Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр.Н., 22.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Н. в публичното си
заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР
: ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 110 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Предявена е искова молба от П.Д.К. ***, съдържаща
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 52 вр.чл.
50 и чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответника
неимуществени вреди болка и страдание, претърпян инцидент, причинен от скъсани
проводници, част от далекосъобщителната мрежа, собственост на ответника „БТК“
ЕАД, считано от 27.05.2016 г. с цена на иска 4000лв., като частичен иск от
целия с цена от 10 000лв. и 2/ иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва в размер на 667,87лв. върху главницата за периода от 27.05.2016
г. до 17.01.2018 г.
Ищцата е освободена от предварително заплащане на
дължими държавни такси и разноски с определение от 08.02.2018 г., съгл. чл. 83,
ал.2 от ГПК.
Ищцата сочи, че на 26.05.2016 г. е отивала към
автобусната спирка, от където се извозват стари хора от гр. Н. и гр. К. до
„Дневен център за възрастни хора с увреждания“ в с. К., общ. К., когато около
9,30ч. при пресичане на ул. „***“ между №№ 1 и 3, на около 50м. преди мястото,
където се пресича с ул. „***“ в гр. К. в последният момент видяла, че на земята
има скъсани и паднали проводници. Кабелите били видимо незабележими, т.к били
престоели дълго време на земята. Ищцата се опитала да ги прескочи, т.к се
уплашила, че са електрически кабели с високо напрежение, но единият й крак се
оплел и тя се строполила на земята. Изпитала силна болка в коляното и лявата
ръка.
Ищцата сочи, че на мястото имало свидетели, сред които
и К. К. Й., която й оказала помощ. Когато пристигнал чакания от ищцата автобус,
водачът и пътниците я видели и й се притекли на помощ.
При извършен преглед на ищцата в „ДКЦ І“ – гр. Ш. се
установило, че е получила навяхване и разтягане на части от раменния пояс,
тежка контузия на коляното и нараняване на лява ръка в областта на лява раменна
става, което е долвело до ограничени и болезнени движения на лявата й ръка в
областта на ставата. Установено било наличие на хематом в областта на лявото
рамо и плешката, контузно-разкъсна рана на дясно коляно и фрактура на шийката
на левия хумерус. Извършен бил преглед при ортопед и е устанвено наличие на
счупване на ниво рамене пояс и мишница, счупване на горния край на раменната
кост (хермус) в ляво и е поставена ортеза за 30дни.
Ищцата посетила и съдебен лекар, който констатирал
нараняванията й и е посочил, че могат да бъдат причини по описания от нея
начин.
Ищцата сочи, че е претърпяла значителни физически и
психически болки и страдания, които тя продължава да изпитва и до момента.
Причинени й били загуба на значителна част от самочувствието и увереността в
собствените й сили. Изпитвала силен стрес, т.к и е предписано оперативно
лечение. Нуждаела се от чужда помощ, а в резултат на случилото се изпитвала
страх да излезе извън дома си.
По искане на дъщерята на ищцата до Община К., в
резултат на който е установено, че кабелите са бивша собственост на „БПД“ ЕООД.
Установено било, че от 1992 г. компанията е разделена и вече съществуват две
самостоятелни дружества, едното от които е „БТК“ ЕАД, и т.к съгл. чл. 33, ал.1,
т.1 от ЗЕ това дружество има изградени съобщителни съоръжения и инфраструктура,
то ищцата е предявила иска си спрямо него. След инцидента и след подадения
сигнал в „БТК“ ЕАД повредата и кабелите били премахнати, а по време на ремонта
съседните къщи нямали домашни телефони.
Предвид на горното ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й
вреди в размер на 4000лв., като частичен иск от претенция за сумата от
10 000лв., както и мораторна лихва в размер на 667,87лв. от датата на
причиняване на нараняването – 27.05.2016 г. до 17.01.2018 г., както и законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
Ищцата моли съда да й присъди направените разноски.
Ответникът е изпратил писмен отговор, с който оспорва
основателността и доказаността на исковете на ищцата. Оспорва твърдението, че
проводниците, в които се е спънала ищцата са собственост на ответника, т.к в
района имало прекарани инсталации на различни оператори, в т.ч. и на доставящи
телекомуникационни услуги. Оспорват се твърденията за доказаност на причинените
вреди, т.к не бил приложен амбулаторен лист от постъпването на ищцата в
болница. Твърди, че посочените наранявания и страдания могат да бъдат
приочинени и при друг вид нараняване, още повече, че ищцата е потърсила
лекарска помощ на следващия ден от инцидента. Твърди се, че сочените болки и
страдания не са подкрепени с доказателства. Ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение от 4000лв., т.к не било посочено как е определен.
Ответникът сочи, че от страна на ищцата е била
проявена непредпазливост, т.к описаното в исковата молба се е случило в
светлата част на деня, около 09.30ч. преди обяд, което предполагало наличието
на добра видимост. Твърди, че настъпилия инцидент е по вина на пострадалата ищца,
което не води до вина и отговорност на ответника.
Оспорва твърдението на ищцата, че била подала сигнал
до офис на ответника, т.к всички сигнали и жалби се регистрирали и в
дружеството няма такъв от ищцата.
Недоказани според ответника са и твърденията на
ищцата, че след подаването на сигнал, служители на БТК са отстранили повредата.
Ответникът оспорва претенцията по акцесорният иск за
мораторна лихва в размер на 667,87лв., който моли също да бъде отхвърлен.
Ответникът моли да му се присъдят направените разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищцата е лице, живеещо в гр. К., като през 2016 г. е
посещавала „Дневен център за възрастни хора с увреждания“ в с. К., като до там
се придвижвала с организиран обществен превоз. За да се качи на микробуса,
който взема възрастните хора за да ги закара в с. К., тя преминавала по ул. „***“
в гр. К..
На тази улица няколко дни преди инцидента се извършвал
ремонт на кабелите от служители на „БТК“ ЕАД, във връзка с поддържането на надземната
(стълбова) телефонната кабелна мрежа на Виваком, в резултат на което и близките
домове, чиито стационарни телефони били захранвани чрез тези кабели не
работели. Един от кабелите бил паднал на земята и дори прихванат (фиксиран) с
тухли от двете страни. Поради това, че кабелът бил близо до шосето, по което
минават ежедневно автомобили, той бил се слял с цвета на настилката и трудно се
различавал, а хората, които го забелязвали, т.к не знаели какъв е този
проводник и се страхували да не е за високо напрежение го прескачали или
заобикаляли.
На 26.05.2016 г. ищцата вървяла по шосето (тротоарът
бил неравен) на ул. „***“ в гр. К. и на около 50м. преди кръстовището с ул. „**“,
между № 1 и № 3, в последният момента видяла, че на земята има скъсани и
паднали проводници. Кабелите били видимо незабележими, т.к били престоели дълго
време на земята. Ищцата се опитала да ги прескочи, т.к се уплашила, че са
електрически кабели с високо напрежение, но единият й крак се оплел и тя се
строполила на земята. Изпитала силна болка в коляното и лявата ръка. В
непосредствена близост до мястото на инцидента се намирала св. К. К. Й., която
се притекла на помощ и въпреки, че сама трудно се справила, т.к пострадалата
била доста едра жена, тя успяла да я изправи и да я подкрепи. Пострадалата
казала на свидетелката, че отива до дома на „баба П. и дядо И.“, които живеели
наблизо, за да я вземе от там автобуса за с. К.. В този момент автобусът минал
покрай пострадалата и спрял за да вземе пострадалата. Закарали я в
поликлиниката и от там се обадили на дъщерята на ищцата, че майка й е
пострадала. Свидетелката С. В. (дъщеря на ищцата) заедно с брат си отишла да
прибере майка си, която охкала, плачела, лявата й ръка я боляла, държала си
коляното. Свидетелката Влайкова взела направление за лекарски преглед и завели
ищцата в гр. Ш.. На пострадалата бил издаден амбулаторен лист № 4962/26.05.2016
г. в 11,30ч. В „ДКЦ І“ – гр. Ш. бил извършен преглед на ищцата и извършено
образно изследване, съгласно което д.р ***, в приложения на л. 54 от делото
документ – резултати от образно изследване, е констатирано наличие навяхване и
разтягане на други и неуточнени част от раменния пояс. Посочено е също наличие
на фрактура на шийката на левия хумерус. Предложено било оперативно лечение, но
било необходимо заплащането на сумата от 2000лв., която била непосилна за
семейството на пострадалата и поради това само наместили ръката. След около 4-5
часа се прибрали в дома на дъщерята на ищцата.
По делото е приложено съдебно медицинско удостоверение
№ 130/2016 г., издадено от съдебен лекар, ***, съгласно което е констатирано,
че по повод на съобщения от пострадалата инцидент на 26.05.2016 г. около
09,30ч. при пресичане на улица в гр. К., тя се спънала в опънати на шосето жици
и паднала напред, в резултат на което към датата на прегледа и въз основа на представените
медицински документи са констатирани следните наранявания: по здадно – външната
страна на лявата мишница от рамото до лакътя има моравосинкаво кръвонасядане на
площ 22/10см., Кръвонасядане по предно външната и задната страна на левия лакът
с моравосинкав цвят н аплощ от 10/4 см. И 12/10см.. левият горен крайник е
фиксиран към тялото с ортеза. Върху капачката на дясното коляно има рана с
охлузени ръбчета, хоризонтално разположена с дължина 1,2см., покрита с
кафеникава коричка. Петнисто охлузване и кръвонасядане около раната на обща
площ 3/2см. В заключение е посочено, че на пострадалата е причинена фрактура на
лявата мишнична кост в областта на шийката. Обширно кръвонасядане по задно –
външната страна на лявата мишница от рамото до лакътя и около левия лакът –
предно – външна и задната страна. Една
разкъсно контузна рана на дясното коляно. Петнисто охлузване и кръвонасядане
около раната. Посочено е, че описаните травматични увреждания могат да бъдат
причинени по описания от пострадалата начин. Заключено е, че се касае за трайно
затруднение в движението на леви горен крайник за срок по – голям от един
месец.
От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че в резултат на падането и причинените на ищцата травматични увреждания на
здравето, същата е била неспособна сама да се обслужва в продължение на 2-3
месеца, ръката й била възстановена с много усилия, като освен описаните в
медицинската документация, по – късно тя разбрала, че има проблеми и с пръстите
на ръката, но поради силните болки тогава тя не им обърнала внимание и не е
съобщила при прегледите. Инцидентът повлиял негативно и на останалите
заболявания на ищцата, които се обострили. След случилия се инцидент ищцата се
страхувала да върви, винаги била заедно с дъщеря си и с бастунче, което до
момента на инцидента не е използвала, но след него и до момента продължава да
използва.
В резултат на това, че станала неспособна да се грижи
за себе си, самостоятелно се наложило да продаде и дома си в селото. От тогава
ищцата живее при дъщеря си и разчита изцяло на нейната помощ и подкрепа.
Съдът намира, че по делото се събраха достатъчно
доказателства за наличието на причинно следствена връзка между падането на
ищцата при спъване в опънатия кабел и причинените й вреди.
Съдът приема, че по делото се събраха достатъчно
доказателства, установяващи, че кабелът, в който се е спънала ищцата е бил на
ответника, доколкото от писмо на Община К. се установява, че те са бивша
собственост на „Български пощи и далекосъобщения“ ЕООД, което след 1992 г. е
преобразувано в две нови дружества „Български пощи“ и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Съгласно приложеното извлечение от КРС се
установява, че именно „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД има изградени
кабелни мрежи за жично разпространени, а предоставените услуги са за различни
телефонни услуги.
От свидетелските показания на свидетелката очевидец, К.
Й., която живее в района, обслужван от тези кабели и присъствала на инцидента,
както и от показанията на дъщерята на ищцата, св. В., се установи по несъмнен
начин, че жицата, в която тя се е спънала е била паднала около една седмица преди
инцидента. Няколко дни преди инцидента, 2-3 дни е имало работници, които
оправяли жиците на тока и свидетелката Й. казва, че ги питала дали няма да
оправят падналата жица, но те отговорили, че тя не е тяхна и по нея не тече
ток, а те си оправят само жиците за тока. Свидетелката сочи, че тя и други
нейни съграждани прескачали жицата, т.к не знаели дали по нея не тече ток и се
страхували. Някои съграждани минавали под жицата. Жицата била замърсена и не се
различавала от настилката. Жицата не била означена с ленти или други
предупредителни сигнали. В резултат на падналата жица живущите в района нямали
сигнали на домашните си телефони. След инцидента и подаденото оплакване от
дъщерята на ищцата, след около 2 дни пристигнали техници, които премахнали жицата,
а по – късно на абонатите на Виваком били раздадени безжични телефонни апарати.
По делото са приобщени като веществено доказателство и
направените от св. В. снимки, в деня на инцидента, след като се върнали от гр.
Ш., на които се вижда падналата жица. Разпитаните по делото две свидетелки,
потвърждават, че това е жицата, в която се е спънала ищцата. В тази връзка
показанията на св. Й., очевидец на инцидента потвърждават описаната фактическа
обстановка.
Всичко гореизложено установява по несъмнен начин, че
падналия кабел е собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Съдът въз основа на посочените доказателства, приети и
обсъдени в тяхната цялост и последователност намери, че кабелът, в който се е
спънала ищцата на 26.05.2016 г. в гр. К., около 09,30ч. и в резултат на това е
паднала и са и причинени травматични увреждания на здравето, описани в съдебно
медицинското удостоверение, е собственост на ответното дружество „БТК“ ЕАД.
От така описаната и приета от съда фактическа
обстановка, съдът намери от правна страна, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ, собственост на
ответника, в резултат на която е настъпила вреда. Установи се и се доказа
връзката между вредата и увреждането. Поддържането на надземните съоръжения на
далекосъобщителната мрежа, каквото представляват кабелите на „БТК“ ЕАД по
смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № 8
от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и
съоръжения в населени места, е задължение на собственика.
Доказа се, че в резултат спъването на ищцата в
падналия кабел са и причинени вреди на здравето, изразяващи се във фрактура на
лявата мишнична кост в областта на шийката, по задно – външната страна на
лявата мишница от рамото до лакътя има моравосинкаво кръвонасядане на площ
22/10см., Кръвонасядане по предно външната и задната страна на левия лакът с
моравосинкав цвят на площ от 10/4 см. И 12/10см. Върху капачката на дясното
коляно - рана с охлузени ръбчета, хоризонтално разположена с дължина 1,2см., петнисто
охлузване и кръвонасядане около раната на обща площ 3/2см.
Тези увреждания са причинили на ищцата трайно
затруднение в движението на леви горен крайник за срок по – голям от един месец,
а както се установи от показанията на дъщеря й около 2-3 месеца, но и след като
е възстановила движението на ръката, тя продължава да търпи болки вследствие на
травмата. Установи се по делото, че ищцата изпитва страх да се движи сама, след
инцидента се движи с придружител, дъщеря й, както и с помощно средство –
бастун.
Съдът намира, че по делото се установи по безспорен
начин, че на ищцата са причинени вреди, а вече почти две години след инцидента
тя търпи болка при движение, но най –вече изпитва страх да се движи самостоятелно.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно размерът
на неимуществените вреди, който се определя от съда по справедливост и отчете характера
на причинените увреждания, изпитаните болки, периода на възстановяване,
както и причинените психически преживявания и страхове и намери, че следва да
се присъди обезщетение в размер на 3000лв. Този размер на обезщетението
съответства на степента на увреждането, както и настъпилите в резултат на него
вреди – болки и страдания, вследствие на нараняванията, които е получила.
Отчетени са напредналата възраст на пострадалата, продължителността на
възстановяването й, която според дъщеря й е продължила около 2-3 месеца, както
и продължилите след това болки и
неудобства. Обстоятелството, че преди инцидента ищцата се е движела сама, без
чужда помощ, а след това и към момента не се осмелява да се движи самостоятелно
без придружител и вече използва бастун, са показателни, че пълноценно
възстановяване на здравето не е налице. Съдът намира, че причинените страх,
несигурност и настъпила в следствие на това изолация от социален живот са
резултат на причинените й вреди, отговорността за които е на ответното
дружество. Съдът намери, че определянето на обезщетението в размер на 3000лв.
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС; Решение № 69 от 18.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 459 от 6.12.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., IV г. о., ГК, и мн.др.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи от длъжника съгласно чл.
86, ал.1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
своя страна разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД сочи, че при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
длъжникът дължи законната лихва от деня на възникване на задължението, т.е. от
деня на причиняване на вредата – 26.05.2016 г. Предявена е и претенция по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за неимуществените вреди от датата на причиняването на вредата до
предявяване на исковата молба – за периода от 27.05.2016 г. до 17.01.2018 г. в
размер на 667,87лв.
Съдът намира иска за присъждане на мораторна лихва за
основателен. Относно неговият размер
По отношение на размера на мораторната лихва, поради
това, че ищецът не е поискал назначаване на експертиза за определяне на
мораторната лихва от една страна и от друга, доколкото се касае за извършване
на определени аритметични действия за изчисление на лихва и искът се явява
основателен по основание, то неговия точен размер може да се определи по реда
на чл. 162 от ГПК от съда.
Съгласно използване на интернет калкулатор за изчисление на лихви, http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
и въведени данни за присъдената главница от 4000лв. се установява, че
дължимата законна лихва за периода от датата на причиняването на вредата до
предявяване на исковата молба – 27.05.2016 г. до 17.01.2018 г. е в размер на 502.67
лева. Следователно искът за мораторна лихва следва да се
уважи до размера на 502,67лв. и да се отхвърли за разликата до на 667,87лв., а именно за сумата от 165,20лв.
Поради това, че исковете на ищеца спрямо ответника са
основателни и доказани в посочения от съда размер, то на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски от ищеца, пропорционално на уважената им част.
От представения по чл. 80 от ГПК списък на разноските
на ищеца, същия претендира дължими разноски по договор за правна помощ и
консултантско съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена правна помощ
на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което ще бъде дължимо
при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА и Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата дължими за оказаната й безплатна адвокатска дейност разноски, които с оглед на присъдените от съда суми следва да бъде в размер, определен по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС. Този размер се равнява на сумата от 475,18лв.
На основание, чл. 78, ал.6 от ГПК, поради това, че ищцата е освободена от предварително заплащане на държавни такси и разноски, с определение № 344/08.02.2018 г., то осъденото лице следва да заплати такива в полза на съда. за предявените от ищцата два иска се дължат държавни такси в размер на 210лв., т.к исковете са два и съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК за всеки от тях се дължат отделни такси.
Разноски по делото не са направени и не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.52 вр. чл. 50, изр.2-ро
от ЗЗД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕГН *********, със
седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „***“ № 115И, представлявано от А.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 3000лв.(три
хиляди лева), обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания (фрактура на лявата мишнична кост в областта на
шийката, фрактура на лявата мишнична кост в областта на шийката, по задно –
външната страна на лявата мишница от рамото до лакътя има моравосинкаво
кръвонасядане на площ 22/10см., Кръвонасядане по предно външната и задната
страна на левия лакът с моравосинкав цвят на площ от 10/4 см. И 12/10см. Върху
капачката на дясното коляно - рана с охлузени ръбчета, хоризонтално разположена
с дължина 1,2см., петнисто охлузване и кръвонасядане около раната на обща площ
3/2см.), резултат
от вещи (скъсани кабелни на надземна
стълбова телефонната кабелна мрежа), собственост на ответника „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕГН *********,
ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска в останалата му част до 4000лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 86 от ЗЗД, „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕГН *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „***“ № 115И,
представлявано от А.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на П.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 502,67лв. (петстотин и два лева шестдесет и
седем стотинки), представляващи мораторна лихва върху
главницата от 3000лв. от датата на причиняване на вредата до предявяване на
иска 27.05.2016 г. до 17.01.2018 г., като отхвърля иска до претендирания размер
от 667,87лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕГН *********,
със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „***“ № 115И, представлявано от А.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 475,18лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева и осемнадесет
стотинки), представляващи дължими по делото разноски, като отхвърля искането за
разликата до претендирания размер от 600лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***“ № 115И, представлявано от А.И.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Н., сумата
от 210лв. (двеста и десет лева), представляващи дължими по делото държавни
такси от които е освободена ищцата.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Районен съдия : .....................................
Галина Николова