№ 268
гр. Варна , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на И. Х. И., ЕГН ********** срещу решение №260468/01.10.2020г.
постановено по гр. дело №19860/2019г. по описа на ВРС, само в частта му, с
която е обявено, че вина за разстройството на брака има само съпругът Иван
Христов, както и в частта, с която ползването на семейното жилище е
предоставено на съпругата Надка Асенова, която е осъдена да заплаща наем
само по отношение на 1/2 ид.ч. от жилището. Не обжалва решението в частта,
с която бракът между страните е прекратен с развод. Моли да се има предвид,
че не се е доказало през 2013 година по отношение на съпругата Надка
Асенова да е упражнено насилието, описано в исковата молба. Моли да се
приеме, че за скандалите вина имат и двете страни, като не е логически и
житейски обосновано оправданието на малкия син да не завърши училище с
това, че родителите му имат конфликтни отношения. От правна страна счита,
че не е доказано вина за разстройството на брака да има само съпругът Иван
Христов. Дълго след доказаните конфликти между страните Надка Асенова е
запазила брака и е останала със съпруга си. Следователно, преценката на
свидетелските показания на нейните свидетели трябва да бъде по-прецизна.
Не се доказват твърденията в исковата молба на Надка Асенова, че тя е била
изгонена от дома си през 2013 година, нито че напускането на брака и
1
семейното жилище е резултат от упражнено по отношение на нея домашно
насилие. Твърди се, че между страните е налице и спор за собственост по гр.д.
21063/2019 година по отношение на семейното жилище, като същото е
приключило с невлязло в сила решение в полза на Иван Христов на първа
инстанция, с което той е признат за изключителен собственик на жилището.
Счита, че този спор е преюдициален по отношение на спора за ползването на
семейното жилище, тъй като предоставянето на ползване на семейно жилище,
собственост само на единия съпруг, може да се случи само за период от една
година, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Излага, че налице
е хипотезата на чл. 56, ал.1 СК - от значение е само жилищната нужда на
съпрузите, и то при съобразяване на собствеността върху семейното жилище.
Надка сама е напуснала семейното жилище и се е устроила да живее сама. Не
се налага г-н Христов да търпи ограничения заради заболяването на ищцата,
от което е пострадала след развода им. Жилището е преходно, не е
подходящо за живот на две семейства. Намира, че няма основания да се
предостави ползването на собственото на съпруга жилище на съпругата.
След седем години, в които Надка Асенова е живяла извън семейното
жилище, при незадоволена жилищна нужда и за двете страни, при наличие на
заболявания и у двамата съпрузи, няма основание жалбоподателят да бъде
оставен на улицата, при положение, че Надка Асенова доброволно е
напуснала семейното жилище, без основателна причина за това през 2013
година. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в посочените
части, като вместо него бъде постановено друго, с което да се обяви, че вина
за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, а ползването на
семейното жилище да се предостави на Иван Христов, в условията на
евентуалност – да се предостави ползването му на Надка Асенова само за
период от една година от влизане в сила на решението, като бъде осъдена да
заплаща на Иван Христов наем в пълния, претендиран от него размер, както и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Доказателствени
искания не са направени.
Ответницата Надка Асенова е депозирал писмен отговор, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в
обжалваната част, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
2
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод
относно вината на съпруга и ползването на семейното жилище, като е
предоставил същото на нея. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –
потвърдено в обжалваната част, като бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски. Доказателствени искания не са направени.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който
подлежи на обжалване, изхожда от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговаря на изискванията чл.
260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№177724/02.11.2020 на И. Х. И., ЕГН ********** срещу решение
№260468/01.10.2020г. постановено по гр. дело №19860/2019г. по описа на
ВРС, само в частта му, с която е обявено, че вина за разстройството на брака
има само съпругът Иван Христов, както и в частта, с която ползването на
семейното жилище е предоставено на съпругата Надка Асенова, която е
осъдена да заплаща наем само по отношение на 1/2 ид.ч. от жилището.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.02.2020г. от
10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4