№ 1063
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Г.ева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 266294/28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 6558/2020 г., по описа на
СГС, I ГО, 26 състав, е уважен предявеният от Е. Х. С. срещу В. Г. Р. иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 26500 лв., ведно със законната
мораторна лихва от 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Изцяло е отхвърлен
предявеният от М. Х. Х. кондикционен иск с дадена от първоинстанционния съд правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26250 лв., ведно със
законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане (макар и в мотивите на
съдебното решение да е съобразил, че е сезиран с паричен иск, възлизащ на сумата от 26250
лв., СГС погрешно е обективирал в диспозитива на решението своята правосъдна воля, като
е посочил по-висока сума - 26500 лв., поради което след влизане в сила на настоящото
решение първоинстанционният съд трябва да отстрани констатираната от въззивния съд
очевидна фактическа грешка).
Решението е обжалвано от ищеца М. Х. Х. в частта, в която предявеният от него иск е
отхвърлен. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е достигнал до правния извод, че
припадащата се на ищеца част от продажната цена е получена от ответника на годно правно
основание – обстоятелството, че ищецът е дал съгласие тази сума да бъде преведена по
банкова сметка на ответника, не освобождава ответника от процесуалното му задължение да
установи годен юридически факт за това имуществено разместване. Счита, че необосновано
първоинстанционният съд е обосновал своето правно съждение, че с превеждане на
1
припадащата се част от продажната цена по сметка на ответника ищецът е изпълнил свои
парични задължения, възникнали от договор за паричен заем към В.Р.. Твърди, че в процеса
на доказване е установено несъмненно, че той е инвестирал собствени средства в дейността
на търговското дружество, управлявано от ответника, и е спомагал за неговото развитие.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият-ответник не е подал отговор на въззивната
жалба, не се явява в проведеното пред САС на 17.05.2022 г. о. с. з. и не взима становище по
предявената въззивна жалба.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която предявеният от Е. Х.
С. осъдителен иск изцяло е уважен, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като по
същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, 26 състав е бил сезиран с кумулативно активно субективно съединени
искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
дължал парични суми на ответника по договори за заем и за да погаси тези парични
задължения, е разпоредил припадащата се сума от продажбата на съсобствения му имот да
се преведе по сметка на ответника, поради което е бил налице годен юридически факт за
това имуществено разместване.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения и формираното
искане за предоставяне на съдебна защита на твърдяното накърнено материално право (арг.
чл. 2 ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 2 ГПК), които обосноват основанието на предявения иск по
смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и вида и обема на търсената съдебна защита (арг.
чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК), ищецът иска със сила на пресъдено нещо да се установи, че е
носител на кондикционно право – субективно право за връщане на даденото без годен
юридически факт, което е преминало не пряко от патримониума на продавача-ищец, а
опосредствено - дължимата продажна цена е заплатена от купувача по процесното
продажбено правоотношение на ответника - по овластяване от продавача (арг. чл. 75, ал. 1,
изр. 1, предл. 2 ЗЗД). Следователно, съобразно наведените в исковата молба фактически
твърдения процесната имуществена облага не е постъпила в патримониума на ответника
при пряка кондикционна престация от ищеца, а при проявление на обща група от факти,
2
които водят до неоснователно обогатяване.
Именно твърденият факт на заплащане на процесната сума от купувача на ответника, но
при овластяване от продавача, представлява този общ юридически факт, който е причина за
ефективно имуществено разместване и обуславя опосредствената връзка между обогатяването на
ответника за сметка на обедняването на ищеца.
Наистина, съставите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД разкриват съществена близост,
тъй като представляват разновидности на един гражданскоправен институт, като и при двата
фактически състава се касае за едно и също правно явление – осъществено разместване на
имуществени ценности между отделни правни субекти, което е довело до неоснователно
обогатяване. Отликите, които обосновават подвеждането на процесната облигационна претенция
под общия субсидиарен състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, могат да бъдат обобщени по следния начин:
при специалния състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да е налице даване на парична сума или
вещ от ищеца и получаване на даденото от ответника, като това имуществено разместване се
осъществява при отсъствието на правно основание, а именно при липса на годен юридически факт,
който да породи задължението за извършване на това имуществено разместване между
имуществени комплекси на два правни субекта. Фактическите действия, обуславящи „даването” и
„получаването”, се извършват пряко от едно лице на друго. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се прилага,
когато е налице един усложнен механизъм на разместване на блага, при обща група факти, довели
до неоснователно обогатяване. В процесния случай това разместване на блага е правно
опосредено от действията на едно трето лице – купувача, като исковата сума е изплатена не на
ищеца, а по банкова сметка на обогатилото се лице без правно основание (по твърдение на ищеца).
Макар и първоинстанционният съд при формиране на своето вътрешно убеждение –
арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, да е разгледал всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти за връщане на даденото при липса на годен
юридически факт, като облагата е преминала не пряко от имуществения комплекс на ищеца,
а е опосредена от извършването плащане от купувача по процесното продажбено
правоотношение по сметка на ответника, той погрешно ги е субсумирал (подвел) под
правната норма на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Но това обстоятелство не е довело до порок в
съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като първоинстанционният
съд, съобразно основания принцип в българския граждански процес – диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), изцяло се е произнесъл по наведените фактически твърдения
от ищеца в исковата молба – в този смисъл е и константната практика на ВКС, формираната
по чл. 290 ГПК – напр. Решение № 375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г.;
Решение № 439/23.07.2010 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 476/2009 г. Неправилната правна
квалификация, под която СГС е подвел предявеното спорно материално право, представлява
нарушение на материалния закон, което трябва да бъде съобразено от въззивния съд.
Както е изяснено в дадените в доклада на въззивната жалба на основание чл. 267, ал.
1 ГПК указания на страните, съобразно релевираните в исковата молба фактически
твърдения възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да е получил по
неговата банкова сметка исковата сума без правно основание (без да е съществувал
действителен правопораждащ юридически факт); 2. ищецът да е бил носител на вземането,
3
представляващо продажната цена, която е преведена от продавача по договора за покупко-
продажба по банковата сметка на ответника (този факт не е спорен между страните); 3.
ответникът да се е обогатил с тази сума, т.е. без да е налице годен юридически факт за това
имуществено разместване; 4. ищецът да е обеднял, тъй като не е получил дължимата му се
част от уговорената продажна цена за възмездното прехвърляне на притежаваната от него
идеална част от правото на собственост върху продадения имот; 5. връзка между
обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е
предпоставена от един или от няколко общи факта и 6. за ищеца да липсва друг ред за
защита на твърдените права.
Не е спорно между страните, а и от н. а. № 152/22.05.2015 г., съставен по н. д. №
87/2015 г. от нотариус Е. П., се изяснява, че М. Х. Х., действащ лично за себе си и като
пълномощник на своята съпруга В. Й. Х., е продал на „Дициани” ЕООД притежаваната от
тях идеална част (в СИО) от правото на собственост върху процесната недвижима вещ, като
припадащата им се част от уговорената продажна цена (в размер на исковата сума от 26250
лв.) купувачът се е задължил да заплати безкасово - чрез заемни средства, предмет на
сключен договор за банков кредит с„УниКредит Булбанк” АД.
От Заявление, адресирано от въззивника и ответника като пълномощник на един от
продавачите до банката на 22.05.2015 г., се установява, че продавачите са овластили
купувача по процесното продажбено правоотношение да изплати остатъка от уговорената
продажна цена, вкл. и исковата сума по банкова сметка на ответника, като по този начин ще
се усвои и отпуснатият на купувача от банката кредит.
От Банково удостоверение от 01.11.2020 г., издадена от „УниКредит Булбанк” АД, се
изяснява правнорелевантният факт, че по нареждане на купувача „Дициани” ЕООД банката
- с две платежни операции, е заверила сметката на ответника В. Г. Р. (общо със сумата от
52500 лв. (остатъка от уговорената продажна цена).
От показанията на свидетеля Г. Т. В., бивш служител при дружеството на ответника -
повече от 10 години до 2016 г., се установява, че ищецът е посещавал много често офиса на
ответника, за да му помага в търговската дейност - „Доколкото аз зная, заработиха заедно...
Стоката се увеличи доста и заработихме по-силно... Х. имаше контакти, връзки, познати,
нещата се засилиха”. Виждал е много често и син на ответника, който активно подпомагал
неговата търговско дейност.
Именно от показанията на Г. В. Р., син на ответника, се изясняват част от
финансовите отношения между страните във въззивното производство - Х. постоянно идвал
при баща му да иска пари назаем: „Сумите станаха много големи... Нещата не вървяха
добре. М. идва в склада и виси там по цял ден, с единствената молба да иска пари назаем.
Татко му ги даваше, защото са първи братовчеди”. Свидетелства, че съгласно уговорката
между страните с продажната цена ищецът е върнал получените от ответника парични заеми
- „М. каза, че ще продаде този имот и ще му върне дълговете, защото абсолютно всеки ден
той взимаше пари. Когато съм бил там, той идва и започва: „Дай ми 20, дай ми 50, дай 1000
лв.!” Каза, че ще продаде имот, за да върне парите на баща ми”. Изяснява, че в приложената
4
по делото таблица е записвал дадените от баща му на ищеца пари назаем - от 2014 г.
насетне. Установява, че баща му разбрал за тази таблица, защото сумите значително се
увеличили, дори между тях възникнал конфликт („скандали”) по повод предоставянето на
парични заеми - „Имаше крупни суми: напр. 5000 лв., за да върне заем, даден му от негов
приятел... Поиска от баща ми 400 лв., за да „откупи” предоставен в залог фотоапарат на
дъщерята на ищеца... Поиска 1500 лв. за самолетни билети, които били на промоция - баща
ми му даде на ръка... Няма и седмица след това и дойде да му даде 1500 евро за разноски за
хотел и други подобни неща. После му даде и джобни пари... М. не работеше и цял ден се
оплаква за запора на заплатата на дъщеря му, а тя трябвало да ходи някъде да пътува. Баща
ми му даде 2500 лв. на ръка”. Свидетелят преустановил да води таблицата, едва след като
процесният имот бил продаден и с получената продажна цена върнал предоставените му от
ответника заеми. Спомня си обаче, че заемните средства, за които говори, са предоставяни
от баща му на ищеца през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Според неговите субективни възприятия
ищецът не е помагал баща му в неговата търговска дейност, а е искал заеми, за да поддържа
своя жизнен стандарт - „М. нямаше една стотинка, идваше да се моли на баща ми за 20 лв.,
за да сипе бензин в колата и да си прибере децата... М. идва и казва: „Нямам пари за
пазаруване, няма какво да ядем, плати ми тока!”. Свидетелства, че ищецът обещал на баща
му, че ще ипотекира имот в полза на гръцки контрагенти, като по този начин ще се издължи
на ответника. Спомня си категорично, че Х. е заявил на баща му, че с продажбата на имота в
гр. Берковица ще върне дадените от ответника заеми - „Бях пряк свидетел на това. М. иска в
заем парите, казва и обещава, че ще ги върне. Това са личните думи на М.. Баща ми му дава
парите и казва да ги върне, когато може. Баща ми не е искал разписка за тези суми - те са
първи братовчеди, израснали са заедно”.
От показанията на Л. И., която живее на съпружески начала с В.Р., става ясно, че е
виждала М.Х. няколко пъти, когато е идвал до техния дом. През 2013 г.-2014 г. ответникът
дал пред свидетелката 550 лв. на М., като й казал, че му ги предоставя, защото бил
финансово затруднен - „Не ми е известно да е възнаграждение, искал ги назаем, защото е
бил затруднен”.
Свидетелката Т. В. Р.а, дъщеря на ответника, установява, че неколкократно е виждала
как баща й дава на ищеца на ръка пари назаем. Спомня си конкретна случка - по време на
обедната й почивка в края на 2013 г., докато пиела кафе с баща си, дошъл ищецът М.Х. и
баща й му дал 2000 лв., с уговорката, че ще му ги върне („Татко го попита кога ще си плати
тока, кога ще му върне тези пари?”). Около година по-късно ответникът дал още 3500 лв. на
братовчед си, който се извинявал и обещал да ги върне. След това В.Р. взел дъщери си от
работа и минали през М.Х. да му даде 2500 лв., като свидетелката се възмутила, но баща й
казал, че той му е роднина и ще му помогне. Винаги ищецът му заявявал, че ще върне парите
- „М. казва: „Да, В., ще ти ги върна, ти знаеш, сега е много тежко, при първа възможност ще
ги върна”.
От показанията на свидетеля С. Т., познат на страните по делото, се установява, че с
ответника са съдружници в общо дружество, на което е управител. Заявява, че Х. подпомага
5
с финансови средства дейността на това дружество - „Г-н Х. беше финансов донор на
фирмата и трябваше да осигурява финансите”, макар че тя „няма нито една търговска
сделка”. Свидетелства, че ищецът бил „скрит съдружник” в друго дружество на ответника
„Ви Трейд”, като той внесъл по сметка на Р. сумата от 10000 лв. Счита, че той не подпомага
дейността на дружеството на своя братовчед с труд, а само инвестира. Свидетелства, че
когато му трябват пари, М. ги взима от Р. и му ги предава - „Видях, че В. даде пари на М., а
М. ги дава на мен. Това са нашите взаимоотношения”. Ищецът му доверил, че ще продаде
процесния имот, за да финансира сделките.
От показанията на свидетеля И. Н., която е във фактическо съжителство с ищеца, се
установява, че през годините страните в настоящото въззивно производство са имали трайни
лични и стопански контакти в различни сфери на търговията. Свидетелства, че ищецът е бил
„скрит съдружник” в дружеството „Ви Трейд”, контролирано от ответника - „Фирмата „Ви
Трейд” го нае, където М. наливаше пари, въпреки че не фигурираше официално, но той
даваше пари в тази фирма за стока”. Дори М.Х. ипотекирал своя апартамент за
обезпечение на задължения към гръцки доставчици.
Тъй като свидетелите са от близкия роднински или приятелски кръг на ищеца и
ответника В.Р., техните показания трябва да бъдат анализирани задълбочено с останалите
събраните по делото доказателства, за да се изясни кои техни субективни възприятия са
достоверни и кои не са правдоподобни - съобразно тяхната евентуална заинтересованост
(арг. чл. 172 ГПК). Свидетелските показания са противоречиви по отношение на
обстоятелството, че ищецът е подпомагал дейността на ответника с инвестиране на суми във
„Ви Трейд” ЕООД. Но правнорелевантното обстоятелство, че са предоставяни пари в заем
от ответника на ищеца М.Х. се изяснява несъмнено от показанията на част от свидетелите,
доведени от ответника - тези факти не бяха опровергани от субективните възприятия на
свидетелите, доведени от ищеца (с техните показания единствено се изяснява, че между
страните във въззивното производство са съществували трайни лични и деловодни връзки,
като ищецът е инвестирал свои средства в дружеството, контролирано от ответника - като
„скрит съдружник”).
Именно от показанията на свидетелите, деца на ответника, по несъмнен начин се
установява, че ищецът М.Х. многократно е искал от ответника парични суми в заем, които
обещавал, че ще върне. Тези суми е използвал за лични нужди – за ток, самолетни билети, за
пазаруване, изплащане на дългове и т.н. Лично от В.Р. пред свидетелите Г. Р. и Т. Р.а са
давани на ищеца суми от по 2500 лв., 3500 лв., 5000 лв. Установява се и, че ищецът е продал
недвижим имот в гр. Берковица, за да погаси дълговите си към ответника, но не след дълго
отново продължил да иска пари от братовчед си. Ответникът давал исканите суми, тъй като
М. му бил роднина и бил в затруднено положение. Свидетелят Г. Р. водил списък със суми,
които са давани от неговия баща на ищеца, защото бил смутен, че баща му теглил кредити, а
сумите, които давал назаем, станали изключително високи. Тези факти не се опровергават от
субективните възприятия на доведените от ищеца свидетели, които не са били очевидци
нито на предоставените в заем от ответника на Х. заемни средства, нито на обстоятелството,
6
че ищецът е обещал именно с продажната цена на процесния имот да бъдат погасени
получените в заем парични средства. Ирелевантен в това отношение е фактът, че
свидетелите не са установили една по една предоставените в заем суми - синът на ответника
е водил таблица (дневник) за множество предоставени в заем от Р. на Х. парични средства,
чийто сбор значително надвишава исковата сума. Същественото е, че със заплащането на
продажната цена по сметка на ответника - по нареждане на продавача М.Х., страните са
счели за погасени всички поети от ищеца парични задължения към ответника. В този
смисъл, това съгласие притежава правното действие на спогодбата, при която въз основа на
взаимни отстъпки страните разрешават един съществуващ спор между тях, като е без правно
значение точно какъв е бил размерът на задълженията, които изцяло са били погасени с
процесното плащане от купувача по процесната транслативна сделка - по сметка на
ответника, но след надлежно овластяване от продавача-длъжник. Съществена индиция за
правопогасителното действие (извън установеното от свидетелските показания)
представлява Заявлението от 22.05.2015 г., изходящо и от двете страни по спора (този факт
е доказателство за постигнато между тях споразумение), с което е овластен купувачът по
процесната сделка да изплати чрез получен от „УниКредит Булбанк” АД банков кредит
уговорената продажна цена не в полза на продавача, а на ответника В.Р.. Следователно, при
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установи по несъмнен
начин, че между страните в настоящото въззивно производство е постигнато съгласие с
изплащането на продажната цена изцяло да бъдат погасени поетите от ищеца към ответника
парични задължения (по договори за паричен заем), като по този начин окончателно техните
заемни правоотношения да бъдат уредени.
Макар и принципно децата на ответника да са заинтересовани от изхода на правния
спор, въззивният съд, преценявайки техните показания по правилата на чл. 172 ГПК, счита,
че те са достоверни, тъй като непосредствено разкриват поредица от повтарящи се във
времето действия между близки хора, които са имали трайни лични и икономически връзки.
Именно тези обстоятелства се изясняват и от останалите гласни доказателствени средства,
както и от обстоятелството, че със Заявлението от 22.05.2015 г. ищецът е овластил купувача
да преведе исковата сума на ответника. Следователно, при преценка в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства житейски логични и правдиви са възпроизведените пред
съда субективни възприятия на тези свидетели относно факта, че в един продължителен
период от време ответникът е предоставял на ищеца в заем значителни по своя размер суми,
като тези парични задължения са били изпълнени чрез погасителното действие на
извършеното плащане на процесната продажна цена не на продавача, а на ответника.
От показанията на останалите свидетели се разкрива правнорелевантното
обстоятелство, че между М.Х. и В.Р. са съществували освен лични, но и трайни финансови
отношения, като именно последните са представлявали основание (годен юридически факт)
за извършване на процесното имуществено разпореждане – в случай че се възприемат за
достоверни тези свидетелски показания. От тях се изяснява, че Х. е бил „скрит съдружник”
в контролираното от В.Р. „Ви Трейд” ЕООД, като ищецът не е участвал в това дружество с
7
личен труд и усилия, а „само е инвестирал”. Именно за постигане на тази инвестиционен
цел той е овластил купувача по процесната транслативна сделка да преведе исковата сума
по сметка на ответника - свидетелят С. Т. установява, че за финансиране на извършени
сделки от „Ви Трейд” ЕООД (закупуване на бои, които да бъдат доставени в склада на това
търговско дружество, „близо до гробището”) ищецът е продал процесния имот
(„Естествено, М. каза, че продава имота, за да финансира сделките, но това беше
нормално”). За да подпомогне дейността на това търговско дружество, вкл. и сключването
именно на тези сделки, ищецът е ипотекирал притежавания от него имот в обезпечение на
поетите задължения по договора за международна продажба на стоки с гръцко дружество.
Следователно, дори и да се приеме, че исковата сума не е била преведена по сметка
на ответника с правопогасително действие на съществуващи парични задължения по заемни
правоотношения, тя е платена въз основа на друг годен юридически факт (правно основание
по смисъла на чл. 55 и сл. ЗЗД), а именно по споразумение с ответника за осъществяване на
инвестиция от страна на ищеца като „скрит съдружник” в контролираното от В.Р. търговско
дружество. А обстоятелството какви са конкретните отношения във връзка с това „скрито
съдружие”, е ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото.
Същественото е, че това имуществено разпореждане е осъществено въз основа на породен
годен юридически факт. Изрично със Заявлението от 22.05.2015 г., подписано от двете
страни във въззивното производство, което представлява доказателство за постигнато
предварително съглашение, ищецът съзнателно е изразил съгласие процесната сума да бъде
преведена по сметката на ответника. Следователно, процесното имуществено разместване е
извършено въз основа на годно правно основание по смисъла на чл. 55 и сл. ЗЗД
(ирелевантно е дали това плащане е било с правопогасително действие по отношение на
предоставените от ответника парични заеми или с цел да се инвестира дейността на „Ви
Трейд” ЕООД от ищеца като „скрит съдружник” в това търговско дружество).
При така изяснените правнорелевантни факти и развитите правни доводи настоящата
съдебна инстанция достига до правния извод, че исковата сума е заплатена при възникнал
годен юридически факт, което обосновава неоснователността на предявения кондикционен
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - в обжалваната му част, да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на делото, въззиваемият има права на
разноски, но нито е представил доказателства за тяхното извършване, нито е заявил искане
за присъждането им.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266294/28.10.2021 г., постановено по гр. д. №
6558/2020 г., по описа на СГС, I ГО, 26 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск с правилна правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от М. Х. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. **, вх. „*”, ап. ** срещу В. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр.
***, ж. к. „***”, бл. **, вх. „*”, ет. *, ап. * за заплащане на сумата от 26250 лв.,
представляваща предоставена облага без правно основание, ведно със законната лихва от
08.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото Решение първоинстанционният съд
следва да отстрани констатираната във въззивното решение очевидна фактическа грешка!
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9