Решение по дело №2128/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.П.Г., депозирана чрез пълномощник адв. С.П. ***, срещу Решение № 1195/02.08.2023 г., постановено по НАХД № 20233110202205/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), 13 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0819-000284/09.03.2023 г. на Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Г. са наложени: 1.) административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2.) административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като се твърди, че това нарушение е съществено и административнонаказателното производство е опорочено изначало. В допълнение се твърди, че за да е налице осъществен състав на административно нарушение, съгласно чл.6 от ЗАНН, деянието (действие или бездействие) трябва да е извършено виновно, а в случая лицето, управлявало процесното МПС и причинило ПТП (което е различно от наказаното лице), не е съзнавало какво се е случило, не е разбрало, че има съприкосновение с друго МПС и поради тази причина не е могло да спре, за да установи последиците. Посочва се също, че при индивидуализиране на нарушението откъм неговите обективни признаци, както актосъставителят, така и АНО са пропуснали да уточнят какви точно са настъпилите от ПТП вреди, съобразно изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място се твърди противоречие между фактическото описание на нарушението по т.2 от НП и посочената като нарушена правна норма, тъй като словесното описание на нарушението по т.2 от НП изпълва фактическия състав на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, буква "в" от ЗДвП, а не по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят счита това за съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице и като такова представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

В съдебно заседание чрез процесуален представител адв. С.П., касаторът отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на НП, като се претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез пълномощник в писмени бележки изразява становище за неоснователност касационната жалба. Счита, че така постановеното решение на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено при правилно установена фактическа обстановка и след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да се присъди в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно, и пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу Наказателно постановление (НП) № 23-0819-000284 от 09.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. са наложени: 1.) административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2.) административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да потвърди НП, въззивният съд от фактическа страна е установил следното:

М.Г. е управител на „Р.“ ООД, което дружество притежава товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ******. На 17.10.2022 г. в гр. Варна на ул. “Селиолу“, свид. Нора Т. паркирала управлявания от нея лек автомобил марка „Пежо“ с рег.№ ******. Около 13:00 часа в гр. Варна по ул. “Селиолу“ преминал товарния атомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******, като при разминаване не оставил достатъчно разстояние и блъснал паркирания от дясната страна на движение на улицата лек автомобил с рег.№ ******, собственост на Т.. При удара били нанесени материални щети. Водачът на товарния автомобил не останал на място, за да установи какви са щетите и напуснал произшествието.

Въззивният съд установил, че случилото се било видяно от свид. С.С., който записал регистрационния номер на товарния автомобил, причинил произшествието и го оставил на бележка, прикрепена на чистачките на пострадалия автомобил. След като свид. Т. установила, че нейния автомобил е пострадал от ПТП, съобщила на органите на реда, като им дала данните на очевидеца на деянието и тези на автомобила, причинил щетите. След получаване на жалбата на свид. Т., от служители на ОДМВР-Варна сектор „ПП“ била извършена проверка, която била водена от свид. А.М.(младши полицай в сектор ПП при ОДМВР-Варна). Полицейските органи извършили оглед на пострадалия автомобил, съставен бил протокол за ПТП, в който били описани причинените щети по автомобила. Пред органите на полицията очевидецът С. депозирал сведения, в които описал възприетото от него, като посочил, регистрационния номер и вида на превозното средство, блъснало засегнатия автомобил, както и че водачът напуснал произшествието без да спре. По така депозираните сведения органите на реда установили собственика на товарния автомобил - жалбоподателката М.Г., като от същата били снети писмени сведения.

Същевременно, в изложението на съда по отношение на установените факти е възприета констатация, че: „Ж. собственоръчно посочил, че леко е ожулил автомобила по предния десен буфер докато завивал наляво. Ж. попълнил и декларация, че именно той е управлявал автомобила в поцесния ден и час. На същия ден - 28.04.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя, нарушения на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, като последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. С мотивирана резолюция за нарушение по чл.100 от ЗДвП адм.производство било прекратено.“

Съдът формирал извод, че АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу М.Г. атакуваното пред ВРС НП, с което й били наложени: 1.) административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2.) административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателката.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в размер, фиксиран от закона. По отношение на направеното с въззивната жалба възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел, съдът е приел, че това формално нарушение на посочената разпоредба не е съществено, т. к. същото не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. Съдът е приел, че в АУАН и НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени и са отразени всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя. В решението ВРС намерил за ясно описани и правилно квалифицирани нарушенията, извършени от наказаното лице в АУАН и в издаденото въз основа на него НП.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Прегледът на съдържанието на АУАН серия GA № 839164, издаден от ОДМВР-Варна на 13.01.2023 г., въз основа на който е издадено НП, обжалвано пред въззивния съд, установява на първо място като субект на извършеното нарушение лицето М.П.Г. ***, с ЕГН: **********. Въззивното производство е образувано и проведено по жалба на санкционираното лице с посочените имена - М.П.Г., жалбоподател и съответно страна, и в настоящото производство.

При преценка на законосъобразността на АУАН и съставеното въз основа на него НП, в мотивите решението, въззивният съд е обсъдил фактите с оглед на събраните доказателства по отношение на различни субекти – един път посочва, че „Въз.Г. е управител на „Р.“ ООД, което притежавала т.а. …“, както и че „… отговорността на въззивницата е ангажирана на основание чл.188 от ЗДП, тъй като в качеството си на собственик е в невъзможност да посочи, кой е управлявал собственият му автомобил.“, а друг път посочва, че „Ж. собственоръчно посочил, че леко е ожулил автомобила по предния десен буфер докато завивал наляво.“ и че „Ж. попълнил и декларация, че именно той е управлявал автомобила…“.

Също така в решението на съда е посочено, че „На същия ден - 28.04.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН“, но съставеният срещу М.Г. АУАН е серия GA № 839164 от 13.01.2023 г. Никъде другаде в съдебния акт не са посочени номер и дата на съставения срещу Г. АУАН, за да може настоящият касационен състав да приеме, че независимо от констатираното противоречие в изложението по фактите, в решението се съдържат и установявания, които обосновават възприятията на съда и подкрепят крайния му извод.

В резултат на гореизложеното, в съдебното решение се констатират вътрешни противоречия в изложението по фактите, които създават неяснота кои от тях съдът е възприел за безспорно установени. Посочването на правилния АУАН, който е положил началото на АНП винаги има значение досежно давностните срокове, описанието на нарушението, личността на нарушителя и т.н. – все обстоятелства, които рефлектират върху законосъобразността на извършените действия от административнонаказващия орган и е недопустимо в съдебно решение, дори и като последствие от грешка, да е цитиран АУАН, който е неотносим към конкретното нарушение.

Извън гореизложеното съществено нарушение на процесуалните правила, този касационен състав намира, че в обжалваното решение липсват мотиви по наведените доводи с жалбата. В хода на въззивното производство от пълномощника на М.Г. са наведени подробно развити възражения: 1.) За допуснати в хода на АНП съществени нарушения на административнопроизводствените правила, такива на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН; при издаване на НП – на чл.42, т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН; 2.) Постановяване на НП при неправилно приложение на материалния закон, доколкото АНО не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност; 3.) В НП не са изложени мотиви за липсата на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В оспореното решение липсват каквито и да са конкретни мотиви по тези възражения, като съдът бланкетно е заключил, че нарушението е безспорно установено; санкцията е правилно приложена; в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на въззивника са неоснователни. Липсват конкретни мотиви, въз основа на които съдът е достигнал до горните правни изводи, в контекста на наведените възражения, което не дава възможност на настоящата инстанция да провери тяхната законосъобразност.

Посочените възражения се поддържат и пред настоящия съдебен състав, но произнасянето по тях за първи път би лишило страните от право на една инстанция по спора за законосъобразността на проведеното АНП и по материалната законосъобразност на НП. Липсата на мотиви по отношение наведените възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.

Предвид гореизложеното, налице са основанията по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл.222, ал.2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да изложи релевантни към конкретното нарушение мотиви по възприетите факти и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл.226, ал.3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1195 от 02.08.2023 г., постановено по НАХД № 20232110202205/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 13 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0819-000284/09.03.2023 г. на Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Г. са наложени: 1.) административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2.) административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: