Р Е Ш Е Н И Е № 38/28.3.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на десети
март две хиляди и двадесети втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВАНЯ СТОЯНОВА
2.
ВАНЯ БЯНАВА - НЕЙКОВА
при секретаря Красимира
Юрукова и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова КАНД № 21 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН
и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Г.Д.З. ***, чрез адвокат В.К. ***, подблоково
пространство срещу решение № 67 от 31.10.2021г. постановено по нахд № 258/2020г. по описа на РС, Елхово, в частта, с което
е изменено Наказателно
постановление №22-0000223 от 13.08.2020г. издадено от и.д. директор на
РД"Автомобилна администрация" - гр.Бургас, /определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП,
чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН/, в частта по пункт втори, с
което на Г.Д.З. , живущ ***, за административно нарушение по чл. 89, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България на основание чл. 93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв., като изменя правната квалификация на нарушението, от такова по чл. 89,
т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на такова по чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и
на НП. В касационната жалба се излагат доводи за това, че при съставяне на АУАН
и НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно
заседание касаторът Г.Д.З., редовно призован не се явава
и не изпраща представител. С писмена молба адвокат В.К. изразява съображения по
съществото на спора.
Ответната
страна - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. Постъпила е писмена защита от пълномощник
на изпълнителния директор на ИА"Автомобилна
администрация", в която изразява становище по неоснователността на
депозираната жалба в частта, с която е обжалвано решението на ЕРС. Освен
изложеното сочи, че произнасянето на ЕРС с решение е след едномесечния срок,
което намира за съществено процесуално
нарушение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Според
участващия в процеса прокурор, решението на районния съд е законосъобразно и
следва да се остави в сила. Счита, че направените изменения в НП са в
компетентността на съда извършващ цялостна проверка на законосъобразността на
издадения акт. Намира за неотносимо възражението, че
решението е постановено една година след съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество тя
се преценя като неоснователна по следните съображения:
Предмет
на касационна проверка е решение № 67 от 31.10.2021г. постановено по нахд № 258/20220г. по описа на РС, Елхово, в частта, с
което е изменено Наказателно постановление №22-0000223 от 13.08.2020г.
издадено от и.д. директор на РД"Автомобилна администрация" -
гр.Бургас, /определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.
92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал.
2 от ЗАНН/, в частта по пункт втори, с което на Г.Д.З. , живущ ***, за административно нарушение по чл. 89, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България на основание чл. 93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв., като изменя правната квалификация на нарушението, от такова по чл. 89,
т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на такова по чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
За да
постанови своя съдебен акт, ЕРС е приел за безспорно установено, че на 30.07.2020г. около
11.15 на път 1-7, с.Кирилово до "Чешмата" жалбоподателя е управлявал
товарен автомобил "*" от категория N3 с рег.№ *****, с полуремарке "*" от категория 04 с рег.№ *****, и
двете собственост на "Транс-спед експрес" ЕООД
- превозвач по CMR №********* от 31.07.2020 г. и е извършвал превоз на товари
от с.Борисово, обл. Ямбол до Република Гърция, с
товар технологична дървесина-бор черен - 48 пространствени кубически метра,
както и че при извършената му проверка не е представил пътен лист, както и
товарителница, нито такава по приложение №15 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.,
нито по Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Единственият документ който жалбоподателя
е представил във връзка с товара е бил превозния билет.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът приел за безспорно установено, че жалбоподателят на
датата посочена в акта и НП е извършвал международен превоз на товари. За този
превоз има издаден надлежен документ носещ дата на издаване 30.07.2020г., т.е.
от датата на проверката, а именно: международна товарителница /CMR/.
Представеният документ съдържа всички необходими реквизити по Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съгласно
разпоредбите на тази Наредба при извършване на международен превоз не се
изисква пътен лист и водача следва да представи товарителницата по образец
съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), различна от товарителницата приложение №15, която се изисква по Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
Международния превоз не е подчинен на Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. За извършения превоз е издаден такъв документ, от него е
видно, че се касае за същия превозвач, а именно „Транс-Спед
Експрес“ ЕООД и за същото превозно средство - състав от ППС с рег.№ ***** и
рег.№ *****. Товарителницата е издадена на 30.07.2020 г. /т.е. в деня на
проверката/ в гр. Свиленград. Стоките съгласно товарителницата са получени в
Ямбол на 30.07.2020г. и получател е „Акритас“ -
Гърция. Жалбоподателя е спрян за проверка в района на с.Кирилово, който е
участък от пътя с.Борисово -гр.Елхово - гр.Свиленград. Към момента на
извършване на проверката превозът на товарния автомобил е подчинен именно на Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
тъй като в момента на натоварването на стоката на товарния автомобил за
осъществяването на международен превоз се издава и международната товарителница
/CMR/. Липсват данни международната товарителница да е била издадена след
извършване на проверката.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподателя не е извършил
нарушение на чл. 89, т.2 и т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, доколкото при
извършения от него международен превоз не се изисква пътен лист, както и не се
изисква товарителница по Наредба № 33 от 03.11.1999 г., а такава по Наредба №
11 от 31.10.2002 г., каквато е била издадена и приложена по настоящото дело.
Съгласно чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, при извършване на международен
превоз на товари в превозното средство трябва да се намира и товарителницата по
образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR). За това нарушение санкцията е предвидена в чл. 93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози, т.е. същата е идентична с тази за нарушение по 89, т.3
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Касае се за еднакво по вид нарушение, без да
е налице съществено изменение на обстоятелствата по нарушението, доколкото и
двете нарушения се изразяват в непредставяне на документ - товарителница, а
международния превоз също е вид обществен превоз.
Предвид горното съдът намира, че НП в частта по пункт 1 -
за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България следва да бъде
отменено, а в частта по пункт 2 - за нарушение по чл.89, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, следва да бъде изменено, тъй като се касае за еднакво наказуемо нарушение, и не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
ЯАС намира решението за правилно.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява изменение на НП в частта по пункт 2., като приема, че за административно нарушение по чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България на основание чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., като изменя
правната квалификация на нарушението, от такова по чл. 89, т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на такова по чл.19,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари. Следователно към момента на проверката в автомобила е
следвало да се намира и товарителницата по образец
съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR).
ЯАС, втори касационен състав споделя правните изводи на ЕРС в тази насока.
ЯАС, втори касационен състав при
произнасяне на решението си съобрази същото с Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, според което „В производството по реда на раздел пети, глава трета
на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.“
За прецизност следва да се
посочи, че НП е отменено в частта по пункт. 1 и не е постъпила касационна жалба
срещу решението на ЕРС в тази му част, поради което същото е влязло в сила по
пункт. 1. В този смисъл съдът намира, че не следва да обсъжда изложените
възражения в писмената защита на ответната страна касаеща
пункт 1 на НП.
Първоинстанционното решение е мотивирано както по отношение
на фактическата обстановка, така и по отношение на правната квалификация на
деянието и отговорността на нарушителя. Правилна е преценката на ЯРС,
че в случая не намира основание за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В този
мисъл ЯАС счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Решението, в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответната страна и чл. 27 е от ЗАНН, следва Г.Д.З.,
живущ *** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата
от 80 /осемдесет/ лева, който
съответства на обхвата на правната помощ, оказана по делото и фактическата и
правната му сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 67 от 31.10.2021г. постановено по нахд № 258/2020г. по описа на РС, Елхово, в частта, с която
е изменено Наказателно
постановление №22-0000223 от 13.08.2020г. издадено от и.д. директор на
РД"Автомобилна администрация" - гр.Бургас, /определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП,
чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН/, в частта по пункт втори, с
което на Г.Д.З., живущ ***, за административно
нарушение по чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93,
ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв., като изменя правната квалификация на нарушението, от
такова по чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на такова по чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
ОСЪЖДА Г.Д.З., живущ *** да заплати на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, съставляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете