Мотиви : Против подс.И.С.Д.
е предявено обвинение по чл.343ал.3пр.последно б.“а“ пр.2 вр.
с чл.343ал.1б“б“ вр. с чл.342ал.1 от НК.
В с.з. представителя на РП-К.
поддържа обвинението,като прави подробен анализ на събрания доказателствен
материал и счита,че въз основа на същия обвинението се доказва по безспорен и
несъмнен начин.Моли на подс.Д. да бъде наложено лишаване от свобода ,както и
лишаване от право да управлява МПС, в
размер на средния предвиден в закона.
По делото е постъпила молба от
пострадалата св.И.Е.Е., с която моли да бъде
конституирана ,като частен обвинител по делото,като съдът я уважи.Същата се
явява лично и с повереник – адв.Е.Е., който моли съда да признае подс.Д. за виновен
по предявеното му обвинение, като също прави обстоен анализ на доказателствения материал и
съответната съдебна практика на ВКС.
Адв.А.Б.
като защитник на подс.Д. взема становище,че неговия подзащитен следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение,тъй като не бил извършил нито
едно от вменените му нарушения на ЗДвП.Прави обстоен анализ на доказателствения материал, на установената пътна обстановка
и поведението на пострадалата свидетелка.Счита,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния
резултат.
От обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, изготвените съдебно-медицински и съдебно-автотехнически
експертизи, както и приложените писмени
доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
Подс. И.Д.
притежавал лек автомобил марка „Фолксваген Венто“ с
рег.№ ***, тьмносин металик на цвят, производство
1992г. Същият бил правоспособен водач от 1991г. и нямал сериозни нарушения на
ЗДвП или произшествия.
На
10.10.2016г. преди обяд ,същият се движел по главната улица в гр.К., по бул.„***“,
в посока от центъра на изток. Управлявал собствения си лек автомобил,като на предна дясна седалка се
возел св.М.М..На задната седалка се возел неговия син
Щ.Щ..Времето било сухо,хубаво и слънчево.Бил пуснал
фаровете. Подсъдимият и свидетелят отпред били с обезопасителни
колани. Движението било натоварено. Имало доста автомобили. Първо подсъдимия се
движел от пазара към моста над реката в града.Там спрял на светофара, като имал
намерение да завива наляво. Светнало зелено и завил наляво.Започнал да се движи
в посока от запад на изток по главната улица. Имало две ленти за движение в
неговата посока за движение. Подсъдимият се движел в лявата лента за
движение,защото в дясната имало спрени автомобили.Преди да стигне до ресторант
„Белчовата къща“ по пътя имало неравности.Пешеходната
пътека била на около 10-15 метра и на нея нямало пешеходци.Преди пешеходната
пътека имало спрян един микробус марка
„Мерцедес“,син на цвят с рег.№ ***.Същият бил паркиран от дясната страна на управлявания от подс.Д. автомобил.В този момент видял,че от саксиите,които
са от лявата страна, от затревено островче една жена слизала с гръб
назад.Тогава подсъдимият Д. намалил
скоростта и завил леко надясно.Пак погледнал напред към пешеходната пътека и
тогава видял друга жена – пострадалата И.Е., която се движела с бърз ход в
посока север по пешеходната пътека. Същата
спряла за момент, огледала се и потеглила с бърз ход по пешеходната пътека. Първият
момент, в който водачът видял жената, тя вече била по средата на пешеходната
пътека.Подсъдимият веднага задействал
спирачната система, но въпреки това не успял да спре навреме и блъснал с автомобила
си пострадалата И.Е., която паднала на земята.
На място пристигнали органите на полицията и
линейка,като пострадалата била откарана за оказване на медицинска помощ.Бил
изготвен протокол за оглед на местопроизшествие /л.12 от ДП/.
По делото първоначално е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза,от чието заключение се установява,че при посочените пътни условия на
10.10.2016г. в гр.К., бул.„***“ в посока изток се е
движил л.а. марка „Фолксваген“, модел „Венто“ с рег.
№ ***, управляван от Д.. По същото време до дом № 73 по пешеходната пътека в посока
от юг на север се е движила пешеходката Е..В зоната на пешеходната пътека и
наоколо 1,6м – 1,7м южно от северния край на лентите за движение, в посока
изток между тях е настъпил удар, в резултат на който пешеходката е получила
травматични увреждания.Първоначалният контакт между тях бил реализиран с лявата
част на предната броня на височина около 0,35-0,45м. от пътното покритие и на
около 0,3-0,4м. в дясно от левите габарити на автомобила в долния ляв крайник
на пострадалата.Към този момент надлъжната ос на лекия автомобил е била
разположена успоредно на надлъжната ос на
платното за движение с предна част
насочена на изток, а пострадалата е била ориентирана с лице на север /с лявата
си част на тялото към предната част на автомобила/. Тъй като ударът настъпил под масовия център на тялото,същото
е пропаднало върху предния капак, където са настъпили вторичните удари в таза
на пострадалата. Към момента на удара пешеходката и лекият автомобил са били в
движение, като същият се е намирал в началото на ефективното спиране.
Вследствие на разликите между скоростите на автомобила и тялото на
пострадалата, същото на около 11м. източно от мерната линия е пропаднало през
предна странична лява част на купето. След установяването на автомобила по
данни на водача,същият е преместен 1-2 метра в посока изток, след което е
позициониран на местоположението,в което е фиксиран в огледния
протокол.
В зоната на настъпилото ПТП била налична
следната пътна маркировка:
Хоризонтална маркировка:
„Единична прекъсната линия“, тип „МЗ“, разделяща двете южни ленти на
булеварда;
„Пешеходна пътека“ тип „М 8.1“;
„Изкуствена неравност“ за
намаление на скоростта на движение, тип „габари“,
разположена западно от пешеходната пътека.
Вертикална маркировка :
-Пътен знак „Д17“- „Пешеходна
пътека“, разположен на 0,8м. западно от западния
край на пешеходната пътека;
-Пътен знак „А18“- „Пешеходна
пътека“ - разположен в началото на отсечката, където е настъпило ПТП.
В.лице
е приело ,че пешеходката се била спряла
за една секунда, след което се е движила с бърз ход. Водачът е имал техническа
възможност своевременно да възприеме опасността и чрез спиране да предотврати настъпването
на ПТП при конкретните пътни условия. Основната техническа причина за
настъпването на конкретното произшествие в случая била закъснялата реакция на
водача на процесния лек автомобил.
Според в.лице Ч. появата на опасност, в
частност появата на пострадалата пешеходка в зоната на пешеходна пътека,
регулирана с пътни знаци и хоризонтална маркировка, би следвало да се приеме от
техническа гледна точка за очаквано /предвидимо/ препятствие за водача, поради
което същият е следвало така да подбере скоростта на движение на управлявания
от него автомобил,че да може да намали, а при необходимост и да спре при
появата на препятствие. В случая основната причина за настъпване на
конкретното ПТП е движението на процесния лек
автомобил с технически неправилно подбрана скорост в зоната на пешеходната
пътека.
По делото е изготвена и допълнителна
автотехническа експертиза от в.лице Ч., който дава
допълнително заключение,че мястото на удара в напречно разположение се намира
на около 1,6 – 1,7м южно от южния край на разделителния остров между
разнопосочните ленти за движение, а в надлъжно направление запад-изток в
средата на обособената пешеходна пътека - в случая на около 1,5м източно от
нейния западен край.
Скоростта на движение на процесния лек автомобил
към момента на удара е възлизал на 34 км/час (9,4 м/сек.), а непосредствено
преди това на 41 км/час (11,4м/сек.).Скоростта на движение на пешеходката непосредствено
преди удара е дадена от в.лице при три
различни хипотези :
1.При движение със спокоен ход е възлизала на Vр = 1,25 м/сек (4,5 км/час)
2.При
движение с бърз ход,скоростта на движение на
пешеходката е възлизала на Vp=1.55 м/сек (5.6 км/час)
3.При движение със спокойно прибягване ,скоростта на движение на пешеходката би възлизала на Vp=2.19 м/сек (7,9 км/час).
Установено било,че при спокоен
и бърз ход на пешеходката,водача
на лекия автомобил би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, а при спокойно тичане на пешеходка тя би попаднала в опасната
зона на спиране .
При приетата хипотеза, че Е. е пресичала пътното платно тичайки със
спокойно темпо,водача би имал техн.възможност да я възприеме от 17.3м. пред фронта на
автомобила.При всяка скорост на движение
на лекия автомобил под 33.4км/час при спокойно бягане на пешеходката, Д. би имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието.
По делото по искане на защитника на подс.Д. беше
допусната и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза от същото в.лице инж.Ч.,който
беше изготвил и предходните такива.Последният имаше за задача да извърши допълнителен оглед на
местопроизшествието и даде отговор за наличните препятствия на пътя и на тротоара
на местопроизшествието.Същият е констатирал,че
е налична старо залята циментена
отливка,компенсираща разликата между нивата на платното за движение на бул.“***“
и южния тротоар.Същата била със средна шИ.а 10-11см. и с дължина 1.5м. Източният край на отливката
се намирал на 3.3.м. западно от западния край на
пешеходната пътека,а западния край на отливката съответно на 4.8м. западно от
западния край на пешеходната пътека.
В.лице е отговорило също така ,че на мястото е констатирало,че източната
колона на вратата на входа-изхода към склад-магазина,собственост на св.Л. се
намира на 2.6м. западно от западния край на пешеходната пътека, а западната
колона на същата врата - на 4.6м. западно от западния край на
пешеходната пътека.
Видно от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,изготвена от в.лице д-р П.
е че пострадалата И.Е.Е. при станалото на 10.10.2016г., ПТП е получила оток на ляво бедро, хематом в пубисната /срамната/ област на таза.счупване на лявата
срамна и седалищна кости.Описаните и установени травматични увреждания отговаряли
да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да са получени по време и
начин, каквито данни имало по делото, а именно при станало ПТП от блъскане на
пешеходец от движещ се автомобил с последващо падане
върху терен. В случая не били засегнати жизнено важни органи.
Счупването на тазови кости в ляво - срамна и седалищна е причинило трайно
затруднение в движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния
процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около
2-3 месеца. Останалите травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.
По
делото бе извършена по искане на
защитата и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,като в.лице д-р Б. след като се запозна с историята на
заболяването на пострадалата Е. и рентгеновата снимка, предоставени от МБАЛ-
гр.К.,където е била на лечение пострадалата след инцидента, потвърждава,че се
касае за счупване на срамна и седалищна кости на таза вляво.Уврежданията били травматични и били причинени от действието на твърди тъпи
предмети със значителна кинетична
енергия. Причиненото ПТП протичало в четири фази : В 1-ва фаза се осъществявал контакт
между автомобила и пешеходеца,и в
частност в областта на долните крайници
за пешеходеца и в областта на предната част на автомобила /броня,маска
,фарове/.В конкретният случай нямало описание на увреждания на подбедриците,
като понякога измененията от
първоначалния контакт били дискретни. Автомобилът обаче имал счупен ляв фар на нИ.60см.от
пътя.
Във 2-ра
фаза тялото на пешеходеца
попадало върху предната част на автомобила –преден капак или стъкло
/какъвто е и настоящия случай/, като според в.лице именно в тази фаза Е. е
получила счупването на костите на таза вляво /срамна и седалищна/,а
автомобилът - описаните деформации,като част от тялото на пострадалата е
контактувало с предното стъкло, без да е възможно да се посочи точно коя.
В 3-та
фаза тялото било отхвърлено от
автомобила в посока на движението му ,а в 4 –та фаза пострадалата е
попаднала върху пътното платно, като
уврежданията от тази фаза обичайно били по-леки от тези във 2-ра фаза.
Счупването
на лявата срамна кост и лявата седалищна
такава на таза било причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник на св.Е. за повече от 30
дни ,като възстановяването траело около
2-3 месеца,от които първите 2-4 седмици
пациентът бил с имобилизация.
По делото
се събраха множество гласни доказателства ,които съдът следва да анализира и
обсъди,тъй като в отделни детайли са противоречиви.
В с.з.
подс.И.Д. дава подробни обяснения,които са
едновременно гласно доказателствено средство и
средство за защита. Същият не се счита за виновен по предявеното му обвинение,като
твърди,че имало спрян бус от източната
страна на пешеходната пътека,а
пред него и ситроен пикап.Твърди,че
ударил пострадалата в източната страна на пешеходната пътека, като същата
седнала на предния капак, претърколила се и паднала до лявото колело.След
това,за да не я удари с предната врата изместил колата 2 метра напред.Подс.Д.
обяснява ,че от ляво имало
работници,които чистели градинката.Едната от жените излязла назад,видял й жилетката,защото
му се набил цвета и в този момент ударил
другата жена. Заявява : “Просто жилетката ми превзе очите“.Според него преди
пешеходната пътека имало триъгълен знак, който я обозначавал ,но нямало как да го види,защото му пречел паркирания бус. Не
отрича,че на първата пешеходна пътека след моста имало знак за такава,както и на втората.
Когато за първи път видял жената тя била до половината на улицата и притичвала през нея.
Била обута с чехли.Според него минала бързо ,но ако била минала малко по-бързо,нямало
да я бутне.Твърди,че същата гледала надолу, дори не се обърнала да погледне.
През
цялото време подс.Д. се движел в лявата лента,тъй
като в дясната било пълно с паркирани коли.
Въпросният
бус бил преместен след произшествието назад,на около
7 метра максимум.
Частната
обвинителка и пострадала св.И.Е. твърди за
инцидента,че пресичала на пешеходната пътека и била обута с чехли.Не гледала за
автомобили,но била стъпила на нея.Колата я блъснала,тя паднала,ударила се и дошла линейката да я вземе. Като ходела все си подтичвала /
показва ситни бързи крачки/ .
Свидетелите
очевидци на случилото се са св.Щ.Щ. и св.М.М.,които са се возили в автомобила ,управляван от подс.Д., като първия свидетел бил на задната седалка,а
втория свидетел отпред.
Св.Щ.Щ. твърди,че имало паркиран син бус от дясната страна на пешеходната пътека,на
която е станало произшествието. Пострадалата
излизала тичайки и бягала бързо,видяла колата и тръгнала да бяга. Пред тях имало друга кола ,тя минала и госпожата тръгнала веднага.И. я ударил
с лявата страна на колата ,като предния прозорец и предния ляв фар
били счупени.Тя паднала,след което излезли от колата и й оказали първа помощ.Опитала се да стане
,но те не й разрешили.
И. се
движел с разрешената за града скорост. Според свидетеля Е. тичала,обърнала се
към тях бягайки и продължила да бяга. Твърди,че между буса
и пешеходната пътека нямало други автомобили,като предната му част била на 1-2 метра от пешеходната пътека. Колата блъснала
пострадалата на средата на пешеходната пътека.
По
искане на страните бяха приобщени показанията на този свидетел, дадени в ДП,които същият потвърждава и в с.з., и в
частност,че пострадалата спряла за секунда,
видяла тяхната кола,преценила ,че ще
мине и се затичала.
Св.М.М. пътувал на предната седалка до подс.Д.,когато
настъпило произшествието. Същият твърди,че
пострадалата „притичваше направо си бягаше по пешеходната пътека“. Видял я в рамките на
5-6 м.,като нямало време да реагират.Свидетелят извикал ,подсъдимия свил ,за да
избегне удара ,но я ударил.Потвърждава,че имало спрян бус
до пешеходната пътека,дълъг около 6-7м.Видял пешеходката непосредствено преди
удара ,като заяви,че на него не му била ограничена видимостта от буса. След удара
тримата скочили уплашени ,излезли и я попитали как е , като тя искала да става
,но той и хората около нея й казали да лежи.
По делото,с
цел изясняване фактическата обстановка в пълнота бяха разпитани и св.Р.Л. и нейния брат- св.М.К., които управлявали процесния син бус,който към
момента на инцидента бил паркиран в
близост до пешеходната пътека.
Според
Л. ,същият бил спрян на разрешеното в закона място- на около 5 метра от
пешеходната пътека.Твърди,че пикап пред него не е имало.
От
техните показания става ясно ,че след инцидента същият е бил преместен
назад от св.К. по разпореждане на полицейските служители.
Св.Иво
Ц. е полицейски служител,който е посетил местопроизшествието и обясни каква е ситуацията,която са заварили.Не
е сигурен дали въпросния бус е бил преместен след произшествието.
С цел
изясняване в пълнота на обстоятелствата по-делото и по-конкретно дали
въпросният син бус е бил преместван след инцидента
беше допусната и очна ставка между св.Л. и св.Щ.,като се констатират отново противоречиви показания
,тъй като Щ. твърди,че превозното
средство не е било премествано,а св.Л. обясни,че е местено по разпореждане на
полицейските органи.
По делото са приложени и 2бр. протоколи от
очни ставки,проведени в хода на досъдебното производство ,съответно между св.И.Е.
и св.Щ.Щ. и св.М.М.,от
които е видно,че последните двама също говорят за притичване от страна на пострадалата
по пешеходната пътека.
Съдът
приобщи и множеството писмени доказателства,касаещи здравословното състояние на
пострадалата Е. след инцидента и съответно
причинените й телесни увреждания,а именно ф-ра
№6709/13.10.2016г., ф-ра №7051/18.09.2017г., История
на заболяването /ИЗ/ на името на частната обвинителка
Е. ***, ведно с цялата медицинска документация, както и рентгенова снимка, епикриза ИЗ №7819 на името на И.Е., експертно решение на
името на И.Е. №2808/04.11.2013г. на МБАЛ „Проф.Д-р Ст.Киркович“-Ст.Загора.
Приложените протокол за оглед на местопроизшествие от
10.10.2016г. ведно със снимков материал, както и ксерокопие
на СРМПС част I на л.а.м.“Фолксваген Венто“ с рег.№ ***,
ксерокопие на СРМПС част I на т.а.м.“Мерцедес Спринтер
212Д КА“ с рег.№ СТ9249АР, АУАН бл.№396347/10.10.2016г.,
НП №16-0284-003260/24.01.2017г. на Началника на ОДМВР-Ст.Загора,РУ-К., справка
за нарушител/водач изходяща от Н-к гр.“ПК,също допринасят за разкриване на
фактическата обстановка по делото в
пълнота.
Предвид
изложените фактически обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,се налага правният извод,че с действията си подс.И.С.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 ал.3предл.последно,
б.“а“, предл.2-ро, вр. с
чл.343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Този
правен извод се базира на показанията на св.И.Е.,които макар и да не са
детайлни ,с оглед характерните особености на личността й,кореспондират в значителна степен с показанията на св.М.,св.Л. и най-вече със заключението
на изготвените съдено-медицински и съдебно-автотехнически
експертизи от които се установява по категоричен начин механизма на причиняване
на телесно увреждане, мястото на инцидента и последващите
действия на всички участници в него.
На първо място се спори от страна на защитата,дали
преминавайки през пешеходната пътека св.И.Е.
е тичала .В тази насока се събраха множество и различни доказателства,в
това число обясненията на
подсъдимия и на неговите спътници /св.Щ.
и св.М./ ,като съдът намира,че показанията на последните двама са дадени от
лица,които се познават с подсъдимия и се
опитват да подкрепят защитната му теза.Та всички те казват,че св.Е. е „тичала,направо бягала“.Самата св.Е.
в с.з. обясни,че е подтичвала със ситни
малки стъпки, които показа и целия съдебен състав и страните придобиха ясна представа за нейните телодвижения,още
повече че същата е била обута с чехли и при всички случаи не е могла да бяга
бързо. Освен това с оглед на нейното
телосложение и реакции не следва да се възприемат твърденията на подсъдимия.В
този смисъл съдът възприема тази хипотеза на съдебно- автотехническата
експертиза,която е изчислила нейната скорост на движение при бърз ход -
1.55м/сек /5.6 км/час/, при който ход в.лице е възприело,че водачът е имал техническа
възможност своевременно да
възприеме опасността и чрез спиране да предотврати настъпването на
ПТП-то при конкретни пътни условия.Основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП в случая
била закъснялата реакция на водача на процесния лек автомобил.Между другото и св.М. в с.з. обясни,че св.Е. е спряла, погледнала е към автомобила на Д. и е тръгнала да пресича,като преди това
е имало лек автомобил ,който се е движил пред този на подсъдимия.
Другият
аргумент на защитата,позовавайки се и на обясненията на подс.Д.
и във връзка с който се събраха възможно най-много гласни доказателства, е дали водача е възприел
знака,обозначаващ пешеходната пътека,тъй като
непосредствено пред него,в дясната лента на пътното платно бил спрян син микробус, управляван от св.Р.Л..В този
смисъл св.М. твърди,че лично той ,возейки се до водача е възприел пътния знак. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и скицата, изготвена от в.лице Ч. е налице такъв пътен знак,
обозначаващ пешеходната пътека /Д 17/, като е налице и пътна маркировка за
пешеходна пътека.Освен това още в началото на отсечката също е наличен пътен
знак /А18/ обозначаващ наличие на пешеходни пътеки,поради което съдът намира за
неоснователно твърдението на подсъдимия, че при положение ,че не е видял пътен
знак ,който бил закрит от буса , е налице невиновно
поведение от негова страна.
Не на
последно място ,следва да се отбележи ,че на два пъти в обясненията си подс.Д. обясни,че вниманието му било ангажирано с
присъствието на служител по чистотата,облечен с обозначителна жилетка, намиращ се на островчето от лявата му
страна,което явно му е попречило да види
пресичащата на пешеходната пътека св.Е. и съответно да реагира навреме за да предотврати сблъсъка.
Съдът
намира,че не може да се приложи и по-благоприятния законов текст на чл.343а
ал.1 от НК,тъй като не се доказва по безспорен начин ,че подс.Д.
е направил всичко зависещо от него,за да окаже помощ на пострадалата след
възникване на произшествието. Установи се главно от свидетелските показания,че
същият е слязъл от автомобила и е казал заедно с другите свидетели на
пострадалата да не се движи, като
липсват данни същият да е викал бърза помощ , да я е придружил до болницата и
т.н.
Защитата
на подс.Д. твърди ,че същият не е извършил вменените
му нарушения по ЗДвП,а именно по чл.5ал.2т.1,чл.20ал.2,чл.116,чл.119ал.1 от ЗДвП и чл.119 ал.2 от ЗДвП.
Съдът
анализирайки изложената фактическа
обстановка ,подкрепена с описаните по-горе доказателствени
средства ,намира,че с поведението си подс.Д. единствено не е осъществил престъпния състав на
чл.119ал.2 от ЗДвП,а именно “При заобикаляне
на спряло пред пешеходна пътека
ППС, водачът на нерелсовото ППС е
длъжен да се движи с такава скорост,която
да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци “.От данните
по делото,вкл. и обясненията на подсъдимия, които съдът в тази им част кредитира и от показанията на св.Щ. и
М.,се установява ,че подс.Д. в конкретния пътен
участък се е движил само в лявата пътна лента ,тъй като в дясната такава имало
паркирани автомобили,т.е. не се доказва че същият е извършвал маневра „заобикаляне“ на спряло
пред пешеходна пътека ППС,поради което същият следва да бъде признат за НЕВИНЕН
и ОПРАВДАН по така предявеното му
първоначално обвинение,че при осъществяване на деянието е нарушил правилата за
движене по пътищата по чл.119ал.2 от ЗДвП.
Съдът
при направените до тук правни изводи се съобразява с
мотивите на ТР №2/16г. на ОСНК и в частност т.6б“а“ от същото ,където се възвежда като абсолютно правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно,но
сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, което се упражнява при спазване на
правилата по чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
С
оглед на гореизложеното съдът намира,че се доказва по безспорен и несъмнен
начин, от обективна страна,че на 10.10.2016г. в гр.К.,
на бул. „***“,при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, на пешеходна пътека,
в посока запад-изток е нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, а именно:
- Чл.5 ал.2 т.1 - „Водачът на пътното, превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците...“;
Чл.20 ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране н
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“;
Чл.116 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците...“;
Чл.119 ал.1 - „При приближаване към пешеходната пътека водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека, или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта,
или спре“ и по този начин по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на И.Е.Е., изразяваща се в счупване на тазови кости в
ляво - срамна и седалищна кост, причинило трайно затруднение на движението на
долния крайник.
От субективна страна подс.И.С.Д. е извършил
деянието по чл.343 ал.3 предл.последно, б.“а“, предл.2-ро, вр. с чл.343 ал.1 б.“б“,
вр. с чл.342 ал.1 от НК виновно, при условията на
съзнавана непредпазливост /престъпна самонадеяност / по смисъла на чл.11ал.3,
хипотеза втора от НК.Той е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но необосновано е мислил да ги предотврати.
При
определяне вида и размера на наказанието
на подс.И.Д. за извършеното от него деяние,съдът взе предвид като отегчаващи вината
обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
възникналите неблагоприятни последици-причинено телесно увреждане на
пострадалата Е.,както и множеството допуснати нарушения на правилата за
движение. Смекчаващите вината обстоятелства обаче ,съдът намира за многобройни - чистото съдебно минало,добрите
характеристични данни ,тежкото материално положение на подсъдимия /пенсионер по болест/ и най-вече здравословното
му състояние.Видно от приложеното експертно решение под № 0755/23.03.2016г. /л.38 от ДП/ е че същият
страда от заболяване- множествена склероза ,като е с трайно намалена работоспособност.При това положение
съдът намира,че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,поради което следва да се приложи чл.55ал.1т.1
от НК и му се определи наказание под законоустановения
минимум, предвиден в закона,а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Подс.Д. е неосъждан,поради което съдът намира ,че за
постигане целите на личната и генералната превенции, ще следва същият да не изтърпява ефективно така наложеното му наказание,като
на осн.чл.66ал.1 от НК съдът следва да отложи
изтърпяването му с ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
При
определяне размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС на подс.Д., съдът взе
предвид като отегчаващи вината обстоятелства :високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид възникналите неблагоприятни последици от същото -
причинено телесно увреждане на пострадалата Е., както
и множеството допуснати нарушения на правилата за движение. Като смекчаващи
такива следва да се имат предвид–чистото съдебно минало,добрите характеристични
данни, тежкото здравословно състояние и не на последно място ,обстоятелството
,че Д. не е системен нарушител на правилата за движение.При това
положение,наказанието му следва да се определи при превес на последните в
размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.И.С.Д.
следва да бъде осъден да заплати сумата
от 897.36лв. по сметка на ОД на МВР Стара Загора, а сумата от 691лв.–съдебни
разноски да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт,по сметка на РС-К..
Подс.Ирин С.Д. следва да
бъде осъден да заплати направените по
делото съд.разноски в размер на 600лв.,за адв.възнаграждение
на частната обвинителка И.Е.Е..
В този
смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :