о п р
е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 28.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в закритото заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д.
N 742 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.
С определение
№ 308/28.06.2019 г. по гр.д. № 620/2019 г. РС Червен бряг е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявения иск от ищеца Н.Й.Н.
поради липса на правен интерес.
Недоволен от постановеното определение е
останал частният жалбоподател Н.Й.Н., който е депозирал въззивна частна жалба
вх. № 3803/22.07.2019 г., допълнена с частна жалба вх. № 2915/29.07.2019 г. до
ПОС с искане да се отмени определение № 308/28.06.2019 г. по гр.д. № 620/2019
г. на РС Червен бряг като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени доводи за нарушение на чл. 17 от Конституцията на РБ, адвокатстване от съдебния състав на ответника „***“ АД,
представлявано от С.В., която е съпруга на кмета на Община Червен бряг с цел да
се ощети ищеца, чиито права върху имот с площ 12 дка са признати, тъй като
собствеността върху имота е възстановена по ЗСПЗЗ. Според жалбоподателя негов
имот с площ 12 дка, означен като имот с № 236009 и също като имот 805501.236.9
е предоставен на „***“ АД ведно с
имот с площ 121,75 дка. Според жалбоподателя обстоятелството, че ищецът е
обезщетен с компенсационни бонове не води до липса на правен интерес, тъй като
ищците са възпрепятствани да ползват имота си в реални граници, а „***“ АД
ползва незаконно имота им, който е част от имота с площ 121,75 дка. Според
жалбопадателя незаконосъобразно собственият им имот е включен в имота с площ
121,75 дка, отразен като държавна собственост и предоставен с концесия с
посочен номер въз основа на решение на МС № 262/14.04.2009 г. на „***“ АД,
която концесия в последствие е прекратена видно от отбелязване в Националния
концесионен регистър. Наред с това жалбоподателят твърди, че към 19.07.2019 г.
в имотния регистър няма записан собственик на имот с № 236009. Според
жалбоподателя са налице влезли в сила решения по адм. Дело № 394/2013 г. и адм.
Дело № 65/2013 г. и двете по описа на РС Тетевен, постановени в производства по
чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, в които страна е ОбС „Земеделие“ гр. Червен бряг, които
се ползват със сила на присъдено нещо както по отношение на страните, така и по
отношение на Държавата на РБ и на Министерството на ЗХГ. Позовава се на чл. 299
от ГПК и на т. 2 от ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. дело № 5/2011 г. на ОСГК в
този смисъл. Цитира се мнократно решение от 12.01.2006 г. по дело Кехая и др.
по дело на ЕСПЧ против България и се счита, че на Държавата е осигурен втори
шанс да иска преразглеждане на спор относно имот частна собственост, което
противоречи на правната сигурност.
В срока
по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба
Министерство на земеделието, храните и горите чрез процесуалният му
представител гл. юрисконсулт И.Д. в ОД „Земеделие“ Плевен, в който се оспорва
основателността на жалбата. Излагат се доводи за недопустимост на предявения
иск по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР за отмяна на
вписване в имотния регистър на правото на собственост на Държавата върху имот №
236009 с площ 121,75 дка в местността „Вадол“ в землището на гр. Червен бряг, с
начин на трайно ползване “табан – находище на глина“ поради липса на правен
интерес. Според ответника по частната жалба за да обоснове конкретен правен
интерес от предявяване на иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК ищецът следва да твърди
наличие на конкретни права, които са засегнати от вписването в имотния
регистър, напрамер засягане на имуществената му сфера. Възразява се, че в
конкретният случай в исковата молба липсват твърдения за накърнени права на
ищеца от извършеното вписване, а при наличие на такива права ищецът разполага с
друг иск, който следва да бъде предявен по общия исков ред. Липсата на
обоснован правен интерес според ответника по частната жалба води до липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му, респ. до
недопустимост на предявения иск, поради което обжалваното определение на РС
Червен бряг следва да бъде потвърдено. Претендират се направените пред
въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250
лв..
В срока
по чл. 276 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „***“
АД, гр. Червен бряг.
Окръжният съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба вх.
3803/22.07.2019 г. от адвокат Г.С., в качеството на пълномощник на Н.Н.,
получена в ЧРС по факс /намираща се в кориците на в.ч.гр.д. № 459/2020 г. на ОС
Плевен, приложено към настоящото/, както и допълнението към същата с вх. №
3915/29.07.2019 г., депозирано също от адвокат Г.С., ведно с подписан оригинал
на частната жалба вх. 3803/22.07.2019 г. /също намиращ се в кориците на
в.ч.гр.д. № 459/2020 г. на ОС Плевен, приложено към настоящото/ против определение № 308/28.06.2019 г. по гр.д. №
620/2019 г. РС Червен бряг по гр.д. № 620/2019 г. РС Червен бряг се явява
подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната
от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима. Съдът
приема, че срокът по чл. 275 ал. 1 от ГПК е спазен доколкото частната жалба е
подадена в 1 - седмичен срок от връчване
на съобщението за определението на съда на пълномощника на ищеца адвокат Г.С. при
съобразяване на датата и входящия номер на жалбата от 29.07.2019 г.. Установява
се, че съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 16.07.2019 г., а на
пълномощника му на 20.08.2019 г.. Съдът приема, че неправилно РС е връчил
съобщение за постановеното определение както на адвокат Г.С., пълномощник на
ищеца по делото, така и на ищеца Н.Н., тъй като връчването на адвоката
съставлява повторно връчване на страната, но при наличие на връчване на
съобщението за определението и на адвоката и на страната, срокът по чл. 275 ал.
1 ГПК следва да се счита, че тече от втората от двете дати на връчване на
съобщението, в конкретният случай от 20.08.2019 г..
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От
приложеното гр.д. № 620/2019 г. по описа
на РС Червен бряг се установява, че същото е прекратено с определение № 308/28.06.2019 г. по делото поради
недопустимост на предявения иск.
За да
постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с иск за отмяна като недопустимо на вписване в имотния регистър поради
несъществуване на вписаното обстоятелство, а именно, че имот, находящ се в
местността „Вадол“ в землището на гр. Червен бряг, с начин на ползване – табан
е държавна собственост и е определил правна квалификация на предявения иск по
чл. 537 ал. 2 от ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР. Районният съд е приел, че по
делото липсват писмени доказателства за собственост на ищеца върху процесния
имот, както и твърдения ищецът да е собственик на този имот и да е налице спор
за материални права между страните, поради което за същият липсва правен
интерес от предявяване на иска. Позовавайки се на Конституцията на РБ,
районният съд е посочил също, че процесния имот е държавна собственост като
подземно богатство, като за същият не е необходимо да бъде съставян акт за
държавна собственост.
Установява
се от приложеното към гр.д. № 620/2019 г. по описа на РС Червен бряг, че исковата молба, въз
основа на която е образувано първоинстанционното дело е подадена първоначално
пред СРС и въз основа на нея е образувано гр.д. № 33667/2018 г. по описа на
СРС. Установява се, че с определение № 512708/22.10.2018 г. на СРС делото е
изпратено по подсъдност на РС Червен бряг.
Исковата
молба е подадена от Н.Й.Н. против Министерство на ЗХГ, представлявано от
Министъра на земеделието и „***“ АД, ЕИК ***, гр. Червен бряг и със същата е
предявен иск с петитум: да се отмени
вписването на имот с идентификатор 80501.236.9 от АГКК на КИР поради
недопустимост и недействителност на вписването и несъществуване на вписано
обстоятелство.
В
исковата молба се излагат многобройни неясни обстоятелства, като се твърди, че
процесния имот, намиращ се в местността „Водол“ в землището на гр. Червен бряг
е с площ 121 748 кв.м. и е вписан в КК на землището на гр. Червен бряг
като държавна собственост с булстат на Държавата 136693 въз основа на
предоставени от Министерство на ЗХГ на АГКК данни. Твърди се, че този имот е
предоставен безвъзмездно от Министерство на ЗХГ на втория ответник „***“ АД,
ЕИК ***, гр. Червен бряг чрез концесия, поради което според ищеца се ползва от
ответниците. Твърди се, че в този имот е включен имот с площ 12 дка,
собствеността върху който е възстановена на ищеца по реда на чл. 14 ал. 3 от
ЗСПЗЗ въз основа на влязло в сила съдебно решение по адм. Дело № 394/2013 г. на
РС Тетевен, но тъй като имота е вписан като държавна собственост, МЗХГ отказва
да изпълни влязлото в сила решение и ищецът е обезщетен с компенсационни бонове
въз основа на издаден от МЗХГ нищожен административен акт. Счита се, че МЗХГ не
може да определя статута на земеделските земи като държавни, поради което
вписването на имота като държавен е недопустимо, липсва имот с посочения
идентификатор и тази площ като държавна собственост и вписване в регистър №
136693 на имот с тази площ по цитирани Наредби и терена е нарушен частично,
поради което вписването е недействително, не съществува юридическо лице с
булстат 136693, поради което е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.
Съгласно разпоредбата на чл.
88 от ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по
реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 90 ал. 1 от ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато
по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването,
както и несъществуване на вписаното обстоятелство.
В установената съдебна практика на ВКС
по приложението на цитираните разпоредби се приема, че производството по
вписване е строго формално и се извършва при спазване на императивните правила
на ПВ и чл. 531 и сл. ГПК и като охранителен акт може да е засегнато от порок. Вписването пази
права, поради което с нормите на чл. 88
и чл. 90 ЗКИР
законодателят е предвидил защита от вписване, което е недопустимо или
недействително, като заличаването на вписването в имотния регистър се извършва след успешно
проведен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Съгласно чл. 74 ал. 1 ЗКИР до
въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед
на Министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР вписването се извършва по
реда, предвиден в Правилника за
вписванията.
Приема се, че целената правна последица на този иск е заличаване
на вписаното обстоятелство на основание чл. 604 ГПК, съгласно която
разпоредба, когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на
вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава
вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или
на заинтересованото лице. Когато е вписано неподлежащо на вписване
обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е
постановено по искане на нелегитимирано лице - чл. 600 ГПК или по което съдията по
вписвания се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо.
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно. Заличаването на нищожното
/недействително/ или недопустимо вписване, или на вписаното несъществуващо
обстоятелство представлява последица от уважаването на иска по чл. 537 ал. 2 ГПК.
При съобразяване на гореизложеното,
въззивният съд приема, че цитираните разпоредби на чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР
предвиждат различни правни възможности за лице, засегнато от извършено вписване
в имотния регистър, но във всички случаи както правилно е приел
първоинстанционният съд ищецът следва да обоснове правен интерес от предявяване
на иска като посочи, какви биха били конкретните последици за правата му върху
конкретен имот при уважаване на иска.
Въззивният съд приема, че РС Червен
бряг е сезиран с нередовна исковата молба, в която липсва хронологично и ясно
посочване на обстоятелствата на които се основава предявения иск, липсват
твърдения кога, по какъв ред, от кого е извършено съответното вписване в
имотния регистър, липсват твърдение за конкретни права на ищеца върху конкретни
имоти, описани надлежно, които са засегнати от вписването в имотния регистър,
липсва обоснован правен интерес от предявяване на иска и насочването му към
конкретните ответници, доколкото в разпоредбата на чл. 31 от ГПК е уредено
представителството на Държавата по граждански дела, като е налице неяснота също
така какъв е интереса на ищеца при положение, че твърди, че е обезщетен с
компенсационни бонове за имотите, по отношение на които е признато право по
ЗСПЗЗ и липсва спор между него и Държавата за имот, липсва формулиран ясно
петитум на иска, тъй като не е индивидуализирано вписването в имотния регистър
чрез посочването на датата на същото, вписаното обстоятелство, органа, извършил
вписването, като е налице и противоречие между вече изложените обстоятелства и
петитума на предявения иск, тъй като в исковата молба се излагат твърдения за вписване
на имота като държавен в кадастралната карта на землището, а петитума на иска
касае вписване в имотния регистър.
Като се е произнесъл по нередовна
искова молба без да остави същата без движение и да предостави възможност на
ищеца в определен от съда срок да отстрани нередовностите по движение на
исковата молба, респ. да обоснове правния си интерес от предявяване на иска,
като го предупреди за последиците от неизпълнение на указанията му, РС Червен
бряг е постановил неправилно и незаконосъобразно
определение, което на основание чл. 278 ал. 4 вр. чл. 271 от ГПК следва да бъде
отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за последващи
процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Водим
от горното, Окръжният съд
О П Р
Е Д Е Л И:
Отменя определение № 308/28.06.2019
г. по гр.д. № 620/2019 г. по описа на Районен съд Червен бряг.
връща делото на Районен съд Червен бряг за последващи процесуални действия, при които да съобрази мотивите на
въззивното определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: