О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
28.03.2017
г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Балчик
граждански състав
на
двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател : Цонко И.
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия И.
гр.дело
№ 536 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от М.Р.Н. с ЕГН********** ***, чрез пълн. адв. Д.Д. *** срещу „ПЕРПЕТУУМ
МОБИЛЕ БГ“ АД ЕИК202009651, седалище и адрес на управление с.Оброчище,
общ.Балчик, к.к. Албена, адв. сграда, офис 409, представлявано заедно и
поотделно от К.С., С. Г., Х. Х. с цена на иска: 325 лв. (триста двадесет и пет
лева).
Ищеца, чрез пълномощника си твърди,
че с ответното дружество "ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ’ АД, ЕИК202009651 на
01.10.2014 г. е сключен Договор за абонаментно правно обслужване. Съгласно чл.
7.1 от подписания договор месечното възнаграждение за предоставеното правно
обслужване 400,00лв. /четиристотин/ лева, а съгласно чл.7.2 това възнаграждение
е дължимо в последния ден на месеца, за който е предоставена услугата. В тази
връзка на 05.05.2016 г. ищеца е издал данъчна фактура №20 на стойност 480 лева
с начислен ДДС, за предоставено правно обслужване за месец април 2016 г. Това
възнаграждение не е било платено до 14.07.2016 г. и по този повод е заведено
производство по чл.410 ГПК, като е образувано ч. гр. дело 365/2016 г. по описа
на PC-Балчик.
В хода на производството на 21.07.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 203, с която се разпорежда на длъжника „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ" АД, ЕИК202009651 да заплати на
ищеца следните суми: 480,00лв./четиристотин и осемдесет лева/ с начислен ДДС-
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2016 г. до
изплащане на вземането; 8,95 лв. /осем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща закон на лихва за забава за периода от 9.05.2016 г. до
14.07.2016 г.;25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса; 300,00
лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение. В предвидения в
чл.414, ал.2 ГПК срок, длъжникът-ответник е възразил срещу издадената заповед
за изпълнение, като е заявил, че не дължи плащането по заповедта. Независимо от
подаденото длъжника възражение, същият е извършил плащане на главното
задължение, ведно със законната лихва за забава, но са останали неизплатени
държавната такса-25,00 лева и адвокатското възнаграждение-300.00 лева. С извършеното плащане на главното
задължение и законната лихва за забава, длъжникът безспорно е признал
съществуването на задължението, което обуславя и съществуването на задължението
за заплащане на разноските по воденето на ч. гр. дело № 365/2016 г. на РС-Балчик.
Моли съда след като се запознае с представените с исковата молба доказателства,
както и със събраните в хода на производството доказателства да установи
съществуването на задължение за плащане от страна на ответника "ПЕРПЕТУУМ
МОБИЛЕ БГ" АД, ЕИК ********* на следните суми: 25,00лв./двадесет и пет
лева/, представляваща държавна такса за завеждане на ч.гр.д. № 365/2016 г. на
РС-Балчик; 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
по воденето на ч.гр.д. № 365/2016 г. на РС-Балчик. Да осъди ответното дружество
"ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ" АД, ЕИК ********* да заплати на М.Р.Н., ЕГН **********,***
сумата от 25,00 лева, представляваща платена държавна такса за завеждането
настоящата искова молба и 300,00лева, платено адвокатско възнаграждение за
воденето на настоящото производство. Моли да бъде оставена в сила издадената заповед за изпълнение на парично
задължение № 203/21.07.2016 г. по
ч.гр.дело № 365/2016 г. по описа на РС-Балчик.
Ответника “ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ”АД
със седалище и адрес на управление: к.к. Албена, Централно управление, офис
335, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, представлявано от Д.Х.З.-прокурист, чрез адв. С. Д. от АК- В.,
процесуален представител, в законоустановения месечен срок представя отговор. Моли
исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като недопустима,
респективно ако съдът я разгледа по същество, да я остави без уважение като
неоснователна по следните съображения: Видно от приложените по делото
доказателства ищецът М.Н. е правоспособен адвокат, предоставящ консултации в
процесния период не само на дружеството ответник, но и на неговия мажоритарен
собственик- “Албена” АД. В процеса на работата по Договора за абонаментно правно
обслужване адвокат Н. е ангажиран не само като правен консултант на ответника,
но същият се е съгласил да осигурява на дружеството - ответник процесуална
защита по дела, водени от и срещу „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД. Този ангажимент на ищеца спрямо
ответника е поет в чл. 1.4. от представения договор за
абонамент. От така изложеното по-горе е видно, че адв. М. Наголов намира себе
си за достатъчно компетентен да осъществява и процесуална защита по делата на
своя доверител /в конкретния случай - Перпетуум Мобиле БГ АД/, поради което за ответника
остава неясна претенцията му за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в
производство по чл. 410 ГПК. Обръща внимание, че адвокатската услуга е
специализирана и съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за адвокатурата “При
упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава
по най-добрия начин със законни средства.“ Т.е. оттук се налага изводът, че ако
М.Н., поемайки принципен ангажимент спрямо „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ“ БГ АД да
осигурява при необходимост и допълнителен договор процесуалната му защита и
този свой ангажимент той е направил с ясното съзнание, че ще съблюдава
законните интереси на клиента и ще го защитава по най-добрия начин, то той няма
нужда от специализираната адвокатска услуга на колегата му адв. Д.. Нещо
повече, както многократно е имал възможност да установи в своите съдебни
актове, ВКС е приел, че производството по чл. 410 ГПК поради своя характер и
задължителни образци не са му присъщи белезите на правната и фактическа
сложност на исковите производства. Това също е аргумент, който според ответника
обуславя недължимост на адвокатския хонорар, нито в производството по чл. 410 ГПК, нито в настоящото производство. Отделно от горното, счита че ангажирането
на адв. Д. Д. е било с цел да се навреди на ответника като в негова тежест се
присъдят разноски. Общият принцип да не се вреди при упражняването на права е
разписан в чл. 57, ал. 2 от Контитуцията „Не се допуска злоупотреба с права,
както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на
други.“ Злоупотребата с право от страна на адв. Н. вижда по следния начин: По
приложения Договор за абонаментно правно обслужване адв. Н. е имал забавяне в
плащанията за последните 6 фактури. Вместо да образува едно дело, чието
материално-правно основание е процесния договор, а не съответната фактура, той
е възложил на адв. Д. образуването на 6 производства по чл. 410 ГПК за всяка
една от месечната вноска и по този начин освен с лихвите за забава натоварва
ответната страна и с разноски за адвокат за сумата от 1800 лева, т.е. при общ
дълг от 2912.90лв, той претендира разноски за адвокат от 1800 лева. И това
всичко при условие, че адв. Н. е компетентен да попълни образеца на Заявлението
и да се защитава сам в производството по чл. 410 ГПК. Оспорва обстоятелството,
че адвокатският хонорар от 300 лева е платен на адв. Д., както и оспорва че
въобще някакъв хонорар е плащан от адв. Н. на адв. Д.. Не на последно място,
сочи че „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД не е оспорвало дължимостта на тези
възнаграждения, но не е било и канено да ги изплаща, поради което не може да се
твърди че е недобросъвестно спрямо ищеца, за да му се вменяват разноски.
Непосредствено след получаване на заповедите задълженията на ответното
дружество са платени, ведно с лихвите за забава.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и писмените доказателства прие за установено следното:
Страните не спорят, че са имали сключен Договор за абонаментно правно
обслужване. Не се оспорва от тях и факта, че ответника е имал забавени плащания
към ищеца по договора. Ищеца с иска си и в съдебно заседание не оспорва
твърденията на ответника, че му е заплатена главницата и лихвата по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по приложеното ч.гр.д. № 365/2016 г. на
РС-Балчик.
Спора помежду им е дължи ли
ответника разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 365/2016 г. на
РС-Балчик и допустим ли е иска по настоящото производство.
Искът по чл. 422 ГПК може
да има за предмет само спор, свързан със съществуване на вземането, за което е
издадена заповедта по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, но не и на вземането за
разноските в заповедното производство, представляващо последица от уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е точка 10в от
тълкувателното решение по т.д. № 4/2013 г. на ОСГКТК. Такова решение ще бъде е недопустимо за
вземане на сторени в
заповедното производство разноски за внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на точка 10в от тълкувателното решение по т.д. № 4/2013 г. на ОСГКТК „Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но
не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване
на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може
да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в
частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане
на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен,
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта
за разноските.“
В настоящия случай видно от приложеното
ч.гр.д. № 365/2016 г. на РС-Балчик ищеца е предявил иска си в указания от съда
месечен срок вместо да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като
се позове на извършеното от длъжника плащане.
С оглед изложеното съдът намира,
че предявения иск е недопустим.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 360лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустим, предявения
от М.Р.Н. с ЕГН**********
*** срещу “ПЕРПЕТУУМ
МОБИЛЕ БГ”АД със седалище и адрес на управление: к.к. Албена, Централно
управление, офис 335, представлявано Д.Х.З.-прокурист, иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, с който се претендира да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сторените по ч.гр.д.№ 365/2016 г.по описа на РС-Балчик разноски, в размер на 25.00 лв.-заплатена държавна такса и 300.00 лв.-адвокатско възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА М.Р.Н. с ЕГН********** ***
да заплати на “ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ”АД със седалище и адрес на управление: к.к.
Албена, Централно управление, офис 335, представлявано Д.Х.З.-прокурист сумата
от 360лв. разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ОС-Добрич.
Районен
съдия :