Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2240 от 30.12.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря С. Х.и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия
Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2629 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.М.М. ***, с ЕГН ********** против Решение №95/02.10.2019 г., постановено по НАХД № 270/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е
потвърдено наказателно постановление №19-0237-000277/18.07.2019г., издадено от началник на сектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос. С наказателното постановление на М. за нарушение на чл. 174, ал.
3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 3, изречение второ от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Касаторът
оспорва решението с твърдения, че същото е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно поради липса на осъществено административно нарушение, като
санкцията е несправедлива. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
В
съдебно заседание – касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпило становище с искане решението на РС-Айтос да
бъде отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно постановление
Ответникът
не изразява становище по жалбата, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Прокурорът
пледира за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С наказателно постановление Д.М. е наказан за това, че
на 06.07.2019 г., около 11.10 часа в гр. Айтос като водач
на лек автомобил „Мини Купър“, с рег. № А6994 НН, в гр.Айтос по ул.“Славянска“ в посока на движение
гр.Айтос-гр.Карнобат управлява посочения автомобил, като при проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство и отказва да даде
кръвна проба и урина за химичен анализ за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, в нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За да
постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че
нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени
дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е
извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, на
соченото основание, с налагане на наказанията, предвидени в съответната
санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като приема, че са спазени
всички предпоставки за неговото издаване.
Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са
съпоставени с приложимото материално право и е
направен обоснован извод за отговорността на Д.М. във връзка с
извършеното нарушение.
В
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които първата инстанция е следвало да обсъди.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, като е връчен на нарушителя в момента на съставянето (л. 67 от
първоинстанционното дело) и М. го е подписал без
възражения.
Не е налице
твърдяната материална незаконосъобразност на
решението на РС - Айтос. В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността
на касатора и за което е издадено процесното
наказателно постановление, е свързано с хипотезата, предвидена в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно
която водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното
нарушение, тъй като М. не се е съгласил
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества по предвидения в закона
начин.
Съдът не
споделя възраженията, изложени в жалбата, че не било налице поведение на
водача, предвидено в хипотезите, съдържащи се в чл. 5 от НАРЕДБА № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От събраните пред първата инстанция свидетелски показания ясно се
установява, че М. е имал неправомерно поведение, като е категорично е отказал да бъде тестван за
употребата на наркотични вещества.
Извършването на подобно явно нарушение на правилата на ЗДвП категорично
опровергава релевираното в жалбата твърдение за
законосъобразното поведение на
касатора в момента на проверката. Фактът, че е шофирал собствения си автомобил, не е
доказателство, че не е бил употребил наркотични вещества, тъй като същият е бил
съпроводен от полицейски автомобил до полицейското
управление. Съдът намира, че
нарушението е безспорно установено и доказано. Факт е, че М. е отказал да бъде
тестван с техническо средство и е издаден е талон за
медицинско изследване, от който той не се е
възползвал в указания срок.
Относно възражението за липсата на
Протокол по чл.5, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрация на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, какво възражение е направено и пред РС, настоящият съдебен
състав напълно споделя мотивите на първата инстанция,
че протокола отразява резултата от извършена проверка. След като касаторът
многократно е отказал да
бъде тестван, в каквато насока са и ангажираните по делото гласни
доказателства, то тогава оправдано органът не е издал протокол. Правилно първата инстанция е
констатирала, че протокол трябва да бъде издаден само в случаите, когато проверката
се е състояла, поради което касаторът не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
По
изложените мотиви касационната инстанция намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила. Правото на защита на касатора не е нарушено по
изложените по-горе съображения.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/02.10.201.2019 г., постановено по НАХД № 270/2019 г. на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.