Решение по дело №3630/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1463
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20223110203630
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № **********3630 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с
Решение № 1139/14.09.2022г., постановено по КАНД №1586/22г. на Административен
съд –Варна е отменено Решение №721/31.05.22г. по АНД №81/2022г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Първоначалното производство е образувано по жалба на К. П. К. с ЕГН:
**********, е адрес: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 208, бл.2, ет.2, ап.
33, срещу Наказателно постановление № 22-0460-000076/24.02.22г., на Началник група
към ОД на МВР-Варна, Пето РУ-Варна, с което: на основание чл.177, ал.3, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Сочи се, че в АУАН и НП липсва посочване на мястото на нарушение, тъй като
посочването като място на нарушение на правилата за движение „ в град Варна по
бул.“ Княз Борис I“ до Автобусна спирка „Димитър Тодоров” не представлява никаква
конкретизация на точното място. Не било уточнинено къде е поставен пътен знак В-18,
който не е спазен и на кое място управляваното ППС е навлязло с товар с маса по-
голяма от разрешеното. В НП липсвало формулирано изпълнително деяние. Никъде в
1
постановлението не било посочено с каква маса на товара е влязло управляваното
ППС, нито било посочено каква е обозначената от знак В -18 маса на товара. По този
начин възз. бил лишен от възможност да разбере в какво се изразява извършеното
нарушени.
На следващо място се сочи, че липсвало словесно описание на нарушението.
Твърди се, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи се иска отмяната
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Той се представлява от
процесуален представител адвокат К.К., който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено. В пренията си по съществото на делото, претендира за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което прилага списък с
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави искане за присъждане на адвокатски
хонорар в минимален размер, в случай на уважаване на жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:


На 02.02.2022г. възз. К. К. управлявал специален автомобил „Скания Г-450“ с peг. № СВ
3320 СМ в град Варна, по бул. „Княз Борис“ , посока к.к.“Св.Константин и Елена“.
Междувременно свидетелите Н. Н. и Г. Т., двамата полицейски служител при Пето РУ-
Варна, изпълнявали служебните си задължения по контрол над пътното движение. Били
позиционирани в уширението след светофара на ресторант „Камелия“, намираща се на
кръстовището между бул. „Княз Борис“ и ул.“Янаки Богданов“, посока к.к.“Св.Константин
и Елена“. След светофарната уредба в посочената посока за движение имало поставен пътен
знак „В-18“ забраняващ движение на автомобили над 10 тона. Около 15:20ч., на около 500
м. след поставения пътен знак, двамата полицейски служители спрели за проверка възз.с
управлявания от него автомобил „Скания Г-450“ с peг. № СВ 3320 СМ. От представения от
последния документи за автомобила, органите на реда установили, че последният е с маса
над десет тона, т.е. превишава обозначената на пътният знак „В-18“. Поради това св.Н. му
съставил АУАН, за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, в който от фактическа
страна посочил, че възз. „ на 02.02.2022г. около 15:20ч в град Варна по бул. "Княз
Борис" до Автобусна спирка "Димитър Тодоров" посока КК "СВ Константин и
Елена", управлява специален автомобил Скания Г-450 с per. номер СВ3320СМ като
2
нарушава пътен знак В-18/заббранено е влизане на ППС с масас товарен, по голяма
от обозначено.“.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.
Такива постъпили в законоустановения 3-дневен срок. АНО след извършена
формална проверка, възложена на полицейски инспектор при Пето РУ и изразяваща се
в изискване на докладна записка от актосъставителя, в която било посочено, че възз. е
от гр.Варна и много добре знае за знака, излязъл със становище, че АУАН е
правомерен и законосъобразен, като дори посочил грешенн номер на процесния
автомобил.
На 24.02.2022год. било издадено проверяваното НП на Началник група към ОД на
МВР-Варна, Пето РУ-Варна. В него АНО възприел изцяло фактическите и правните
констатации на актосъставителя.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 28.02.2022г..
В хода на второто по ред въззивно производство, съдът изиска и приложи по
делото справка от „Градски транспорт“ ЕАД, видно от която дружеството не обслужва
и няма информация за местонахождението на автобусна спирка „Димитър Тодоров“ .
Бе изискана и справка от Община Варна Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“, ведно с извадка от ГПОД /Генерален план за организация на
движението на територията на Община Варна/, от които е видна организацията на
знаковото стопанство на кръстовището между бул. „Княз Борис“ и ул.“Янаки
Богданов“ и същото не включва наличието на пътен знак В-18. В справката е посочено
също, че автобусна спирка „Димитър Тодоров“ не е регистрирана на територията на
гр.Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за нарушител/ водач, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали- справка от
„Градски транспорт“ ЕАД, справка от Община Варна Дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ ведно с ГПОД и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като непредубедени, логични и взаимнодопълващи се съдът кредитира показанията
на свидетелите Н. Н., Г. Т. и И.В.. От показанията на св.Н., съдът не кредитира
единствено частта, в която същият сочи, че в районна на проверката се намира спирка
по желание „Димитър Тодоров“, доколкото видно от справките от Община Варна и
„Градски транспорт“ ЕАД, на територията на гр.Варна липсва такава спирка. В такъв
смисъл, че липсва спирка, бяха показанията и н св.Т., присъствал по време на
проверката на възз.
3
Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на св.Вълков, воден в с.з. от
въззивника, респективно подразбиращото се съмнение в неговата безпристрастност.
Показанията на този свидетел, обаче, относно основният факт на доказване, че от
светофара кръстовището на бул. „Княз Борис“ и ул.“Янаки Богданов“, посока
к.к.“Св.Константин и Елена“ няма видимост към наличния на пътя пътен знак В-18, а
от момента в който знакът става видим е невъзможно връщане на ППС обратно или
ненарушаване на знака, са в унисон с тези на полицейските служители. Поради което и
бяха кредитирани изцяло от съда.
Съдът, кредитира изцяло писмените доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП / на 14.03.2022г. / и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложената по делото заповед №8121з от 02.12.2021г., издадена от министъра
на вътрешните работи, поради което и възражението в жалбата за липса на
ковпетентност на наказващия орган не се споделя от съда. Двата акта са издадени и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.
Обстоятелството, че спирка „Димитър Тодоров“ не съществува на територията на
гр.Варна не означава, че в АУАН и НП не е посочено конкретно място на
нарушението.В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на
нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и
процесния автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира
въззивника.
Съдът констатира допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на
АУАН, но по разбиране на настоящия състав, макар формално да е допуснато такова
нарушение, същото не влече след себе си абсолютно основание за отмяна на НП. Това
нарушение по никакъв начин не се отразява и не води до нарушаване правото на
защита на въззивника (не го лишава от възможността да разбере в извършване на какво
4
нарушение е обвинен) съответно не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила водещо до отмяна на НП.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на проведеното
срещу въззивника административно – наказателно производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено
както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление.
За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както
актосъставителят, така и административно – наказващият орган имат задължението да
дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да
може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо
повече - законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП. Цитираната като нарушена законова норма на чл.6, ал.1 от ЗДвП обхваща широк
спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява няколко задължения за участниците в
движението, а именно да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната марК.ка. Наличието на такива
алтернативни хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в
конкретика от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо
посредством обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, то от
друга страна, следва в тези части на двата акта да е налице коректно изписан
фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е посочена конкретната нарушена правна
норма, а е визиран чл. 6, ал.1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко отделни
задължения за водачите на МПС.
На следващо място е посочено, че водачът управлява специален автомобил Скания
Г-450 с peг. № СВ3320СМ „като нарушава пътен знак В-18/заббранено е влизане на
ППС с масас товарен, по голяма от обозначено.“ Съгласно Правилника за прилагане
на ЗДвП пътен знак В-18 забранява влизането на пътни превозни средства с маса с
товар, по-голяма от означената. Нито в АУАН, нито в НП обаче е посочено каква
конкретно забрана въвежда пътният знак по отношение масата с товара. Не е посочено
и каква е била масата на процесното превозно средство. Горното е необходимо, с оглед
реализиране правото на защита на санкционираното лице. Действително от данните по
АНП е видна масата на превозното средство, такава бе посочена и от един от
полицейските служители разпитани по делото- св.Т., но е недопустимо съставомерни
факти от предмета на доказване по делото да се извличат от материалите по АНП или
5
да се сочат едва в с.з., тъй като с това се нарушава правото на защита на възз. да
разбере в какво точно нарушение е обвинен.
На следващо място цитираната като приложена санкционна разпоредба , а именно
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП предвижда санкция от 500 до 3 000 лв. за водач, който навлиза
след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос над означените. Т.е. и санкционната разпоредба изисква
посочване във фактическото обвинение на размери, маса или натоварване на ос на
превозното средство и изисква посочване на конкретната забрана посредством
обозначаване на масата на ППС, за които е забранено навлизането.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и
юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната преценка за
неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание липсва в процесните
АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв
начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е
ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая
нито в акта, нито в НП е посочено каква е масата на автомобила и каква конкретно
забрана въвежда пътния знак В-18 относно тонажа на ППС. Действително в с.з. св.Т.
конкретизира, че автомобилът е бил над 10 тона, но това не може да компенсира
липсата на описание в АУАН и НП, тъй като е недопустимо съставомерни факти да
бъдат установявани едва в с.з. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице
описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват основание за отмяна на обжалваното НП поради процесуална
незаконосъобразност.
Освен горното, съдът напълно споделя становището на жалбоподателя, че
неправилно е приложен и материалният закон, тъй като същият е наказан за
нарушение, за което не е безспорно доказано, че го е извършил.
На въззивника е повдигнато административно обвинение за нарушение на чл.6, ал.1
от ЗДвП. Анализът на гласните и писмените доказателства по делото сочат до извод за
недоказаност на административното обвинение. На първо място от писмените
доказателства по делото / справка от Община Варна Дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“, ведно с извадка от ГПОД /е видно , че на
кръстовището между бул. „Княз Борис“ и ул.“Янаки Богданов“ не е наличен пътен
знак В-18. От гласните доказателства по делото /показанията и на тримата свидетели
6
по делото, двама от които полицейски служители спрели възз./ е видно, че от
кръстовището, през което е преминал възз., за да поеме по пътя посока комплексите не
е бил виден пътният знак, а в момента в който той е станал видим за него е било
невъзможно ненарушаването му, тъй като възз. се е движил в еднопосочно движение и
не е имал възможност да не го допусне като се върне назад.
Реализирането на административната отговорност не е самоцел на закона. То трябва
да почива на безспорни и категорични доказателства за виновното противоправно
поведение на конкретен извършител. Такива не са били събрани от страна на АНО
нито в развилата се досъдебна фаза, нито пък са ангажирани в хода на съдебното
следствие. Това прави и административното нарушение възведено във вина на
въззивника несъстоятелно, т. е. нарушението вменено във вина на въззивника не е
доказано, нито от обективна, нито от субективна страна. Затова и законът е приложен
неправилно.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
7
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложените на л. 13 от АНД №1081/22г. , л. 28 от КАНД №1586/22г.
и на л.23 от настоящото АНД договори за правна защита и съдействие, от приложените
пълномощни и списъци с разноски се установява, че жалбоподателят е възложил на
адв.А.А. от САК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство два пъти пред РС-Варна и един път пред АС-Варна по
обжалване на процеснното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
500 лева за всяка една от инстанциите /или общо 1 500 лв./ и е заплатено в брой, за
което са представени доказателства по делото, т. е. разходът е направен съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на АНО, в писмените бележки. Затова съдът следва да отбележи, че
минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г. / действаща към
момента на съдебните заседания по делото/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от
2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019
г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 е 300 лв.. В случая е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв. В случая
предвид направеното възражение от страна на процесуалния представител на
наказващия орган, следва да се отчете действителната фактическа и правна сложност
8
на случая. Производството по делото и при двете разглеждания пред въззивния съд е
протекло в рамките на едно съдебно заседание. По АНД №**********1081/2022г.
процесуален представител на възз. не се е явил, а е депозирал единствено писмено
становище. В това производство е разпитан само един свидетел. По КАНД №1586/22г.
възз. е представляван от процесуален представител, който е поддържал жалбата, като
касационното производство е продължило 2 минути съобразно приложения протокол
от с.з. Пред настоящия съдебен състав, по настоящото АНД, процесален представител
на възз. се е явил, ангажирал е гласни доказателства. В това производство са
разпитани общо трима свидетели, приобщени са писмени доказателства, поради което
и фактическата му сложност е по-голяма от тази при предходното разглеждане на
делото. Правна сложност съдът не констатира. Съдът намира, че в случая договореният
адвокатски хонорар в размер на от по 500 лева за трите посочени по-горе инстанции е
прекомерен и не е съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен над
минимума на разпоредбата /в редакцията и към момента на последното съдебно
заседание по делото/. Затова и същият следва да бъде редуциран до по 300 лв. за АНД
№**********1081/2022г. по описа на РС-Варна и КАНД №1586/22г. по описа на
АдмС-Варна и 400 лева по настоящото дело. Или общо на възз. предвид
действителната фактическа и правна сложност на случая се дължи сума за разноски в
общ размер от 1 000,00 /хиляда лева / лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
съдът



РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0460-000076/24.02.22г., на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Пето РУ-Варна, с което на К. П. К. с ЕГН: **********, е
адрес: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 208, бл.2, ет.2, ап. 33, на основание
чл.177, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. П. К. с ЕГН: **********, е адрес:
град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 208, бл.2, ет.2, ап. 33 сумата от 1 000
/хиляда / лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
9
№**********1081/2022г. по описа на РС-Варна и КАНД №1586/2022г. по описа на
АдмС-Варна и по АНД №**********3630 /2022г. по описа на РС-Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

10