Р
Е Ш Е
Н И Е № 305
гр.Кюстендил, 04.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 394 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
К.С.О. *** обжалва Решение № 2153-09-24/22.07.2019г. на
директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № ********** от 14.06.2019г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО му е
отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В
жалбата се съдържат биографични данни на оспорващия, но от съдържанието е
видно, че същият оспорва отказа за отпускане на лична пенсия за инвалидност,
като сочи, че е придобил необходимия осигурителен стаж от 5 години. Твърди, че
е работил в Спортно дружество „Велбъжд“– Кюстендил през периода 1985г.-1987г.,
но поради унищожаване на архива, не може
да получи документ, удостоверяващ положения труд. Иска се отмяна на решението и отпускане на исканата
пенсия.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че оспореното
решение е законосъобразно като постановено в съответствие с допустимите
доказателствени средства за установяване на осигурителен стаж и при правилно приложение на материалния закон.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, на доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2112-09-148/17.05.2019г. на К.С.О. с
искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението лицето сочи, че няма друг трудов стаж, като прилага Експертно решение № 0443 от 20.02.2017г. на
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД – Кюстендил, видно от
което на К. О. е определена 80 % трайно
намалена работоспособност за срок от 3 години, а датата на инвалидизиране е 14.03.2006г. Заявителят е попълнил молба - бланка с
информация за трудова дейност в страна
членка на ЕС – Франция, както и формуляр Е 207 от 02.08.2019г. по реда на Регламент (ЕИО) №140//71 до Административна
комисия за социална сигурност на работници мигранти на Република Франция за
предоставяне на информация - формуляр
205 за придобит осигурителен стаж. Видно от преписката такъв формуляр,
удостоверяващ осигурителен стаж на
жалбоподателя в държавата - членка на ЕС, не е представен.
Следва разпореждане № **********
от 14.06.2019год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на К.С.О., на осн. чл. 74, ал.1, т.3 от КСО.
Прието е, че заявителят няма необходимия
трудов стаж от 5 години до датата на инвалидизирането, а има 04 год. 07
мес. 08 дни.
По делото липсват данни относно
датата на съобщаване на разпореждането на жалбоподателя, който е депозирал жалба пред директора на ТП на НОИ на 10.07.2019г.
Преценена съобразно датата на издаване на разпореждането на 14.06.2019г.,
жалбата е постъпила в срока по чл.117, ал.2 КСО.
Директорът на ТП на НОИ -
Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-24 от 22.07.2019год., като отхвърля
жалбата по съображения за неоснователност.
Приема се, че отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване с разпореждането на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е законосъобразен, тъй като заявителят
не отговаря на изискванията на чл.74, ал.1, т.4 от КСО - няма осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата на
инвалидизирането, която съобразно ЕР № 443/20.02.2017г. на ТЕЛК е 14.03.2006г., а към тази дата осигуреният има
навършени 37 години, т.е. е над 30-години.
С горното се доказва приложението на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, каквито са
мотивите в разпореждането, а изписването на т.3 от разпоредбата е следствие на
техническа грешка.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 02.08.2019год., а жалбата е подадена на 12.08.2019год.,
т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят е представил:
решение на КРС от 23.02.1995г. по гр. д. № 231/1995г., с което се допуска
промяна на фамилното име на К.С. К., съответно на О.; удостоверение за
идентичност на лице с различни имена; писмо от омбудсмана на Република България
с изх. № 4996/12.07.2019г. във връзка с жалба на О.; епикриза от МА – Катедра по психиатрия за
проведено лечение на жалбоподателя от
30.08.1994г. - 12.10.1994г.; удостоверение изх. № 3040-09-295/11.09.2019г.,
изд. от ТП на НОИ – Кюстендил, за това, че К.С.О. получава лична социална
пенсия за инвалидност в размер на 146,01лв.
Към административната преписка са
представени писмени доказателства, от които се установява, че във връзка със заявление от 31.08.2006г. на К.С.О. за отпускане на лична пенсия, е направен опис
на осигурителния му стаж, видно от който заявителят има осигурителен стаж общо
04год. 07мес. 08 дни, както следва: 05мес. 08 дни в периода 04.08.1986г. – 12.01.1987г. в „Товарни
превози“ – Кюстендил като курсист; 07мес. 28 дни в периода
21.01.1987г.- 19.09.1987г. в „Товарни превози“ – Кюстендил като шофьор; 02год.
07 дни в периода 23.09.1987г. – 30.09.1989г. във военно поделение; 08мес. 18 дни в периода 11.10.1989г. – 29.06.1990г. в „Товарни превози“ – Кюстендил като шофьор и
09мес. 07дни в периода 31.12.2002г. – 08.10.2003г. в Кметство – с. Рашка Гращица
като работник по поддръжка на пътищата /
вж. л. 85 от делото/. По заявлението е издадено разпореждане от 19.10.2006г. за
отпускане на социална пенсия за инвалидност на О..
Във връзка със заявление от
20.09.2011г. на оспорващия, за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, е изготвен доклад на длъжностно лице по пенсионно осигуряване
към ТП на НОИ – Кюстендил /л. 63 от делото/. Видно от данните в доклада, към
датата на инвалидизирането на О. - 14.03.2006г., доказаният осигурителен стаж е
04год. 07.мес. 08 дни, т.е. идентичен с описа във връзка с предходното
заявление. Налице са данни за осигурителен стаж от 03мес. 24дни, положен след
относимата за спора дата на инвалидизирането. По заявлението е издадено
разпореждане от 27.10.2011г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ,
влязло в сила, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност на
жалбоподателя.
По делото е представена заповед №
165 от 06.02.2014г. на управителя на НОИ, с която са определени лицата, които да заместват
директора на ТП на НОИ – Кюстендил, а именно
И.К. С. и Ц. С. Г.. Видно от
оспореното решение, същото е подписано от Иван Стоичков за директор на ТП на
НОИ – Кюстендил.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания за
оспорване по чл.146 от АПК, съдът намира, че решението на директора на
РУСО-гр.Кюстендил е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО,
в изискуемата се форма по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалните
правила, в съответствие с материалния
закон и с целта на закона.
Отказът
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
жалбоподателя, обективиран в разпореждането на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Кюстендил, потвърден с оспореното решение на
директора на ТП на НОИ, е мотивиран с
отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.74, ал.1 т.4 от КСО. Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.1 от КСО, осигурените придобиват право на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, както следва: по
т.4 - над 30-годишна възраст – 5 години.
С оглед на горното и предвид
събраните по делото доказателства, не е спорно, че датата на инвалидизиране на жалбоподателя
е 14.03.2006г., видно от ЕР № 443/20.02.2017г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ – Кюстендил;
че към тази дата същият е бил на навършени
37 години /роден е на 12.01.19968г./ ;
че е с 80 % трайно намалена работоспособност.
Основният спор е относно
наличието на осигурителен стаж, респ. относно неговата продължителност към датата на инвалидизирането.
Административният орган приема, че
изискуемият осигурителен стаж, определен съобразно възрастта на заявителя към
датата на инвалидизиране, е 5 години, като счита за доказан осигурителен стаж от 04год. 08мес. 08 дни., т.е. с по-малка
продължителност, поради което отказва отпускане на заявената пенсия на
жалбоподателя. Разпореждането на пенсионния орган е законосъобразно –
постановено е при правилно приложение на материалния закон спрямо релевантните
за правото на пенсия фактически обстоятелства. Както се посочи, последното
възниква при наличието на материалноправните предпоставки по чл.74, ал.1,т.4 от КСО, като неточното цитиране от длъжностното
лице по пенсионно осигуряване на разпоредбата – вместо т.4, т.3 на ал.1 на
чл.74 от КСО, е следствие на допусната
печатна грешка и не се отразява на правилността на крайния извод, надлежно мотивиран в разпореждането.
Анализът на събраните писмени доказателствени
средства сочи на изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят няма право на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, тъй като към датата на инвалидизиране -
14.03.2006г., не отговаря на изискването за осигурителен стаж, предвидено в
чл.74, ал.1, т.4 от КСО. Доказателствата към пенсионната преписка
удостоверяват осигурителен стаж на оспорващия към датата на инвалидизиране ,
общо 04год. 07мес. 08 дни. Горното се установява от описа на осигурителния стаж във връзка със
заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност, както и от доклада
на пенсионния орган във връзка с искането за отпускане на пенсия по чл.74, ал.1
от КСО, надлежно описани по-горе. По
предявеното заявление, въз основа на което е образувано административното
производство, приключило с оспореното решение, и във връзка с подадена молба на
заявителя, е проведена процедура по реда
на Регламент (ЕИО) № 140/71 за събиране на информация за осигурителен стаж
на К.С.О. в Република Франция. Доказателства, удостоверяващи сочения осигурителен
стаж не са представени. Липсват доказателства по см. на чл.40, ал.1 от
НПОС и за положен осигурителен стаж от
жалбоподателя в Спортен клуб „Велбъжд“ – Кюстендил през периода 1985г.-1987г.,
каквито твърдения се съдържат в жалбата. Следват изводи за това, че същият не отговаря на изискванията по чл.74, ал.1,
т.4 от КСО.
Предвид изложеното, обосновано и
правилно административният орган е отказал
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия. Съдът приема оспорения административен акт за
издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и
подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Дължимо е решение за отхвърлянето
и.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.С.О. ***, против Решение №
2153-09-24/22.07.2019г. на директора
на
ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата срещу
разпореждане № ********** от 14.06.2019г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: