№ 22803
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231110134096 по описа за 2023 година
Ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е предявил срещу ответника АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр.чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за сумата от 322.00 лв.,
представляваща сбор от сумата от 312.00 лв. изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2019 г.
от виновно противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и
неизправността на пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, и
сумата от 10.00 лв. ликвидационни разходи и ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 16.12.2022 г. до пълното изплащане на сумата.
Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по сключената застраховка „Каско“ е настъпило
застрахователно събитие – застрахованото МПС с марка „БМВ 330 ХД“, с
регистрационен № ***, преминава през необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно на 3 км. след с. Пасарел, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил и са извършени разходи за пътна
помощ. Твърди, че щетите върху автомобила са на стойност 312.00 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер 312.00 лв.
на застрахования и да е извършил ликвидационни разходи в размер 10.00 лв.
1
Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди,
тъй като има задължение да поддържа републиканските пътища.
Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен и
недоказан. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната им връзка
с твърдяното противоправно деяние. Оспорва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение. Навежда доводи за съпричиняване.
Претендира разноски, включително и юрисконсулстско възнаграждение. При
условията на евентуалност моли да се намали претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение до предвидения минимум.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 15.02.2024 г., в което е обективиран изготвеният по
делото писмен доклад, съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
ищецът е заплатил сумата от 312.00 лв. застрахователно обезщетение по
процесната щета, а също и че е извършил ликвидационни разходи в размер на
сумата от 10.00 лв..
От представената по делото застрахователна полица №
93001810064463/03.08.2018 г. се установява, че между ищеца и собственика на
процесното МПС е имало сключен застрахователен договор по автомобилна
застраховка „Каско“ със срок на покритие от 07.09.2018 г. до 02.08.2019 г., т.е.
към датата на твърдения от ищеца инцидент е било налице застрахователно
покритие.
От представения по делото Протокол за ПТП от 11.01.2019 г. съставен от
Димитър Иванов – автоконтрольор (лист 81 по делото), се установява, че на
11.01.2019 г., в 21.10 ч., на „Самоковско шосе”, на 3 км. след с. Пасарел,
водачът на лек автомобил с марка „БМВ 330 ХД“, с регистрационен № ***, е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в
резултат на което са причинени материални щети на автомобила, като
протоколът е подписан от водача на горепосоченото МПС-та без възражения.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
2
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
автомобилите.
От изслушаните по делото показания на свидетеля М. Г. М. (управлявал
процесния лек автомобил с марка „БМВ 330 ХД“, с регистрационен № ***), се
установява, че през месец януари 2019 г., след 18.00 ч., в тъмната част на
денонощието свидетелката управлявала горепосоченото МПС от гр. София
към гр. Самоков, като около с. Пасарел попаднала в дупка на пътното платно.
Свидетелства, че се е движила с около 30 – 40 км.ч., като дупката, в която
попадал лекият автомобил била дълбока около 20 см. и с широчина около 40
см., не била сигнализана или обезопасена по някакъв начин. Сочи, че в
резултат на инцидента били спукани предна и задна десни гуми на автомобила
и той не могъл да продължи движение на собствен ход.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. Г. М. като
последователни, логични и безпротиворечиви. Същите се подкрепят и от
представения от СДВР, отдел „ПП” снимков материал на процесната дупка на
пътя и моторното превозно средство.
Във връзка с инцидента водачът на увредения автомобил е уведомил
писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е
била образувана преписка по щета № 2231-1261-19-400377, което се
установява от представеното по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие. Към преписката са приложени опис на претенцията
и доклад по щета, в който причинените на лек автомобил с марка „БМВ 330
ХД“, с регистрационен № ***, вреди са оценени на сумата от 312.00 лв.
Ищецът е представил по делото и платежно нареждане за тази сума, наредена
в полза на свидетелката, с основание „щета № 2231-1261-19-400377”.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие и пряката причинно-
следствена връзка между него и причинените на процесния автомобил вреди
се потвърждават и от заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ,
неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и
обективно дадено. От заключението се установява, че размерът на щетата,
определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното
ПТП, възлиза на сумата от 307.20 лв.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 410, ал. 1 КЗ
Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Обемът на суброгационното право
включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия, но не се отнася до правата по
чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.). Видно от
законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 11.01.2019 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско“ е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се
събитието да е настъпило на територията на републиканската пътна мрежа;
доколкото ответникът е юридическо лице, то винаги извършва правни и
фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението
следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди
неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на
4
републиканската пътна мрежа, където са настъпили процесните щети, като те
са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в
процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на
пътното платно, където е настъпил инцидентът. Поради това отговорността на
ответната страна следва да бъде ангажирана.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Недоказано остана направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като по делото не са събрани никакви
доказателства, относно твърденията на ответника за движение на водача на
увредения лек автомобил с несъобразена скорост.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.
49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение
на вещото лице размерът на щетата, определена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на процесното ПТП – 11.01.2019 г., възлиза на сумата от
307.20 лв. Когато към тази сума се прибавят ликвидационните разходи в
размер 10.00 лв., общият размер възлиза на 317.20 лв., поради което искът
следва да се уважи за предявения размер от 317.20 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявения иск, в размер на 768.37 лв.,
представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата
молба, депозити за вещо лице и свидетел, и юрисконсултско възнаграждение.
Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 123.14 лв.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
5
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 4.47 лв. (юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София, бул. „Македония“
№ 3 дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх” №51Д, сумата от 317.20 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, образувана при ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по щета № № 2231-1261-19-
400377, ведно със законната лихва върху сумата от 16.12.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 06.02.2023 г. по ч. гр.д. № 68713/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76
с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер, като
неоснователен.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София,
бул. „Македония“ № 3, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” №51Д,
сумата от 768.37 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото и разноски за заповедното производство в размер на 123.14 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” №51Д, да заплати на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София, бул. „Македония“ № 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4.47 лв., представляваща разноски по
делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6