Р Е Ш Е Н И Е
№ 260128
гр.
Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1301
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба на И.Щ.В., подадена чрез адв. Е.Н., против Решение № 1542 от
04.05.2020 г. по гр. дело № 18382 / 2017 г. на РС - Пловдив, XXII гр. с-в, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против въззиваемата страна
главен иск с правно основание чл. 61 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД и двата за присъждане на сумата в общ размер от 14 050 лева,
представляваща платени суми за строителството на I – етап на обект "Пътна
връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в поземлен имот с
идентификатор 56784.501.* по КК на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот; гр.
Пловдив, парк „****, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по
път I-8, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), като
претеднираната сума е подробно разбита по пера. С обжалваното решение
жалбоподателят е осъден да заплати на Община Пловдив сумата от 1120 лв. разноски.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и не е съобразено със събраните по делото
доказателства. Жалбоподателят счита, че доколкото било безспорно по делото, че
процесния строеж бил изграден, то районният съд неоснователно бил приел, че не
било задължение на Община Пловдив да го изпълни, че същият бил изпълнен в
интерес на трето лице и че претенцията на ищеца не била доказана по размер,
като на тази база е отхвърлил исковете. Твърди се, че именно Община Пловдив,
като възложител на процесния строеж, била получила разрешение да го осъществи,
доколкото тя била собственик на строежа и има задължение да го изгради
съобразно съответните изисквания на ЗУТ. Сочи, че процесният строеж бил
изграден върху имоти публична общинска собственост, тъй като същите са част от
уличната мрежа на гр. Пловдив или пък са отредени съобразно ПУП от 2010 г. за
второстепенни улици. В този смисъл се твърди, че макар жалбоподателят да бил
финансирал изграждането на процесния строеж и да е действал в собствен интерес
или в интерес на трето лице, за да има достъп до имота си, от това не следвало,
че като е изградил строежа той не бил изпълнил всъщност задължение на Община
Пловдив, която е собственик на имотите публична общинска собственост, отредени
за улица. В т.н жалбоподателят счита, че е изпълнил едно чуждо задължение,
независимо от обстоятелството, че в разрешението за строеж било посочено, че
той ще финансира строежа, доколкото не било налице основание за това. В жалбата
се твърди още, че неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, т. 3 от Закон за пътищата (ЗП), доколкото изградената пътна връзка не
обслужвала крайпътен обект по смисъла на ЗП, тъй като не се намирала в обхвата
или обслужващата зона на път от републиканската пътна мрежа, а обектът бил
разположен в границите на урбанизираната територия на гр. Пловдив. Допълнително
сочи, че макар бул. „България“, където е изграден забавителния шлюз, да е
едновременно общинска улица и част от републиканската пътна мрежа, то на
основание чл. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, за участъците
от републиканските пътища, които са елемент на уличната мрежа в населените
места, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за
движение, но не и за обслужващата зона. Счита, че дори да се приемело, че
изградения забавителен шлюз се намира на пътното платно за движение на бул.
„България“, то на основание чл. 30, ал. 3 от ЗП, алтернативно чл. 34, ал. 1, т.
1 от ЗП задължение да изпълни и финансира строежа имала Община Пловдив.
Навеждат се допълнителни аргументи за неприложимост на чл. 34, ал. 1, т. 3 от
ЗП, а именно, че издаденото разрешение за специално ползване на път не било за
експлоатация на крайпътен обект, а за изграждане на строеж, който да бил за сметка
жалбоподателя, доколкото към датата на разрешението, той е бил собственик на
терена, като чрез прехвърлянето на собствеността това задължение е преминало
към Общината.
В жалбата се твърди още,
че заявената искова претенция била доказана и по своя размер с оглед приетите
по делото експертни заключения. По изложените съображения жалбоподателят счита,
че евентуално съединеният иск по чл. 59 от ЗЗД също е доказан по основание и
размер.
Моли за отмяна на
атакуваното решение, уважаване на предявените претенции и заплащане на
сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Пловдив, чрез гл. юрк. Е. П.,
с който се оспорва жалбата и се излагат аргументи в подкрепа на атакуваното
решение. Навеждат се твърдения за правилност на извода на районния съд относно
приложимостта на чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗП. Твърди се, че процесният строеж бил
изграден по инициатива и в интерес на жалбоподателя, а самата пътна връзка
обслужвала само ПИ 56784.501.** и не била улица по смисъла на действащото
законодателство. Въззиваемата страна сочи, че тя не е нормативно задължена да
изгради и финансира процесния строеж – временна пътна връзка, независимо, че
фигурирала като възложител в издаденото разрешение за строеж. Сочи още, че
строежът се изграждал изцяло в интерес на жалбоподателя, поради което в
разрешението било посочено, че именно той ще го финансира. В този смисъл се
твърди в жалбата, че доколкото не е налице задължение за община да изгради
процесния строеж, нито той е бил изпълнен в неин интерес, то и Община Пловдив
не следвало да заплаща стойността на ремонтите и не се явявала материалноправно
легитимирана да отговоря за по ищцовата претенция. Сочи се и че не било налице
обогатяване на Община Пловдив, доколкото пазарната оценка на изградената пътна
връзка е нулева.
По тези съображения
въззиваемата страна моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
По
делото е отделено като безспорно между страните, че е изграден I – етап на
обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в
поземлен имот с идентификатор 56784.501.** по КК на гр. Пловдив, с адрес на
поземления имот; гр. Пловдив, парк „*** от ** 220+418-дясно, в участъка
включващ забавителен шлюз по път I-8, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище
1 до кръстовище 2), както и че ищецът И.Щ.В. е подал строителни документи за
изграждане на пътна връзка за процесния обект в Община Пловдив, в качеството си
на собственик на поземлен имот с идентификатор № 56784.501.*.
С
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 3 от том I, рег. № 0250 по нот. дело № 0020 от
1999 г. на Нотариус с рег. № 072, район на действие Районен съд – Пловдив,
ищецът И.Щ.В. е признат за собственик на недвижим имот с площ от 10.452 дка.,
представляващ част II от имот 101 в масив I в гр. Пловдив, в местността „***“,
който имот, безспорно между страните, е идентичен с имот с идентификатор №
56784.501.177 по КК на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот; гр. Пловдив,
парк „Отдих и култура“ от път I-8, км. 220+418-дясно. Посоченият имот с
идентификатор 56784.501.177 е внесен от ищеца, в качеството му на учредител,
като апортна вноска в дружеството „Ивана 2013“ ООД, което на основание чл.73,
ал.4 от ТЗ е станало собственик на същия от момента на учредяването на
20.08.2013 г.
Със
Заповед № 12ОА828/06.04.2012 г. (л. 109) е допуснато да се изработи проект за
изменение на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с кадастрален номер 56784.501.*. Същият е
одобрен (л.112 и л. 260-261) със Заповед № 12ОА2296/17.09.2012 г. като се урегулира ПИ с идентификатор 501.177
и за части от него се образува нов УПИ I – 501.923 за жилищно и обществено
обслужващо застрояване. Видно от представените по делото скици (л.268) УПИ I
– 501.923 е идентичен с
ПИ с идентификатор № 56784.501.*.
Съгласно
разрешение за строеж № 12 от 22.01.2014 г., допълнено със заповед № 119 от
12.11.2015 г. и заповед № 29 от 07.03.2017 г. (л.5-8) се разрешава на Община
Пловдив строеж на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор 56784.501.1* по КК на гр. Пловдив,
с адрес на поземления имот; гр. Пловдив, парк „*** км. 220+418-дясно, в
участъка включващ забавителен шлюз по път I-8, км. 220+418-дясно и път 1 (от
кръстовище 1 до кръстовище 2) с етапи: I етап забавителен шлюз по път I-8, кв.
220+418 – дясно и пътно платно на път 1 / от кръстовище 1 до кръстовище 2/: II
етаж – тротоари на път I и III етап – път 2. В разрешението за строеж е
посочено още, че осъществяването на проекта ще бъде финансирано от И.Щ.В..
Разрешението за строеж е било издадено въз основа на следните документи: 1./
Заповед № 12ОА987/24.04.2012 г. на Гл. архитект на Общ. Пловдив (л.158); 2./
Оценка за съответствието на инвестиционният проект със съществените изисквания
към строежите съгласно чл. 142, ал. 6, т. 1 от ЗУТ с Решение на СЕСУТ, взето с
протокол № 5, т. 3 от 02.04.2013 г.; 3./ Становище с рег. №
ИЯ/ПО-1940/22.03.2013 г. на ОУ„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.
Пловдив при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр. София;
4./ Разрешение за специално ползване на пътища чрез изграждане на крайпътни
обекти и пътни връзки към тях № 94-00-743/04.04.2013 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ; 5./ договори за дарение, по силата на които И.Щ. В. е
дарил следните недвижими имоти на Община Пловдив - ПИ с ид. № 56784.501.5*, ПИ
с ид. № 56784.501.5*, ПИ с ид. № 56784.501.5* и ПИ с ид. № 56784.501.9*
(л.252-259); 6./ съгласувани и одобрени проекти по част „Пътна“ и по част
„Геодезия“.
С
Разрешение за специално ползване на пътища чрез изграждане на крайпътни обекти
и пътни връзки към тях № 94-00-743/04.04.2013 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“
към МРРБ (л.143), представляващо приложение №1 по Наредба за специално ползване
на пътищата (НСПП), на И.Щ. В. е разрешено да извърши в обслужващата зона на
път I-8, км. 220+418-дясно, изграждане на пътна връзка за обект: Жилищно и
обществено-обслужващо застрояване в поземлен имот с идентификатор 56784.501.177
по КК на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот; гр. Пловдив, парк „***“ (в
регулационните граници на гр. Пловдив), при едни от следните условия, а именно:
пътната връзка да е временна до поява на нови инвестиционни намерения в
съседните имоти и при инвестиционни намерения на АПИ или реконструкция на пътя
в участъка всички промени на пътната връзка и подобрения в имота да са за
сметка на възложителя.
С
Договор за изпълнение на СМР от 20.02.2014 г. (л.21-24) И.Щ.В. е възложил на
„Еко- Хидро-90“ ООД да извърши изграждане на всеки от етапите на обекта, за
който е издадено горепосоченото разрешение за строеж № 12 от 22.01.2014 г. Съгласно
заверено копие на фактура № ********** (л.25) и платежно нареждане (л.26) И.Щ.В.
е заплатил на „Еко- Хидро-90“ ООД сумата от 12 000 лв. с ДДС по посочения
договор от 20.02.2014 г. С Договор от 26.02.2014 г. (л.27-29) пък ищецът е
възложил на „Билдинспект“ ООД с ЕИК ********* да изпълни строителен надзор
върху изграждането на този обект. Съгласно заверено копие на фактура №
********** (л.30) И.Щ.В. е заплатил на „Билдинспект“ ООД с ЕИК ********* сумата
от 1 440 лв. с ДДС в изпълнение на посочения договор.
От
Протокола за установяване на годността за ползване на строежа (Акт образец 16)
от 24.03.2017 г. (л.10-19), изготвен от
Държавна приемна комисия, назначена със Заповед на заместник-началника на ДНСК,
в която са участвали представители на Община Пловдив, обектът – I (първи) етап от изграждането на
пътната връзка, а именно забавителен шлюз по път I-8, кв. 220+418 – дясно и
пътно платно на път 1 / от кръстовище 1 до кръстовище 2, е приет без забележки
от комисията като годен за ползване. Видно от същия обектът е изграден върху
имоти общинска собственост, а именно: ПИ с ид. № 56784.501.* – публична
общинска собственост; ПИ с ид. № 56784.501.5*– публична общинска собственост;
ПИ с ид. № 56784.501.9* – публична общинска собственост; ПИ с ид. № 56784.501.5*
– общинска частна собственост; ПИ с ид. № 56784.501.5* – общинска частна
собственост; ПИ с ид. № 56784.501.5* – общинска частна собственост; и ПИ с ид.
№ 56784.501.9* – общинска частна собственост. Последното е видно и от
Констативен акт за установяване на годността на строежа (Акт образец 15) от
08.06.2016 г. (л.49-56) В двата акта е посочено, че възложител на проекта е
Община Пловдив и И.Щ.В., като първият в Акт образец 15 е посочен като
собственик, а вторият – като финансиращ строежа. Това, че община е възложител
на проекта е удостоверено и в Удостоверение с изх. № 16-П-9801/29.08.2016 г. на
Дирекция УТ при Община Пловдив (л.9).
Въз
основа на Протокола за установяване на годността за ползване на строежа (Акт
образец 16) от 24.03.2017 г. е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-465 от
20.04.2017 г. (л.20) на изградения обект с възложител Община Пловдив. За същото
е заплатена такса в размер на 400 лв., видно от представено платежно нареждане
(л. 31).
Първият
етап от изграждането на пътната връзка - забавителния шлюз по път I-8, кв.
220+418 – дясно и пътно платно на път 1 / от кръстовище 1 до кръстовище 2, е
бил изграден в периода от 2014 до 2016 г., като през 2017 г. е въведен в
експлоатация. Последното се установява от показанията на свидетелката Е. Г. С.,
която е осъществявала строителен надзор на процесния обект. Същите се
кредитират и от настоящия състав, доколкото са логични и последователни и се
подкрепят от другите доказателства по делото. Както и районният съд е отбелязал
разрешението за строеж е издадено в начало на 2014 г., именно към който момент
може да започне реализирането на строежа, протокол за откриване на строителна
площадка е от 13.03.2014 г., а от констативния акт за установяване годността на
обекта е от дата 08.09.2016 г., към която момент обектът вече е бил изграден.
За
обекта е издаден и технически паспорт рег. № 270/18.10.2016 г. (л.57), за който
ищецът е заплатил такса 10 лв. (л.33).
Всички
горепосочени обстоятелства се установяват и подкрепят и от другите събрани по
делото писмени доказателства – приложените към уточняваща молба с вх. № 68507/
01.12.2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 47-66); представените с
отговора на исковата молба (л. 77 - 130); приложените към молба на третото лице
„Билдинспект“ ООД с ЕИК 115511763с вх. № 32198/29.05.2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив (л. 213-347) и приложенията към писмо с вх. №
58476/13.09.2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л.452-583). Всичките са
надлежно прието по делото и не са оспорени от страните.
За
изграждането обекта И.Щ.В. е направил значителни разход, като за определяне на
тяхната стойност за назначени и изготвени съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. В. Х., комплексна съдебно-техническа експертиза от вещите лица
инж. С. Ж. и инж. Г. К. и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза
отново от вещите лица инж. С. Ж. и инж. Г. К.. Настоящият въззивен съд при
постановяване на своето решение не ползвал заключението на вещото лице инж. В.
Х., доколкото първо вещото лице е дало заключение за разходите за материали и
труд за изграждането на целия обект, а не само на първия етап – забавителния
шлюз, и второ – тази разходи са изчислени към датата на предаване на обекта –
29.08.2016 г., а не към неговото изграждане от 2014 г. до 2016 г. Съдът е
кредитирал заключенията на вещите лица инж. С. Ж. и инж. Г. К. по комплексната
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната комплексна съдебно-техническа
експертиза, предвид това, че и двете са пълни, добре мотивирани, отговарят на
поставените задачи и са изготвени от компетентни по съответната материя лица.
При наличие на разминаване в дадените от вещите лица стойности обаче съдът е
кредитирал заключението по допълнителната експертиза, защото по нея вещите лица
са оценили извършените СМР и вложените труд и материали въз основа на
документите по делото (л.610). Съгласно тази експертиза стойността на
строителните и монтажните работи на обекта, без включена печалба на изпълнителя
и без ДДС е 36 959,29 лв. Средната печалба на изпълнителя на такъв обект
се сочи, че е около 10 %. Върху цялата сума. Въззивният състав не е кредитирал
посочените заключения на вещите лица инж. С. Ж. и инж. Г. К. относно
стойността, с който се е увеличила стойността на имота, доколкото посочените в
експертните заключенията стойности се отнасят за пазарната стойност на целия
обект, който обслужва изградения път, т.е. ПИ с идентификатор № 56784.501.1* по
КК на гр. Пловдив и посторената в него сграда – пункт за годишни технически
прегледи на автомобили. Нещо повече, вещото лице инж. С. Ж. изрично заявява при
разпита (л. 434), че пазарната стойност на обекта забавителен шлюз по път I-8,
кв. 220+418 – дясно и пътно платно на път 1 / от кръстовище 1 до кръстовище 2,
е нулева.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По отношение иска с правна квалификация чл. 61 от ЗЗД.
При правилно
разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е
заплатил претендираните суми (за СМР, технически надзор и такси към ДНСК София
и Община Пловдив) във връзка с изграждането на процесния обект – първия етап от
пътната връзка, че е предприел и довършил изпълнението на строителството на
същия, и че задължението за изграждането на процесната инфраструктура е на
Община Пловдив, респ. следва да докаже обогатяване на ответника, както и
размера на обогатяването.
За да отхвърли заявената
претенция районният съд е приел, че изграждането на процесния обект - първи
етап на пътната връзка е предприето изцяло в интерес на ищеца като собственик
на поземлен имот с идентификатор 56784.501.1* по КК на гр. Пловдив, а към
момента, в която строителната дейност фактически е започнала и завършена – 2014 – 2016 г., собственик на имота, който
се ползва от пътната връзка, е търговско дружество „Ивана 2013“ ООД, в който
учредител и съдружник е И.Щ.В.. Съдът е приел също така, че приложение следва
да намери чл. 34, т. 3 от ЗП, съгласно който изграждането, реконструкцията и
ремонтът на пътните връзка към крайпътните обекти за обслужване на пътници и
превозни средства се извършва от собствениците на тези обекти. В този смисъл
дружество „Ивана 2013“ ООД, като собственик на крайпътния обект има интерес от
изграждането на пътната връзка и именно негово е законовото задължение да
изгради я изгради. По тези съображения е приел, ч не е установено по делото
ищецът да е действал в интерес на Община Пловдив и нита тя да има интерес от
изграждане на обекта, като собственик на терена, върху която е изградена
пътната връзка, в резултат на което е достигнал и до извода, че ответникът не
се явява материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца. Допълнително
съдът не е приел, че е налице обогатяване на ответника, доколкото по делото не
е установено да се е увеличила стойността на пътя в резултат на извършените
строителни работи, нито пък ответникът да си е спестил разходи за изграждането
му, доколкото няма задължение да изгражда пътната връзка.
Настоящият въззивен
състав изцяло споделя доводите на районния съд, въз основа на които е отвхърлил
исковата претенция с правна квалификация чл. 61 от ЗЗД. В действителност в
случая приложение следва да намери чл. 34, т. 3 от ЗП, съгласно който
изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътните връзки към крайпътните
обекти за обслужване на пътници и превозни средства се извършват от
собствениците на тези обекти. Видно от представеното Разрешение за специално
ползване на пътища чрез изграждане на крайпътни обекти и пътни връзки към тях №
94-00-743/04.04.2013 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ на И.Щ. В. е
разрешено да извърши в обслужващата зона на път I-8, км. 220+418-дясно, изграждане
на пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в
поземлен имот с идентификатор 56784.501.1* по КК на гр. Пловдив, при едни от
следните условия, а именно: пътната връзка да е временна до поява на нови
инвестиционни намерения в съседните имоти и при инвестиционни намерения на АПИ
или реконструкция на пътя в участъка всички промени на пътната връзка и
подобрения в имота да са за сметка на възложителя. Въз основа на това
разрешение и предвид указаните в него ограничения е издадено и разрешението за
строеж на пътната връзка. Разрешение за специално ползване е издадено именно на
ищеца, а не на Община Пловдив, поради
това, че той е имал интерес от изграждането на пътната връзка, а не Община
Пловдив.
Самото разрешение за
специално ползване е издадено на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 3 от
ЗП и чл. 8, ал. 3 от НСПП по образец съгласно приложение № 1 от Наредбата.
Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е и използването
на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване
на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, наред с
други. В този смисъл, както е посочено и в заглавната му част и съдържанието
му, разрешението е предвидено за специално ползва на пътища чрез изграждане в
обслужващата зона на път на пътна връзка към обект. Обектът, към който се
изгражда пътната връзка, пункт за годишни технически прегледи, е разположен в
имота собствен на „Ивана 2013“ ООД с идентификатор 56784.501.1* по КК на гр.
Пловдив (нов идентификатор 56784.501.9*) и по същество представлява търговски
крайпътен обект. Това е така с оглед на разпоредбите на §1, т. 9 от ДР на ЗП и
чл. 8, ал. 1 от НСПП. Съгласно чл. 8, ал. 1 от НСПП търговски крайпътни обекти
са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни
средства заедно с прилежащия им терен, като: наред с други и пунктове за
техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя
автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на
Търговския закон. Изр. последно на същата норма гласи, че търговски крайпътни
обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на § 1, т. 9 от ЗП. „Крайпътни обслужващи комплекси“ по смисъла
на § 1, т. 9 от ЗП са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с
разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на
пътните превозни средства, като наред с други и пунктове за техническо
обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили. В
този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища - Решение №
1096 от 12.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1124/2020 г., Решение №
2182 от 17.12.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2698/2019 г., Решение №
839 от 28.04.2015 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 3228/2014 г. и др.
Следователно изграденият пункт за годишни технически прегледи отговаря на
дефиницията пункт за техническо обслужване на автомобили, по смисъла на
цитираните норми, и изграждането на пътна връзка към него представлява
специално ползване на път по смисъла §1, т. 8 от ДР на ЗП, за което се изисква,
а в случай е и издадено, разрешение от АПИ предвид разпоредбата на чл. 26, ал.
2, т. 2, б. „а“ от ЗП.
В този смисъл за
неоснователно се намира твърдението в жалбата за неприложимост на чл. 34, т. 3
от ЗП, доколкото изградената пътна връзка не била към крайпътен обект. Предвид
горните съображение въззивният съд счита, че изграденият пункт за годишни
технически прегледи в имот с идентификатор 56784.501.177 по КК на гр. Пловдив
(нов идентификатор 56784.501.923) реално представлява крайпътен обект.
Допълнително съгласно разрешението за специално ползване, на ищеца е разрешено
да извърши в обслужващата зона на път I-8, км. 220+418-дясно, изграждане на
пътна връзка за обект. Безспорно е, че път I-8 (София – Пловдив – Свиленград) е
първокласен път от републиканската пътна мрежа, поради което на основание чл.
1, ал. 1 от ЗП и чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1 от НСПП вр. §1, т. 8 от ДР на ЗП тези
нормативни актове намират приложение в настоящия случай. На основание на чл.
26, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата,
чрез изграждане на пътни връзки към крайпътни обекти в обслужващите зони на
пътища от републиканската пътна мрежа се изисква разрешение, каквото именно е
издадено на ищеца, и въз основа на каквото, с оглед на чл. 8, ал. 2 от НСПП, е
издадено и разрешението за строеж. Съгласно чл. чл. 34, т. 3 от ЗП изграждането,
реконструкцията и ремонтът на пътните връзка към крайпътните обекти за
обслужване на пътници и превозни средства се извършва от собствениците на тези
обекти. Следователно изграждането на пътната връзка към обекта – пункт за
годишни технически прегледи, на основание чл. 34, т. 3 от ЗП, следва да се
извършва от собственика на този обект, които към момента на приключване на
строежа е дружеството „Ивана 2013“ ООД. Последното има и интерес от
изграждането на пътната връзка.
Предвид гореизложеното и в
случай, че жалбоподателят твърди, че изградил друг обект – извън обхвата на
пътя или на обслужващата зона, или пък улица, част от общинската улична мрежа,
то той ще да е изградил нещо различно от разрешеното му с Разрешение за
специално ползване на пътища чрез изграждане на крайпътни обекти и пътни връзки
към тях № 94-00-743/04.04.2013 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ,
въз основа на което е издадено и разрешение за строеж № 12 от 22.01.2014 г. В
т.н. макар и в принципен план твърденията в жалбата, че Община Пловдив е длъжна
да изгради и поддържа уличните мрежи в града съобразно изискванията на ЗУТ, то
в конкретния случай тези твърдения са неоснователни с оглед на изложеното
по-горе в настоящите мотиви.
По тези съображения се
споделя извода на районния съд за неоснователност на исковата претенция с
правна квалификация чл. 61 от ЗЗД, доколкото ответника Община Пловдив не е
материолноправно легитимирана да отговаря по този иск. Съгласно чл. 34, т. 3 от
ЗП задължението за изграждане на пътната връзка е било на дружеството „Ивана
2013“ ООД, а не Община Пловдив, поради което предприетата работа – извършения
строеж на, не е в интерес на ответника, независимо от това, че пътна връзка е
построена върху общински имоти.
Допълнително, настоящият
състав се солидаризира с изложеното от районния съд, че по делото не са
установи обогатяване на ответника Община Пловдив, доколкото вещите лица са
посочи увеличена стойност, която е на база увеличената стойност на имота, който
се обслужва от пътната връзка, а не на самата пътна връзка. Следователно не се
установява да се е увеличила стойността на пътя в резултат на извършените
строителни работи, нито пък ответникът да си е спестил разходи за изграждането
му, доколкото няма такова задължение да изгражда пътна връзка. Община Пловдив
също така няма как да реализира някаква полза и облага от изграждането на
пътната връзка, доколкото същата обслужва конкретен имот и не може да е предмет
на разпоредителна сделка.
С оглед отхвърляне на
главния иск настъпва условието за разглеждане на евентуалния иск с правна
квалификация чл.59 ЗЗД.
При правилно разпределена
доказателствена тежест ищеца е следвало най-общо да докаже своето обедняване и
обогатяването на ответника, при липса на основание за разместването на
имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на обедняването и
обогатяването.
Предвид гореизложеното
касателно иска по чл. 61 от ЗЗД по делото не се установи ответникът да се е обогатил със
спестени разходи за извършване на строителните работи, доколкото същия няма
задължение да ги извършва. На основание чл. 34, т. 3 от ЗП задължено лице е
дружеството „Ивана 2013“ ООД. Липсва и обогатяване, с оглед на това че
увеличената стойност на новоизградения обект – пътна връзка, върху имоти
общинска собственост, е нулева, предвид изложеното по-горе в настоящите мотиви.
Следователно не е налице фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД – липсва
обогатяване на ответника, респ. връзка между обедняването на ищеца и твърдяното
обогатяване на Община Пловдив, доколкото такова няма.
По тези съображения и
евентуално съединеният иск следна да се отхвърли, както и районният съд е
направил.
Въз основа на
гореизложеното настоящият въззивен състав приема, че въззивната жалба е
неоснователна, а решение на Районен съд – Пловдив е правилно и следва да бъде
потвърдено.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящата решение подлежи на касационно
обжалване пред ВКС, при наличието на предпоставките съгласно чл. 280, ал. 1, т.
1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба да заплащането на правната помощ в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 300 лв.
В полза
на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
1542 от 04.05.2020 г. по гр. дело № 18382 / 2017 г. на РС - Пловдив, XXII гр.
с-в, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения
от И.Щ.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив,
пл. „*** иск, с правно основание чл. 61
от ЗЗД, за присъждане на сумата в
общ размер от 14 050 лева, представляваща платени суми за строителството на I –
етап на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор 56784.501.** по КК на гр. Пловдив,
с адрес на поземления имот; гр. Пловдив, парк „***“ от път I-8, км.
220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по път I-8, км.
220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), както следва:
- 12 000 лв. – частично
платена сума от стойността на СМР в размер на 168 223.75 лв. по Договор за
строителство от 20.02.2014 г. и Приложение № 1 – Количествена-стойностна сметка
към него, подписани между И.Щ.В. и „Еко-Хидро-90“ ООД, която сума е
осчетоводена с фактура № 5835/01.09.2017 г.
- 1 440 лв. – сума за
технически надзор на строежа по Договор от 26.02.2014 г., ведно с допълнително
споразумение от 26.02.2014 г. и Допълнително споразумение от 03.12.2005 г.,
подписани между И.Щ.В. и „Билдинспект“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура
№ 517/20.06.2017 г.
- 400 лв. – такса по
Тарифа 14 за разрешение за ползването на обект пътна връзка, платена по сметка
на ДНСК София с платежно нареждане от 03.11.2016 г.
- 200 лв. – такса за
разглеждане и одобряване на документи, платена по сметка на Община Пловдив с
вносна бележка от 17.10.2016 г.
- 10 лв. – такса за
технически паспорт, платена по сметка на Община Пловдив с преводно нареждане от
17.10.2016 г., както и е ОТХВЪРЛЕН
предявения от И.Щ.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, пл. „****, в условията на евентуалност иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за присъждане на сумата
в общ размер от 14 050 лева, представляваща платени суми за строителството на I
– етап на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор 56784.501.177 по КК на гр. Пловдив,
с адрес на поземления имот; гр. Пловдив, парк „****“ от път I-8, км.
220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по път I-8, км.
220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), както следва:
- 12 000 лв. – частично
платена сума от стойността на СМР в размер на 168 223.75 лв. по Договор за
строителство от 20.02.2014 г. и Приложение № 1 – Количествена-стойностна сметка
към него, подписани между И.Щ.В. и „Еко-Хидро-90“ ООД, която сума е
осчетоводена с фактура № 5835/01.09.2017 г.
- 1 440 лв. – сума за
технически надзор на строежа по Договор от 26.02.2014 г., ведно с допълнително
споразумение от 26.02.2014 г. и Допълнително споразумение от 03.12.2005 г.,
подписани между И.Щ.В. и „Билдинспект“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура
№ 517/20.06.2017 г.
- 400 лв. – такса по
Тарифа 14 за разрешение за ползването на обект пътна връзка, платена по сметка
на ДНСК София с платежно нареждане от 03.11.2016 г.
- 200 лв. – такса за
разглеждане и одобряване на документи, платена по сметка на Община Пловдив с
вносна бележка от 17.10.2016 г.
- 10 лв. – такса за
технически паспорт, платена по сметка на Община Пловдив с преводно нареждане от
17.10.2016 г., с които суми Община Пловдив, ЕИК ********* неоснователно се е
обогатила.
ОСЪЖДА И.Щ.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на„Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ***** сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките
за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./