№ 12300
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110102302 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК от Г. С. Т. и Р.
С. Б. срещу Ц. Т. К. и Г. Т. В. с искане да се признае за установено спрямо ответниците, че
са собственици на следния недвижим имот- поземлен имот с идентификатор *************
с адрес на поземления имот- гр. Нови Искър, район Нови Искър, АДРЕС, с площ от 508
кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план: 798, кв. 213, парцел IV, при съседи:
************, *************, ************, *************, заедно с построената в имота
сгР. с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Нови
Искър, АДРЕС със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи- един с предназначение-
жилищна сгР.- еднофамилна.
Ищците Г. С. Т. и Р. С. Б. твърдят, че са собственици на следния недвижим имот-
поземлен имот с идентификатор ************* с адрес на поземления имот- гр. Нови
Искър, район Нови Искър, АДРЕС, с площ от 508 кв.м., трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 м, номер по
предходен план: 798, кв. 213, парцел IV, при съседи: ************, *************,
************, *************, заедно с построената в имота сгР. с идентификатор
************** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС със застроена
площ от 69 кв.м., брой етажи- един с предназначение- жилищна сгР.- еднофамилна, както и
подобренията в описания имот. Сочат, че в имота било живяло семейството на дядо им – Т.
С. В., починал през 2002г. и техният баща- С.Т.С., починал през 2018г. Твърдят, че през
1
1961г. Т. В. бил дарен от баща си – С.В.Г., със следния имот- празно дворно място,
находящо се в землището на СЕЛО /бивше село Кумарица/ в местността „При село“ с
пространство по нотариален акт от 600 кв.м., а по скица -949 кв.м., от които за 9 кв.м.
сметките не били уредени, включващи се в парцел II-405 в кв. 56 по плана на СЕЛО при
съседи- Г. Г., И.С., С.В. и от две страни улици /Нотариален акт за дарение № 20, том Пети,
дело 745 от 1961г./. През 1974г. чрез делба бил придобил дворно място с едноетажна
масивна сгР. със застроена площ от 73 кв.м., на гредоред, състояща се от две стаи, преходен
вестибюл, кухня, входно антре със зимнично помещение и дворен клозет, лятна кухня
паянтова в североизточната част на дворното място, стопански постройки, навес, кочина,
кокошарник, дворно място с пространство от 878 кв.м., съставляващо парцел ХIII-1314 от
кв. 48а по плана на А.В.- София, при съседи: от две страни улици и парцели XIV и XXVI от
същия квартал. Сочат, че описаните имоти представляват по плана на Кумарица от 1967г.-
имот ХХ II-2193 и имот ХIII-1914 от кв. 48а. Твърдят, че Т. С. Веле имал три деца- Г. Т. В.,
Ц. Т. К. и С.Т.С.. Сочат, че през 1965г. Т. В. фактически разпределил имотите между трите
си деца, като имотът с къщата, в която живеел, определил да остане на първородния му син-
С.С.. Тогава напуснал къщата и се преместил да живее в друга постройка- лятна кухня,
построена извън процесния имот. В къщата били останали да живеят С.С. и съпругата му.
През 1974г. Т. В. бил прехвърлил на Г. В. имот ХХII-2193 от кв. 48а, заедно със сгР., за
което бил съставен Нотариален акт № 183, том ХХХII, дело 5341/74г. През 1985г. Т. В. бил
признат за собственик по давностно владение на празно дворно място от 417 кв.м.,
съставляващо парцел III-798 от кв. 213 по плана на гр. Нови Искър- кв. А.В., при съседи-
улица, Г. Т., Т. С. В. и К.Л.. Сочат, че това било част от имота, придобит от Т. В. по силата
на извършената делба от 1974г. За УПИ III-798 от кв. 213 по плана на Нови Искър бил
съставен нотариалният акт. През 1986г. Т. В. дарил на внучка си съобразено с волята на Ц.
К., имот с УПИ III-798 от кв. 213 по плана на гр. Нови Искър с площ 417 кв.м., за което бил
съставен Нотариален акт № 9, том IV, дело № 586/86г. Другият УПИ IV-798 от кв. 213,
образуван от имота, описан в делбения протокол, бил процесният имот, който бил
определен за баща им- С.С.. Сочат, че ответниците не били предявявали претенции относно
процесния имот. Твърдят, че извършеното отреждане на имотите през 1965г. не намерило
нотариално отражение, тъй като имало съгласие на другите си две деца. Поддържат, че от
1965г. С.С. бил живял в имота и бил поставил началото на давностно владение. През 2002г.
С.С. поставил огР. на имота си, грижил се самостоятелно за имота със знанието и без
противопоставянето на брат му и сестра му. Сочат, че те не са имали свободен достъп до
имота, не са имали ключ за порта и къща и не са се интересували от имота. Твърдят, че след
смъртта на баща им упражняват пълна фактическа власт върху имота и сгР.та, като
осигуряват в пълен обем лично и с техни средства поддръжката на мястото и сгР.та.
Поддържат, че владението на имота от страна на С.С. от 1965г. е било непрекъснато, явно,
спокойно и доброволно приемано със съгласието на всички в семейството, било
манифестирано пред неограничен кръг лица, сред които и ответниците, както и техният общ
родител. Считат, че като резултат от упражняването му след изтичане на предвидения в
закона срок С.С. бил придобил и правото на собственост върху процесните сгР. и място в
2
пълния обем на права, които са му били предадени от родителя му. Поради което и
наследниците на С.С. били придобили правото на собственост върху процесния имот и сгР.
в притежавания от него обем. Сочат, че през 2015г. баща им не можел да се грижи за имота
и бил сключил договор за услуга с Ц.П., който започнал да поддържа къщата в замяна на
което да пребивава в нея. Сметките за вода и ток били заплащани от баща им, а към момента
и от тях. Твърдят, че първи претенции към имота ответниците заявили през 2019г. устно и
през 2020г. получили нотариална покана, с която били уведомени, че ответниците са
собственици на по 1/3 от имота и имат намерение да продават техните идеални части. С
молба от 05.12.2023г. ищците са посочили, че нямат въведена претенция за заплащане на
подобрения. Предявените искове били за установяване право на собственост върху
процесния имот. Тезата им включвала разбирането, че описаните подобрения били
извършени от ищците и били част от обектите, върху които са придобили право на
собственост. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който се оспорват предявените искове. Сочат, че имотът е собственост по наследство на Ц.
К., Г. В. и С.С.. Твърдят, че са съсобственици с ищците на къщата, дворното място и
подобренията в него. Оспорват, че С.С. е владял имота от 1965г. до смъртта си, а след 2018г.
от неговите деца, както и че през 1965г. общият им наследодател бил извършил фактическо
разделяне на своите имоти между трите си деца и бил отредил за С.С. процесния имот и сгР.
в него, както и че е имало устно съгласие от тяхна страна за това разпределение, както и че
през 2002г. С.С. поставил огР. на процесния имот, както и че се е грижил за него със
знанието и без противопоставянето им, както и че са нямали свободен достъп до имота.
Сочат, че част от процесния имот е бил обект на съдебен спор между Т. В. и Костадинка
Величкова по гр. дело № 2029/1974г., като по силата на съдебен протокол от 26.06.1974г. Т.
В. получил в дял собствеността и владението на дворно място с площ от 878 кв.м. /в който
имот попадал процесният/ с едноетажна жилищна сгР., на гредоред, със застроена площ от
73 кв.м. Дворното място съставлявало парцел ХIII-1314, от кв. 48а, по плана на СЕЛО-
София. Твърдят, че за процесния имот е имало съдебен спор към 1974г., както и към 1985г.
след придобИ.е по давност на друг имот и извършена делба, се образувал спорния имот,
поради което житейски нелогично било имотът да е владян от бащата на ищците от 1965г.
Сочат, че за известен период от време в процесната къща и имот били живели Т. В. и
съпругата му – Р. Г.ова В.а, съвместно с Г. В. и С.С. и неговото семейство. През 1975г. Т. В.
и съпругата му, заедно с Г. В. се преместили в друг имот, а именно имотът, който бил
придобит през 1961г. чрез дарение от бащата на Т. В.—С.В.Г.. Няколко години след това
С.С. се бил изместил в имот, представляващ парцел IV-2137, кв. 11 по плана на с. СЕЛО с
адм. адрес към днешна дата на ул. Ком № 9, гр. Нови Искър. Този имот се намирал на
другия край на гР., като в това дворно място С.С. си построил къща, в която живеел до
смъртта си, заедно със семейството си и със своите деца. Сочат, че Г. Т. и Р. Б. и към
настоящия момент живеели на ул. Ком № 9. Поддържат, че имотът, представляващ парцел
IV-2137, бил придобит през 1972г. от С.С. и Т. В. по наследство, съдебна спогодба и
давностно владение по линия на Р.С.. През същата година С.С. станал единствен собственик
3
на имота, тъй като баща му Т. В. му дарил своята ½ идеална част от него. Преди да дари
идеалната си част Т. В. ги бил уведомил, че този имот щял да остане за техния по-голям
брат като наследство от него и майка му. Твърдят, че приживе общият им наследодател
уреждал поетапно и разпределял имотите си, като волята му била следната: на сина си С.С.
през 1972г. бил дарил своята ½ идеална част от дворното място, представляващо парцел IV-
2137, в кв. 11 по плана на с. СЕЛО по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 1972г.; на сина си Г. Т. В. през 1974г. прехвърлил празно дворно място от 982 кв.м.,
съставляващо парцел ХХII-2193 от кв. 48-а по плана с. СЕЛО- София, с едноетажна
жилищна сгР.; на дъщеря си- Ц. К., Т. В. оставил празно дворно място от 417 кв.м.,
съставляващо парцел III-798 от кв. 213, по плана на гр. Нови Искър, кв. СЕЛО-8. По изрично
желание на Ц. К. имотът вместо на нея бил дарен на нейната дъщеря- А. К.. Относно
процесният имот УПИ IV-798, който понастоящем представлявал поземлен имот с
идентификатор ************* с площ от 508 кв.м., заедно с постоената върху него сгР. с
идентификатор ************** със застроена площ от 69 кв.м. волята на Т. В. била същият
да остане в наследство и на трите му деца, които през годините винаги са ползвали и са се
грижили за имота съвместно. Поддържат, че Ц. К. и дъщеря й дълги години били
обработвали част от процесния имот заедно с този на А. К., като ползвали част от имота за
селскостопански нужди. ОгР. между двата имота, дареният на А. К. и процесният, не била
имала до 2002г., тъй като дворното място било общо. Била поставена частична мрежа едва
през 2002г. от семейството и близките на А. К., като целта била за изплозване за
селкостопански нужди на Ц. К. и дъщеря й, за да могат по телената мрежа да се увиват
отглежданите от тях зеленчуци. През 2004г. след като А. К. продала своето дворно място,
новите собственици изградили изцяло огР. между двата имота. Като вход и изход Ц. К. и
дъщеря й, а и Г. В., винаги били ползвали входът на процесния имот откъм ул. Вуте В.,
който по това време представлявал телена мрежа, на която имало кука за затваряне. Едва
след смъртта на С.С. ищците били поставили врата, от която не им давали ключ. Сочат, че Г.
В. също бил ползвал част от дворното място за съхранение на дърва и други вещи. По
волята и на тримата наследници след 2005г. в имота бил пуснат да живее безвъзмездно и да
го поддържа Ц.П.. Поддържат, че през всичките години не са се дезинтересирали от имота,
нито били променили собственическите си намерения спрямо него. Твърдят, че нито
ищците, нито техният баща е упражнявал фактическа власт непрекъснато, явно и спокойно
и през всичките години не били демонстрирали промяна на намерението си за своене. Едва с
отговора на нотариалната покана за първи път била заявена тази промяна. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том V, дело № 745/96г. на
нотариус Х.О. се установява, че на 17.03.1961г. С.В.Г. е дарил на сина си Т. С. В. следния
свой собствен недвижим имот: празно дворно място, находящо се в землището на с. „СЕЛО“
/бивше село Кумарица/, в местността „При село“ с пространство по нотариален акт 600
4
кв.м., а по скица 949 кв.м., от които за 9 кв.м. сметките не били уредени, включващи се в
парцел II-405 в квартал 56 по плана на с. „СЕЛО“- София, при съседи: Г. Г., И.С., С.В. и от
две страни улици, от които едната е улица „Лазарска“.
От Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
№ 183, том ХХХII, дело № 5341/1974г. на нотариус Н. Г.ев, Първи нотариус при Софийския
районен съд, се установява, че на 25.12.1974г. Т. С. В. е прехвърлил на сина си Г. Т. В.
следния свой недвижим имот: дворно място с пространство от 982 кв.м., съставляващо
парцел ХХII-2193, от квартал 48-а по плана на с. СЕЛО- София, а сега град Нови Искър, при
съседи: от две страни улици, Л.И.С., н-ци на Г. Г. и Т. С. В., заедно със застроената върху
горното дворно място едноетажна жилищна сгР., представляваща едно жилище, застроено
на 64,50 кв.м. с разгърната площ от около 60 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, като дворното място е с неуредени сметки по регулация за
придадените към него 56 кв.м. срещу задължението да поеме цялостната негова и на
съпругата му Р. Г.ова В.а издръжка до тяхната смърт, като им осигури- жилище, храна,
отопление, осветление, дрехи, завивки, лекарства и лекарска помощ, почистване и всичко
което им е необходимо за един сносен живот съобразно възрастта и общественото им
положение.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владение № 32, том I, дсело № 926/1985г. на нотариус Светлана Бобчева, се установява че на
23.01.1986г. е признат Т. С. В. от гр. Нови Искър, кв. СЕЛО, за собственик по наследство,
съдебна делба и давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място от 417
кв.м., представляващо парцел III-798 от квартал 213 по плана на гр. Нови Искър- кв. СЕЛО,
при съседи: улица, Г. Т., Т. С. В. и К.Л.. Посочено е, че имотът е в регулация от 1926г. и не е
изключван от нея.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот по дело № 586/86г. на нотариус В.
Ангелова се установява, че на 13.02.1986г. Т. С. В. е дарил на внучка си А. Методиева В.а
следния свой собствен недвижим имот: празно дворно място с пространство от 417 кв.м.,
представляващо парцел III-798 от квартал 213 по плана на гр. Нови Искър- кв. СЕЛО, при
съседи: улица, Г. Т., Т. С. В. и К.Л..
Приет е и Протокол от 26.06.1974г. по гр. дело № 2029/1974г. на Софийския районен
съд, Коларовски район, от който се установява, че е одобрена спогодба между Т. С. В. и
К.С.В., съгласно която К.С.В. е получила дял I- празно дворно място с пространство от 465
кв.м., съставляващо парцел I-1755, от кв. 6 по плана на с. СЕЛО- София, при съседи: от две
страни улици и парцели и парцели II и ХIII от същия квартал, а Т. С. В. е получил дял II-
двор на място с едноетажна масивна жилищна сгР. на застроена площ от 73 кв.м., на
гредоред, състояща се от две стаи, преходен вестибюл, кухня, входно антре с зимнично
помещение и дворен клозет, лятна кухня- паянтова и североизточната част на дворното
место, стопанска постройка, навес, кочина, кокошарник, дворното място с пространство от
878 кв.м., съставляващо парцел ХIII-1314, от кв. 48-а по плана на . СЕЛО- София, при
съседи: от две страни улици и парцел XIV и XXVI от същия квартал.
5
Приет е и нотариално заверен договор за услуга от 15.07.2015г., сключен между
С.Т.С. /възложител/ и Ц.М.П. /изпълнител/ с предмет полагане на грижа и поддръжка по
предназначение на недвижим имот, собственост на възложителя, находящ се в гр. Нови
Искър, АДРЕС.
От приетия Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство, съдебна спогодба и давностно владение № 122, том VIII, дело № 1122/1972г. на
нотариус Н. Г.ев, се установява, че на 19.05.1972г. С.Т.С. и Т. С. В. са признати за
собственици по наследство, съдебна спогодба и давностно владение на следния недвижим
имот: празно дворно място от 660 кв.м., представляващо парцел IV-2137 в кв. 11 по плана на
с. СЕЛО, София, при съседи: наследници на М.П., наследници на Б.П., И. М.В.С. и Д.Т..
Посочено е, че имотът е в регулация от 1926г. и не е изключван от същата досега.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том ХХ, дело № 3538/1972г.
на нотариус Елена Мускурова се установява, че Т. С. В. е дарил на С.Т.С. следния свой
недвижим имот: ½ идеална част от празно дворно място, съставляващо парцел IV,
планоснимачен № 2137, в кв. 11, местността „СЕЛО“ по плана на гр. София, целият от 660
кв.м., при съседи: н-ци на М.П., н-ци на Б.П., И. М.В.С. и Д.Т..
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33, том IV, рег. № 13553,
дело № 549 от 2019г. на нотариус В. Г.ева се установява, че на 18.12.2019г. Г. С. Т. и Р. С. Б.
са признати за собственици при квоти по ½ идеална част за Г. С. Т. и ½ идеална част за Р. С.
Б. от следния недвижим имот, придобит по наследство- поземлен имот с идентификатор №
00357.5360.48 с административен адрес: гр. Нови Искър, ул. Ком № 9, целият с площ по
скица № 15-20876-14.01.2019г., заедно с построената в този имот жилищна сгР. № 1 в режим
на търпимост с идентификатор 00357.5360.48.1, както и построената в този имот сгР. № 2 в
режим на търпимост с идентификатор 00357.5360.48.2.
Прието е и удостоверение за наследници с изх. № РНИ20-УГ01-539 от 21.05.2020г. на
гр. Нови Искър, Столична община, от което се установява, че Т. С. В. е починал на
15.12.2002г. и е оставил за свои наследници Г. Т. В., Ц. Т. К. и С.Т.С..
От удосторение за наследници с изх. № РНИ20-УГ01-537от 21.05.2020г. на гр. Нови
Искър, Столична община се установява, че С.Т.С. е починал на 10.12.2018г. и е оставил за
свои законни наследници- Г. С. Т. и Р. С. Б..
Прието е Удостоверение за раждане от 28.10.2008г. на С.Т.С., издадено от Столична
община, район Средец, в което е посочено, че С.Т.С. е роден на 24.04.1940г., като негови
родители са Р. Кръстанова Китова и Т. Стефчев В..
От Удостоверение за наследници с изх. № РНИ20-1Г01-538 от 30.12.2020г., издадено
от Нови Искър, Столична община, се установява че Р. Т. С. е починала на 24.04.1940г. и е
оставила за свои наследници: Т. С. В. /съпруг/ и С.Т.С. /син/.
Приета е нотариална покана, адресирана до Г. С. Т. и Р. С. Б., изходяща от Ц. К. и Г.
В. от 09.12.2020г., в която е посочено, че са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор *************, заедно с построената върху гореописания имот сгР. с
6
идентификатор ************** със застроена площ 69 кв.м. Посочено е, че не са имали
проблем с ползването на имота съобразно притежаваните от тях идеални части, но от края
на декември 2018г. били лишени от ползване. Предоставен е 10-дневен срок от получаване
на поканата за осигуряване на достъп до имота, както и да бъде предоставена цялата
информация за сключения договор за наем. При неизпълнение, Г. Т. и Р. Б. са поканени да
заплащат 200 лева месечно за ползването на идеалните части на Ц. К. и Г. В.. На следващо
място е посочено, че биха искали да продадат притежаваните от тях идеални части на
стойност 66 000 лева.
Приета е данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Г. С. Т. с вх. №
**********/08.09.2020г. и партида № 7215Н17624, с която е деклариран имот, находящ се в
гр. Нови Искър, придобит по Протокол на СРС от 1974г., като е посочено, че Г. Т.
притежава 1/6 идеална част от същия, а останалите съсобственици са посочени в Таблица 1-
Р. С. Б., Г. Т. В. и Ц. Т. К.. Декларирано е, че в сгР.та има жилищна сгР. еднофамилна,
построена 1970г., от която Г. Т. е посочил, че притежава 1/6 идеална част.
От показанията на св. Е. В.а Д. /братовчедка на Г. В. и Ц. К. и леля на Р. Б. и Г. Т./ се
установява, че идеално познава мястото, за което се води делото, тъй като били израснала
там. Сочи, че ставало въпрос за двор, който бил на Т. Г., между три улици, имотът бил
голям, като в последствие бил разделен. Разделянето било около 1961-1962г. на три части.
Сочи, че Т. Г. идвал у тях всяка събота и неделя и бил казал, че „разделил имота на равни
части на трите си деца за да не се карат помежду си“. Бил казал, че „горната част от имота-
старата къща е на С., долната част от имота на Г., а по средата- на сестра им“. Сочи, че
желанието на дядо С., на който бил кръстен С., било старият имот да остане на С.. След
1964г. започнали да се изнасят от имота, Ц. се омъжила и отишла да живее при съпруга си.
След това построили къщата на Г. и се преместили там Г. и съпругата му М.. Направили
една лятна кухня и там отишли да живеят Т. и Р.. Старата къща останала за С., Ц. и двете им
деца- Р. и Г.. Сочи, че в старата къща постоянно и единствено живял С. до 1987г. През
1987г. била готова новата къща, след като отпразнували абитурентския бал на Г., се
изместили в новата къща. Твърди че и когато С. се разболял, идвал да наглежда къщата
всеки ден, докарвал животните там и ги пускал в черковния двор да пасат и наглеждал
къщата. Дал същата под наем на един мъж, за да има кой да я наглежда и да се грижи за нея.
Нито брат му, нито сестра му имали претенции към този имот, тъй като баща им бил казал,
че ги разделил. Сочи, че живее на АДРЕС, в тази къща била родена и я била получила от
чичо си, за да я пази и да не я продава. Твърди, че в долната страна е старата къща, а на
другата улица е къщата на Г.. Там се изнесъл след сватбата му, в старата къща били останали
само Ц., С. и децата им. Когато били разделени имотите, нямало огР., но след това сложили
огради, защото разбрали че Ц. ще продава имота и сложили огР.. С. живеел там до 1987г.,
новата му къща била построена от целия род на доброволни начала, всички помагали защото
е сирак и да се изнесе в нова къща. Въпреки че се бил изнесъл в новата къща, животните ги
карал и в старата къща и в новата и идвал непрекъснато през линията, през прелеза ги
прекарвал, идвал и наглеждал старата къща, защото смятал че е негова собственост.
7
Починал преди 5 години.
От показанията на св. Ц.М.П. се установява, че мястото представлява малка къща с
дворно място, намира се в гр. Нови Искър, АДРЕС. Сочи, че е живял там 17-18 години,
имало една къщичка и двор около 400 кв.м. В момента там никой не живеел, живял в имота
до преди 3-4 месеца. В тази къща бил виждал дядо С., а някои път и Г. Т. бил идвал, но
рядко. Твърди, че живеел в имота като наемател, поддържал го от 2004-2005г. до август тази
година. В имота го бил пуснал С. Т., на места бил записан В.. Сочи, че докато бил жив С.
само той се интересувал от имота, само с него бил говорил с имота, с други роднини –не.
След като С. починал, започнали негови роднини да идват в имота. Колегата, който го бил
насочил към имота, бил зет на Г. В.. Когато отишъл, нямало огР., през 2004-2005г. се
сложила огР.. Питал Г. В. да купи имота, защото С. бил казал, че трябва да се разберат с
полубрат си и полусестра си. Г. му бил казал, че „брат му се оправял там“. Откакто починал
дядо С., давал наем на Г. В.. Към момента, в който бил отишъл там да живее, нямало лятна
кухня, негови роднини били живели в къщата на Г. В. под наем.
От показанията на св. М.Т.Х. се установява, че има имот в гр. Нови Искър, ул.
„Димитър И.ов“ № 18. През 2004г. купили имота, а през 2005г. започнали строителство и
непрекъснато живеели там. Купили имота от А.- племенничката на Г. и дъщеря на Ц.. От
едната им страна съсед бил Г., а от другата страна- въпросният имот, за който се твърди, че
има трима собственици. Сочи, че в последните 20 години в имота била виждала само
Цветомир и съпругата му. С. го била виждала в началото, била го помолила да пусне
строителни работници в къщата, но той й казал, че решението е да пуснат квартиранти.
Обърнала се към Г., който и позволил и те живели в неговата лятна кухня три месеца. Сочи,
че още от самото начало знаели, че между тримата не съществуват добри отношения във
връзка с този имот, като С. й бил казал, че е ощетен. Казвал и че незаслужено бил
пренебрегнат и че това са стари истории, но няма намерение да отстъпи, нито пък да
продаде къщата. Когато се нанесли, огР.та била паянтова и С. и съпругът й сложили
допълнителни метални колове, имало остатъци от гледани зеленчукови култури, колове,
други неща, които явно Ц. и дъщеря й били отглеждали в техния имот. Сочи, че Г. В.
поддържал тротоарите пред неговата къща и пред въпросния имот.
От показанията на св. В.А.С. се установява, че живее в гр. Нови Искър, кв. Кумарица.
Сочи, че познава Г. В. и децата му като си ходили на гости от време на време. Визуално
познава и Г. Т., и Р. Б.. Знаел, че Г. имал наследствен имот, на три разделен, къщата била на
ул. „Вуте В.“, където той живеел, целият имот бил около 1 декар, там имало общо три къщи.
В едната къща живеел другият свидетел- М. /в къщата по средата/, а в другата къща- Г. В..
Сочи, че от баща му знае, че с Г. В. са ходили на лов и когато е имало слука са се събирали в
къщата да оправят животните. Не бил виждал Р. и Г. в имота. Не бил виждал и С. там.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно действащите
КК и КР от 2012г. процесният имот е идентичен с имот с идентификатор ************* с
площ 508 кв.м., представляващ урбанизирана територия за ниско жилищно застрояване с
административен адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС. Експертът е посочил, че имотът се намира
8
при граници и съседи: от запад – имот с идентификатор 00357.5359.59, в който с право на
собственост е регистриран А.С.Х. въз основа на Нотариален акт № 123, том CLXXXV, рег.
№ 62578, дело 40577 от 28.12.2009г.; от юг- имот с идентификатор *************, в който с
право на собственост /по ½ идеална част за всеки/ са регистрирани .А.Б-С. и С.М.С. въз
основа на Нотариален акт ************************************** от 17.09.2003г.,
издаден от Службата по вписванията; от изток- имот с идентификатор 0************,
второстепенна улица, общинска публична собственост на Столична община; от север- имот
с идентификатор *************, второстепенна улица, общинска публична собственост на
Столична община. Експертът е посочил, че имотът е застроен с еднофамилна жилищна сгР.
на един етаж, отразена в КК с идентификатор ************** и застроена площ 69 кв.м.,
собственост съгласно КРНИ на Т. С. В. въз основа на Разделителен протокол № 277, том 7,
рег. № 9634 от 01.07.1974г., издаден от СРС. Вещото лице е уточнило, че на място
процесният имот е ограден от всички страни с огради като към улиците от север и изток
огР.та е плътна, видимо стара, с основи камък и тухлен зид, покрита с керемиди. В имота
била построена едноетажна жилищна сгР., видимо стара, в лошо физическо състояние.
Постройката била отразена в имот пл. № 1914, кад. лист № 37 от КП на СЕЛО от 1960г.
Вещото лице е посочило, че в описанието на имота по дял II в Протокол от 26.06.1974г. по
гр. дело № 2029/1974г. на СРС, Коларовски район, е допусната грешка, като вместо парцел
ХIII-1914 от кв. 48а бил посочен парцел ХIII-1314, а в описанието на съседите вместо парцел
ХХII бил посочен парцел ХХVI. Вещото лице е посочило, че процесният имот с
идентификатор ************* съвпада с източната реална част на имот пл. № 1914 по КП
от 1960г., респ. с източната реална част на парцел ХIII-1914 в кв. 48-а по РП от 1967г.
Експертът е уточнил, че парцел XXII-2193 от кв. 48а по РП на СЕЛО от 1967г. съответства
на имоти с идентификатори 00357.5359.798 и 00357.5359.55 по действащата КК, респ. на
УПИ I-798 и УПИ II-798 в кв. 213 по действащия РП. През 1977г. бил създаден нов КП на
кв. Кумарица, като в кад. лист Б-13-2-Г бил нанесен имот пл. № 798 с площ около 1890
кв.м., съответстващ по местоположения на парцели ХIII-1914 и XXII-2193 от кв. 48а по РП
от 1967г. Експертът е посочил, че процесният имот съответства на парцел IV, който е
отреден за най-източната част на имот пл. № 798, съдържаща 489 кв.м., като уличните
регулационни линии от север и изток и вътрешната регулационна линия от юг изцяло
съвпадат със съответните кадастрални граници на имот пл. № 798.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
От приетите по делото доказателства и от приетата съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК
се установява по категоричен начин, че процесният имот с идентификатор *************
съвпада с източната реална част на имот пл. № 1914 от кадастралния план от 1960г.,
респективно с източната реална част на парцел XIII-1914 от кв. 48а по регулационния план
от 1967г. От заключението също се установява, че в Протокол от 26.06.1974г. по гр. дело №
2029/1974г. на СРС, Коларовски район е допусната техническа грешка при описване на
9
имота по дял II като вместо парцел XIII-1914 от кв. 48а е посочен парцел XIII-1314, а в
описанието на съседите вместо парцел XXII е посочен XXVI. Въз основа на кадастралния
план е изработен действащия регулационен план на гр. Нови Искър- кв. Кумарица, съгласно
който за имот пл. № 798 са отредени парцели I, II, III и IV от кв. 213. Вещото лице е
посочило, че процесният имот съответства на парцел IV, който е отреден за най-източната
част на имот пл. № 798, съдържаща 489 кв.м. като уличните регулационни линии от север и
изток и вътрешната регулационна линия от юг изцяло съвпадат със съответните кадастрални
граници на имот пл. № 798.
На следващо място, между страните не е спорно обстоятелството, че общият им
наследодател Т. В. е бил собственик на процесния имот, респ. горното обстоятелство се
установява и от приетия препис от Протокол от 26.06.1974г. по гр. дело № 2029/1974г. на
СРС, Коларовски район, с който Т. В. е получил в дял двор на място с едноетажна масивна
жилищна сгР. на застроена площ от 73 кв.м., на гредоред, състояща се от две стаи, преходен
вестибюл, кухня, входно антре с зимнично помещение и дворен клозет, лятна кухня-
паянтова и североизточната част на дворното место, стопанска постройка, навес, кочина,
кокошарник, дворното място с пространство от 878 кв.м., съставляващо парцел XIII-1914 от
кв. 48а. Процесният имот съвпада с източната реална част на имот пл. № 1914 по
кадастралния план от 1960г., респ. с източната реална част на парцел XIII-1914 от кв. 48а по
регулационен план от 1967г.
Съдът намира, че основният спорен въпрос между страните е дали наследодателят на
ищците- С.С., е установил самостоятелна фактическа власт върху притежавания от общия
наследодател на страните недвижим имот. По този въпрос съдът намира следното:
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в частност от приетите
писмени документи и от свидетелските показания на св. Д. и на св. Петров, чиито показания
съдът намира за добросъвестно дадени, незаинтересовани от изхода на спора и
взаимодопълващи се, се установява, че приживе Т. В. е изразил воля за разпределяне на
притежаваното от него имуществено между трите му деца. В изпълнение именно на тази си
воля, Т. В. е прехвърлил на Г. В. през 1974г. дворно място с пространство от 982 кв.м.,
съставляващо парцел ХХII-2193, от квартал 48-а по плана на с. СЕЛО- София, а сега град
Нови Искър, при съседи: от две страни улици, Л.И.С., н-ци на Г. Г. и Т. С. В., заедно със
застроената върху горното дворно място едноетажна жилищна сгР., представляваща едно
жилище, застроено на 64,50 кв.м. с разгърната площ от около 60 кв.м., състоящо се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, а на внучка си А. В.а /дъщеря на Ц. В.а/ празно дворно
място с пространство от 417 кв.м., представляващо парцел III-798 от квартал 213 по плана на
гр. Нови Искър- кв. СЕЛО, при съседи: улица, Г. Т., Т. С. В. и К.Л.. На наследодателя на
ищците- С.Т.С., Т. В. е дарил притежаваната от него ½ идеална част от празно дворно място,
съставляващо парцел IV, планоснимачен № 2137 в кв. 11, местността „СЕЛО“ по плана на
гр. София, целият от 660 кв.м., при съседи: н-ци на М.П., н-ци на Б.П., И. М.В.С. и Д.Т..
По отношение на процесния имот волята на Т. В. се установява от свидетелските
показания на св. Д., която е посочила, че през 1962г. -1963г. е чула как Т. В. е казал, че е
10
„разпределил имота на три равни части на трите деца, да не се сърдят“, както и че е
посочил, че „горната част на имота- старата къща, е на С., долната част на имота е на Г. и по
средата е на сестра им, за да не се карат помежду си“. Свидетелските показания на св. Д.
кореспондират с извършените от Т. В. разпоредителни сделки в полза на децата му, както и
с последващото фактическо разпределение на ползването на имота между него и трите му
деца и техните семейства. В този смисъл св. Д. е посочила, че след 1964г. Ц. се е омъжила и
е напуснала имота, след което имотът са напуснали Г. и неговата съпруга М., които си
построили къща и се изнесли от процесния имот, което обстоятелство най-късно е станало
през 1974г. /подписването на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 183, том ХХХII, дело № 5341/1974г./. След това от процесния имот
са се изнесли Т. В. и неговата съпруга Р. В.а, които са се преместили да живеят в
новопостроена лятна кухня, намираща се в имота на Г. В.. От показанията на св. Д. се
установява, че в процесния имот до 1987г., когато С.С. и семейството му са се изнесли в
новопостроената къща в имот IV-2137, единствено са живели С., съпругата му и децата им.
Стопанисването и ползването на процесния имот и построената в него къща
единствено от страна на С.С. се установява и от показанията на св. Ц.П. /ползвател на
процесния имот/, както и от показанията на св. М.рита Хаджиева /непосредствен съсед на
процесния имот/, както и от показанията на св. Д.. Така, свидетелят Петров е заявил, че е
живял в имота на АДРЕС в продължение на 17-18 години от 2004-2005г. Посочил е, че в
имота е бил пуснат да живее от С. Т., с когото имал сключен договор. Свидетелят е посочил,
че в имота е влизал само той и С., като бил питал за закупуване на имота, но Г. му казал, че
„брат му се оправя там“. Съдът кредитира показанията на св. Петров, доколкото същият
няма роднинска връзка със страните и не е заинтересован от изхода на спора, като в частта
за сключения между него и наследодателя на ищците договор, показанията му се
потвърждават и от приетия нотариално заверен договор за услуга от 15.07.2015г. На
следващо място, св. Хаджиева е посочила, че именно С. и съпруга й са изградили огР. между
двата имота като са положи допълнителни метални колове, както и че С. й е казвал, че е бил
ощетен и че „няма намерение да отстъпи и няма да продаде къщата“. Св. Д. е посочила, че
само С. е стопанисвал къщата, като идвал да я наглежда непрекъснато като карал и
отглежданите от него животни в имота и ги бил пускал в черковния двор да пасат.
От така изслушаните свидетели съдът намира, че се установява, че процесният имот
е бил ползван самостоятелно от наследодателя на ищците най-късно от 1974-1975г., когато
Ц. В.а, Г. В. и неговото семейство, както и Т. В. и съпругата му са се изнесли от него. За
периода от 1975г. до 1987г. С.С., както и семейството му са живели в процесния имот и
построената в него къща, след което са се нанесли в новопостроената къща в имот IV-2137.
След 1987г. до смъртта си /2018г./ наследодателят на ищците е продължил да владее имота,
като от свидетелските показания се установява, че същият е влизал в него, наглеждал е
градината в него, помогнал е да се изгради огР. със съседния на процесния имот през 2004-
2005г., както и е владял имота чрез допуснатия от него ползвател, който в продължение на
17-18 години е поддържал същия. Св. Петров е посочил, че докато е бил жив С. Т. само той
11
се е интересувал от имота и само с него е говорил за имота, в имота бил виждал само дядо С.
и рядко Г. Т..
Във връзка с възраженията на ответниците следва да бъде посочено, че по делото не
се установява твърдяното общо ползване на процесния имот от трите деца на Т. В.. Не се
установи, че Г. В. е съхранявал свои вещи в него, респ. че Ц. К. и дъщеря й са използвали
имота за отглеждане на зеленчуци. По делото не са ангажирани доказателства за
установяване на посочените твърдения, единствено св. Хаджиева е посочила, че Г. е
поддържал тротоара пред процесния имот, което обстоятелство не би могло да обоснове
различен от приетия от съда извод за ползване на имота.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че наследодателят на страните Т. В. е
предал владението върху процесния имот на своя син С.С., и още от момента на предаване
на владението С.С. е установил самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за
придобИ.е на собствеността. В този смисъл следва да бъде посочено, че когато фактическата
власт върху имот или идеална част от него е установена чрез предаване на владението от
собственика, не е необходимо да се манифестира намерение за своене, за да се осъществи
фактическия състав на придобивната давност. Така и Решение № 32/08.02.2016г. по гр. д. №
4591/2015г. на ВКС, Първо ГО, Решение № 60/07.06.2018г. по гр. д. № 2420/2017г. на ВКС,
Първо ГО, Решение № 3/25.01.2016г. по гр. д. № 3973/2015г. на ВКС, Първо ГО и Решение
№ 60123/16.11.2021г. по гр. д. № 50/2021г. на ВКС, Второ ГО, Решение № 50035 от
25.08.2023г., постановено по гр. дело № 1901/2022г. по описа на ВКС, ГО, Второ отделение.
В посочената съдебна практика е дадено тълкуване, че ако приживе едно лице е предало
владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява
самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от
този момент. В този смисъл и становището в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 3/25.01.2016г. по гр. д. № 3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато
владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или
владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа
презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за
себе си и без прекъсване.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. на ОСГК
на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено
значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници
следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата
власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от
съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се
упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на
този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот
12
другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт
върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на
лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок,
фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на
наследодателя.
В конкретния случай, както по-горе беше отбелязано, фактическото разпределяне на
ползването на имотите от страна на Т. В. и на неговите три деца, е било такова, че С.С. е
установил самостоятелна фактическа власт върху имота най-късно 1975г. с намерение за
придобИ.е на собствеността, която фактическа власт е била противопоставима на предалия
владението- Т. В.. Установената фактическа власт е била явна спрямо останалите
наследници на Т. В. и е била възприета от същите, доколкото към този момент същите са
били напуснали процесния имот и са го оставили във владение единствено С.С. и неговото
семейство. При това положение лицето, което е установило фактическа власт не е било
длъжно да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява
фактическата власт след открИ.е на наследството на лицето, от което е получило
владението. Т.е. С.С. не е следвало да демонстрира намерението си за своене на идеалните
части на ответниците. Осъществяваното от С.С. владение е било постоянно и явно, като
същото с изтичане на десетгодишния давностен срок /в случая още към 1985г./ и при
извършеното в настоящия процес позоваване на последиците на придобивна давност от
наследниците му, е довело до придобИ.е на правото на собственост.
Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.
Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права,
задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия
по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност,
щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита
от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците
ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. В настоящия
случай ищците са наследили владението върху имота, като след смъртта на наследодателя
им през 2018г. са продължили владението върху имота. От приетата нотариална покана от
2020г., изходяща от ответниците, се установява че ищците са ги лишили от достъп до
процесния имот в края на декември 2018г. /л. 70 от делото/, непосредствено след смъртта на
наследодателя им /10.12.2018г./. Именно с оглед лишаването им от възможност да ползват
имота ответниците са изпратили посочената покана с искане да им бъде заплатено
обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС. На следващо място в отговора на
исковата молба е посочено, че на ответниците не им е трябвало ключ за дворното място,
доколкото не е имало врата, но след смъртта на С.С. ищците са поставили такава на
13
процесното място и не им давали ключ.
Съдът приема, че в отговора на исковата молба се съдържа признание на факта, че
ищците са поставили врата в процесния имот, за която само те имат ключ и не предоставят
такъв на ответниците, което ценено в съвкупност с приетата нотариална покана, установява,
че след смъртта на С.С. ищците са установили владение върху процесния имот, сложили са
врата с ключ, ограничаваща достъпа на трети лица в имота, в частност и на ответниците.
Горното обстоятелство е било манифестирано спрямо ответниците преди завеждане на
настоящото дело, доколкото в отговор на установеното и манифестирано владение, същите
са изпратили нотариална покана с искания за предоставяне на достъп, респ. за изплащане на
обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Поради гореизложеното съдът приема, че по делото се установи владение на
наследодателя на ищците, надвишаващо предвидения в закона 10- годишен срок,
наследяването от страна на ищците на владението и правото на позоваване на същото, както
и продължаване на владението от ищците след смъртта на наследодателя им. С оглед
изводите на настоящия състав предявените положителни установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени и следва да бъде признато за установено, че ищците
са придобили по ½ идеална част всеки от процесния имот.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ищците. Същите са
сторили разноски за държавна такса в размер на 100 лева, депозит за СТЕ в общ размер от
700 лева и претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева като са
представени и доказателства за сторените разноски, а именно договор за правна защита и
съдействие от 07.03.2021г. В проведеното съдебно заседание на 25.03.2024г. процесуалният
представител на ответниците е релевирал възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на спора, а именно обстоятелството че по делото са проведени две съдебни
заседания, изслушана е една експертиза и четирима свидетели, както и са приети множество
писмени документи. Така на ищците следва да се присъдят разноски в общо размер от 2300
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. С. Т., ЕГН **********, и Р.
С. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС, срещу Ц. Т. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Нови Искър, АДРЕС и Г. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС,
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. С. Т. и Р. С.
Б. са собственици въз основа на изтекла придобивна давност на по 1/2 /една втора/ идеална
част всеки от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************* с адрес на поземления
имот- гр. Нови Искър, район Нови Искър, АДРЕС, с площ от 508 кв.м., трайно
14
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м, номер по предходен план: 798, кв. 213, парцел IV, при съседи:
************, *************, ************, *************, заедно с построената в имота
СГР. с идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Нови
Искър, АДРЕС със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи- един, с предназначение-
жилищна сгР.- еднофамилна.
ОСЪЖДА Ц. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС и Г. Т. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, АДРЕС, да заплатят на Г. С. Т., ЕГН **********
и Р. С. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2300 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски Г. съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15