№ 1696
гр. Варна, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500926 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №20374/28.03.2022г. от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис Сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу разпореждане
№9311/17.03.2022г., постановено по ч.гр.дело №20223110101918/2022г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлено заявление вх.№79/25.01.2022г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ЛЮБ.
М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х. С.“ №*, вх., ет.*, ап.* за
сумата 1654.17 лв., представляваща цедирано вземане за незаплатени суми
по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит
Акаунт № 14294363001, сключени между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Л.Ц., ведно със законната лихва за забава върху главницата
за периода от подаване на заявлението – 25.01.2022г., до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционния съд се е приел, че
заявлението е нередовно. Същото съдържа съществените юридически факти,
от които произтича претендираното вземане, и които позволяват
индивидуализацията му. Посочва се, че производството е едностранно, като
не е необходимо за прецизиране на вземането да бъдат посочвани всички
1
обстоятелства, които имат значение за неговата основателност. В жалбата е
направено позоваване на съдебна практика.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй
като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна
представителна власт. Разгледана жалбата по същество се явява
неоснователна.
Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу длъжника ЛЮБ. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „Х. С.“ №*, вх., ет.*, ап.* за сумата 1654.17 лв., представляваща
цедирано вземане за незаплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за който е открит Акаунт № 14294363001,
сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
длъжника, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода
от подаване на заявлението – 25.01.2022г., до окончателното изплащане на
задължението.
С разпореждане №5665/17.02.2022г. и разпореждане №7548/04.03.2022г.
заявлението е оставено без движение, като са дадени указания до кредитора
да индивидуализира всеки един от договорите за предоставени услуги, да
уточни как е формирана сумата от 1654.17лв., като посочи какво претендира
по всеки един договор като месечни такси, лизингови вноски, неустойки,
обезщетение.
По делото са постъпили две уточняващи молби. В първата е посочено, че
са сключени два договора. Първият е договор от 21.01.2016г. с предмет
предоставяне на мобилни услуги и мобилен интернет при срок на действие 24
месеца, абонаментен план - 23.99лв. и мобилен номер **********. Вторият
договор е с дата 30.01.2014г. и има за предмет предоставяне на мобилни
разговори и мобилен интернет при срок на действие 12 месеца. Във втората
уточнителна молба е направено изложение, че общата посочена сума от
2
1654.17лв. е сбор от дължимите суми по двата договора и по описаните
фактури, в която не се съдържат неустойки.
При така установените факти, съдът съобрази, че заявлението подадено
по реда на чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Ако
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с
разпореждане за отхвърлянето му след като даде възможност за отстраняване
на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Това означава
да се посочат всички факти, които очертаят и индивидуализират спорното
право.
В случая подаденото заявление е нередовно, тъй като в него не са
индивидуализирани вземанията, чийто общ сбор е 1654.17лв., по основание и
размер, както и за какъв период се дължат. Не е уточнено, както в
заявлението, такава и уточнителните молби от общата сума каква сума се
дължи по всеки един от посочените договори за всяка една от мобилните
услуги, за интернет, за лизингови вноски. Не е индивидуализиран и периода
на всяко вземане. Не е посочено от заявителя всяка една от изброените
фактури, по който от двата процесни договора се отнася и кои точно
вземания включва.
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните
договори е самостоятелен правопораждащ факт за ползването на независима
от другите договори услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена,
зависима от конкретното потребление. Издадените фактури не представляват
основанието на вземането.
По тази причина съдът намира, че нередовността на депозираното
заявление, не ангажира надлежно правораздавателната му компетентност,
поради което същото следва да бъде отхвърлено, като оспорвания
първоинтационен акт, с който е постановен същият резултат е
законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №9311/17.03.2022г., постановено по
ч.гр.дело №20223110101918/2022г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4