№ 32404
гр. София, 31.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20241110106874 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 01.10.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис
от отговора на исковата молба от ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на посочените от ищеца документи като
писмени доказателства по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Р. Г. М. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника „******“ АД за сумата от 97,85 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в принудително събрани суми за такси по т. 26 ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 2012******0400425 по описа за 2012 г. на ЧСИ С. Х.,
рег. № ****** на КЧСИ, образувано по молба на ответника за принудително
1
изпълнение на вземане по изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 г., по ч.
гр. дело № 12854/2011 г. по описа на СРС, 84 състав, което вземане с влязло в
сила решение № 404742/10.05.2018 г., постановено по гр. дело № 63995/2017 г.
по описа на СРС, 44 състав е признато за недължимо на основание чл. 439
ГПК като погасено по давност, ведно със законна лихва от депозиране на
заявлението (13.09.2018 г.) до изплащане на вземането. След постъпило в
срока по чл. 414 ГПК възражение от страна на длъжника, ищецът е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 60478/2018 г. на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
12854/2011 г. по описа на СРС, 84 състав и по молба на „******“ АД е
образувано изпълнително дело № 2012******0400425 по описа за 2012 г. на
ЧСИ С. Х., рег. № ****** на КЧСИ. Излага, че с влязло в сила решение №
404742/10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 63995/2017 г. по описа на СРС,
44 състав е признато за установено, че не дължи на „******“ АД сумата от
2081,16 лв., представляваща цена за ВиК услуги, за които в полза на „******“
АД е издаден изпълнителен лист от 27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 12854/2011 г. по
описа на СРС, 84 състав. Излага, че по изпълнителното дело съдебният
изпълнител наложил запор върху трудовото му възнаграждение. Счита, че
принудително удържаните от ЧСИ суми за такси следва да бъдат възстановени
на длъжника поради установена недължимост на вземанията, в който случай
разноските били за сметка на взискателя и събраните от длъжника до този
момент суми следвало му бъдат възстановени, като в противен случай,
събраните от длъжника суми за такси представлявали претърпени вреди от
неоснователно осъщественото срещу него принудително изпълнение от
кредитора, поради което последният дължал обезщетяването им като вреди от
непозволено увреждане. Счита, че ответното дружество е предприело
неоснователно принудително изпълнение срещу него за вземане, което не
подлежи на събиране по принудителен ред, поради което не е упражнило
добросъвестно своите процесуални права и следва да носи отговорност за
причинените му имуществени вреди, които се равняват на принудително
събраните от него такси по изпълнителното дело. Моли съда да установи
вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът „******“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като твърди, че
макар и да е постановено прекратяване на изпълнителното производство
поради установена недължимост на вземането, таксите по изпълнителното
дело са начислени съгласно ТТРЗЧСИ и са съобразени с реално извършените
от ЧСИ действия. Счита, че претендираната от ищеца сума представлява
разноски, които са постъпили в сметката на ЧСИ, а не по сметка на взискателя
„******“ АД, поради което претенцията следвало да бъде насочена към ЧСИ,
доколкото не е налице пряка имуществена облага на ответника. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
2
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС №
9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби.
Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, че: въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 12854/2011 г. по описа на СРС, 84 състав и по молба на
„******“ АД е образувано изпълнително дело № 2012******0400425 по описа
за 2012 г. на ЧСИ С. Х., рег. № ****** на КЧСИ; че с влязло в сила решение №
404742/10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 63995/2017 г. по описа на СРС,
44 състав е признато за установено, че ищецът не дължи на „******“ АД
сумата от 2081,16 лв., представляваща цена за ВиК услуги, за които в полза на
„******“ АД е издаден изпълнителен лист от 27.01.2012 г. по ч. гр. д. №
12854/2011 г. по описа на СРС, 84 състав; че по изпълнително дело №
2012******0400425 по описа за 2012 г. на ЧСИ С. Х., рег. № ****** на КЧСИ
от ищеца принудително е удържана сума в размер 97,85 лв., представляваща
такси по т. 26 ТТРЗЧСИ.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект на доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3