№ 11717
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110130409 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от И. К. П. срещу „А*** О***“ ЕАД
искова молба, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр.чл. 286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
5 447,42 лв., представляваща дължимо възнаграждение за месец януари 2023 г., и за периода
от месец март 2023 г. до месец септември 2023 г., по Договор за възлагане на управлението
на „А*** О***“ ЕАД № Р*** от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на
културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на
културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че на 11.12.2020 г. е сключен Договор за възлагане на
управлението на „А*** О***“ ЕАД № Р*** между ищеца и министъра на културата на
основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата.
Съгласно сключения договор ищецът приел да управлява и представлява дружеството с
грижата на добър стопанин и в интерес на последното, като за осъществяваното управление
имал право на месечно възнаграждение. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от 3
години, като същият бил прекратен, за което ищецът бил уведомен с писмо с рег. № 24-00-
164/20.10.2023 г. на министъра на културата и Протокол № ПР-78/12.10.2023 г. Излага, че за
м. Януари 2023 г. и за периода от м. Март 2023 г. до м. Септември 2023 г. са начислени, но
неизплатени възнаграждения по Договора в общ размер на 5 447,42 лв., както следва:
м. Януари 2023 г. – 1210,53 лв.;
м. Март 2023 г. – 605,27 лв.;
м. Април 2023 г. – 605,27 лв.;
м. Май 2023 г. – 605,27 лв.;
м. Юни 2023 г. – 605,27 лв.;
1
м. Юли 2023 г. – 605,27 лв.;
м. Август 2023 г. – 605,27 лв.;
м. Септември 2023 г. – 605,27 лв.
Сочи, че е изпратил две покани до ответното дружество за заплащане на възнагражденията,
но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че не е представен договор за
управление, в който да е определено претендираното от ищеца възнаграждение, като сочи,
че и липсват доказателства за определяне на възнаграждението на ищеца по реда на чл. 56
ППЗПП. Излага, че ищецът не е конкретизирал как, кога и с какъв акт е определено
възнаграждението му, респ. и размерът. Твърди, че представеното в тази връзка от ищеца
счетоводно удостоверение, издадено от дружеството, не доказва основателността на
претенцията му, като в тази връзка сочи и че удостоверението е за период, през който
ищецът е бил директор в дружеството и респ. е имал контрол върху счетоводните
вписвания. Твърди, че ищецът е завел и други производства относно неплатени
възнаграждения по същия договор. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С Определение № 11712/11.03.2025 г. на основание чл. 213 ГПК към същото е присъединено
производството по гр.д. № 1496/2025 г. по описа на СРС. Производството по това делото е
образувано по подадена от И. К. П. срещу „А*** О***“ ЕАД искова молба, с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл.
286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21130,41 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за периода от месец март 2021 г. до месец
декември 2021 г. по Договор за възлагане на управлението на „А*** О***“ ЕАД № Р*** от
11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ
и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до
окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав.
С Определение № 6481/07.02.2025 г. на основание чл. 213 ГПК към същото е присъединено
производството по гр.д. № 60404/2024 г. по описа на СРС. Производството по това делото е
образувано по подадена от И. К. П. срещу „А*** О***“ ЕАД искова молба, с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл.
286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23518,59 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за периода от месец януари 2022 г. до месец
декември 2022 г. по Договор за възлагане на управлението на „А*** О***“ ЕАД № Р*** от
2
11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ
и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до
окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 104 ГПК на окръжния съд са подсъдни исковете по
граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
Така претендираните суми възлизат на обща стойност от 50096,42 лв. Същите се основават
на единно облигационно отношение – Договор за възлагане на управлението на „А***
О***“ ЕАД № Р*** от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на
основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата,
съобразно твърденията в обстоятелствената част на трите искови молби.
Поради това в случая съдът намира, че отделните фактури по договора отразяват
изискуемостта на всяко едно периодично плащане, а не представляват отделни искове (в
този смисъл например Решение № 92/21.07.2015 г. по т.д. № 911/2014 г. , ТК, І-во отд,
Определение № 123 от 12.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1448/2014 г., II т. о., ТК, Определение
№ 32 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 489/2018 г., II т. о., ТК).
При това положение настоящият съд намира, че предявеният иск е подсъден като първа
инстанция от окръжен съд – в случая Софийски градски съд.
Според разпоредбата на чл. 118, ал.2 ГПК, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно,
той го изпраща на надлежния съд.
В този случай делото се смята за висящ пред този съд от деня на подаване молбата пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
Ето защо настоящото производство следва да се прекрати, а делото заедно с присъединените
към него гр.д № 60404/2024 г. и гр.д. № 1496/2025 г., по описа на СРС, следва да се изпрати
за разглеждане от СГС.
По изложените съображения, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30409/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
178 състав.
ИЗПРАЩА гр. д. № 30409/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 178 състав, заедно с
присъединените към него гр.д № 60404/2024 г. и гр.д. № 1496/2025 г., по подсъдност на
Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
3
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4