Р Е Ш Е Н И Е
№ 1207/23.6.2023г.
Град Пловдив, 23.06.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на тридесети
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1001 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Орак инженеринг“ ЕООД срещу решение № 389 от 02.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 6260 по описа на Районен съд Пловдив за 2022
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 649130-F643606 от 21.07.2022
г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Орак
инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 48, ет.3, бизнес център „Аркадия“, офис 305,
представлявано от управителя К.А.С., на основание чл.180, ал.4, вр. чл.180,
ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 39 723,50 лева за
нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и 3 и чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр. чл.25,
ал.1, ал.2 и ал.6, т.1 ЗДДС.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на
съдебното решение и по същество да се отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно или при условията на чл.28 ЗАНН.
Претендират се разноските, направени в целия процес.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли
като неоснователна, като се остави в сила решението на Пловдивския районен съд.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа
страна, че дружеството-жалбоподател като регистрирано по ЗДДС
лице и в качеството на доставчик по облагаема доставка на 265 броя лицензи за
специализиран софтуер, извършена на 06.04.2021 г., с получател Министерство на
образованието и науката, в законоустановения срок до 14.05.2021 г. включително не
е начислило дължимия по доставката ДДС в размер на 397 235 лева – 20 на
сто върху данъчната основа от 1 986 175 лева, представляваща договорената
цена без ДДС за услугата съгласно сключения на 06.04.2021 г. договор между МОН
като възложител и „Орак инженеринг“ ЕООД като изпълнител или 2 383 410 лева
с ДДС. Установено е, че на 06.04.2021 г. е подписан приемо-предавателен
протокол за приемане на възложената работа, т.е., с приемане на изпълнението на
услугата настъпва данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДДС. Установено
е също, че плащането по доставката е осъществено на 14.04.2021 г. с две
платежни нареждания и на равни траншове от по 1 191 705 лева или общо 2
383 410 лева. Т.е., данъчното събитие предшества плащането на доставката,
поради което ДДС е станал изискуем по смисъла на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС на
датата на приемане на услугата – 06.04.2021 г. – и „Орак инженеринг" ЕООД
е следвало да издаде данъчен документ по чл.113, ал.1 ЗДДС в 5-дневен срок от настъпване на изискуемостта на ДДС, да отрази
издадената фактура в дневника за продажбите и в справката-декларация, подадени
в ТД Пловдив на НАП за данъчен период м. 04.2021 г. с вх. № 16004669555 от 13.05.2021
г., но не по-късно от 14.05.2021 г. Вместо това в срока по чл.113, ал.4 ЗДДС
„Орак инженеринг“ ЕООД е издало: фактура № ********** от 06.04.2021 г., с
данъчна основа – 993 087,50 лева и ДДС – 198 617,50 лева, с предмет – авансово
плащане по договор Д 01-90/06.04.2021 г., и фактура № ********** от 06.04.2021 г.,
с данъчна основа – 993 087,50 лева и ДДС – 198 617,50 лева, с предмет – плащане
по договор Д 01- 90/06.04.2021 г., които са отразени в дневника за продажби и в
справката-декларация по ЗДДС с вх. № 16004895931 от 14.12.2021 г., за данъчен
период м.11.2021 г., т.е., ДДС е начислен със закъснение.
Въз основа на
установените факти районният съд е приел, че е дадена правилна правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и 3 и чл.86, ал.2,
вр. чл.82, ал.1, вр. чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6, т.1 ЗДДС. Възприемайки трайната съдебна
практика, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав, който включва: 1)
издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2)
включване на размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларация по чл.125 ЗДДС за този данъчен период; 3) посочване
на документа по т.1 в дневника за продажби за съответния данъчен период; 4)
подаване на документите по т.2 и 3 в ТД на НАП в определения срок за съответния
данъчен период, съответно за да се счита за надлежно начислен ДДС, всеки един
от четирите елемента следва да е налице и липсата на който и да е от тях води
до незавършеност на фактическия състав и неначисляване на ДДС, и отчитайки
описанието на доставката на услуга в АУАН и НП, районният съд е приел, че се
касае за облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.12, ал.1 вр. чл.9, ал.1 ЗДДС
и съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква датата, на която
услугата е извършена. Тъй като данъчното събитие предшества плащането на
доставката, извършено на 14.04.2021 г., ДДС е станал изискуем по аргумент на
чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС на датата на приемането на услугата – 06.04.2021 г. – и
за доставчика е възникнало задължение да го начисли по реда на чл.86, ал.1 и
ал.2 ЗДДС.
В случая районният
съд е отчел издадените две фактури на 16.04.2021 г., на обща стойност 2 383
410 лева с ДДС, отразени в дневника за продажби и в справка-декларация за
данъчен период м.11.2021 г. вместо в дневника за продажби и в
справка-декларация за м. 04.2021 г., но приема, че чл.180, ал.1 ЗДДС изисква
при извършване на облагаема доставка начисляването на ДДС в предвидените в
закона срокове, поради което според съда в случая дължимият данък е начислен по-късно
и правилно е квалифициран под хипотезата на чл.180, ал.4 ЗДДС. Правилно според
съда е приложена санкционната норма на чл.180, ал.4 ЗДДС, тъй като ДДС е начислен
след изтичане на 6-месечния срок по чл.180, ал.3 ЗДДС и преди изтичане на 18-месечният
срок по чл.180, ал.4 ЗДДС, а определената имуществена санкция съответства на
законово определената и е в размер на 10 на сто от данъка.
Като неоснователно е
преценено възражението за допуснато процесуално нарушение с налагане на едно
наказание за две нарушения, защото според съда за нарушения от вида на
процесното от значение е неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС
за съответния данъчен период, а не неизпълнение на задължението за начисляване
на данъка по всяка отделна доставка/услуга, съответно по всяка фактура, по
аргумент от чл.82, ал.2, чл.87, ал.2 и чл.88, ал.1 и ал.4 ЗДДС, чието
систематичното тълкуване заедно с чл.180 ЗДДС води до извод, че употребената
специфична законодателна техника говори, че независимо от броя на извършените
облагаеми доставки/услуги за един данъчен период следва да се формира един
данъчен резултат и при несъответствие на този резултат с действителността се
върши едно нарушение, за което по силата на чл.180 ЗДДС се налага една санкция.
Затова правилно според районния съд в случая административнонаказващият орган е
приел за установено едно данъчно нарушение, защото процесните две фактури
касаят една доставка, издадени са през един и същ данъчен период и срокът за
начисляване на ДДС е един и същ до 14.05.2021 г.
Като неоснователни са
преценени и останалите доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на наказателното
постановление, защото според районния съд е дадено пълно, точно, ясно и
конкретно описание на извършеното нарушение, изцяло отговарящо на изискванията
на ЗАНН, изрично са посочени датата и мястото, извършената сделка с изпълнител
„Орак инженеринг“ ЕООД, датата на изпълнение на сделката, плащането на цената и
задължението на дружеството да начисли данък, да подаде справка-декларация и да
спази изискванията на ЗДДС да начисли дължимия данък в срок.
Противно на
изложеното в жалбата, районният съд е приел за правилно определена датата на
извършване на нарушението, посочена в наказателното постановление и в АУАН – изтичането
на срока, в който е следвало да бъде начислен ДДС, а мястото на нарушението,
изразяващо се в бездействие, според съда може да бъде само това, на което е
следвало да се извърши дължимото действие, в случая – град Пловдив като
седалище на ТД на НАП.
Изхождайки от
практиката на СЕС относно пропорционалността на санкцията, районният съд е
направил извод, че чл.180, ал.1 ЗДДС санкционира невнасянето на ДДС в срок,
наказва се неизпълнението на основното задължение по ЗДДС в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, а санкциите по чл.180, ал.3 и
ал.4 ЗДДС са в размери от 5% и 10% от дължимия данък, т.е., санкциите имат
стимулираща функция за последващо добросъвестно поведение чрез своевременно
начисляване и внасяне на дължимия ДДС. Съответно съдът приема, че наложеното
наказание е в съответствие с принципите за съразмерност и пропорционалност.
Като неоснователни са
преценени доводите за маловажност на случая, защото според съда без значение е
фактът, че нарушението е за първи път. Дружеството не се е разчело коректно с
държавния бюджет, което е основание да се заключи, че нарушението е с висока степен
на обществена опасност. Нарушението е формално, без настъпване на вредни
последици, с него се засягат обществени отношения от бюджетната сфера и като
цяло фискалната политика на Република България. От друга страна, не са събрани
доказателства дружеството да е било в невъзможност да изпълни предписанията на
ЗДДС. Наказващият орган е приложил състава на чл.180, ал.4 ЗДДС, в който са
отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства. Доколкото всяко отклонение
от изпълнение на вменените от закона задължения води до ангажиране на служители
на приходната администрация с проверка и започване на административнонаказателно
производство и всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от
законодателя развитие на обществените отношения в тази област, поради което дори
само това е достатъчно основание, за да се приеме, че са налице вредни последици.
Всичко изложено не е давало основание на съда да направи извод за наличие на
очевидна и несъмнена липса на маловажност на конкретното нарушение.
Решението е правилно.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и въз основа на тях
са направени обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се
споделят напълно от настоящата инстанция. Затова и на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за неправилност на извода на районния съд, че се касае
за едно извършено нарушение. Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд в тази насока и намира, че материалният закон е приложен правилно.
Обосновано и правилно районният съд приема, че за да е налице нарушение от вида
на процесното, следва да са осъществени трите елемента от неговия фактическия
състав, определен в чл.86, ал.1 ЗДДС, защото в противен случай няма да е налице
завършен фактически състав. В този смисъл е и константната съдебна практика
(изрично тълкувателно решение № 1 от 11.02.2010 г. по тълкувателно дело № 3/2009 г.
на І и ІІ колегия на ВАС), която приема, че от значение е общата сума на данъка
за съответния данъчен период, а не по всяка отделна фактура, която е следвало
или е била издадена през периода, който е по-неблагоприятния за нарушителя
вариант и който би довел до определяне на непропорционално по размер
административно наказание.
Неоснователно е също
възражението, че дружеството не е разбрало за какво нарушение се налага
имуществената санкция. Както правилно е посочено това и от районния съд, в АУАН
и в наказателното постановление е дадено пълно, точно, ясно и конкретно
описание на извършеното нарушение, изрично са посочени датата и мястото,
извършената сделка с изпълнител „Орак инженеринг“ ЕООД, датата на изпълнение на
сделката, плащането на цената и задължението на дружеството да начисли данък,
да подаде справка-декларация и да начисли дължимия данък в срок. Всичко това е
описано още на първата страница на наказателното постановление, а по-нататък е
изложена подробна фактическа обосновка, поради което обоснован е изводът на
районния съд за липса на такова съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е основание за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Напълно обоснован и
правилен е изводът на районния съд за правилно приложение на санкционната норма
на чл.180, ал.4 ЗДДС, защото дружеството е начислило данъка след срока по ал.3,
но не по-късно от 18 месеца (в процесния случай 7 месеца) от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен. Доколкото датата, на която е
извършено плащането, и датата, на която е подадена справка-декларация, в която
данъкът е отразен, са изрично посочени в АУАН и наказателното постановление,
невярно и некореспондиращо със съдържанието им е твърдението на касатора за
липса на мотиви от страна на наказващия орган относно приложението именно на
чл.180, ал.4 ЗДДС за конкретния случай. Правилни и обосновани са изводите на
районния съд относно размера на имуществената санкция, който е законово
определен и под който не може да бъде определено наказание, както и относно
спазването на принципа за пропорционалност.
Не се споделя
виждането на касатора, че по-късното начисляване на данъка не съставлява
нарушение, защото законодателят е определил такова поведение като административно
нарушение по чл.180, ал.3 и ал.4 ЗДДС, съответно на тези нарушения е предвидил
по-леки административни наказания с цел, както е казал това районният съд, да
се стимулира изпълнението на задълженията макар и не в предвидения от закон
срок.
Напълно се споделят
изводите на районния съд за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН за
настоящия казус, доколкото от нарушението са засегнати обществените отношения,
свързани с фиска и с нормалното функциониране на общата система на ДДС на
Европейския съюз.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 80 лева на основание
чл.63д ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 389
от 02.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 6260 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
ОСЪЖДА „Орак инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ № 48, ет.3, бизнес център „Аркадия“, офис 305, представлявано от
управителя К.А.С., да заплати на Националната агенция по приходите, ТД Пловдив,
сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.