Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Плевен, 12,04,2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
Вера Найденова гр.д. №3691 по описа на
съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.270, ал.2 от ГПК
Делото е образувано по ИМ, изпратена за разглеждане по подсъдност от ОС
Плевен, подадена от П.П.С., ЕГН **********,***, против „В.2.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, и посочено
правно основание – чл.270, ал.2 от ГПК – за прогласяване нищожността на решение
на ОС Плевен от 12,03,2020 г., постановено по ч.гр.д.№907/2019 г. В ИМ се
твърди, че ищецът е съдлъжник по изп.д.№1305/2017 г. на ЧСИ ***, съдлъжник е ***/в
несъстоятелност/, а взискател – ***. Сочи се, че с решение №78/12,06,2019 г. по
т.д.95/2019 г. на ПлОС е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална
дата 27,09,2017 г. и е открито производство по несъстоятелност. Твърди се, че с
определение №619/08,07,2019 г. съдът по несъстоятелността е разрешил на ЧСИ ***на
основание чл.638, ал.3 от ТЗ да продължи производството по изп.д. по отношение
на публичната продан на недвижим имот, собственост на дружеството. Сочи се, че
е насрочена публична продан от 17,08,2019 г. до 17,09,2019 г., като обявяването
на купувач е насрочено за 18,09,2019 г. Твърди се, че на посочената дата за
купувач е обявено дружеството „В.2.“ ЕООД, за сумата от 460 800,00 лева, а
на 27,09,2019 г. е издадено и постановление за възлагане. Твърди се, че същото
е обжалвано от ***/в несъстоятелност/, като е образувано ч.гр.д.№907/2019 г. на
ПлОС, с решението по което от 12,03,2020 г. съдът е оставил без уважение
жалбата. Ищецът счита, че като съдлъжник има право да оспори този съдебен акт,
като го счита за нищожен. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.638, ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните
производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, а ако е
предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на
обезпечението, с разрешение на съда по несъстоятелността изпълнителното
производство може да продължи. Сочи се, че такова разрешение е дадено по искане
на банката с определение от 08,07,2019 г. по т.д.№95/2019 г. на ПлОС. Твърди
се, че при преглед на документите е установено, че с определение
№727/13,08,2019 г. по т.д.№95/2019 г. на ПлОС на основание чл.692, ал.1 от ТЗ е
одобрен списъка на приетите вземания на кредиторите на ***/в несъстоятелност/,
като определението е обявено в ТР на 13,08,2019 г. Твърди се, че публичната
продан е проведена след приемане на вземанията на кредиторите на длъжника в
производството по несъстоятелност. Сочи се, че съгласно чл.693 от ТЗ, в
производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено
в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ. Твърди се, че
съгласно чл.638, ал.4 от ТЗ изпълнителното производство се прекратява, ако
вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693 от ТЗ. Ищецът счита,
че към деня на публичната продан – 18,09,2019 г., изпълнителното дело е
следвало да се счита за прекратено по силата на закона и ЧСИ е извършила едно
нищожно действие по продажба на недвижим имот, тъй като с приемането на
вземането на *** по т.д.№95/2019 г. на ПлОС изпълняемото й право престава да
съществува в индивидуалното изпълнително производство и продължава в
универсално такова, каквото е несъстоятелността. Твърди се, че ПлОС, като е
разгледал жалбата по законосъобразността на действията на ЧСИ по извършената
продажба е излязъл извън правомощията си за осъществяване на такъв контрол, тъй
като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона от 13,08,2019
г. Сочи се, че приемането на вземанията на кредиторите в производството по
несъстоятелност е довело до недопустимост на изпълнителното производство по
отношение на длъжника ***/в несъстоятелност/ и решението по ч.гр.д.№907/2019 г.
на ПлОС е постановено извън предвидената в чл.435 и чл.436 от ГПК
правораздавателна власт на съда по проверка законосъобразността на действията
на съдебния изпълнител. Сочи се, че дори и съдебния изпълнител да е имал
разрешение от съда по несъстоятелността, то това разрешение е било валидно до
приемане на списък на кредиторите по чл.692 от ТЗ, като продажбата не е станала
в периода до 13,08,2019 г., когато този списък е обявен, нито е била висяща.
Извежда се извод за липса на компетентност на окръжния съд да се произнесе по
жалбата, което води до нижощност на решението по ч.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС. В
заключение ищецът моли съда да прогласи за нищожно решение от 12,03,2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС. В с.з. проц.представител на ищеца
моли съда да уважи иска. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок,
ищецът развива подробни съображения в подкрепа на искането си, като сочи, че в
жалбата си срещу постановлението за възлагане са изложени съображения относно
незаконосъобразността на действието на ЧСИ, но съдът не е извършил служебна
проверка относно фазите на производството по несъстоятелност. Твърди се, че с одобряване на списъка на приетите
вземания на кредиторите на ***/в несъстоятелност/ на 13,08,2019 г.,
изпълнителното производство по отношение на този длъжник е прекратено по силата
на закона.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез адв.И.М.
от ПАК, в който сочи, че искът е недопустим и неоснователен. На първо място се
сочи, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не
е бил страна в производството по ч.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС. Сочи се, че искът
е недопустим и тъй като решението от 12,03,2020 г. е постановено от въззивен
съд и постановлението на ЧСИ ***е било проверено относно неговата валидност.
Сочи се и че искът е неоснователен, тъй като е бил приет един извънреден способ
от съда по несъстоятелност – дадено разрешение по реда на чл.683, ал.3 от ТЗ от
съда по несъстоятелността за продължаване на производството по изп.д.№1305/2017
г. на ЧСИ ***по отношение продажбата на недвижим имот, собственост на длъжника.
Твърди се, че определението, с което е дадено разрешение, е влязло в сила и не
се ограничава с хипотезата на чл.638, ал.4 от ТЗ. Твърди се, че при
произнасянето по ч.гр.д.№907/2020 г. ПлОС е взел под внимание даденото
разрешение за продължаване на изп.действия, поради което следва да се приеме,
че съдът е извършил служебна проверка за валидност по реда на чл.269 от ГПК на
обжалваното постановление за възлагане, в това число и за неговата нищожност и
неправилност. Моли се съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
От
представеното в заверено ксерокопие Решение №78/12,06,2019 г. по т.д.№95/2019
г. на ПлОС се установява, че е обявена неплатежоспособността на дружеството ***,
с начална дата 27,09,2017 г. Със същото решение е открито производство по
несъстоятелност на дружеството. С определение №619/08,07,2019 г. по
горепосоченото дело, съдът е дал разрешение на основание чл.638, ал.3 от ТЗ за
продължаване на производството по изп.д.№1305/2017 г. по описа на ЧСИ Таня Кирилова,
по отношение на публичната продан на недвижим имот, собственост на длъжника ***и
представляващ ПИ с идентификатор 56722.654.387. С определение №727/13,08,2019
г. по т.д.№95/2019 г. на ПлОС, съдът е одобрил списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на ***/в несъстоятелност/.
Установява
се от приложеното в цялост към в.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС копие от
изп.д.№1305/2017 г. по описа на ЧСИ ***, че след откриване на производството по
несъстоятелност на ***, изп.д. е спряно с разпореждане на ЧСИ от 17,06,2019 г.
по отношение на този длъжник. След получаване по изп.д. на молба от взискателя ***
и препис от постановеното определение по чл.638, ал.3 от ТЗ, с резолюция от ЧСИ
изп.д. е възобновено спрямо длъжника ***само по отношение публичната продан на
недв.имот в гр.Плевен. С протокол от 17,07,2019 г. по изп.д.№1305/2017 г. на
ЧСИ е определена началната цена, от която да започне наддаването при втора
публична продан, с обявление от същата дата е обявена самата публична продан –
за периода 17,08,2019 г. – 17,00 ч. на 17,09,2019 г. С протокол от 18,09,2019
г. за купувач на недв.имот е обявен ответника по настоящото дело „В.2.“ ЕООД,
на 27,09,2019 г. е издадено и постановление за възлагане на недвижимия имот.
По
цитираното в.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС е постановено и решението от 12,03,2020
г., за което се претендира прогласяване на нищожността му. С решението е
оставена без уважение жалбата на ***– длъжник по изп.д.№1305/2017 г. по описа
на ЧСИ ***, срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 27,09,2019
г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основанията
за нищожност на съдебен акт не са нормативно очертани в закон или друг акт, но
те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна
практика, включително задължителната такава – т.8 и т.15 от ППВС №1/10,11,1985
г., ТР №1/10,02,2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно константната съдебна
практика, за да е нищожен съдебният акт, постановен по гражданско дело, той
трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените или
процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло
да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на
валидно съдебно решение, определение или разпореждане. Нищожност на съдебния
акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган или от съд, действал в
ненадлежен състав; ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на
съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма,
но е неподписан и липсата на подпис се дължи, не на пропуск или на обективна
невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да
го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може
да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Не е налице нищожност, а
недопустимост на съдебния акт, когато той не страда от горните пороци, свързани
с неговата валидност, а е постановен в нарушение на процесуалните норми,
установяващи положителните и отрицателните процесуални предпоставки за неговата
допустимост, т. е. – когато не са налице процесуалните условия за
съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Когато порокът на
съдебния акт се изразява в нарушение на материалния закон или в нарушение на
съдопроизводствени правила, които не установяват изисквания за неговата
валидност или допустимост, той е неправилен /в този смисъл изрично е
Определение №572 от 03,07,2019 г. на ВКС по гр.д.№1384/2019 г., IV г. о., ГК/.
В
случая в исковата молба липсват твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи
нищожността на постановеното съдебно решение от 12,03,2020 г. Изложените
твърдения за постановено извън правораздавателната власт на съда решение
не кореспондират с обстоятелствената част на ИМ – твърденията за разглеждане на
жалба относно законосъобразността на действия на ЧСИ по извършена продажба при
прекратено изпълнително производство на практика са за незаконосъобразност или
недопустимост на съдебния акт. Нарушението на материалния закон е порок, който
няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана
правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност, която се релевира
по пътя на инстанционния контрол чрез подаването на въззивна и касационна
жалба. В този смисъл е Определение №134 от 25,03,2015 г. на ВКС по
гр.д.№1194/2015 г., II г. о., ГК. Когато решението е недопустимо и е влязло в
сила, то също не може да се счита нищожно само на това основание, тъй като
макар и да е възможно да страда от пороци, недопустимото решение поражда всички
присъщи му на правни последици като сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и
други /в този смисъл е Решение №320/19,02,2014 г. по гр.д. №6774/2013 г., I-во
ГО на ВКС/. Следователно съобразно задължителната и тълкувателната практика на
ВКС, за да бъде налице обоснован и доказан правния интерес от водене на иск за
прогласяване нищожност на влязло в сила решение, следва да бъдат наведени
твърдения за пороци на решението, в качеството му на съдебен акт, водещи до
вероятната му нищожност като такъв, а не такива по неговата правилност или
допустимост. Обратното разбиране би довело до нарушаване на разпоредбата на
чл.299 от ГПК и би обезсмислило дейността на съдилищата, упражняващи
инстанционен контрол.
В
конкретния случай наведените от ищеца твърдения в исковата молба не попълват
изискуемото съдържание на допустима молба за прогласяване нищожността на
съдебен акт, а целят преразглеждане на правен спор. Под „предели на
правораздавателната власт на съда“ се има в предвид материалната компетентност
на съда, а така също личната и териториална компетентност на българския съд, а
не липсата на компетентност да се произнесе по жалба срещу действия на ЧСИ при
евентуално прекратено изп.производство /което представлява нарушение на
материалния закон както бе посочено по-горе/.
Съгласно
съдебната практика /Решение №2575 от 07,06,2019
г. на ОС - Благоевград по в.ч.гр.д. №247/2019 г./, която съдът споделя, в
настоящия случай е налице изключението, предвидено в хипотезата на чл.638, ал.1
от ТЗ - като по искане на взискателят и въз основа на изричен и влязъл в
законна сила съдебен акт, е разрешено продължаването на индивидуалното
изпълнение по изп.дело №1305/2017 г. по описа на ЧСИ ***, по отношение на
ипотекираното в полза на взискателя *** недвижимо имущество от масата по
несъстоятелността на ***. Прието е
безусловно в съдебната практика, че при наличието на разрешение за продължаване
на индивидуалното изпълнение по отношение на имуществото на длъжника, същото не
подлежи и на прекратяване при условията на чл.638, ал.4 от ТЗ.
С
оглед на всички гореизложени съображения, съдът счита, че към момента на
постановяване на атакуваното решение – 12,03,2020 г., изп.д. не е било
прекратено, поради което произнасяйки го, ОС Плевен не е излязъл извън компетентността
си да се произнесе по спора, с който е сезиран, поради което и предявеният иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, ищецът следва да понесе разноските на ответника за
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от П.П.С., ЕГН **********,***, против „В.2.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, иск с правно
основание чл.124,
ал.1 вр.чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на съдебно решение от
12,03,2020 г., постановено по ч.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК П.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.2.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 500,00 лева, представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :