Р Е Ш Е Н И
Е
№ 112
гр. Велико Търново, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти матр две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
В.Г., като разгледа
докладваното
от съдията И. Янева адм.дело N 71 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалби на И.С.П. *** и А.М.М. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-181 / 14.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
гр.Русе, с която на И.П. е временно отнето свидетелството за правоуправление до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, на основание
чл.106а, ал.1, т.4, б.”б” и ал.2, т.3 от ЗАвтП; и на А.М. като собственик на
МПС с рег. № *** на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.”а” и ал.2, т.1 от ЗАвтП е
временно спряно от движение превозното средство до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца. В жалбата
се твърди, че принудителните административни мерки са наложени при неспазване
на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и неправилно приложение
на материалния закон.
Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе, в придружително писмо, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Моли са потвърждаване на заповедта. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-181 / 14.01.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе, с която на
И.П. е временно отнето свидетелството за правоуправление до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година, на основание чл.106а, ал.1, т.4,
б.”б” и ал.2, т.3 от ЗАвтП; и на А.М. като собственик на МПС с рег. № *** на основание
чл.106а, ал.1, т.1, б.”а” и ал.2, т.1 от ЗАвтП е временно спряно от движение
превозното средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
На
13.01.2021г. на Граничен пропусквателен пункт Дунав
мост е спрян за проверка лек автомобил Мерцедес Спринтер
с рег. № *** управляван от И.С.П.. Установен е
собственика на автомобила - А.М.М.. В автомобила са
се возили общо 8 души – Р.Й.Л., Д.С.А., В.Г.П., Б.Б.И.,
Ш.Ф.А.и Ш.Ф.А., както и децата В.М. Б.Р.и Н.О.. По време на
проверката са направени копия от документите за самоличност на лицата и са
снети обяснения на част от тях. Ш.Ф.А.вписва в обяснението, че пътува за
Германия и е платила 120 евро на водача. Б.Б.И. също
пътува за Германия и е заплатил 120евро, като обяснението е написано от
приятелката му Ш.Ф.А.а. Ш.Ф.А.заявява, че пътува до
Холандия и е заплатил 120 евро. В.Г.П. декларира, че не е заплащала никаква
сума – пътува на споделено пътуване до Германия. Писмени обяснения от Р.Й.Л.и Д.С.А.
не са приложени в административната преписка. При извършена служебна проверка в
информационния масив на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е
установено, че за превозно средство с рег. № *** липсва издаден лиценз на
Общността за извършване на международен обществен превоз. На водача е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 285691 / 13.01.2021г. за
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Въз основа на тези факти административния
орган с една заповед налага принудителни административни мерки на двамата
жалбоподатели на основание съответно чл.106а, ал.1, т.4, б.”б” и ал.2, т.3 от
ЗАвтП и чл.106а, ал.1, т.1, б.”а” и ал.2, т.1 от ЗАвтП.
В хода на настоящото производство е
разпитан като свидетел Р.Й.Л., като съдът кредитира показанията му относно
собственото му пътуване като непосредствени, безпротиворечиви
и обективни.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Оспорения административен акт е издаден
от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон.
Настоящият
състав намира, че налагането с един административен акт на две различни
принудителни административни мерки, на различно правно основание и на различни
лица е в нарушение на процесуалните правила.
Заповедта за
налагане на ПАМ не съдържа изискуемите реквизити на чл.59, ал.2 от АПК. В нея
липсват фактическите основания за издаване на акта. Заповедта съдържа правни
твърдения – И.П. извършва международен обществен превоз на 6 броя пълнолетни
лица и 2 деца срещу заплащане с маршрут България – Германия с лек автомобил без
да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. Не става ясно къде се е
намирало превозното средство по време на проверката. Не са посочени
установените по време на проверката пътници и заявените от тях данни. Не е
посочено как се разрешава противоречието в дадените писмени обяснения от част
от пътниците по отношение на заплащането и маршрута. Следователно
административния акт не съдържа основни факти, от които би следвало да се
установи наличието на основание за издаването му. Липсата на фактически
основания за издване на акта винаги е процесуално
нарушение, водещо до отмяната му. От една страна липсата на факти препятства
защитата на адресата на акта. Едва в хода на съдебното производство след
запознаване с административната преписка той може да ангажира адекватни доказателствени искания. От друга страна не е ясно кои
факти административния орган приема за установени и служещи за основание за
налагане на принудителната административна мярка, за да може съда да извърши
дължимата служебна проверка за правилно приложение на материалния закон.
От събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на превоз
на пътници срещу заплащане.
В акта за
установяване на административно нарушение са вписани имената на шестима
пътници. Към административната преписка са представени копия на документи за
самоличност на жалбоподателя и още 8 лица, две от които деца. Представените
писмени обяснения са на четирима пътници. Липсват обяснения на Р.Й.Л.и Д.С.А.,
както и на водача И.П.. Пред съда показания дава Р.Л., който посочва, че процесното пътуване е организирано във Фейсбук
като споделено пътуване – отива се до Германия и се разделят направените
разходи. Тези показания кореспондират с дадените от В.Г.П. писмени обяснения по
време на проверката. От друга страна показанията на другите трима пътници са за
заплащане на сумата от по 120 евро за превоза. От административния орган не са
изложени доводи защо е дадена вяра на обясненията на И.и А.и.
При тези
противоречиви данни за начина на плащане на превоза, съдът намира за недоказано
извършването на превоз срещу заплащане. Като съобрази фактите за родствена
връзка на Ш. и Ш.А.и, неграмотността на И.и връзката му с А.а, съдът намира
дадените от тях обяснения за непротивопоставими на
дадените пред съда показания на Л.. Видно от текста на писмените обяснения, в
тях липсва обвързваща лицето декларация за истинност на заявените данни и
уведомяване за отговорността при посочване на неверни данни. Следователно
лицата могат безотговорно и недобросъвестно да вписват каквито искат факти. При
съпоставка на заявените от двете групи свидетелски данни, съдът намира, че
следва да се кредитират заявените от Р.Й.Л.и В.Г.П. обстоятелства за участието
им в споделено пътуване.
Дори да се
приемат за достоверни обясненията на Б.Б.И., Ш.Ф.А.и Ш.Ф.А.,
то с тях не се установява по безспорен начин извършването на превоз на пътници
срещу заплащане, а по-скоро изключение от начина на извършване на споделено
пътуване. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел, в мрежата е
уговорено споделеното пътуване, като разходите се разделят след пристигане. Възможно
е И.и А.и да не достигнат до крайната дестинация или да е налице съмнение във
възможността за заплащане на разходите и затова да е заплащано предварително.
Проверяващите органи не са изяснили фактите от значение за наличието на твърдяното
нарушение. Не са изискани данни относно начина на връзка между пътниците и
водача, мястото на качване в автомобила / на спирка, от дома, на договорен
адрес за всички или поотделно/, начин на плащане. Липсата на тези допълнителни
данни води до неизяненост на вида на превоза –
споделено пътуване с предварително заплащане или превоз срещу заплащане. Следва
да се отбележи и факта, че заплатената цена от 360 евро за 5 души / трима
възрастни и две деца / е близка до дължимата при разделяне на разходи за споделено
пътуване, заявена от свидетеля – около 600 евро.
Дори да се
приеме установяването по безспорен начин на извършването на превоз на пътници
срещу заплащане без съответния лиценз, то наложената принудителна
административна мярка е в нарушение на закона.
Видно от
административната преписка нарушението е установено на 13.01.2021г. и с
извършването на проверка е преустановен превоза на лицата. От административния
орган не са представени данни дали превозът е продължил, но предвид вписаното
сваляне на регистрационните табели на автомобила, съдът намира, че превоз до
Германия или Холандия не е извършен. Този факт е заявен и от свидетеля Л..
Следователно нарушението е преустановено на датата на установяването му.
Разпоредбите и на чл.106а,
ал.1, т.4, б.”б” и ал.2, т.3 от ЗАвтП и на чл.106а, ал.1, т.1, б.”а” и ал.2,
т.1 от ЗАвтП пргвиждат срокът на налаганите
принудителни административни мерки да е „до отстраняване на нарушението”. В
конкретния случай нарушението е отстранено преди издаването на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка, което не е посочено в нея и
адресатите й продължават да търпят негативните последици от заповедта –
отнемане на свидетелство за правоуправление и спиране от движение на превозно
средство. С буквалното възпроизвеждне на законовия
текст относно срока на принудителните административни мерки издателят на
заповедта налага ПАМ за неопределен срок, което е недопустимо. При тази
редакция на закона административния орган дължи преценка относно отстраняване
на нарушението както преди издаване на заповедта, така и след това, като при
установяване на отстраняване на нарушението се дължи изрично произнасяне за
прекратяване действието на ПАМ.
По изложените
съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен в нарушение на процесуалния
и материалния закони, поради което същия следва да бъде отменен.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателите за
присъждане на разноски. Основателно се явява възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Минималния размер на адвокатско възнаграждение по
административни дела без материален интерес е в размер на 500лв. съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 / 2004г. и в този размер следва да бъде присъдено на
жалбоподателите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-181 / 14.01.2021г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” да заплати на И.С.П. *** сумата
от 510лв. / петстотин и десет лева/, представляващи сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” да заплати на А.М.М. *** сумата от 500лв. / петстотин лева/,
представляващи сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: