№ 21163
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110160728 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на В. С. С., подадена чрез адв. Д. М., срещу „Стик
кредит“ ООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен
установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № 961538 от 13.06.2023 г. е нищожен и евентуален в
случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 29 от Договора за
предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща неустойка за непредоставяне на
обезпечение, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023 г. между В. С. С. и „Стик кредит“ ООД е
сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 961538. Сочи, че съгласно
договора отпуснатият заем бил в размер на 500 лв., като същият следвало да бъде погасен с
една вноска в срок от 30 дни. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а
размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %. Посочено било, че общата
сума която заемателят В. С. С. трябва да върне била в размер на 515 лв. Ищецът твърди се,
че в чл. 19 от сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условия, предвидени в общите условия или банкова гаранция. В случай на
непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 29 от
сключения договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. На ищеца
била начислена неустойка в размер на 135 лв. и сумата, която трябвало да върне била общо
650 лв. Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма, освен това не бил посочен точно ГПР. В ГПР не били посочени
компонентите му, нито методиката, по която е начислен. Счита, че посоченият в договора
ГПР не отразява действителния такъв. Сочи още, че клаузата за предоставяне на
обезпечение предвижда неизпълними условия, същевременно прехвърля риска от оценката
на кредитоспособността от кредитора на длъжника, същата води и до свръхзадълженост на
1
длъжника. Самата неустойка, така уговорена, не е свързана с пряко претърпени вреди и
излиза извън присъщите й функции. Налице е и заобикаляне на закона, тъй като с
уговарянето на неустойката се предвижда допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Освен това клаузата, предвиждаща неустойка е и неравноправна. Чрез претенцията за
неустойка се достигало до законосъобразно повишаване на възнаграждението на
кредитодателя. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени документи, за
задължаване на ответника да представи документи, за издаване на съдебно удостоверение, за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставен въпрос.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Х.
Н., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 961538, като твърди, че същият е сключен в
търговски обект на ответника. Сочи, че при изчисляването на ГПР по кредита са включени:
главница и договорна лихва Ищецът се е запознал с всички законоизискуеми документи и е
взел решение да сключи. Твърди, че неустойка за непредставяне на обезпечение не е
начислявана и събирана от кредитополучателя, но клаузата, която я предвижда е валидна и
отговаря на изискванията на закона. Освен това неустойката не излиза извън присъщите й
функции. Счита, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение.
Моли за отхвърляне на исковете.
Прилага писмени документи, чието приемане като доказателства иска.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП за прогласяване за нищожен на
сключения между страните договор № 961538 и евентуален установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата,
предвиждаща неустойка.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
Следва да бъдат приет за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
961538 от 13.06.2023 г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 500 лв., като
същият следвало да бъде погасен с една вноска в срок от 30 дни, както и че в годишния
процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 % не е включена неустойката по чл. 29 от договора във
2
връзка с непредоставяне на обезпечение.
По доказателствените искания;
Писмените документи, приложени от страните, следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
По отношение на искането по чл. 190 ГПК следва да бъдат дадени указания на ищеца
да го мотивира, доколкото самият той представя потребителския договор, въз основа на
който черпи права и твърди, че уговорката между страните е да се погаси на една
погасителна вноска.
Съдът намира, че не е необходимо назначаването на съдебно-счетоводна експертиза
със задача, посочена в исковата молба, тъй като страните не спорят, че в ГПР не е включена
неустойката по чл. 29 от сключения договор.
По искането за издаване на съдебно удостоверение следва да бъдат дадени указания
на ищеца да аргументира какви относими обстоятелства ще се установяват по този начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.06.2025 г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА писмените документи, приложени от страните, като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да мотивира
доказателственото си искане по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на ищеца да уточни искането си за издаване на съдебно удостоверение
съгласно изложените мотиви.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
3
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4