Решение по дело №1732/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1108
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20224110101732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Велико Търново, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101732 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Х. М. Й. срещу „Д. Е.” ООД за
осъждането на ответника за сумата от 745.08 лева – неизплатено трудово възнаграждение за
м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от 10.1.2021 г., за сумата от 679.31 лева -
неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2021 г., ведно със законната лихва от
10.2.2021 г., както и за сумата от 1 331.20 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на
труда за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва от
28.2.2021 г.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността
„Машинен оператор, обработка на метал/метални изделия” при месечно възнаграждение от
1 300.00 лева, към което е начислено допълнително възнаграждение за трудов стаж и опит в
размер на 31.20 лева. Заявява, че правоотношението е прекратено, считано от 21.1.2021 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като след прекратяването му работодателят не е изплатил
пълния размер на полагащите му се възнаграждения за м. декември 2020 г. и за м. януари
2021 г., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно възнаграждение.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба, като моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Заявява, че след образуване на делото ответникът е превел на доверителя му сумата от
300.00 лева, която е отнесена за погасяване на най-старото задължение – това за трудовото
възнаграждение за м. декември 2020 г.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
1
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да
постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани на ответника с
разпореждането по чл. 131 ГПК.
Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
От представените писмени доказателства съдът приема, че предявените искове са
вероятни основателни и тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба и не
изпрати представител в съдебно заседание, без да направи искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от това, намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове
следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в исковото производство в размер на 450.00 лева, както и разноските в
обезпечителното производство в размер на 232.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на
110.24 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Е.” ООД, ЕИК *** да заплати на Х. М. Й., ЕГН ********** сумата от
445.08 (четиристотин четиридесет и пет лева и осем ст.) лева – неизплатено трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от 10.1.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 679.31 (шестстотин седемдесет и девет лева и
тридесет и една ст.) лева - неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2021 г., ведно
със законната лихва от 10.2.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 331.20
(хиляда триста тридесет и един лева и двадесет ст.) лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
Кодекса на труда за времето, ведно със законната лихва от 28.2.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева – разноски за исковото
производство, както и сумата от 232.00 (двеста тридесет и два) лева – разноски за
обезпечителното производство.
2
ОСЪЖДА „Д. Е.” ООД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 110.24 (сто и десет лева и двадесет и
четири ст.) лева - държавна такса за производството.

Решението не подлежи на обжалване, като при наличие на предпоставките по чл.
240, ал. 1 ГПК страната, срещу която същото е постановено, може да поиска неговата
отмяна пред Окръжен съд – Велико Търново в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3