№ 504
гр. Варна, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 303281/02.12.2021г. , подадена от СВ. Б. Ш., чрез назначения особен представител адв.
П.Т. и по въззивна жалба вх.№ 303867/14.12.2021г. , подадена от „БАНКА ДСК“ АД, чрез
юрк. Е.М., срещу Решение № 262833/19.11.2021г., постановено по гр.д. № 2858/2021г. на
ВРС, 33-ти състав, като въззивна жалба вх.№ 303281/02.12.2021г. е насочена срещу частта от
решението, с която е признато за установено в отношенията между страните, че СВ. Б. Ш.
дължи на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 2 981.39 лева, представляваща изискуема главница
по Договор за кредит „Експресо“ № 310723/05.07.2012г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.02.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, а въззивна жалба вх.№
303867/14.12.2021г. е насочена срещу решението в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция на „БАНКА ДСК“ АД за признаване за установено по отношение на ответницата
СВ. Б. Ш., че последната дължи на ищеца сумата от 3 817.80 лева, представляваща
изискуемо обезщетение за забава, начислено за периода от 05.07.2015г. до 22.02.2019г., за
които суми е издадена Заповед № 1594/26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3076/2019 г. по описа на ВРС, 33-ти
състав.
Във въззивна жалба вх.№ 303281/02.12.2021г. особеният представител на СВ. Б.
Ш. навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е отказал изследване на въпроса за предсрочна
изискуемост. Счита, че тя е настъпила на 03.10.2012г., евентуално на 05.03.2012г.,
евентуално на 05.04.2012г., като в договора е уговорено /чл. 10, ал. 2 от част 2/, че целият
кредит става предсрочно изискуем при забава на длъжника над 90 дни и в този случай не е
необходимо изрично волеизявление, тъй като кредиторът е направил такова със самото
сключване на договора. Посочва, че давността е започнала да тече именно от този момент и
вземането е погасено с изтичането на 5 години, като заедно с вземането за главница са
погасени и вземанията за лихви. Излага, че ищецът не твърди да е отправял волеизявление
за отнемане преимуществото на срока по договора, което да е достигнало до
кредитополучателя. Моли за отмяна на обжалвания акт в съответната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия „БАНКА ДСК" АД, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
1
Посочва, че настъпването на предсрочна изискуемост следва да бъде надлежно
удостоверено от кредитора. Позовава се на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,
като счита, че след като не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ и волеизявление за това не е достигнало до длъжника, то и
договорната клауза, в която е уговорено настъпването на предсрочната изискуемост, не е
породила действие. Счита, че вземанията са станали изискуеми при настъпването на крайния
падеж на договора, а именно 05.07.2015г., поради което и възраженията за настъпила
погасителна давност на вземанията за главници и лихви са неоснователни. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство.
Във въззивна жалба вх.№ 303867/14.12.2021г. „БАНКА ДСК" АД навежда доводи
за неправилност на извода на ВРС, че периодът от 05.07.2015г. до 22.09.2019г. не обхваща
три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
поради това претенцията е погасена по давност. Посочва, че изискуемостта на кредита е
настъпила на 05.07.2015г. на основание настъпил краен падеж на договора. Позовава се на т.
2 на ТР от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017г., като посочва че след обявяване на
изискуемост на задължението на кредитора се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва. Подчертава, че претендираното от него обезщетение за забава е за периода
след настъпване на изискуемост на кредита - от 05.07.2015г. до 22.02.2019г. в размер на
законната лихва върху неплатените главници. Посочва, че заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е подадено на 22.02.2019г., поради което и всички
вземания за периода от три години назад /т.е от 22.02.2016г. до 22.02.2019г./ не са погасени
по давност. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира направените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна СВ. Б. Ш., с който оспорва наведените в жалбата твърдения. Счита, че
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.76 ЗЗД, като заявява избор за
евентуално бъдещо погасяване първо на главницата. Моли за оставяне без уважение на
жалбата.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 303281/02.12.2021г. , подадена от
СВ. Б. Ш., чрез назначения особен представител адв. П.Т., и въззивна жалба вх.№
303867/14.12.2021г., подадена от „БАНКА ДСК“ АД, чрез юрк. Е.М., срещу Решение №
262833/19.11.2021г., постановено по гр.д. № 2858/2021г. на ВРС, 33-ти състав, като въззивна
жалба вх.№ 303281/02.12.2021г. е насочена срещу частта от решението, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че СВ. Б. Ш. дължи на „БАНКА ДСК“ АД
сумата от 2 981.39 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит
„Експресо“ № 310723/05.07.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.02.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, а въззивна жалба вх.№ 303867/14.12.2021г. е насочена срещу
решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на „БАНКА ДСК“ АД за
признаване за установено по отношение на ответницата СВ. Б. Ш., че последната дължи на
ищеца сумата от 3 817.80 лева, представляваща изискуемо обезщетение за забава, начислено
2
за периода от 05.07.2015г. до 22.02.2019г. за които суми е издадена Заповед №
1594/26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 3076/2019 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2022г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивниците се връчи и препис от отговорите на въззивните жалби.
УКАЗВА на „БАНКА ДСК“ АД, в тридневен срок от уведомяването за настоящото
определение да представи доказателство за внесен депозит по сметка на Окръжен съд –
Варна в размер от 335 лв. за възнаграждение на назначения на въззивника особен
представител във въззивното производство, като УКАЗВА на „БАНКА ДСК“ АД, че при
неизпълнение на това указание, дължимият депозит ще бъде събран принудително по реда
на чл.77 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Страните да се уведомят и по телефон чрез процесуалните си представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3