Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260214
гр. Русе, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 10 септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА` гр. д. № 687 по описа на 2017 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени е искове с правно
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД твърди, че на 03.02.2016 г. ответникът С.А.Х. сключил с
него Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 119007. Сключването на
договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник,
както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което
кандидатът безусловно приемал същите, след което получавал имейл, в който се
съдържала преддоговорна информация за условията на
договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако
кандидатът бил одобрен, той получавал на личния си имейл Договор и Общи условия
за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnov.bg или можел да подпише в офиса на „Кредитур” ЕАД. Ответницата подписала Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 119007/03.02.2016 г. в офис на техен
офисен сътрудник „Кредитур” ЕАД, находящ
се в гр. Русе, пл. "Хан Кубрат" № 1. На ответницата бил отпуснат
кредит с главница в размер на в размер на 500 лв., който трябвало да изплати в
срок до 04.03.2016 г., дължала и договорна лихва в размер на 16,50 лв. и санкциоинна такса при непредставяне на обезпечение в размер
на 133,50 лв., която се заплащала заедно с погасителната вноска, към която се
добавяла сумата по кредита. В чл. 7 от договора били уговорени разходи за
събиране на задължението, поради забава в размер на 50 лв. Ответницата не
изплатила в уговорения срок заетата сума, поради което същите й били начислени.
Било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №
7458/2016 г. по описа на РРС, била издадена заповед за изпълнение, с която било
разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 500 лв., главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
119007/03.02.2016 г., договорна лихва за периода от 03.02.2016 г. до
04.03.2016 г. в размер на 150 лв. и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението поради забава в размер на 50 лв., ведно със законната лихва от
15.12.2016 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 125 лв. –
разноски в производството. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата подала
възражение, поради което било образувано и настоящото дело.
Искат да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че им дължи сумата от 500 лв. – главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 119007/03.02.2016 г.; 50
лв. – разходи за събиране поради забава; договорна лихва в размер на 150 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Ответницата С.А.Х. оспорва
предявения иск, като заявява, че процесният договор е
унищожаем.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.12.2016 г. по гр. д. № 7458/2016 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.А.Х.
да заплати сумата от 500 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 119007/03.02.2016 г.; 50 лв. – разходи за събиране поради забава;
договорна лихва в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.12.2016 г. до окончателното й изплащане и 125 лв.- разноски за
производството. Длъжникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК и съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно, че страните по делото подписали Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 119007/03.02.2016
г., с който ищецът следвало да предостави на ответника заем в размер
на 500 лева, чрез каса на
„Изи пей” ЕАД. В чл.
7 от договора били уговорени разходи за събиране
на задължението, поради забава в размер на 50 лв., била и уговорена и договорна
лихва в размер на 16,50 лв., както и и санкциоинна
такса при непредставяне на обезпечение в размер на 133,50 лв. Предоставеният кредит
следвало да се изплати в срок от 30 дни.
С Влязла в сила Присъда №59/11.06.2020
г. по НОХД № 2346/2019 г. Хилда Хачик
Нишанян, ЕГН **********, родена на ***год. в гр. Русе,
била призната за виновна в това, че на 03.02.2016год. в гр. Русе, чрез
измама склонила С.А.Х. да подпише частен документ – Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №119007/03.02.2016год. със
съдържание, което не съответства на волята й, поради
което и на основание чл. 315, ал. 2, вр. чл.
309, ал. 1 от НК и чл.373
ал.2 от НПК и определил наказание от една година
лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1,
вр.чл.54 от НК намалява с
1/3,
като я осъдел на 8 месеца лишаване от свобода.
Въз основа
на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството, по който ищеца
цели да установи,
че ответникът му дължи парични
суми по договор за
потребителски паричен кредит от разстояние
119007/03.02.2016, с който му
е предоставила кредит в размер на 500 лв.,
въз основа на издадена заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът
в срока
по чл.414 от ГПК подал възражение.
Разгледан по същество, същият се явява
неоснователен.
Доказателствената тежест по този иск
изцяло тежи върху ищеца, който следва да
докаже наличието на облигационни отношения между него и ответника. Ищецът в
хода на производството не е установил, че е възникнало основното главно
правоотношения, а именно че ответникът е получил сумата от 500 лв. по договор
за потребителски кредит от дружеството, което се установява от влязлата в сила
присъда по НОХД № 2346/2019 на РРС, а същата на основание чл. 300 от ГПК, се ползва със
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на лицето.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че трето за производството лице чрез измама е склонило
ответницата да подпише процесния договор със
съдържание, което не съответствува на волята на
подписалия- ответницата мислела, че подписва документи за настаняването и в
общинско жилище.Третото лице е осъдено с влязла в сила присъда за извършено от
него документно престъпление.
При възражението по
чл. 27, предл. 4 и чл. 29 от ЗЗД основанието за унищожаемост е наличието на измама, т.е. умишлено въвеждане
в заблуждение на лицето, страна по договора от насрещната страна или от трето
лице. Въвеждането в заблуждение представлява създаване или поддържане на
неверни представи или премълчаване на определени обстоятелства от значение за
формиране на вътрешната воля на лицето, страна по договора. Ако лицето,
въведено в заблуждение знае действителното правно положение, то не би сключило
договора. Само в този случай измамата е основание за унищожаемост
на сделката. Ако трето лице е въвело в заблуждение лицето, страна по договора,
то същият е унищожаем, ако насрещната страна е знаела
за измамата или не е могла да не знае за нея - чл. 29, ал. 2 от ЗЗД, което
обстоятелство, не се установи по делото.
Предвид
гореизложеното- неустановяване на обстоятелството, че ответницата е получила
заем в размер от 500 лв. от ищеца, предявения иск като неоснователен следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на
спора ищецът дължи на ответника сумата от 450 лв. направени от него разноски в
заповедното и в настоящото производства.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Балша” № 17 срещу
С.А.Х., ЕГН **********, адрес ***, искове с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на парични
задължения за сумата от 500 лв. – главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 119007/03.02.2016 г.; 50 лв. – разходи
за събиране поради забава; договорна лихва за периода от 03.02.2016 г. до
04.03.2016 г. в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.12.2016 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2016 г. по
гр. д. № 7458/2016 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Изи Финанс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Балша” № 17, да заплати на С.А.Х., ЕГН **********, адрес ***, сумата от общо 450 лв. – разноски по гр. д. № 7458/2016 г. по описа на РРС и за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: