Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 01.10.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 268 по описа за
2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.А.В. против Наказателно постановление № 20-0274-000683/05.06.2020
г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно
изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 14.05.2020
г. около 21.30 часа в Община Ихтиман по третокласен път № 822, в с.
Живково, в района на 30-ти километър с посока на движение към гр. Ихтиман, жалбоподателят
И.А.В., в качеството на водач на лек автомобил марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“
с рег. № СА5881ВХ, собственост на Мартин В., е спрян за проверка от
полицейските служители – свидетелите П. и Е.. По време на същата било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Жалбоподателят Савов не знаел за служебно прекратената регистрация на
автомобила. Поради констатацията за служебно прекратена регистрация на
автомобила бил повикан свид. М., който в качеството си на полицейски инспектор
към ОДМВР – София - РУ – Ихтиман съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че е
допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Административнонаказателната
преписка е изпратена на РП-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на
състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК като с постановление от 27.05.2020
г. по пр. пр. № 453/2020 г по описа на РП - Ихтиман е било отказано
образуването на наказателно производство, тъй като деянието не съставлява
престъпление доколкото не е извършено умишлено – водачът не е знаел, нито е
предполагал, че регистрацията на автомобила е прекратена.
След
получаване на постановлението на РП-Ихтиман от началника на РУ на МВР – Ихтиман
е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-0274-000683/05.06.2020
г., с което на Г.М. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства,
обективирани в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите М., П.,
Е. и от писмените доказателства – прокурорско постановление, договор за
покупко-продажба на МПС, свидетелство за регистрация част I и АУАН.
Изброените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни, взаимно
допълващи. От тях се установяват всички елементи от възприетата фактическа
обстановка. Те не разкриват никакви противоречия помежду. При това положение
по-подробното им обсъждане е ненужно предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр.
чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира,
че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и
чл. 57 ЗАНН.
Описанието
на нарушението е ясно, точно и съдържа всички съставомерни признаци, налице е коректна
на описанието правна квалификация.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е съобразено изцяло с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен
орган, при спазване на процесуалните правила за това. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние.
При
издаване на АУАН и НП обаче е допуснато неправилно приложение на материалния
закон, тъй като не може да бъде направен извод, че деянието е осъществено от
субективна страна, както основателно възразява защитникът на жалбоподателя.
Аргументите са следните. В хода на съдебното производство не бе установено, че
жалбоподателят е знаел за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията
на автомобила, което означава, че той не е съзнавал, че управлява
нерегистрирано по надлежния ред МПС. Същото е собственост на неговия брат,
който, след като не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в
двумесечен срок от придобиването на собствеността, е следвало да бъде
санкциониран на основание чл. 180, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба
от 20 до 150 лева за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,
който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация
за придобитата собственост.
Водачът
на лекия автомобил обаче не е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 175,
ал. 3 ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, освен ако не бъде установено,
че е знаел, че регистрацията му е била прекратена. По делото знанието на водача,
че регистрацията е прекратена, не е доказано, което прави извършеното
несъставомерно. От поставените изрични въпроси към полицейските служители,
присъствали на установяване на нарушението, може да бъде направен извод, че
никой от тях не се е интересувал знаел ли е жалбоподателят за прекратената
регистрация. За да приемат деянието за съставомерно, същите са счели за
достатъчно единствено осъществяването му от обективна страна.
Трябва
да се припомни, че за да представлява едно деяние административно нарушение
същото следва да бъде извършено умишлено или в предвидените от закона случаи да
бъде извършено по непредпазливост – чл. 7 ЗАНН. Вмененото нарушение може да
бъде извършено само умишлено и при несъзнаване от дееца за служебната
дерегистрация на автомобила, не съставлява административно нарушение.
За
пълнота трябва да се отбележи още, че отсъствието на субективна страна при
извършване на престъпление, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Ихтиман
при отказа за образуване на наказателно производство, означава, че и
административното нарушение не е съставомерно от субективна страна. В тези
случаи административнонаказващият орган на основание чл. 54 ЗАНН следва да
прекрати преписката с мотивирана резолюция, а не да издава наказателно
постановление.
Предвид
изхода на делото и ангажираните доказателства, обективирани в приложения на л. 26
договор за правна защита и съдействие искането на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски. Доколкото атакуваното НП е
издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото
лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените в хода
на производството разноски.
Възражението
по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е неоснователно. При преглед на актуалната редакция на
чл. 18, ал. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, че размерът на минималното възнаграждение за
процесуално представителство и защита по административнонаказателни дела е 300
лв., а претендираното възнаграждение от 200 лв. е под този минимум,
следователно не подлежи на намаляване.
Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-000683/05.06.2020
г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман.
ОСЪЖДА ОДМВР –СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на И.А.В., ЕГН ********** сумата от 200 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: