№ 1026
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221110214791 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 14791 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Н. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
016734/ 30.08.2022г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с
което на В. Н. Н.,ЕГН-********** са наложени адм.наказания, както следва: по т. 1-за
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДП е наложено наказание “глоба” в размер на 100/сто/ лева –
на основание чл. 183, ал.5, т. 2 от ЗДП и по т. 2- за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП е
наложено адм. наказание- глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183,ал. 1, т. 1 от
ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично и пледира за отмяна на НП с довод,
че не е извършил нарушението. В жалбата са наведени доводи за отмяна на Нп с идентични
аргументи.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител.
Съдът след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На 06. 08. 2022 г. е съставен АУАН от акт. С. Богативон -мл.автоконтрольор към
СДВР, на ж-ля В. Н. Н.. В акта е отразено, че на същата дата 06. 08. 2022г. в 15.06 часа ж-лят
В. Н. Н. е управлявал лек автомобил „Хонда“ с рег. № **** собстевеност на н Н., като се
движил в гр. София, по бул“Джавархарлал Неру“ с посока от ул“398-ма“ към
ул.“Й.Антонов“ и при преминаване на пешеходната пътека с/у магазин „Зора“, обозначена с
п.з. Д 17 и пътна маркировка М8, не пропуснал преминаващия от дясно на ляво пешеходец.
В акта е отразено, че при проверка на водача е установено, че не представя контролен талон
към СУМПС.
На сочената в акта дата на действията на водача В. Н. били възприети от акт. С. Б.. В
акта актосъставителят Ст. Б. е приел, че ж-лят е извършил нарушение на разпоредбите на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1,т. 1 от ЗДП. Жалбоподателят отказал да подпише
АУАН, което било удостоверено с подпис на свидетел.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
акт. С. Б.; справка картон на водач; Заповед № 8121з-515/14.05. 2018 г. на министъра на
вътрешните работи; Възражение и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на министъра на вътрешните работи.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят С. Б., който в детайли и по ясен
начин описва дийствията, които е възприел като осъществени от водача на процесния
автомобил, местоположението си, наличието на пешеходна пътека тип, преминаващ по нея
пешеходец и движението на лекия автомобил, управляван от водача без да пропусне
намиращия се там пешеходец. От показанията на актосъставителя се установава, че водачът
В. Н. не е подписал съставения на място АУАН, което е наложило удостоверяването на това
обстоятелство в акта. Съдът прие за правдиво и незаинтересовано свидетелстването на
посочения свидетел като отчете, че показанията му са незаинтересовани, логични и единни,
а също и съответстващи на изложеното в съставения на място АУАН.
Следва да се отбележи, че писмените доказателства, събрани в адм.наказателното
производство, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в
цялост.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т. 1 на НП-
Съдът приема, че АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е императивна и указва, че :"
При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
2
пешеходци, като намали скоростта или спре " В обстоятелствената част на АУАН са
описани всички съставомерни елементи от състава на нарушшението-мястото, времето,
наличната пешеходна пътека и обозначаването , светещата в зелено за пешеходци
светофарна уредба, наличието на пешеходци на пътеката и непропускането им от страна на
ж-ля при предприетата маневра. Съдът намира, че това нарушение е безспорно установено в
хода на административно-наказателното производство и в тази насока са показанията на
свидетеля-Ст.Б., който е очевидец на нарушението и е категоричен, че жалбоподателят не е
пропуснал движещия се по пешеходната пътека пешеходец. В този смисъл съдът не приема
за основателни доводите, изложени в жалбата, че не е осъществил съставът на нарушението.
От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите,
доколкото като водач на МПС-то е съзнавал, че е длъжен да спре или намали, за да преминат
пешеходците, но не е сторил това.
Съдът намира, че не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, тъй
като деянието не разкрива отклонение от типичните случай на този вид нарушение. Не са
налице данни за обективно извинителна причина жалбоподателят да е преминал през
пешеходната пътека, без да пропусне намиращия се по нея пешеходец. Съгласно чл.183,
ал.5, т. 2 от ЗДП наказанието е с фиксиран размер и за съда не е налична възможността за
намаляването му.
Относно нарушението по т.2 на НП-
Нормата на чл. 100, ал. 1,т.1 от ЗДП указва, че „ Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.“
Съдът намира, че безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение, което се установява и от свидетелските показания на св. Ст. Б., който лично е
извършил проверката на водача след спирането му за проверка.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Субектът на нарушението е имал представи в съзнанието си, че управлява лекия
автомобил и не е представил при проверката контролен талон към СУМПС. Поради това
съдът намира, че е осъществил състава на нарушението и пряко е реализирал настъпването
на вредоносния резултат- нарушаването на установения правен ред, касаещ извършването на
съответната дейност, съзнавайки общественоопасния характер на деянието. С издаденото
НП размерът на наложеното адм.наказание е определен правилно и справедливо от АНО,
като поради фиксираният й размер за съда не съществува възможност за нейното
редуциране.
Въз основа гореизложеното се налага извод, че наказателно постановление следва да
бъде потвърдено в частта по т.1 и т.2.
Воден от горното, Съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-016734/ 30.08.2022г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на В. Н. Н.,ЕГН-
********** са наложени адм.наказания, както следва: по т. 1-за нарушение на чл. 119, ал. 1
от ЗДП е наложено наказание “глоба” в размер на 100/сто/ лева –на основание чл. 183, ал.5,
т. 2 от ЗДП и по т. 2- за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено адм. наказание-
глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183,ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4