Решение по дело №4292/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 643
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20195220104292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

  Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

        ,гр.Пазарджик, 29.06.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4292 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

        Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от П.И.Д., с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Б.,***, със съдебен адрес:***, адв.И.Б. против К.Д.Г., с ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че П.И.Д., с ЕГН ********** *** е предоставил на К.Д.Г., с ЕГН ********** *** паричен заем в размер на 3 500 лв., за което ответникът е съставил собственоръчно разписка, в която е уговорен и срокът на връщане - 31.05.2019г.

Твърди, че въпреки многобройните срещи между страните, ответницата К.Д.Г. не е върнала сумата и до настоящия момент.

Поради гореизложеното, за да събере просроченото задължение ищецът П.И.Д. подал до Районен съд-Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника К.Д.Г.. По входираното заявление е образувано ч.гр.д. №3425/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК.

Твърди, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид което и в законоустановения едномесечен срок представя настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.Д.Г., с ЕГН ********** ***, че дължи на П.И.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 3 500 лв., представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.08.2019г. до окончателното събиране на сумата и 570 лв. – разноски, сторени по ч.гр.д.№3425/2019г. по описа на РС-Пазарджик.         Моли да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата.

В проведеното по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца поддържа подадената искова молба. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.     

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща свои представител в съдебно заседание.

Съдът счита направеното от ищеца, чрез пълномощника му, искане за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните съображения: В конкретния случай, ответницата не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба. Не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание, а така също не направи и искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие. Приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответницата, с изпратените й съобщения по делото, изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. От друга страна, предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК е вероятно основателен. Този извод съдът прави с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети писмени доказателства.  

При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

          С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер общо на 1140,00 лева, съгласно приложените разходни документи и Списъци на разноските по чл.80 от ГПК.

          По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               

 

Р    Е    Ш   И:

         

По иска на П.И.Д., с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Б.,***, със съдебен адрес:***, адв.И.Б. против К.Д.Г., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К.Д.Г., с ЕГН **********, че дължи на ищеца П.И.Д., с ЕГН ********** сумата от 3 500 лв., представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №1953 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.08.2019г. по ч.гр.д.№3425/2019г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА К.Д.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на П.И.Д., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.И.Б. сторените в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер общо на 1140,00 лева.

На основание чл.239 ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                  

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: