РЕШЕНИЕ
№ 1640
гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520100759 по описа за 2023 година
Адв.Я. Д. – пълномощник на „УниКредит Булбанк“ АД заявява, че на 14.12.2020г.
представляваното от него дружество сключило с Ф. Р. А. Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№671/1606/R3249757/14.12.2020г., по силата на който предоставило, а ответникът усвоил
сумата 400 лева със срок за погасяване на дълга – 14.12.2021г.
Длъжникът не погасил задълженията си до предвидения в т.7 от Договора падеж и
поради настъпване крайния срок, дългът станал изцяло изискуем.
Молителят пояснява, че задължението възлиза на 484.01 лева, от които: 400 лева -
общ размер на просрочена главница; 33.61 лева – непогасена договорна лихва; 50.40 лева –
обезщетение за забава (27.39 лева – лихва за просрочена главница + 1.79 лева – неустойка за
просрочена редовна лихва + 21.22 лева – неустойка за просрочена главница).
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК.
Снабдил се със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№4035/2022г. и изпълнителен лист. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, с оглед което съдът указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Адв. Я. Д. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ф.
Р. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул."Ц.А.№... вх....., ет....., ап..... дължи на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление: гр.София,
пл.“Света Неделя“№7 сумите: 400 лева – главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
1
№671/1606/R3249757/14.12.2020г.; 27.39 лева – лихва за просрочена главница за периода
19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 1.79 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода
19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 21.22 лева – неустойка за просрочена главница за периода
19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 33.61 лева – неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит, изискуем
от 17.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022г. до изплащане на
вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №1989/02.08.2022г., издадена по ЧГД №4035/2022г. по описа на
РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.М. С. – особен представител на ответника Ф. Р. А. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит. Поддържа, че предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника н волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи обявяването й.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 14.12.2020г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Ф. Р. А. е сключен Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка №671/1606/R3249757, по силата на който банката предоставила на
ответника в заем 400 лева с краен срок на погасяване – 14.12.2021г. Договорът съдържа
уговорки относно начина на усвояване и погасяване на кредита, размери на редовни и
наказателни лихви, такси и др. Приложени са: покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, съдържаща информация за размера на задължението;
извлечение от счетоводни книги по чл.60, ал.2 от ЗКИ и препис от заявление, заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ЧГД №4035/2022г. по описа на РРС.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1989/02.08.2022г. и
изпълнителен лист, издадени по ЧГД №4035/2022г. по описа на РРС срещу Ф. Р. А. за
сумите: 400 лева – главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №671/1606/R3249757/14.12.2020г.; 27.39
лева – лихва за просрочена главница за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 1.79 лева –
неустойка за просрочена редовна лихва за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 21.22 лева –
неустойка за просрочена главница за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 33.61 лева –
неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит, изискуем от 17.07.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2022г. до изплащане на вземането; 25 лева – заплатена държавна
такса и 132 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал
на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
2
установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно и обективно. Вещото лице е установило, че на 18.01.2022г. Ф. А. е усвоил сумата 400
лева чрез овърдрафт по разплащателна сметка, открита на негово име. Към 03.02.2023г.
сумата не е била възстановена, а на 16.07.2021г. разрешения лимит бил надхвърлен с 33.61
лева. Изчислени са дължимите мораторни лихви и неустойки и общия размер на
задължението – 484.01 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квА.фицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 400 лева –
главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №671/1606/R3249757/14.12.2020г.; 27.39 лева – лихва за
просрочена главница за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 1.79 лева – неустойка за
просрочена редовна лихва за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 21.22 лева – неустойка за
просрочена главница за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 33.61 лева – неразрешен
овърдрафт/надхвърлен лимит, изискуем от 17.07.2021г., ведно със законната лихва, считано
от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1989/02.08.2022г., издадена по ЧГД
№4035/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №4035/2022г. по
описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при нА.чие на правен интерес - запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Основателността на установителния иск се обуславя от осъществен фактически
състав, включващ следните елементи: нА.чие на правоотношение с процесуално
легитимирания ответник, възникнало от сключен на 14.12.2020г. договор за банков кредит,
елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване
парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението на ищеца да предостави
временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на
ответника, за което се твърди, че не е изпълнено и това неизпълнение е довело до пораждане
задължение за заплащане неустойка.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е
отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно
изпълнение. Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между страните по делото е
3
сключен договор за банков кредит, включващо задължение на банката да предостави за
временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и
задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва. Фактът
на изпълнение задължението на ищеца за предоставяне паричната сума не е спорен и се
установява от кредитираното заключение на приетата по делото експертиза. Доколкото
крайния срок за погасяване на кредита (14.12.2021г.) предхожда по време подаването на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, то не следва да се обсъжда нА.чието или
липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора, включително
дА. до длъжника е достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна
изискуемост.
Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на
вземане за сумата 433.61 лева – изискуема главница, от която 33.61 лева – под формата на
неразрешен овърдрафт и предявеният иск в тази част се явява основателен.
Забавеното изпълнение на главното задължение (връщане сумите по кредита, в това
число неразрешен овърдрафт) е юридически факт, пораждаш задължение за
кредитополучателя да заплати неустойка в размер на законната лихва – т.5.4 от договора,
която по същността си е мораторна неустойка. За да възникне вземането е необходимо да са
осъществени следните предпоставки: нА.чие на вА.дно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното задължение. Съгласно
уговореното в договора, ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то неплатената
възнаградителна лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и в този случай задържаната от
кредитополучателя престация (незаплатена възнаградителна лихва) придобива характер на
предоставена от банката за ползване главница и се олихвява с лихвата по т.5.4. от контракта
(чл.11.2 и чл.11.3).
Съобразявайки заключението на вещото лице, съдът счита, че претенциите и в тази
част са основателни.
При служебно извършена проверка за нА.чие основания за недействителност на
договора за потребителски кредит, съдът счита, че същият отговаря на изискванията на
ЗПК. Договорът съдържа изискуемите от закона реквизити: общия размер на кредита,
фиксиран лихвен процент, ГПР, условия на плащане, вкл. условия за предсрочно погасяване
на задълженията, регламентирано право на отказ от договора.
С оглед изложеното съдът намира иска за основателен и доказан по размер.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на:
157 лева – по ЧГД №4035/2022г. по описа на РРС и
650 лева – по ГД №759/2023г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Ф. Р. А. , ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул."Ц.А.№... вх....., ет....., ап.....дължи на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“№7
сумите: 400 лева – главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №671/1606/R3249757/14.12.2020г.; 27.39
лева – лихва за просрочена главница за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 1.79 лева –
неустойка за просрочена редовна лихва за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 21.22 лева –
неустойка за просрочена главница за периода 19.01.2022г. – 28.07.2022г.; 33.61 лева –
неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит, изискуем от 17.07.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1989/02.08.2022г., издадена по ЧГД №4035/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ф. Р. А. , ЕГН ********** да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* сумата 157 лева – разноски по ЧГД №4035/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ф. Р. А. , ЕГН ********** да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* сумата 650 лева – разноски по ГД №759/2023г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5