№ 2175
гр. Бургас, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120104610 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Л. К. Д., в качеството й на
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез
юрисконсулт Х. Ш., срещу К. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ***.
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се
приеме за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
***, по отношение на К. И. Б., ЕГН **********, съществуват следните
вземания, а именно:
сумата от 2 793,95 лева главница, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на задължението; 81,31
лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.09.2018
год. до 15.05.2020 год., за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 8792/2021г. по описа на БРС.
Евентуално, при условията на обективно съединяване на исковете и в
случай, че бъде отхвърлен изцяло установителния иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК поради недействителност на Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта CARD - 16373937 от 09.09.2018 год., се иска
1
осъждане на К. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2 793,95 лева, представляваща
чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се присъждане на разноските в исковото и заповедното
производство.
Твърди се, че на 09.09.2018 год. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *** и К. И. Б., ЕГН **********, е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD -
16373937 от 09.09.2018 год. По силата на сключения договор за заем
заемодателят е предоставил за ползване сума (главница) в размер на 2 793,95
лева. Заемодателят е изпълнил задължението си и е предоставил уговорената
като заем сума (главница) по посочения в договора начин, като същата е
усвоена изцяло от заемателя. Основание за осъдителния иск по реда на чл. 23
ЗПК е обявяването на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта CARD — 16373937 от 09.09.2018 год. за недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, поради даване от заемодателя на сумата от 2 793,95 лева без
основание на заемателя. Твърди се, че заемателят се е обогатил
неоснователно за сметка на заемодателя. Посочва се, че с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 год. и Приложение № 1 от
18.06.2020 год., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
***, в качеството си на цедент е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД вземанията по договора за заем.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от назначения на
длъжника особен представител, с който изцяло се оспорва иска и се твърди,
че липсват доказателства за активна и пасивна процесуални легитимация.
Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи. Иска се
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски
районен съд, което искане е оставено без уважение от съда.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 във
вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, а на
2
евентуалния такъв чл. 23 ЗПК.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните
по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 8792/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, по което е издадена заповед № 38 от 05.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по
постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и на адрес по месторабота,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящото производство.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD — 16373937 от 09.09.2018 год., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, и ответницата Б., с който
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
2 000 лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора.
В договора е уговорено още, че кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта Мастъркард (международна картова организация). Чрез
картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Картата позволява чрез
нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез
терминални устройства (POS) и други услуги, посочени в Договора или
достъпни чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина. В чл. 6 от Договора е
посочено още, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят
е длъжен да я активира съгласно приложената процедура за активация, като
активацията ще има правното действие предвидено в Договора. В Договора е
предвидено отпускането на сумата от 2 000 лева да бъде под формата на
стандартна кредитна карта при лихвен процент/ ГПР от 35% / 44,90 %, без
такса при покупка на ПОС (POS) терминал в страната и чужбина, такса 2 лв. +
2 % от изтеглената сума при теглене на пари в брой от банкомат в страната и
3
чужбина, 0.40 лева – справка за разполагаем лимит на банкомат, 4 лева –
месечна такса обслужване, без такса за годишно обслужване, СМС
известяване и такса превалутиране, при дневен лимит за теглене на пари в
брой от 1 000 лева за теглене в брой и при плащане – до размера на кредитния
лимит т.е. 2 000 лева. Уговорена е и минимална погасителна вноска съобразно
усвоения кредитен лимит.
Представени по делото са и отделните месечни извлечения по
процесната кредитна карта.
Приложено е по делото съобщение изходирано от БНП Париба
адресирано до К. И. Б., с което информират ответницата, че считано от
15.05.2019 г. кредитният лимит по кредитната карта CARD-16373937 ще бъде
увеличен на 2 500 лева, като и е предоставена възможност да откаже това
увеличение, като се обади на посочен в писмото телефон, пише на посочената
електронна поща или подаде писмено заявление в някой от офисите на
дружеството в страната. Всяка трансакция с кредитната карта след влизане в
сила на променения кредитен лимит ще означава приемането му. Липсват
доказателства това писмо да е получено от ответницата
Представена е още справка CARD – 16373937, в която е посочено
при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX-16373933, Б. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и
бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. Посочено е още, че в договора е предвидена възможност
кредитополучателя да се възползва от услугата „Превод по сметка“ и
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл.
3 и чл. 4). Сочи се, че на 09.09.2018 г. ответникът се е възползвал от
предвидената в чл.4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност 1 659 лева.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
***, по което последното е изпълнило задълженията си точно, наличието на
4
възникнало в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
ЕИК *** изискуемо вземане срещу ответницата за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, твърденията си
относно размера на дължимите от ответницата суми, както и забавата да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
В проведеното съдебно заседание на 07.06.2023 г. по искане на
ищеца за установяване размера на вземането съдът допусна извършването
съдебно-счетоводна експертиза, като на същия бе дадена възможност да внесе
определения от съда депозит за провеждането й. В съдебно заседание,
проведено на 05.07.2023 г., на ищеца са дадени указания, че невнасянето на
депозита ще бъде ценено от съда по реда на чл. 161 ГПК и на същия е дадена
последна възможност за провеждане на съдебно-счетоводна експертиза.
Въпреки повторното указание, депозит за извършване на експертизата не е
внесен и доказателства за това не бяха представени, поради което съдът
отмени определението за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид, че с поведението си ищецът е станал пречка за установяване на
размера на задълженията на ответника по кредита, с оглед на изричното
оспорване на този размер от негова страна, на основание чл. 161 ГПК съдът
намира, че искът не е доказан по размер. Съдът намира за недоказани
предявените искови претенции, доколкото не бе установен по безспорен
начин метода на формирането и техния размер. От представените по делото
доказателства не може да бъде установено нито как е формирана
претендираната главница, дали посочените суми са усвоени от ответника,
каква част от тях е погасена и каква се дължи за процесния период, нито
коректно ли са формирани и начислени лихвите по кредита, както и каква
част от тях и в кой период са отчитани за погасявани от ищеца, нито как са
отчетени извършените от ответника плащания, които ищецът потвърждава с
исковата молба за извършени и съответно какви негови задължения са били
погасявани, както и дължимостта на тези задължения, доколкото в месечните
извлечения са посочени суми и за застрахователна премия. Отделно от това,
липсват доказателства промяната на лимита по кредитната карта да е приета и
потвърдена от ответника, като няма доказателства по делото изпратеното
съобщение, с което кредитният лимит е променен от 2 000 лева на 2 500 лева
действително да е достигнало до знанието на длъжника. По делото липсват и
доказателства за това, че на длъжника е предоставена кредитна карта, че
5
същата е активирана от него, както и че претендираните суми са усвоени от
него. Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като
недоказани.
По отношение на евентуалните осъдителни искове:
Предвид недоказаността на главния иск, съдът приема за недоказан и
предявения в условия на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
23 от ЗПК за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2 792,95
лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, но доколкото последният не е сторил такива, съдът не
следва да му присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***,
представлявано от Л. К. Д., в качеството й на изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез юрисконсулт Х. Ш., срещу
К. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ***, иск за установяване дължимостта
на сумата от 2 793,95 лева - претендирана като неизплатена главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -
16373937 от 09.09.2018 г., сумата от 81,31 лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.09.2018 г. до 15.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 38/05.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 8792/2021 по описа на Районен съд – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност искове от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Л. К. Д., в
качеството й на изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:
6
гр. С., ***, чрез юрисконсулт Х. Ш., срещу К. И. Б., ЕГН **********, адрес:
гр. Б. ***, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 2 793,95 лева -
претендирана като неизплатена главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD - 16373937 от 09.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7