Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1773 Година
25.10.2019 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря
Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2192 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Чайка фиш Созопол“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Созопол, ул. „Каваците“
№ 5, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-452-0396919/28.08.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя – „Далян Чайка“, находящ се в гр.Созопол, ул.“Виа Понтика“ и забрана
достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и прави искане да
бъде отменена.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
На 24.08.2019г. е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя – „Далян Чайка“, находящ се в гр.Созопол, ул.“Виа Понтика“, за която е съставен протокол за извършена
проверка сер.АА № 0396919/24.08.2019г.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-452-0396919/28.08.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на 28.08.2019г., видно от
оформената разписка и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 9240/04.09.2019г..
Акт за установяване на административно
нарушение № F 506170 е съставен на 24.08.2019г. за това, че
при извършена проверка на търговски обект – далян Чайка“ на 24.08.2019г. е направена
контролна покупка на 1 бр.минерална вода, 2 бр.сафрид и 2 бр.кафе на обща стойност
32,40 лева, за която не е издадена фискална касова бележка от наличното в
обекта фискално устройство. Видно от изявлението на процесуалния представител
на ответника, в проведеното на 01.10.2019г. открито съдебно заседание, към този
момент няма издадено наказателно постановление на търговеца по така съставения
АУАН.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-452-0396919/28.08.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган
с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване,
каквито са изложени в заповедта .
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В случая са налице и материално-правните предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно
приложимата норма на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от
Наредбата е предвидено, че фискалната касова
бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
В съставения протокол
за извършена проверка, е посочена контролна покупка на обща стойност 32,40 лева, за която не е
издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените обстоятелства не
се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена
фискална касова бележка или съответна касова бележка от кочан, въпреки изрично
дадените му указания в този смисъл. За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са
издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от
кочан, към момента на плащането, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и е наложена ПАМ.
За налагане на процесната принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е
налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Административнонаказателното
производство и административното производство по налагане на ПАМ, макар да са
породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това
произтича от различното естество и целите, за които се издават актовете, с които приключват тези
производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или възстановителни
функции, докато наказателните постановления имат за цел налагане на административно
наказване и/или имуществени санкции. Процесната заповед е мотивирана именно с
наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите
в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът дали за конкретното
нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено
от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло.“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ.
Липсата на издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ,
не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя
няма предварително изпълнение по силата на закона, а допуснатото от
административния орган е било отменено от съда с определение № 1790/29.08.2019г.
постановено по адм.д.№ 2116/2019г. по описа на Административен съд Бургас.
Действително това определение не е влязло в сила към настоящия момент, тъй като
е обжалвано пред ВАС, но доколкото по делото не се твърди и не се установява
заповедта да е била изпълнена след отмяна на определението постановено от
Административен съд Бургас, то правото на защита на лицето не е нарушено.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая
са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената
ПАМ, като административният орган е посочил и целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането на мярката. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав.
След като, наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената
забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за
достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се
налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая
са налице.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за налагането на процесната ПАМ в противоречие с целта на закона. Мярката има
за цел постигне на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността и
недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването на административни нарушения.
Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването и́ търговеца не е преустановил дейността си в търговския
обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане.
С оглед на изложеното жалбата против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-452-0396919/28.08.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото,
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателно, поради което следва да се присъди в размер на 100,00 лева,
определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Чайка фиш Созопол“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Созопол, ул.„Каваците“ № 5 против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-452-0396919/28.08.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Чайка фиш Созопол“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Созопол, ул. „Каваците“ № 5 да заплати в
полза на Национална агенция по приходите,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: