№ 142
гр. Шумен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК - за отмяна на неприсъствено решение.
Образувано е по молба на Н. А. А., Д. А. А. и С. А. Х. /правоприемници на
починалата ответница С.А.А./ за отмяна на постановеното срещу С.А.А. неприсъствено
решение №6/08.01.2024 г. по гр. д. №1508/2023 г. по описа на ШРС. С решението е уважен
предявения от Община Шумен против С.А.А., иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД
за сумата от 7 358,35 лв. - обезщетение за ползване на вещ, след изтичане на наемен срок, по
договор №ЖИ-125/17.04.2019 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, за
периода 31.03.2020 г. - 14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 7358,35
лв. от 04.07.2023 г. до окончателното плащане и са присъдени деловодни разноски на ищеца
в размер на 1 329,35 лева.
Молителите излагат, че са единствени наследници /деца/ на ответницата С.А.А., б.ж.
на гр. Шумен, починала на 13.01.2024 г. Твърдят, че са узнали за гражданското дело след
като им било връчено в качеството им на наследници съобщение за изготвеното решение.
Излагат, че неправилно било постановено неприсъствено решение, тъй като майка им била с
тежки заболявания и усложнения от дълго време преди завеждане на гражданското дело – на
легло, неподвижна и абсолютно неконтактна и не била в състояние да участва в граждански
процес, камо ли да си осигури необходимата защита. Считат, че ищецът е трябвало да
посочи тези обстоятелства, а първоинстанционният съд е следвало да ги предвиди преди да
вземе решение за постановяване на неприсъствено решение, най-малкото – да бъде назначен
особен представител на ответницата по делото. Молят постановеното решение да бъде
отменено на основание чл. 240, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с всички произтичащи последици.
Насрещната страна, ищец в първоинстанционното производство, в предоставения й
срок не е взела становище. В проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си
1
представител адв. Б. П. при ШАК взема становище за неоснователност на молбата за отмяна
на постановеното неприсъственото решение.
Шуменският окръжен съд, след преценка на доводите страните и данните по делото
приема, че молбата за отмята е процесуално допустима. Не се спори между страните и от
представените към молбата за отмяна удостоверение за наследници и препис-извлечение от
акт за смърт и от материалите по гр.д. №1508/2023 г. по описа на ШРС безспорно се
установява, че наследодателката на молителите, която е била ответник по делото, е починала
на 13.01.2024 г. - след постановяване на решение № 6 от 08.01.2024 г., поради което същото
е било връчено на наследниците на лицето, срещу което е постановено неприсъственото
решение, подали молбата за отмяната му в преклузивния едномесечен срок.
Същата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 238, ал.
1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Съобразно чл. 240, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в
делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай, с оглед
изложеното в молбата за отмяна, молителите твърдят наличие на предпоставките по чл. 240,
ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ГПК - невъзможност да узнае своевременно за връването на пеарписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание и да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, като
за особени непредвидени обстоятелства сочат здравословни проблеми на ответницата (техен
наследодател), които не е могла да преодолее, тъй като от дълго време преди
производството била на легло, неподвижна и абсолютна неконтактна и поради това не е
могла да организира защитата си, както и процесуалното поведение на съда, постановил
неприсъственото решение, който е следвало да вземе предвид тези обстоятелства и да й
назначи особен представител.
С решение №164 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г., I г. о., ГК,
постановено по чл. 290 от ГПК, е прието че ако едно решение е постановено като
неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то
си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са
били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание.
След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК,
въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е
влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица
не зависи от преценката на въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира
молбата за отмяна във въззивна жалба и да се произнесе по съществото на спора като
въззивна инстанция. Отбелязано е, че в чл. 239, ал. 4 ГПК изрично е посочено, че
неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от
датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения
процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1
ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на
неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред
който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по
общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.
240, ал. 1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича
2
от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни
актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния
закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя
неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение.
В конкретния казус не е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаеща
надлежността на връчването на преписа от исковата молба и призовката за първото и
единствено заседание на 08.01.2024 г., тъй като не се оспорва самото връчване, а се твърди,
че ответницата от дълги години е с тежки заболявания и усложнения, на легло, неконтактна
и не била в състояние да участва в гражданския процес и да си осигури защитата, което
обстоятелство съдът е следвало да вземе предвид и да й назначи особен представител. Освен
това, следва да се отбележи, че приелият исковата молба и призовката за ответницата нейн
родственик със задължение да й ги предаде – зет А.А., не е уведомил длъностното лице
призовкар (а чрез него и съда), че ответницата е в тежко здравословно състояние, което не й
позволя да разбере съдържението на адресираните до нея съдебни книжа и не може заради
влошеното си здравословно състояние да се яви на насроченото съдебно заседание, както и
че по делото няма данни ответницата да е била поставяна под ограничено или пълно
запрещение. Поради това се явява неоснователен довода на молителите, че
първоинстанционният съд е следвало да предвиди невъзможността на ответницата да
участва в процеса и да й назначи особен представител.
Не са налице и другите две хипотези на чл. 240, ал. 1 от ГПК, а именно наличието на
хипотезите на невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовката за заседанието поради особено непредвидени обстоятелства
(т.2), както и наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла
да преодолее, поради което не е могла да се яви лично или чрез повереник в откритото
съдебно заседание (т. 3). Законът не дефинира понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но правната доктрина и съдебната практика еднопосочно посочват, че като
особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са
възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на
обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и
положената грижа за добро водене на процеса. Сред особените непредвидени обстоятелства,
според практиката на ВКС, се подреждат такива като природни бедствия, прекъсване на
пътищата, внезапно тежко заболяване и прочие причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната. Доказването на конкретните обстоятелства
и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава
на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. От приетия по делото амбулаторен
лист от 11.09.2023 г. се установява, че на посочената дата ответницата е била прегледана в
дома си от невролог – д-р Р.Д. Отразена е диагноза: мозъчна атеросклероза и
придружаващи заболявания и усложнения – псевдобулбарна пареза с дисфония, дизартрияи
дисфагия; долна спастична параплегия с тазоворезервоарна; смесена корова и подкорова
съдова деменция; сензомоторна афазия. В графата за обективното състояние на пациента са
отразени данни за увредено общо състояние. Посочено е, че поради неподвижността й е
невъзможно назначаването на допълнителни параклинични и образни изследвания. Така
установените хронични заболявания и влошено здравословно състояние на ответницата и
както самите молители твърдят с давност отпреди завеждане на граждаенското дело, не
съставляват непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал.1, т. 2 и 3 от ГПК.
Съдебната практика е категорична, че болестта (в случая – диагностицирана и е трайно
състояние), която е хронична и представлява състояние, което се знае отнапред, не
представлява особено непредвидено обстоятелство по същността си, за да обоснове
приложение на хипотезите на чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. С оглед хроничните
заболявания на ответницата, срещу която е постановено неприсъственото решение,
3
твърдени от страна на молителите и установени от представените доказателства,
влошаването не е непредвидено, а предвидимо обстоятелство, и не е релевантно за
уважаване на молба. Следва да се посочи, че оттговор на исковата молба може да бъде
подаден не само от страната ответник, но и от друго лице по пълномощие - от лице,
предвидено в кръга на представляващи по пълномощие, съобразно чл. 32 ГПК, доколкото от
данните по делото се ус........ (данни, събрани от съседи, при опита на длъжностното лице да
връчи исковата молба на постоянния адрес на ответницата в с. ....). Действително към датата
на връчване на исковата молба (29.09.2023 г.) и датата съдебно заседание (08.01.2024 г.)
ответницата е била в тежко здравословно състояние, на легло, но посочената диагноза не
прави лицето невменяемо и неразбиращо свойството и значението на постъпките си. Както
съдът посочи по-горе, няма данни ответницата да е била поставена под пълно или
ограничено запрещение, да не разбира свойството и значението на постъпките си, тоест то
да е попречило на страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба и призовката за съдебното заседание, или да е довело до невъзможност да се яви
лично или чрез повереник в откритото съдебно заседание. Законодателят не е предвидил
специални изисквания за упълномощаване от лица с влошено здравословно състояние, вкл. с
мозъчна атеросклероза, деменция, освен ако, както се посочи, същите не са лишени от
процесуална дееспособност по установения за това ред (чл. 39, ал. 4 ГПК), поради което
страната е била в състояние да арганизира защитата си, като за целта упълномощи лице от
посочените в чл. 32 от ГПК.
Настоящият състав приема, че неприсъственото решение е постановено при спазване
на императивните изисквания на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като на ответницата са били
надлежно указани последвиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание.
Ето защо, не са налице основания за отмяна на постановеното против ответницата
неприсъствено решение. Молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
Молителите не претендират разноски.
Ответната страна по молбата е направила искане за присъждане на разноски. Същата
не е представила доказателства, че е заплатила на адвоката договореното възнаграждение,
което в договора за правна защита и съдействие е посочено като платимо по банков път.
Поради липсата на доказателства за наличие на една от предпоставките за присъждане на
възнаграждението, а именно предварителното му заплащане, не са налице основания за
присъждане на разноски в полза на ответната страна по молбата /тълкувателно решение
№6/2012 г. на ВКС/.
Водим от гореизложеното, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК на Н. А.
А. с ЕГН **********, Д. А. А. с ЕГН ********** и С. А. Х. с ЕГН **********
/правоприемници на починалата ответница С.А.А./ за отмяна на постановеното срещу
С.А.А. неприсъствено решение №6/08.01.2024 г. по гр. д. №1508/2023 г. по описа на
Районен съд - Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжлаване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5