№ 992
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публиЧ.но
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при уЧ.астието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110213796 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Ч.л.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Г. В. П., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, Ч.рез адв.И. П. от САК, против наказателно постановление
№518558/28.02.2023 г., издадено от заместник-кмет на СтолиЧ.на община, с
което на основание Ч.л.49 от НРУПОГТТСО е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на Ч.л.18, ал.1, т.1 и т.2,
във вр. с Ч.л.46, ал.1 и Ч.л.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва описаната в процесното НП фактиЧ.еска обстановка, като
навежда твърдения, Ч.е не е осъществил вмененото му нарушение, тъй като е
пътувал с редовен превозен документ: карта-пластика с Ч.ип, позволяваща
многократно зареждане на краткосроЧ.ни и дългосроЧ.ни превозни
документи, към която има заредени десет пътувания с последни такива
зареждания от 17.01.2023 г., в уверение на което представя копие от картата.
Същевременно, навежда доводи, Ч.е съгласно писмо на ЦГМ, при извършена
1
справка в електронната система на дружеството е било установено
валидиране на картата в 13:04 Ч.аса на 13.02.2023 г. в автобус №120, с което
АНО потвърждава, Ч.е е представена карта с електронни билети по време на
проверката, а твърденията му, Ч.е картата не е била валидирана, не отговорят
на истината, доколкото не са установени приЧ.ините, поради които Ч.етящото
устройство на актосъставителя не е проЧ.ело картата. СоЧ.и, Ч.е липсва
правна норма, която да санкционира слуЧ.аите на не валидиран превозен
документ, съгласно правния анализ на вменените като нарушени разпоредби,
както и Ч.е процесното НП е издадено, въз основа на неверни констатации,
посоЧ.ени в АУАН, а именно: „пътникът пътува без превозен документ“, а не
„пътува с не валидиран документ“. С оглед и отразената констатация в
АУАН, Ч.е пътникът е отказал да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, навежда доводи и за
неяснота, относно това какво тоЧ.но нарушение е извършил жалбоподателя,
като е налице и противореЧ.ие между направеното описание на нарушение и
дадената правна квалификация, довело до нарушаване правото му на защита.
Жалбоподателят, Ч.рез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.И. П. от САК, след приклюЧ.ване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно
издадено на посоЧ.ените основания в жалбата. Допълнително навежда
доводи, Ч.е дори да се приеме пътуване без валидирана карта, нарушението
следва да се подведе под хипотезата за пътуване без редовен документ, а не
въобще без превозен документ по аргумент от Ч.л.11, ал.1, т.1 от Наредбата.
Освен горното се позовава и на изменения в разпоредбите на Ч.л.18 и Ч.л.11
от Наредбата от 23.02.2023 г., преди извършване на нарушението на
13.02.2023 г., когато редовността на пътника, свързана с валидиране на
превозния документ не е санкционирана.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер и в полза на процесуалния представител на основание
Ч.л.38, ал.1, т.3 от ЗА, доколкото жалбоподателя е в близки родствени
отношения с адвоката – негов брат.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: заместник-кмет на
СтолиЧ.на община, Ч.рез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.Д.Ц., моли съда да потвърди процесното НП, като
2
правилно и законосъобразно. Позовава се на безспорната установеност на
вмененото нарушение на жалбоподателя. СЧ.ита, Ч.е от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице валидация на посоЧ.ената
електронна карта. Позовава се и на спазване на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и НП.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактиЧ.еска
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по Ч.л.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното
НП е връЧ.ено лиЧ.но на жалбоподателя на 18.09.2023 г., съгласно
приложеното известие за доставяне, а жалбата против него е подадена на
02.10.2023 г., съгласно датата на входящия номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, сЧ.итано от
датата на връЧ.ване на НП. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на
посоЧ.ените в нея основания.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
запоЧ.нало със съставяне на АУАН бл.№518558 на 13.02.2023 г. от
компетентно длъжностно лице: А. К. С., заемащ длъжността: контрольор по
редовността на пътниците към „ЦГМ“ ЕАД, надлежно оправомощен със
Заповед №СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. на кмета на СтолиЧ.на община, в
присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта – длъжностното лице към „ЦГМ“ ЕАД – П.И.Г., против Г.
В. П., за това, Ч.е:
На 13.02.2023 г., в 16:10 Ч.аса, в Автобус 120, с инвент.№2033,
констатирано след спирка МС „Хаджи Димитър“, посока 143-то СОУ, район
„Хаджи Димитър“, пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците, с което виновно е нарушил разпоредбите на Ч.л.18, ал.1, т.1, т.2,
3
във вр. с Ч.л.46, ал.1 и Ч.л.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
АУАН е надлежно предявен и връЧ.ен на жалбоподателя, срещу негов
подпис, без възражения по направените в него констатации. В
законоустановения 7-дневен срок по Ч.л.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят се
възползвал от правото си и представил писмени възражения пред АНО, в
които навел аналогиЧ.ни на изложените в жалбата възражения против
законосъобразността на АУАН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: заместник-кмет на СтолиЧ.на община, надлежно
оправомощен със Заповед №СОА22-РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на
СтолиЧ.на община, издал обжалваното НП №518558/28.02.2023 г. против Г.
В. П., с което наложил на същия на основание Ч.л.49 от НРУПОГТТСО
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
Ч.л.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с Ч.л.46, ал.1 и Ч.л.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Изложената фактиЧ.еска обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С.,
които съдът кредитира с доверие, доколкото кореспондират на приложените
по делото писмени доказателства и изхождат от лице, споделящо
непосредствените си впеЧ.атления при изпълнение на служебните си
задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на
делото; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН
и НП; разписка за връЧ.ване на НП; писмени възражения по реда на Ч.л.44,
ал.1 от ЗАНН; два броя заповеди за компетенност на актосъставителя и АНО;
писмо до жалбоподателя от „ЦГМ“ ЕАД; заверено копие от карта пластика,
издадена от „ЦГМ“ ЕАД към СтолиЧ.на община; платежен документ -
системен бон от 17.01.2023 г. в 13:04 Ч.аса, издаден от „ЦГМ“ ЕАД.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на АУАН и
НП, съдът намира, Ч.е са издадени от компетентни органи, съгласно
представените два броя заповеди за компетентност, издадени от кмета на
СтолиЧ.на община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон,
в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по Ч.л.34 от ЗАНН.
Не се спори между страните, Ч.е към датата на проверката – 13.02.2023
г., жалбоподателят е разполагал с документ: електронна карта „Sofia Citi
4
Card“, пластика с Ч.ип №80000004С29А, позволяваща многократно зареждане
на краткосроЧ.ни и дългосроЧ.ни превозни документи, към която е имало
заплатени на 17.01.2023 г., в 13:04 Ч.аса, съгласно данните в представения
платежен бон, десет пътувания „30+прикаЧ.ания“.
Спорен по делото е въпросът дали процесната карта е била валидирана
от жалбоподателя, към момента на проверката – 13.02.2023 г., в 16:10 Ч.аса,
докато е пътувал в Автобус 120, след спирка МС „Хаджи Димитър“, в посока
143-то СОУ, район „Хаджи Димитър“. Видно от писмо на „ЦМГ“ ЕАД до
жалбоподателя с изх.№Ж-94/1/27.03.2023 г., по повод негова жалба от
20.02.2023 г. е, Ч.е при извършената му проверка на 13.02.2023 г., в Автобус
по линия 120, е представил не валидирана за конкретното пътуване карта с
електронни билети и не е закупил на място билет, продаван от контрольора на
стойност 40 лева, поради което му е съставен процесния АУАН. Горните
обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля С.. Съгласно
данните в цитираното писмо, при извършена справка в електронната система
показва валидиране на билет „30+“ от карта №80000004С29А в 13:04 Ч.аса на
13.02.2023 г., в Автобус по линия 120, повеЧ.е от два Ч.аса преди проверката,
поради което АУАН е съставен в съответствие с изискванията на Наредбата.
От горните данни следва извод, Ч.е към датата и Ч.аса на проверката
жалбоподателят е пътувал в обществения градски транспорт на СтолиЧ.на
община, без редовен превозен документ, доколкото не е валидирал заредената
на 17.01.2023 г. с билети за 10 пътувания „30+“ електронна карта. Сторил е
това два Ч.аса по-рано от констатиране на нарушението, отново при пътуване
в Автобус 120, която продължителност налага валидиране на нов билет. С
оглед на горното, релевираните възражения, Ч.е жалбоподателят е валидирал
електронната си карта при конкретното пътуване в автобус от обществения
градски транспорт, не се споделят от съда. В тази насока следва да се
отбележи, Ч.е жалбоподателят не ангажира никакви доказателства дали от
зареждането на електронната карта на 17.01.2023 г. с 10 билета
„30+прикаЧ.вания“, към датата на нарушението – 13.02.2023 г., все още е
разполагал с билети, които биха могли да му послужат и за процесното
пътуване, поради което наведеното твърдение, Ч.е е валидирал отново картата
си при конкретното пътуване е голословно и целящо избягване на
неблагоприятните последици от ангажиране на административно-
наказателната му отговорност за вмененото нарушение.
5
Основателно се явява релевираното възражение, Ч.е на жалбоподателя
са вменени в нарушение разпореди от цитираната Наредба, Ч.ието действие
не е било настъпило към датата на извършване на нарушението, доколкото
посоЧ.ените като нарушени разпоредби на Ч.л.18, ал.1, т.1 и т.2 от
НРУПОГТТСО, са били приети с Решение №118 по Протокол №71/23.02.2023
г., в сила от 23.02.2023 г., т.е. към момент, когато редовността на пътника,
свързана с валидацията на превозния документ с електронна карта по реда на
новата Наредба, не е било обект на санкциониране. Съгласно Ч.л.18, ал.1, т.1
от НРУПОГТТСО /действаща към датата на деянието/, пътниците в
превозните средства на обществения градски транспорт трябва да притежават
редовен превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния
транспорт или в платената зона на метрото. В слуЧ.ая се установи, Ч.е
жалбоподателят е пътувал в обществения градски транспорт без редовен
превозен документ, с което е нарушил посоЧ.ената разпоредба. В Ч.л.35, ал.1,
вр. Ч.л.34, ал.3 от НРУПОГТТСО /действала към датата на нарушението/ е
посоЧ.ено, Ч.е при констатиран от контролните органи по редовността на
пътниците слуЧ.ай на пътуване без редовен превозен документ, пътникът е
длъжен да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, като при отказ на пътника да закупи такава карта
се съставя АУАН, за което нередовният пътник слиза на следващата спирка
по маршрута на превозното средство. Следователно се касае за сложен
фактиЧ.ески състав на нарушението, който изисква на първо място пътникът
да е без редовен превозен документ, след което да откаже да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Този изриЧ.ен отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване е описан
както в АУАН, така и в НП, като същият се доказа от показанията на
свидетеля С..
Въпреки гореизложеното, съдът констатира, Ч.е за пътуване в МПС за
обществен превоз, каквото е и Автобус №120, без редовен превозен документ,
санкция, освен в НРУПОГТТСО, е предвидена и в разпоредбата на Ч.л.101,
т.1 от ЗАвтПр, която предвижда, Ч.е пътник в МПС за обществен превоз,
който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба от 10
до 50 лева - за превози по общинските транспортни схеми, какъвто се явява и
настоящия слуЧ.ай. Налице са два нормативни акта – закон и подзаконов
нормативен акт /Наредба/, които уреждат една и съща материя. Санкцията за
6
пътуване без билет е предвидена в закон, като разпоредбата на Ч.л.101 от
ЗАвтПр не е бланкетна, а съдържа всиЧ.ки признаци на извършеното
нарушение, поради което не подлежи на попълване от друг нормативен акт.
Недопустимо е обществени отношения, изЧ.ерпателно уредени със закон, да
се преуреждат с подзаконов нормативен акт, в който освен това, предвижда и
абсолютно по размер административно наказание, макар и от същия вид –
глоба. ПротивореЧ.ието между закон и подзаконов нормативен акт обуславят
отмяна на процесното НП, издадено за нарушение на НРУПОГТТСО,
противореЧ.аща на ЗАвтПр – Ч.л.15, ал.3 от ЗНА. ЗАвтПр е относим и към
превозите по общинските транспортни схеми, тъй като превозът на пътници е
изриЧ.но посоЧ.ен в Ч.л.1, т.1 от същия закон. В този смисъл и предвид
разпоредбите на ЗНА, приложим е специалния закон, а не подзаконовия
нормативен акт. Действително, цитираната Наредба има ограниЧ.ен
териториален обхват: само на територията на СтолиЧ.на община, но пък от
своя страна ЗАвтПр има териториален обхват на територията на цялата
страна, което вклюЧ.ва и територията на СтолиЧ.на община, тоест на тази
територия обхватът им се припокрива. След като териториалният обхват се
припокрива по отношение територията на СтолиЧ.на община, а действието на
Наредбата не изклюЧ.ва действието на закона в рамките на тази територия, то
следва да бъде приложен именно по-високият по степен нормативен акт:
ЗАвтПр. С оглед на горното, жалбоподателят неправилно е бил санкциониран
по реда на НРУПОГТТСО, вместо да понесе административнонаказателна
отговорност по Ч.л.101, ал.1 от ЗАвтПр. Независимо от това, Ч.е към
настоящия момент е приета нова наредба на СтолиЧ.на община, където
съставът на нарушението е уреден в Ч.л. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, а
размерът на санкцията е посоЧ.ен в Ч.л.49 от НРУПОГТТСО, и макар същият
да съвпада с максималния размер на предвиденото в Ч.л.101, т.1 от ЗАвтПр
наказание, то не отпада задължението да се наложи наказанието на основание
по висшестоящия нормативен акт – законът, а не на основание Наредбата на
СтолиЧ.на община, съобразно изложените по-горе аргументи. От друга
страна, в Наредбата е определено фиксирано наказание /в абсолютен размер
от 50 лева/, а съгласно ЗАвтПр глобата би могла да варива от 10 до 50 лева.
Поради тази приЧ.ина, съдът не може да измени НП, като намали размера на
наказанието, което би могъл да стори само при наложена на основание
Ч.л.101, т.1 от ЗАвтПр санкция.
7
Предвид гореизложеното, съдът намира, Ч.е процесното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание Ч.л.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски има жалбоподателя. Надлежно упълномощения
процесуален представител на жалбоподателя – адв.И. В.а П. от САК,
своевременно претендира присъждане на разноски в своя полза за оказаната
безплатна правна помощ на свой роднина – брат в настоящото производство,
на основание Ч.л.38, ал.1, т.3 от ЗА. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отразена конкретната хипотеза по Ч.л.38, ал.1, т.3 от ЗА
– на роднини, близки или на друг юрист, наложила от своя страна
осъществяването на безплатна правна помощ. С оглед на горното,
претенцията се явява основателна и ответната страна по жалбата – СтолиЧ.на
община, следва да бъде осъдена да заплати на адв.И. П. от САК, сумата от 400
лева, представляваща минимално предвидения размер в наредбата по Ч.л.36,
ал.2 адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на своя
роднина – жалбоподателя, в настоящото производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание Ч.л.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр.
с ал.1, във вр. с Ч.л.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №518558/28.02.2023 г., издадено от заместник-кмет на
СтолиЧ.на община, с което на Г. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.***, на основание Ч.л.49 от НРУПОГТТСО е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на Ч.л.18, ал.1, т.1 и т.2,
във вр. с Ч.л.46, ал.1 и Ч.л.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание на основание Ч.л.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от
ЗА, СТОЛИЧ.НА ОБЩИНА, да заплати на адвокат И. В.А П. от САК,
ЕГН **********, БУЛСТАТ: ***, адрес на упражняване на дейността:
гр.София, бул.***, сумата от 400 лева /Ч.етиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
8
помощ на жалбоподателя в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, на основанията, предвидени
в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от полуЧ.аване на
съобщението от страните, Ч.е е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9