Определение по дело №1013/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1936
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20223100501013
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1936
гр. Варна, 22.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501013 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 29042/29.04.2022г. от Д. В. Г., ЕГН
********** от гр. Варна и ЦВ. В. Г., ЕГН ********** от гр. София, чрез
процесуалния им представител адв. Д.М. П. от АК – Варна, срещу
определение № 4078 от 11.04.2022г. на ВРС, ХLVIII-ми състав, постановено
по гр.д. № 1631/2022г. по описа на ВРС, в частта, с която е определена
гаранция на допуснато обезпечение на предявените от жалбоподателите
искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.31 ал.2 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД срещу ИР. АН. Ц., ЕГН ********** от гр. Варна.
Жалбоподателите излагат становище за незаконосъобразност на
определението в обжалваната му част, като излагат подробни съображения и
се позовават на съдебна практика.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1
от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 1631/2022г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми
състав е образувано по искова молба от Д. В. Г. и ЦВ. В. Г., с която са
предявени обективно и субективо съединени искове с правно основание чл.59
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ИР. АН. Ц.,
ЕГН ********** с цена на исковете на всеки от ищците от по 9001,55 лв.
С исковата молба ищците са поискали да се дорусне обезпечение на
предявените от тях искове, катоса посочили следните обезпечителни мерки:
запор върху всички банкови сметки на ответницата, запори върху
притежаваните от ответницата идеални части от 2 бр. товарни автомобила и 1
1
бр. лек автомобил, запори върху идеални части от ловна пушка, ловна
карабина и пистолет, както и възбрана върху идеална част от недвижими
имоти, представляващи земеделски земи.
С определение № 2590/08.03.2022г. е допуснато обезпечение на
висящите искове чрез налагане на запор върху банкови сметки на
ответницата, при условие, че всеки от ищците внесе гаранция от по 901 лв.
С молба от 07.04.2022г. ищците са уведомили първоистанционния съд,
че въз основа на издадената обезпечителна заповед в полза на Цв. Г. е
наложен запор върху единствената открита банкова сметка на ответницата и
са уведомени от банката, че сумата по сметката не е достатъчна да покрие
цялата сума по запорното съобщение. Д. Г. не е използвал издадената
обезпечителна заповед в негова полза, предвид липсата на средства по
банковата слетка на ответницата. Ищците са поискали налагане на
допълнителни обезпечителни мерки – запори на автомобили и възбрана на
недвижими имоти, индивидуализирани в исковата молба.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил
искането за допустимо и основателно и е наложил исканите допълнителни
обезпечителни мерки. Същевременно, с мотива, че във всеки момент могат да
постъпят средства по запорираната банкова сметка на ответницата, е приел,
че обезпечението следва да бъде допуснато след представяне на парична
гаранция в размер от 901 лв. от всеки от ищците.
За да се произнесе по молбата за допускане на исканото обезпечение,
съдът следва да прецени доколко предявеният иск е допустим и вероятно
основателен. Необходимо е също така да е налице обезпечителна нужда, с
оглед на която да бъде наложена исканата обезпечителна мярка. Съобразно
константната практика на ВКС, за нуждите на обезпечителното
производството вероятната основателност на иска се определя въз основа на
представените доказателства, като при липса на убедителни доказателства,
съдът може да определи гаранция. Обичайният размер на паричната гаранция
е в обичайния размер на 10% от търсената сума. В конкретния случай, с
определението от 08.03.2022г. първоинстанционният съд е приел исковете за
допустими и вероятно основателни, като е допуснал обезпечение при
условието на парична гаранция, чийто размер е съобразен с посочената
практика. Предназначението на гаранцията е да репарира евентуалните вреди,
които ответникът може да претърпи от неоснователно наложената
обезпечителна мярка при евентуално неоснователност на иска. Гаранцията
обезпечава иска, а не всяка отделна обезпечителна мярка, поради което не е
налице основание да се иска повторно внасяне на такава при допълнително
допуснати обезпечителни мерки, в хипотезата на недостатъчност и
неефективност на допусната предходна мярка. Ирелеватно е обстоятелството
дали по запорираната банккова сметка ще постъпят парични средства,
доколкото обезпечението е допуснато до размера на исковите претенции.
Като е допуснал обезпечение с допълнителни обезпечителни мерки след
внасяне на втора гаранция, първоинстанционният съд е постановил частично
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в частта на наложената
2
гаранция.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4078 от 11.04.2022г. на ВРС, ХLVIII-ми
състав, постановено по гр.д. № 1631/2022г. по описа на ВРС, в частта, с
която е определена гаранция на допуснато обезпечение на предявените от
Д. В. Г., ЕГН ********** от гр. Варна и ЦВ. В. Г., ЕГН ********** от гр.
София искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.31 ал.2 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ИР. АН. Ц., ЕГН ********** от гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3