно възражението на
жалбоподателката по отношение на затрудненията при реализацията на
произведените количества мляко, в каквато насока са и показанията на разпитания
по делото свидетел А. К., който също имал овце и поради неизкупуването на
млякото последните 4-5 г. ги е махнал. Свидетеля сочи, че заедно с П. са
обикаляли няколко села – Поповица, Тополово, Скутаре, където им отказали да им
изкупят млякото. Отделно от това в оспорения административен акт липсват конкретни
мотиви в тази насока и не са обсъдени възраженията на жалбоподателката, не е
обсъдено и положението на пазара за овче мляко в региона през процесните
периоди, а само и единствено е посочено правното основание чл.6 ал.1 от
договора сключен между жалбоподателката и ДФЗ. Въпреки това обаче правилно
административният орган е направил извод, че са налице предпоставките на чл.38
ал.1 предл.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., съгласно която ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал
заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение
№ 7 документи.
Не се установява нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК, доколкото ползвателят на помощта е бил
надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора. Отговорността
за неизпълнението на договорни клаузи е предвидена нормативно както в действащ
подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е
задължил да спазва. В случая договорените между страните последици от
неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ се
явяват приложени в съответствие с правните норми.
С оглед на изложеното, оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено с административно
производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което
жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на
100лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК във
връзка с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.П. с ЕГН **********,***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/06/1/0/00917/3/01/04/01
(изх. № 01-163-6500/157 от 07.07.2020 г., издаден от директора на Областна
дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Пловдив (ОД на ДФЗ – Пловдив),
с който на основание чл.38, ал.1, т.1, предл. първо във връзка с чл.34, ал.1 от
Наредба № 14/28.05.2015 г. на МЗХ, респ. чл.9, ал.1, т.1 вр. чл.3 ал.3 и чл.6,
ал.1 от договор №16/06/1/0/00917 от 01.09.2016г. и анекс към него от
14.02.2018г. на И.К.П. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в
размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 16/06/1/0/00917
от 01.09.2016г. и анекс към него от 14.02.2018г. по подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
2014-2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 24 447, 50 лв.
ОСЪЖДА
И.К.П.
с ЕГН **********,***, да заплати на
Държавен фонд "Земеделие" - София направените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: