№ 208
гр. Варна, 18.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000116 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на Б. АС. Г. от гр.Варна, чрез адв. П.Н.
срещу определение №193/03.02.2022 г., постановено по т.д. №816/2021 год. по описа на ОС
- Варна, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с установената практика на ВКС. Твърди, че неправилно съдът
е стигнал до извод за липса на материално затруднение от страна на ищеца, което да води до
невъзможност за заплащане на държавната такса в размер на 13 695.67 лв. Сочи се, че
предполагаем източник на доходи не може да обоснове съображенията за отказ на съда.
Навеждат се доводи, че дяловият капитал в едно търговско дружество не може да служи за
заплащане на държавни такси. Счита, че от представените доказателства се обуславя извод
за невъзможност за плащане на държавната такса. Моли за отмяна на обжалваното
определение.
Предвид етапа на производството не е осъществявана двустранна размяна на книжа.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 193/03.02.2022 г., постановено по т.д. № 816/2021 год. по описа на
ОС - Варна, последният е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса в размер на 13 695.67лв. За да остави без уважение искането, съдът е приел,
че не са налице предпоставките за признаване в полза на Б.Г., липсата на достатъчно
средства да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като същият не е
доказал невъзможността за нейното заплащане, а същевременно са констатирани данни
относими към материалното положение на молителя, които поставят под съмнение
твърдяната липса на средства за заплащане на държавната такса.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на
държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз
основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за
внасяне на такси и разноски за производството по делото.
1
В процесния случай, за да извърши дължимата по закон преценка на релевантните за
основателността на молбата обстоятелства, наред с вече представените доказателства,
първоинстанционният съд е извършил служебна справка в НОИ, НАП, КАТ, БНБ,
Търговски регистър, АВ и Служба по вписванията по партидата на Б. АС. Г.. От
приложените по делото справки е видно, че жалбоподателят понастоящем не притежава
МПС и недвижимо имущество, не е получавал парични обезщетения и помощи от ДОО,
както и пенсии за периода 01.01.2021 г. до м. 01.2022 г., но е страна по трудов договор с
„Фрейм Сълюшънс“ ООД с основна заплата от 380 лв., притежава банкова сметка в ПИБ АД
/с наложен запор/ и в „Алианц Банк България“ АД, като същевременно е съдружник в „Макс
ефект“ ООД ЕИК *********, „Уникум“ ООД ЕИК ********* и „Кард фор ю“ ООД ЕИК
*********. ОС - Варна е указал на ищеца да представи извлечения от горепосочените
банкови сметки, но в указания срок такива не са представени и не е мотивирана основателна
причина за невъзможността на Б.Г. да полага труд, съответно да реализира доходи
равняващи се на минималната за страната заплата.
В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за
освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в
интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност
да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна,
когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време
само известни затруднения за страната - задължена да я заплати, но същата като разход не е
непосилна за страната, предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение №
183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.
С разпореждане № 264/28.02.2022 г. постановено по в. ч. т. д. №116/2022 г. по описа
на Варненски апелативен съд, е дадена възможност на жалбоподателя да представи
декларация по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК, доказателства за трудова заетост към датата на
завеждане на иска и към настоящия момент, както и извлечение от сметките, открити в ПИБ
АД и Алианц България АД за периода 01.06.2021 г. - 01.03.2022 г. В указния срок са
представени: Декларация за материално и гражданско състояние, Експертно решение на
ТЕЛК и Трудов договор № 10/01.12.2021 г., от които се установява, че Б.Г. получава доходи
по трудово правоотношение в размер на 380 лв., няма сключен граждански брак, притежава
дялове в търговски дружества, страда от заболяване изискващо периодични разходи в
размер на 100 лв. месечно и има оценена трудова неработоспособност в размер на 40 %.
Настоящият състав счита твърдените от жалбоподателя обстоятелства относно
липсата на средства за заплащане на държавна такса за недоказани. Същите не отговарят
изцяло на установеното в хода на производството пред настоящия съд, а именно:
При извършената и от въззивния съд служебна справка от електронния ТР при АВ се
установява, че молителят е съдружник в три търговски дружества, като същевременно е
управител на две от тях и на четвърто дружество, в което не е съдружник. Действително,
притежаваните от него дружествени дялове са запорирани като обезпечение за точното
изпълнение на породени задължения, но при наложен запор се запретява правната
възможност на носителя на членствените права да се разпорежда с притежаваните от него
дружествени дялове - арг. чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 451, ал. 1 ГПК, но не и правото да
получава дивиденти. Обстоятелството, че по фирмените дела не са представени
доказателства за изпълнение на задължението да се представят за вписване в ТР при АВ на
съответните годишни финансови отчети, е основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на органните представители на дружествата (арг. чл. 40, ал. 1
ЗТР, във вр. с чл. 5 ЗТР и чл. 15, ал. 3 ЗТР), но не представлява дори и индиция, че тези
дружества не осъществяват търговска дейност, респ. че не разпределят дивиденти.
От друга страна, видно от представените банкови извлечения, жалбоподателят
получава и регулярни банкови преводи от „Букинг.ком” Б.В. по сметката си в „Алианц Банк
България“ АД, които същият не е декларирал пред съда. Получаването на тези суми,
предполагат наличието на недвижим имот, основанието за ползване на който също не е
декларирано, като само за периода 05.08.2021 г. – 04.11.2021 г., получените от Booking суми
2
са в размер на 1806.45 лева. За периода 10.06.2021 г. – 16.02.2022 г., по банковата сметка на
жалбоподателя са постъпили и парични преводи от физически лица в общ размер на 910
лева, която сума също не е декларирана.
Горната фактическа установеност в съвкупност с недекларирането на получаваните
от „Букинг.ком” Б.В и трети физически лица банкови преводи, налага извод, че молителят
създава пречки за установяване на действителното му финансово и имуществено състояние,
поради което настоящият състав намира за неоснователна молбата за освобождаване от
заплащането на държавна такса по т. д. № 816/2021 г. по описа на ОС - Варна.
Варненският апелативен съд счита, че молителят не е от категорията на лицата, за
които заплащането на държавна такса в размер на 13 695.67 лв. е непосилно, респ. останало
е недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на молителя да заплати същата.
Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване от държавна такса без уважение,
първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното, частната жалба на Б. АС. Г. се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. АС. Г. от гр.Варна срещу
определение №193/03.02.2022 г., постановено по т.д. №816/2021 год. по описа на ОС -
Варна, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3