РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20253100900294 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след прекратяване на гр. д. № 8973/2024
год. по описа на ВРС и изпращането на спора за разглеждане от родово и
местно компетентния Варненски окръжен съд поради допуснато в открито
съдебно заседание на 28.04.2025 год. увеличение на цената на иска от 80 лв.,
заявени като частичен иск от 27 000 лв. до пълния размер от 26 646,60 лева на
предявения от М. Ю. Г. ЕГН ********** срещу „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в посочения размер, представляваща
обезщетение за имуществени вреди върху лек автомобил марка Ауди А5, с per.
№ *****, причинени в резултат на настъпило на 02.01.2023 год.
застрахователно събитие по договор № ****** от 29.12.2022 год. за
застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско", сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 год.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.12.2022 год. е сключил застраховка „Каско+",
клауза „Пълно каско" на собствения си лек автомобил марка Ауди А5, с per. №
***** с ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие от
29.12.2022 год. до 28.12.2023 год. Автомобилът бил застрахован за 27 300.00
лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно
застрахователна полица № ****** от 29.12.2022 год., възлизала на 2 312.61 лв.
Премията е била разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са
били платени.
1
На 02.01.2023г. около 04:45 часа, в гр. Варна, Г. Г. управлявайки л.а.
марка Ауди А5, с per. № ***** се движил по бул. Владислав Варненчик посока
изхода на град. След кръстовището с бул. Съборни, внезапно на около 10
метра, отляво на пътното платно излязло голямо куче, като същото
предприело пресичане на пътното платно посока отляво на дясно. Г. Г. веднага
задействал спирачките и завъртял волана надясно, но излязъл от пътното
платно, бързо завъртял волана наляво, но не успява да се върне на пътното
платно и се блъска в търговски обект.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след
като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието издали Протокол за ПТП с № 1864983.
На 03.01.2023г. бил уведомен застрахователя за настъпилите
застрахователни събития, като служител на застрахователя извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по
щета №****** В описа, като увредени детайли били описани: арматурно
табло, въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник,
въздушна възглавница странична дясна, въздушна възглавница странична
лява, челно стъкло - тонирано, преден капак, обезшумител преден капак,
панта преден капак лява, амортисьор преден капак ляв, калник преден ляв,
подкалник ПВЦ преден ляв, ,джанта лята предна лява, гума предна лява nokian
255/35/19, предна броня, фар ляв ксенон, фар за мъгла преден ляв, решетка
предна броня лява, рамка радиатор, радиатор воден, основа фар ляв, основа
преден калник лява, рог преден ляв, резервоар стъклоумивател, тръбопровод
на климатик, разширителен съд радиатор, упр. блок ABS, дифузьор радиатор
ляв, тапицерия таван, предна колона лява, предна врата лява, водач предна
броня ляв, дюза за фар ляв, капаче ляв фароумивател, датчик парктроник
преден, конзола калник преден ляв, дифузьор радиатор, лайсна праг лява и
праг ляв.
За да му изплати необходимото застрахователно обезщетение,
застрахователя изискал ищеца да заплати останалите втора, трета и четвърта
вноска по застрахователното полица. На 03.01.2023г. заплатил останалите три
вноски по застрахователното полица в общ размер на 1734.45 лв. На
13.02.2023г. получил Уведомление с изх. № 0-92-2113/13.02.2023, с което
застрахователя му отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Счита, че ответникът неоснователно отказал изплащане на застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 408, ал.1 КЗ, Застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
2
събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В случая не били налице
предпоставките, при които застрахователят може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение.
Във връзка с настъпилите увреждания, извършил проучване в няколко
сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили,
колко ще му струва ремонтът на автомобила. От проведеното проучване
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер
на 27 000 лв. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника .
В него се твърди, че предявени иск е недопустим и неоснователен.
Ответникът твърди, че липсва процесуална легитимация на ищеца, той
не бил носител на спорното право. Не можело да се направи извод, че ищецът
бил собственик на автомобила, защото той можел да се разпореди с него.
Не оспорва, че между страните е сключен договор за застраховка на
МПС "Каско+", обективиран в застрахователна полица № ******, сключена на
29.12.2022 г., с валидност от 15:15 часа на 29.12.2022 г. до 23:59 часа на
28.12.2023 год. Неразделна част от сключения застрахователен договор били
приложимите Общи условия (ОУ). С подписването на полицата
застрахованото лице е декларирало, че е запознато с тях, че ги е получило и ги
приема.
В приетите от ищеца ОУ изрично и изчерпателно били изброени
изключените от застрахователното покритие рискове, т.е. събития, за вредите,
от които страните предварително са се договорили, че застрахователят няма да
носи отговорност. С разпоредбата на т.9 от Раздел I от ОУ, страните по
застрахователния договор са посочили изчерпателно изключените рискове -
опасностите, вероятностите от увреждане на застрахования обект, както и
поведението на застрахованото лице, при които, евентуално настъпилите
вреди, са извън предмета на застрахователното правоотношение.
Ответникът твърди, че е реализиран риск, изрично изключен от
застрахователното покритие по т. 9.1.8. от Раздел I "Общи положения" от ОУ.
Договорът за имуществена застраховка "Каско" на МПС е доброволна
застраховка, при която страните са свободни да уговарят основанието за
носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност.
В т. 9.1.8. от "Общи изключения", Раздел I на приетите от застрахования
Общи условия, при които е сключен застрахователния договор, е прието
изрично, че "по тези Общи условия ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на: 9.1.8. умишлени
действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство или опит за
самоубийство/убийство на: застрахования, членове на неговото семейство,
3
лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и
служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били
упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват
други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за
ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при
умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо
право да получи застрахователно обезщетение", т.е. не може да се ангажира
отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Видно от приложените към исковата молба Протокол за ПТП № 186498,
водачът се е движил със скорост, губи контрол над МПС-то и се блъска в
търговски обект, което представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
поради което е взето административно отношение.
Ответната страна твърди, че това противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил (и най-небрежния към застрахованото имущество
водач не би управлявал МПС в градски условия с такава скорост, в условията
на тъмна част от деня) е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
увреждания върху МПС, поради което за застрахователя е възникнало
потестативното право, уредено в чл. 395, ал. 4 от КЗ, на отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение.
На самостоятелно основание, за ищеца не е възникнало и право на
застрахователно обезщетение по процесния договор за имуществено
застраховане, тъй като проявената груба небрежност представлява изключен
застрахователен риск - аргумент от т. 9.1.8, във връзка с т. 10.1. и т. 10.3.,
Раздел I от ОУ.
В конкретния случай противоправното деяние на водача на
застрахованото МПС е извършено при груба небрежност, при крайно
неспазване на основното му задължение да ползва застрахованата вещ с
грижата на добрия стопанин (да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди).
В случаят ищецът е подценил опасността от настъпване на процесното
ПТП, а същевременно е надценил своите възможности да се справи с
непосредствения риск - управление с несъобразена скорост в тъмната част от
деня. Груба небрежност, съобразно вложения в т. 9.1.8, във връзка с т. 10.1. и
т. 10.3., Раздел I от ОУ смисъл, представлява неполагане на дължимата грижа,
която би положил и най-небрежният водач на МПС, упражняващ правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при подобни условия - при проявена от водача липса на елементарна
съобразителност по отношение на скоростта, като е пренебрегнал основни
физични и технологични правила, респективно и правила за безопасност на
движението.
Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че събитието е
4
настъпило при избягване на удар с ресичащо пътното платно животно - куче.
В случай, че се установи, че дейтсвително куче е пресякло пътното платно, то
твърдя, че при управление на процесния автомобил със скорост разрешена за
градски условия и съобразена с пътните условия, то водача на лек автомобил
Ауди А5, с рег. № ******, е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, при което нямаше да настъпят уврежданията по процесния
л.а. В уведомлението за настъпило събитие, водача, собствено ръчно е
декларирал, че е „изгубил контрол над колата".
Твърди, че чл. 408 от КЗ не намира приложение при уреждане на
застрахователни правоотношения между страните във връзка със събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно
покритие по волята на страните.
Оспорва причинната връзка между твърдяното ПТП и претендираните
вреди.
В условията на евентуалност, оспорва иска по размер като счита същия
за завишен.
В условията на евентуалност твърди, че е налице тотална щета и
размерът на обезщетението следва да се изчисли по друг начин. Липсвали
доказателства за дерегистрация на автомобила.
Твърди, че е налице недължимост на претендираните лихви за забава
върху главницата, поради непредставянето на доказателства за прекратяване
регистрацията на превозното средство.
При условията на евентуалност твърди, че неизпълнението на
задълженията на водача, посочени по-горе, са основание за редукция на
претендираното застрахователно обезщетение с 90% от размера на
претендираната главница.
Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен
адвокат, поддържа предявения иск, моли за уважаването му и за присъждането
на деловодни разноски.
От своя страна, ответното дружество, също чрез редовно оправомощен
процесуален представител, поддържа депозирания отговор, моли за
отхвърлянето на иска и за присъждането на разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
видно от представеното свидетелство за регистрация (част I) собственик
на лек автомобил с марка „Ауди“, модел А5, с per. № ****** е ищецът М. Ю.
Г..
Между страните не се спори, че на 29.12.2022 год. помежду им е
сключен договор за автомобилна застраховка „Каско +“, клауза „Пълно
Каско“, оформен в застрахователна полица № ****** с период на покритие
5
29.12.2022 год. – 28.12.2023 год. относно въпросния автомобил, като
застрахователната премия е заплатена от ищеца в цялост към датата на
депозиране на исковата молба - 17.07.2024 год. Определената застрахователна
сума възлиза на 27 300 лв. Към договора са приложими ОУ, в началната част
от които (абзац 3 от стр. 1) се сочи, че застрахователната сума се договоря
между застраховащия и застрахователя в съответствие с действителната
стойност на автомобила към датата на сключване на договора. Според чл. 1.1
от Раздел I „Общи положения“ от ОУ при застраховка „Каско +“ ответникът
предоставя застрахователна защита, покриваща частични щети или пълна
загуба на МПС, както и допълнително извършени разходи, в резултат на
настъпили събития, като съгласно дефиницията, дадена в чл. 14 от Раздел I от
ОУ, понятието „пълна загуба на МПС“ обхваща случаите, при които е
настъпило увреждане, при което стойност на разходите за необходимия ремонт
на автомобила надвишават 70% от действителната му стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие. В чл. 2.3 от Раздел II от ОУ е
уточнено, че по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива всички
рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и
„Кражба и грабеж на цялото МПС“, които могат да доведат до пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС. Съгласно т. 2.1.3.1 от чл. 2.1 от
Раздел II „Каско“ от ОУ, покрит от клауза „Супер“ е застрахователният риск
„Пътно-транспортни произшествия: - сблъскване с или удар от МПС и/или
други физически тела, в това число ПТП, съгласно Закона за движение по
пътищата“.
В чл. 9.1.8 от Раздел I от ОУ е упоменато, че застрахователят не
предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на
умишлени действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство
или опит за самоубийство/убийство на: застрахования, членове на неговото
семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови
работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали
са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да
извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил
МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други. Чл.
12.3.1. от Раздел II от ОУ от своя страна предвижда, че при пълна загуба,
застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не
повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойностите на
годните агрегати, възли и детайли.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието и
обстоятелството, че на 02.01.2023 год., около 04:45 часа, в гр. Варна, настъпва
ПТП с процесния автомобил. За същото, след посещение на
местопроизшествието, от А. К. С. – автоконтрольор при ОДМВР-гр. Варна,
сектор „Пътна полиция“ е съставен Протокол за ПТП № ******, в който се
посочва, че на бул. „Владислав Варненчик“, след кръстовището с бул.
„Съборни“, при управлението на автомобила Г. Ю. Г., ЕГН **********,
6
поради движение с несъобразена скорост, губи контрола над него и се блъска
в търговски обект. От протокола се установява, че увредени, освен търговския
обект, са и 1 брой дърво и част от автобусна спирка. Според документа,
водачът е управлявал автомобила при наличието на валидно СУМПС и
отсъствие на употребени наркотични вещества и алкохол. Административната
отговорност на водача е ангажирана със съставянето на АУАН №
838787/02.01.2023 год. за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП –
движение с несъобразена скорост с релефа на местността.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят С., чиито
показания настоящият състав кредитира като обективно дадени. От същите се
установява, че след пристигане на местопроизшествието, при разговор с
водача на автомобила, последният му е съобщил, че настилката в района на
ПТП е била мокра, като той е изгубил управлението над автомобила,
вследствие на което е настъпило съприкосновение между МПС и другите
обекти. Свидетелят пояснява, че по негови спомени настилката действително
е била мокра, поради което, а и с оглед обстоятелството, че водачът е
самокатастрофирал и скоростта му не е била установена от органите на МВР,
имайки предвид, че те пристигат след настъпване на произшествието, в
протокола за ПТП е посочено, че скоростта е била несъобразена, а не
превишена.
В хода на производството като свидетел е разпитан и водачът на
автомобила Г. Г., чиито показания съдът също кредита при отчитане съобразно
чл. 172 от ГПК на възможната му заинтересованост от изхода на спора с оглед
обстоятелството, че е брат на ищеца, което се установява от посоченото в
попълненото от водача в уведомлението за щета №
44010312300035/03.01.2023 год. – л. 75 от гр. д. № 8973/2024 год. От
изложеното се препотвърждава посочено от свидетеля С., че пътната настилка
в района на произшествието е била мокра, като освен това става ясно, че на
платното на движение внезапно, непосредствено пред автомобила, от ляво
надясно, са навлезли няколко кучета, които той опитва да избегне,
активирайки спирачната система на автомобила и завивайки рязко надясно.
След това, за да върне колата обратно на платното за движение завива рязко
наляво, при което колата поднася, той губи контрол над нея и се стига до удара
между автомобила и околните засегнати обекти. Според посоченото от
свидетеля, след преминаване на зелена светлина на светофарната уредба на
кръстовището преди местопроизшествието, той не намаля скоростта на
автомобила.
По делото са проведени и първоначална и повторна САТЕ, като
настоящият състав взима предвид само заключението по повторната такава, с
оглед по-големият обем от анализирани данни, включително показанията на
свидетеля Г., дадени след изготвяне на заключението по първоначалната
експертиза, такива за увреждания, получени при краштестове на идентичен с
процесния автомобил при скорост от 64 км/ч., както и отчитането на
необходимостта от извършване на действия, в допълнение на вече
7
констатираните от застрахователя, с оглед пълното възстановяване на
автомобила.
Относно механизма на ПТП в заключението вещото лице обобщава, че
посочените в констативния протокол за ПТП дата, място и час при движението
на процесният автомобил, управляван от свидетеля Г. Г., на платното за
движение на МПС внезапно навлизат кучета, като водачът, за да избегне удар
с едно от тях предприема аварийно спиране и спасителна маневра с изменение
на траекторията на движение на автомобила надясно, при което губи контрол
над автомобила, същият напуска платното за движение надясно спрямо
първоначалната си посока и се удря в търговски обект (метална барака -
будка), дърво и автобусна спирка, намиращи се на тротоара в дясно от
платното за движение. С оглед събрания доказателствен материал и
изследваните допълните данни, на база опита и специалните си познания,
вещото лице предполага, че скоростта на движение на автомобила е била не
по-голяма от 50 км/ч., като сочи, че тази скорост е разрешена в района на
ПТП. Излага и че от автотехническа гледна точка причината за ПТП е
внезапната поява на кучета на пътното платно, вследствие на което е
предприета спасителната маневра и е изгубен контролът на МПС. От
заключението става ясно, че опасната зона на спиране на автомобила при
движение с така определената ориентировъчна скорост е 43,17 м., а ПТП е
могло да бъде предотвратено ако не е била предприета спасителната маневра,
но експертът сочи, че в този случай не е ясно дали шофьорът е щял да може да
избегне съприкосновението с внезапно появилото се животно.
От заключението се установява и че е налице причинно-следствена
връзка между ПТП и уврежданията по автомобила, като стойността на
ремонта за възстановяването му възлиза на 39 171,95 лв. с ДДС. За да
достигне до тази стойност експертът е отчел средно аритметичната стойност
на оригинални нови и алтернативни нови части и средната стойност на
сервизния труд за региона на гр. Варна към датата на ПТП в сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001 и такива, които не
разполагат с такъв. Според заключението пазарната стойност на автомобила
към датата на ПТП е 31 163,17 лв. като същата е изчислена на база офертни
цени. Вещото лице отбелязва, че от нея биха могли да бъдат отнети 2-3%,
доколкото много често при покупка на употребявани автомобили офертните
цени са обект на договаряне и респ. намаляване.
Съгласно посоченото от вещото лице към датата на ПТП процесният
автомобил е било възможно да бъде изкупен за скрап на цена от 653,40 лв.,
което, според експерта, е единствената 100 % гарантирана реализация на
„запазените части“, която действително ще възмезди собственика. Стойността
на потенциално запазените части от МПС по средни пазарни цени вещото
лице калкулира на 3 685,90 лв., като пояснява, че е възможно да има и още
потенциално запазени части, които не се откриват в търговската мрежа към
момента на извършване на експертизата. В тази стойност не са включени
разходите за труд за демонтаж на частите, изпробването им (дефектовка и
8
диагностика), тези за съхраняването им (складови площи), за транспорт до
куриерски офиси за изпращането им, за труд за продажбата им (правене на
снимки, пускане на обяви в търговската мрежа, регистриране в платформи за
търговия с резервни части, маркетинг и др.), като вещото лице подчертава, че
не е ясно дали всички части някога ще бъдат продадени. В констативно
съобразителната част на заключението се сочи и че цената от 3 685,90 лв. е
изчислена към датата на изготвяне на заключението, а не към датата на ПТП,
тъй като за употребяваните части няма стандартни ценоразписи, регулация от
производители на автомобили и такива на части и в повечето случаи цените се
определят на база търсене и предлагане и могат да се променят драстично в
рамките на дни.
Липсва спор и че на 03.01.2023 год. ищецът уведомява ответника за
произшествието, като представител на последния извършва оглед на
автомобила, изготвя снимков материал и съставя Опис на претенция №
44010312300035/03.01.2023 год., в който описва увредените части. В секция
„начин на определяне на размера на застрахователното обезщетение“ на
уведомлението е избрана опцията конкретен сервиз. С уведомление с изх. №
0-92-2113/13.02.2023 год., ответникът информира ищеца, че отказва да
заплати застрахователно обезщетение по образуваната застрахователна
претенция № 44010312300035.
Съобразявайки, че водач на автомобила при процесното ПТП е не
ищецът, а неговият брат, то ирелевантна към предмета на спора се явява
изисканата от ОД на МВР – Варна справка за извършени от ищеца нарушения
при управление на МПС.
При тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни
изводи:
на първо място е необходимо да бъде посочено, че съдът намира за
неоснователно възражението за недопустимост на иска поради твърдяна
липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от
невъзможността да се направи извод, че именно той е собственик на
автомобила. Напротив, от представеното свидетелство за регистрация се
установява, че именно застраховащият ищец е собственик на увреденото
МПС.
На следващо място съдът приема, че страните са обвързани от
застрахователно правоотношение с предмет оценимо в пари право, а именно
защита от частични щети или пълна загуба на застрахованото превозно
средство и допълнително извършени разходи вследствие на настъпило
застрахователно събитие. Релевираното от ищеца в първото открито съдебно
заседание пред ВРС бланкетно възражение за нищожност на клаузите от ОУ,
на които се позовава ответникът, като противоречащи на КЗ и ЗЗП,
настоящият състав намира за неоснователно, тъй като те не нарушават
императивни правни норми. Освен това доброволният характер на
имущественото застраховане на МПС и законовата разпоредба на чл. 408 от
9
КЗ сочат, че предвиждането в ОУ на изключени от покритие събития, не води
до нищожност, а поставя клаузите в обхвата на договорната автономия.
Доколкото договорът е сключен при ОУ, то видът на уговореното в него
застрахователно покритие – „Каско +“, клауза „Пълно Каско“ препраща към
Раздел II от ОУ, в чл. 2.3 вр. чл. 2.1.3.1 от които е посочено, че покрит
застрахователен риск е сблъскването с други физически тела. Съвкупният
анализ на констативния протокол за ПТП, свидетелските показания и
заключението по САТЕ води до извод, че в настоящия случай е реализиран
именно този риск, поради което възражението на ответника в
противоположния смисъл се явява неоснователно. Във връзка с
произшествието, по застрахованото имущество са настъпили имуществени
вреди, чието възстановяване възлиза на 39 171,95 лв. с ДДС.
За преценка дали с настъпването на застрахователното събитие за
ответника се е породило задължението за заплащане на обезщетение с оглед
разпоредбата на чл. 405 от КЗ, следва да бъде изследвана основателността на
възражението му за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността му,
а именно проявена от водача на автомобила груба небрежност при неговото
управление. Имайки предвид, че доказването на свързаните с подобно
поведение твърдения са обуславящи спорното право на ищеца, то това налага
извод, че видът на доказването е пълно и небрежното поведение трябва да
бъде установено по безспорен начин.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава,
когато длъжникът не полага онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма,
изразяваща се в неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия /в този смисъл Решение № 184/24.02.2016 год. на
ВКС по т. д. № 3092/2014 год., II ТО, Решение № 348/11.10.2011 год. на ВКС
по гр. д. № 387/2010 г., IV ГО, Решение № 366/17.06.2024 год. по гр. д. №
3980/2023 год. на ВКС, IV ГО/. Настъпването на застрахователното събитие би
било следствие от груба небрежност в случаите, в които лицето не е положило
елементарно внимание и старание и е нарушило основни правила за движение
по пътищата.
В хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства, водещи до
еднозначен извод, че поведението на водача на автомобила представлява
проява на груба небрежност. Напротив – не беше доказано с каква точна
скорост същият е управлявал превозното средство, като дори предполагаемата
такава, посочена от вещото лице, не надвишава допустимата за района на
произшествието. Съставянето на АУАН за извършено нарушение на чл. 20, ал.
1 от ЗДвП също не води до извод за обратното, доколкото от изясненото от
свидетеля С. се установява, че отговорността на водача е ангажирана по реда
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като скоростта не е установена, но е настъпило
произшествие, от което са произтекли имуществени вреди. Още повече, че
10
нарушението е за управление с несъобразена, а не превишена скорост.
Евентуалното несъобразяване с мократа настилка също не би могло да
бъде в основата на заключение за проявена груба небрежност, тъй като леките
автомобили са предназначени да бъдат шофирани дори при обилни валежи от
дъжд или сняг, а освен това не е установено дали цялата или само част от
настилката е била мокра и в кой момент е могло да бъде забелязано
състоянието й. По същата причина обстоятелството, потвърдено от самия
водач в показанията му по делото, че не е намалил скоростта след
преминаването на светофара на кръстовището преди местопроизшествието, не
може да бъде разглеждано като виновно поведение, завишено до степен груба
небрежност. Изложеното би било важимо дори ако бъде допуснато, че
причина за произшествието е станала настилката, а не внезапно навлезлите на
платното за движение животни, както се твърди в показанията на свидетеля Г.,
в случай че те не биха били кредитирани, доколкото като брат на ищеца, той
има интерес от постановяване на благоприятно за него решение с цел
получаване на застрахователно обезщетение вследствие на щетите, настъпили
поради причиненото от него ПТП. Няма данни и че у водача е било
формирано съзнание, че нарушава разпоредбите на ЗДвП.
Въпреки недоказаността на конкретната скорост, с която е управлявано
МПС и с оглед условността на посочената в заключението опасна зона на
спиране - 43,17 м., то доколкото животните са навлезли на платното изведнъж,
неоснователно се явява възражението на ответника, че ако водачът е шофирал
с разрешената за района скорост, е могъл да избегне настъпването на ПТП. Не
може да бъде споделено становището на застрахователя, че водачът е
подценил реалната опасност от настъпване на процесното ПТП и че е
надценил възможностите си да се справи с непосредствения риск или пък, че
не положил и най-елементарната дължима грижа и че произшествието в
конкретната ситуация има предвидим характер. Недоказано се явява и
възражението за грубо нарушаване на технически и технологични правила за
експлоатация на МПС.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че по делото липсват данни, че
водачът или застраховащият ищец не се е съобразил със задължението,
предвидено в чл. 395, ал. 1 от КЗ за взимане на мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и че от застрахователя и компетентните
органи са дадени, но не са спазени предписания за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди, които да обуславят
възможността на ответника да откаже да изплати ли да намали следващо се
обезщетение на основание чл. 395, ал. 4 от КЗ. Липсват доказателства и за
неположена от водача или застраховащия грижа на добрия стопанин относно
пазенето и ползването на застрахованото имущество. Ирелевантно се явява
възражението на ответника за недоказаност на извършен и съответно заплатен
ремонт на автомобила, доколкото в исковата молба липсват подобни
твърдения.
11
Неоснователността на възражението на ответника за проявена груба
небрежност обуславя пораждането на задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди вследствие настъпването на покрит
застрахователен риск.
За определяне на неговия размер съдът съобразява, че съгласно чл. 386
от КЗ, обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди
към деня на ПТП, но то не може да надхвърля посочената в полицата
застрахователна сума, която е горна граница за отговорността на
застрахователя – аргумент и от чл. 400, ал. 3 от КЗ. Поради изложеното, на
страната се следва обезщетение в размер на действителните вреди, но не
повече от предвидения в чл. 346 КЗ лимит – застрахователната стойност, т.е.
до размера от 27 300 лв.
Изложеното по-горе кореспондира с уговореното между страните в чл.
12.3.1. от Раздел II от ОУ, доколкото въз основа на установените от вещото
лице по САТЕ суми за пазарна стойност на автомобила и цената, необходима
за неговото възстановяване, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 390, ал. 2
от КЗ се установява, че за МПС е налице „тотална щета“. Според
заключението по САТЕ пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП
е 31 163,17 лв., като настоящият състав счита, че стойността не следва да бъде
намалявана с 2-3%, доколкото възможността при продажба на автомобила
цената да бъде намалена вследствие на водени между страните преговори, е
хипотетична, а решението не може да бъде базирано на предположения.
Имайки предвид, че пазарната стойност надвишава застрахователната сума, то
дължимото обезщетение следва да бъде изчислено въз основа на максимума
на застрахователната сума – 27 300 лв.
Съдът намира, че изявлението в отправеното до застрахователя
уведомление за настъпилото събитие, касателно начина на определяне на
размера на обезщетението – в конкретен сервиз, не отнема правото на ищеца
да претендира действителния размер на понесените вреди при наличие на
спор, отнесен пред съд.
Именно от 27 300 лв. следва да бъде приспадната стойността от 653,40
лв., която би била получена от предаването на автомобила за скрап към датата
на произшествието. Тъй като не може да бъде дадено категорично становище
от вещото лице относно всички запазени части и цената, която би била
получена от тяхната реализация на свободния пазар, то стойността им не
следва да бъде взимана предвид при определяне на дължимото обезщетение.
При изваждането 653,40 лв. от застрахователната сума от 27 300 лв. се достига
до претендирания размер от 26 646,60 лв. Липсват правни аргументи в
подкрепа на бланкетното искане на ответника за редукция на обезщетението с
минимум 90%.
С оглед всичко гореизложено, главният иск се явява доказан по
основание и размер, поради което и следва да бъде уважен в цялост.
По претенцията за законна лихва, съдът съобразява съгласно чл. 390,
12
ал. 1 от КЗ, при изплащане на тотална щета на МПС, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква представяне на удостоверение
от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което
да е отбелязано, че горното е поради тотална щета. Изпълнението респ.
неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателство, че това е сторено има значение единствено и
само за определяне на момента от който застрахователят изпада в забава за
плащане на обезщетението, но не и за основателността на претенцията за
дължимостта му.
В настоящия случай се претендира заплащане на законна лихва от
момента на депозиране на исковата молба. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ,
срокът за заплащане на обезщетение не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1 - 3 или 5 от КЗ. Имайки предвид, че настоящата имуществена
застраховка, касаеща вреди или загуба спрямо сухопътно моторно превозно
средство, попада в обхвата на т. 3 от Раздел II А от Приложение № 1 и на
основание чл. 109, т. 1 от КЗ не представлява голям риск, то съгласно чл. 108,
ал. 1 от КЗ застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията в срок
до 15 дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Тъй като
уведомлението за настъпилото произшествие и щети е депозирано пред
застрахователя на 03.01.2023 год. и липсват данни за изисквани от него
допълнителни доказателства, то ответникът е следвало да се произнесе по
претенцията до 18.01.2023 год. Решението му за отказ за изплащане е взето на
13.02.2023 год.
В тази връзка доколкото съгласно нормата на чл. 390, ал. 1 от КЗ преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета от ползвателя на
застрахователната услуга на застрахователя следва да бъде представено
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета, то съдът съобразява, че
основанието за издаването на подобно удостоверение, съгласно чл. 18а, ал. 7
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства е лицензираният застраховател да е изпратил
уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална
щета. В случая е налице тотална щета, но такова уведомление нито се твърди,
нито се доказва да е изпращано. С това си бездействие ответникът препятства
дерегистрацията на процесния автомобил и съответно заплащането на
обезщетението. По тази причина, с изтичането на срока за произнасяне, че е
налице тотална щета – 18.01.2023 год. и съответно с непредприемане на
действия по уведомяване на Гаранционен фонд, застрахователят е изпаднал в
забава за оказване на необходимото съдействие на застрахованото лице за
получаване на обезщетение. Горепосочената наредба не предвижда срок, в
13
който уведомлението следва да бъде изпратено до Гаранционен фонд, поради
което следва да бъде прието, че с изтичане на срока за произнасяне е изтекъл и
срокът за уведомяване на фонда. Противното, особено при липса на специално
определен срок за изпращане на уведомление, би означавало на застрахователя
да бъде дадена възможност да влече ползи от собственото си противоправно
поведение. По тази причина и с оглед диспозитивното начало на гражданския
процес, законната лихва, чиято дължимост произтича от чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва да бъде присъдена от момента на депозиране на исковата молба в съда
– 17.07.2024 год.
В тази връзка следва да бъде отчетено, че законната лихва от датата на
подаване на исковата молба се дължи само върху сумата от 80 лв., доколкото
върху размера, с който искът е увеличен - 26 566,60 лв. законната лихва е
дължима от датата, на която е допуснато съответното негово увеличение –
28.04.2025 год., тъй като за тази част искът се счита за предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал. 1 от ГПК /аргумент от ТР № 3/2016 год.
на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл е и Решение № 60141/25.11.2021 год. по т.
д. № 2022/2020 год. на ВКС.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се
дължат единствено в полза на ищеца. Видно от представените по делото
доказателства същите възлизат на 1 065,86 лв. за заплатена държавна такса и
350 лв. за депозит за първоначална САТЕ. Заплатеното адвокатско
възнаграждение се равнява на 2 340 лв. с ДДС. Настоящият състав счита, че
релевираното от ответника възражение за прекомерност на хонорара се явява
неоснователно, изхождайки от фактическата и правна сложност на делото,
цената на главния иск и размера на възнагражденията в Наредба №
1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, които служат като
ориентир за считаната за дължима от адвокатската общност стойност на
възнаграждението за дела с определен материален интерес. Общо, дължимите
разноски възлизат на 3 755,86 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати
на М. Ю. Г. ЕГН ********** с адрес: ***** сумата от 26 646,60 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди върху лек автомобил
марка Ауди А5, с per. № *****, причинени в резултат на настъпило на
02.01.2023 год. застрахователно събитие по сключен между страните по спора
договор за автомобилна застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“,
оформен в застрахователна полица № ****** с период на покритие 29.12.2022
год. – 28.12.2023 год., ведно със законната лихва, както следва – върху сумата
от 80 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2024 год. до
14
окончателното заплащане на задължението, и върху останалата част от
обезщетението – 26 566,60 лв. – от 28.04.2025 год. – датата на увеличение на
размера на иска, до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати
на М. Ю. Г. ЕГН ********** с адрес: ***** сумата от 3 755,86 лв.,
представляващи сторени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15