МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 142/2020 г. НА РС - ЛУКОВИТ
Тъжителят
В.С.И. е повдигнал обвинения срещу Л.А.Х.,
както следва: за това, че на
12.05.2020 г. около 10,30 часа в
помещение на Общинска служба по земеделие гр. Тетевен е казала нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител В.С.И. *** в негово присъствие, а именно:
нарекла го „измамник“ и „крадец“, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
както и за това, че на 12.05.2020 г. около 10,30 часа в помещение на Общинска
служба по земеделие гр. Тетевен чрез нанасяне на удар с ръка е причинила на
частния тъжител В.С.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток
в тилната окосмена част на главата, довела до причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
По
делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от
тъжителя В.С.И. против подсъдимата Л.А.Х.- за сумата от 1000 лева, претендирана
като обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, както и за
сумата от 1000 лева, претендирана като обезщетение за причинените му от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на извършване на деянията – 12.05.2020 г.
до окончателното изплащане на сумите.
В
съдебно заседание тъжителят и граждански ищец В.С.И. се явява лично и с повереника си
адв. С.Г. от ЛАК, който поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения. След анализ
на доказателствения материал, счита, че описаните в
тъжбата факти са безспорно доказани от
събрания доказателствен материал, като пледира за
признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения, както и за
уважаване на гражданските искове иск в пълен размер. Претендира направените по
делото разноски.
Подсъдимата
Л.А.Х. се явява лично и със защитник адв. А.А. от ЛАК,
която след анализ на доказателствения материал излага
становище за недоказаност на обвиненията и пледира за оправдателна присъда,
както и за отхвърляне на гражданските искове. Отделно от това изтъква, че за същото
деяние подсъдимата е санкционирана с НП -ОР-33 от 15.07.2020 г. на кмета на
Община Тетевен, което е отменено с решение на РС - Троян по АНД № 321/2020 г.
Счита, че наказателното производство против
подзащитната й за престъпленията по тъжбата следва да се прекрати на основание
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като се позовава на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и чл. 4,
параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Подсъдимата
Л.А.Х. не се признава за виновна по повдигнатите
с тъжбата обвинения. В обясненията си твърди, че самата тя се чувства обидена и
унизена от действията на тъжителя, твърди, че са се карали взаимно и той е
нарушил личното й пространство - ровил в чантата й за пистолет, при което тя
рязко взела чантата си, като е възможно тогава, неволно, да го е ударила. Отрича
да е наричала тъжителя с инкриминираните думи. Моли да бъде оправдана.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Л.А. Х. е родена на ******в гр. Тетевен, живее с
Градежница, ул. К.**, висше образование, неосъждана, българско гражданство,
българка, директор на детска градина в с.Г., ЕГН **********.
На 12.05.2020 г., около 10:30 часа, подсъдимата
Л.А.Х. се намирала в помещение на Общинска служба по земеделие гр. Тетевен със
св. Е.А.А. – служител в службата. Подсъдимата, като
пълномощник на родителите си, които се занимавали с животновъдство, попълвала документи във връзка с кампанията за
директни плащания. Относно един от заявените имоти - имот, общинска
собственост, находящ се в землището на с. Г., св. А. уведомила подсъдимата, че
няма правно основание да го заявява за субсидиране, тъй като срокът на договора
им за наем с Община Тетевен е изтекъл, че за същия имот тъжителят В.С.И. *** сключен
договор за наем и той има правно основание да го заяви. Подсъдимата помолила
св. А. да извика тъжителя В.И., който по това време също се намирал в ОБСЗ –
Тетевен, в друг кабинет, където с друг служител оформяли документи за
кампанията. С влизането на тъжителя в стаята, подсъдимата на висок тон
започнала да се разправя с него – защо е взел имота, от който техните животни
пиели вода. Тъжителят отговорил, че се е
явил на търг в общината. Двамата започнали
на висок тон да се разправят пред св. А., като подсъдимата все повече се
разпалвала, нарекла частния тъжител
„измамник“ и „крадец“, казала му, че пчелините му са фалшиви. Спорът между двамата толкова се разгорещил, че св. А. се
уплашила, излязла от стаята и извикала началника на ОбСЗ
– Тетевен - св. Ц.В.Г.. Последният,
влизайки в стаята, заварил подсъдимата и тъжителя да се разправят на висок тон.
Тъжителят бил седнал зад бюрото на стола на св. А., отстрани била седнала
подсъдимата. На бюрото между тях се намирала дамската чанта на подсъдимата,
която била отворена. В един момент тъжителят казал на подсъдимата, че може би тя
да носи и пистолет, като надникнал в
отворената й чанта, при което подсъдимата дръпнала чантата си и нанесла на
тъжителя удар с юмрук в областта на тила. Тъжителят веднага се обадил на тел. 112, и докато
съобщавал за случилото се, секунди след него и подсъдимата се обадила на тел.
112, като едновременно и двамата разговаряли с различни оператори. Тъй като
след това подсъдимата се почувствала зле, св. Г. също се обадил на тел. 112 за
медицинска помощ. На място пристигнал екип на Спешна помощ, който оказал
медицинска помощ на подсъдимата. На място пристигнали и служители на РУ –
Тетевен – свидетелите Х.И.Х., Х. П. П. и А. Л.Л.. След като
снели писмени сведения от подсъдимата, тъжителя и св. Г., полицейските
служители съставили и на подсъдимата, и на тъжителя предупредителни протоколи
по ЗМВР. На подсъдимата бил съставен и АУАН № 306302/12.05.2020 г. за нарушение
на чл. 5, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред и сигурност на
гражданите на територията на Община Тетевен. Въз основа на съставения АУАН
кметът на Община Тетевен издал НП-ОР-22/15.07.2020 г., което било отменено с
Решение № 260049/23.12.2020 г., постановено по АНД № 321/2020 г. на РС – Троян.
Същият ден след инцидента тъжителят посетил
лечебно заведение, където бил прегледан от специалист – хирург и му било
издадено медицинско свидетелство за пред съд № 15/2020 г.
На 13.05.2020 г. тъжителят посетил и
Отделението по съдебна медицина при МБАЛ – Ловеч, където бил прегледан от
специалист – съдебен медик и му било издадено
медицинско удостоверение за пред съда № 59/2020 г.
Допуснатата съдебно-медицинска
експертиза дава заключение, че при инцидента на 12.05.2020 г. на тъжителя В.С.И.
е причинено травматичен подкожен хематом в тилната окосмена част на главата с
размери 2,5 – 3 см, болезнен при пипане, който му е причинил болка и страдание.
Установеното увреждане е причинено с удар от твърд тъп предмет с ограничени
размери и може да се получи по време и начин, съобщен от тъжителя – удар в
областта на тила с юмрук. Няма данни за разстройство на здравето временно и
неопасно за живота и възстановяването на пострадалия е в срок от около 2-3 дни
- срок за спадане на подкожния хематом. В съдебното заседание при разпита
вещото лице е категорично, че се касае за директен удар в областта на тила с
твърд тъп предмет, с малка ограничена повърхност – юмрук, такова увреждане е невъзможно да се
получи при шляпване с отворена ръка.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните гласни
доказателства – обясненията на подсъдимата /отчасти/, показанията на св. Е.А.А., св. Ц.В.Г., св. А. Л.Л., св. Х.И.Х.,
св. Х. П. П., св. Г. Д.Г. и св. А.С.Б. /отчасти/, от съдебно-медицинската
експертиза, както и от приобщените чрез прочитане по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства - медицинско
свидетелство за пред съд № 15/2020 г., медицинско
удостоверение за пред съда № 59/2020 г. , преписка № 356000-4953/2020 г. на РУ
– Тетевен, пр.
преписка № 970/2020 г. по описа на РП - Тетевен, АУАН № 306302/12.05.2020 г. НП-ОР-22/15.07.2020
г., Решение № 260049/23.12.2020 г. на РС – Троян, писмо от РЦ 112 Монтана, справка за съдимост и др.
Освен от цитираните гласни и писмени доказателства,
изложената фактическа обстановка се подкрепя и от веществените
доказателства – компактидиск (СД) , предоставен по
реда на чл. 17 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 с писмо от РЦ 112-Монтана, предявен на страните в
съдебното заседание чрез възпроизвеждане на съдържащите се звукови файлове и разпечатване на съдържащите се графични
файлове.
Относно главните факти на доказване – описаните в тъжбата
действия на подсъдимата - че подсъдимата
е отправила обидни думи към тъжителя, наричайки го „измамник“ и „крадец“ се
установява от показанията на свидетелката очевидец Е.А.А.,
а че е нанесла на тъжителя удар с ръка в
областта на тила се установява от показанията на свидетеля очевидец Ц.Г..
Показанията на тези свидетели са преки доказателства относно авторството и
механизма на деянията, доколкото същите пресъздават лично възприети
обстоятелства, свързани с деянията.
Съдът кредитира показанията на свидетелите очевидци, тъй като са последователни
и кореспондират с останалия доказателствен материал
- показанията на полицейските служители, пристигнали след деянието,
писмото от РЦ 112 Монтана, както и
съдържанието на записите на телефон 112, обективните данни в медицинската
документация, както и заключението на
СМЕ. От същото се установява характера и степента
на причиненото на тъжителя травматично увреждане, както и механизма на
причиняването му. Според вещото лице установеното увреждане може да се получи
по начин, съобщен от тъжителя – удар в областта на тила с юмрук. Показанията на
св. Г. не се кредитират единствено в частта, в която твърди, че ударът подсъдимата е нанесла с отворена ръка,
/а не с юмрук/, доколкото в тази им част показанията му не се подкрепят от СМЕ
– вещото лице е категорично, че установеното увреждане не може да се получи от
шляпване с отворена ръка.
Косвени
доказателства се съдържат в показанията
на полицейските служители, които непосредствено след деянието са посетили
сигнала и свидетелстват за ситуацията, в която са заварили тъжителя и
подсъдимата. Св. Х.П., който е съставил
АУАН на подсъдимата сочи, че в писмените сведения, подсъдимата е признала, че действително е ударила
тъжителя.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимата в частта им, в която отрича да е
отправяла обидни думи към тъжителя, да го е наричала измамник и крадец, тъй като противоречат на кредитираните от
съда показания на св. Е.А.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата и в
частта им, в която твърди, че пресягайки се да вземе чантата си, неволно е
ударила тъжителя с пръстите на ръката си, тъй като противоречат на
коментираното по-горе заключение на СМЕ. В тези им части обясненията на
подсъдимата съдът възприема като защитна теза.
Съдът не
кредитира показанията на св. А.С.Б. в частта им, в които твърди, че по време на
инцидента тъжителят й се е обадил по телефона и тя е чула обидните думи,
изречени от подсъдимата. Установи се от изслушаните записи от тел. 112, че
подсъдимата и тъжителят едновременно са разговаряли с различни оператори на
телефон 112 и няма как по същото време тъжителят да разговарял и със
свидетелката.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРА.следното:
Подсъдимата е осъществила обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, за това, че на
12.05.2020 г. около 10,30 часа в
помещение на Общинска служба по земеделие гр. Тетевен е казала нещо унизително за честта и достойнството
на частния тъжител В.С.И. *** в негово присъствие, а именно: нарекла го
измамник и крадец. Изречените от подсъдимата думи обективно
са годни да унизят честта и достойнството на тъжителя. Те изразяват негативна
личностна оценка спрямо него, засягат самооценката му. Честта и достойнството
са морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества
на пострадалия, към неговите етични и морални принципи, репутацията и доброто
му име, почитта и уважението, което хората си дължат един на друг. Тези две
понятия поначало са неделими, като обикновено честта се свързва с положителната
обществена оценка за личността, а достойнството – със самооценката на човека за
собствената му обществена значимост. Казаното от подсъдимата без съмнение
засяга оценката и самооценката на пострадалия. Упоменатите обидни думи са
били изречени в присъствието на тъжителя, който ги е възприел лично и непосредствено.
От субективна страна престъплението по чл.
146, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е
искала настъпването на общественоопасните му
последици. От думите й, отправени към тъжителя, в негово присъствие явно се обективира, че деецът е съзнавал обидния характер на
отправените думи и че те ще бъде
възприети от пострадалия именно по този начин.
Според съдебната практика, обидата е
нанесена публично, когато е извършена в присъствието на пострадалия и на най-малко
още две-три лица, като последните следва
да са възприели обидните думи или действия. Не е задължително мястото да е
публично, но обидните думи или действия да са възприети от още няколко лица. С оглед установеното по делото, че обидните
думи са били възприети само от още едно лице – св. А., съдът намери, че не е налице
квалификацията по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК - за това обидата да е нанесена
публично, поради което съдът оправда подсъдимата по това обвинение.
Съдът намери, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК за това, че
на 12.05.2020 г. около 10,30 часа в помещение на Общинска
служба по земеделие гр. Тетевен чрез нанасяне на удар с ръка е причинила на
частния тъжител В.С.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток
в тилната окосмена част на главата, довела до причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето.
От обективна страна с действията си -
нанесла на тъжителя удар с ръка /юмрук/ е причинила на тъжителя телесно
увреждане: болезнен оток в тилната окосмена част на главата. Това увреждане
според вещото лице е причинило на тъжителя болка и страдание.
От субективна страна деянието е
осъществено умишлено при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е
съзнавала обществената опасност на деянието и е искала настъпването на този противоправен резултат.
Съдът намира за
неоснователни доводите на защитата за прекратяване на настоящето наказателно
производство за престъпленията по тъжбата. С НП-ОР-33/15.07.2020 г. на кмета на
Община Тетевен подсъдимата е санкционирана за това, че на 12.05.2020 г., около
10:30 часа, в гр. Тетевен, ул. Д.Б., стая ***, в Общинска служба
"Земеделие" влиза в пререкания и физическа саморазправа с лицето В.С.И.
***, като с действията си нарушава обществения ред - нарушение на чл. 5, т. 1
от Наредба за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите на
територията на Община Тетевен. С решението си по АНД № 321/2020 г. РС - Троян е
отменил наказателното постановление поради допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН. В мотивите си съдът е изложил и че нарушението не било
доказано по несъмнен начин. На първо място, липсва идентитет
между настоящето наказателно производство за престъпленията по чл. 146, ал. 1
от НК и по чл. 130, ал. 2 от НК и приключилото административно-наказателното
производство за нарушението по чл. 5, т. 1 от Наредба за опазване на
обществения ред и сигурност на гражданите на територията на Община Тетевен, тъй
като са различни обществените отношения, които се защитват
с престъпленията против личността и с
нарушението по наказателното постановление, т.е. имат различен обект. Родов
обект на престъпленията против личността /каквито са обидата и телесната
повреда/ са обществените отношения, свързани с основните права на човека
/личността/, докато с нарушението по наказателното постановление се защитава
обществения интерес, конкретно в случая обществените отношения, свързани с
опазване на обществения ред. Поради липсата на идентитет
в обекта на престъпленията по тъжбата /обида телесна повреда/ и
административното нарушение по НП, не е
налице основанието за прекратяване на настоящето наказателно производство по
реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и съгласно ТР
№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и чл. 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. На следващо място, следва да се отбележи, че
мотивите на решението по АНД не са задължителни и не обвързват настоящия
състав, който разглежда наказателното производство за престъпленията по
тъжбата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева.
За престъплението по чл. 130, ал. 2
законът предвижда три алтернативни наказания - лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При идивидуализацията
на наказанието и за двете престъпления съдът отчете смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата, същата е трудово
ангажирана, както и влошеното й здравословно
състояние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита, че
посегателството срещу тъжителя е станало в обществена институция, смутило е работата
на служителите.
При така установеното, съдът наложи на
подсъдимата за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК минималното предвидено в
закона наказание - глоба в размер на 1000 лева.
Съдът прецени, че за престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК най-подходящото по вид и размер е наказанието глоба в размер
на 200 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определи едно общо най-тежко наказание между наложените, а именно глоба в
размер на 1000 лева.
За прецизност следва да се посочи, че в
случая не е възможно приложението на чл. 78а от НК, тъй като е налице законова
пречка за това - подсъдимата е извършила множество престъпления по смисъла на
чл. 23 от НК – в случая две : лека телесна повреда без разстройство на здравето
и обида. Поради това и съобразно нормата
на чл. 78а, ал.7 от НК налице е законова забрана съдът да я освободи от
наказателна отговорност с налагане на административнонаказателна
такава.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
По
отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за неимуществени вреди,
резултат от престъпление по чл.146, ал.1 от НК, съдът намери същият за частично
основателен, тъй като тъжителят несъмнено е претърпял морални страдания от
засягането на честта и достойнството му. Размерът на предявения иск обаче е
прекалено висок и не съответства на претърпените страдания, поради което съдът
прецени, че е достатъчно да уважи частично иска, до размер от 500,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а в останалата му
част до пълния предявен размер отхвърли същия като неоснователен.
По
отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди, в резултат от престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът намери същият за частично основателен, тъй като тъжителят безспорно е
претърпял болки и страдания от причиненото му телесно увреждане. Съдът намира
обаче, че размерът на предявения граждански иск е несъразмерно висок и не
съответства на претърпените болки и страдания.
По тези съображения, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът, съобразявайки вида на телесната повреда и времето за възстановяване от
увреждането /2-3 дни според заключението на СМЕ/ счете за справедливо да уважи
частично предявеният граждански иск, като осъди подсъдимата да заплати на
тъжителя сумата от 500,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането и отхвърли иска в останалата
му част до пълния предявен размер като неоснователен.
На основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът осъди подсъдимата да
заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 762 лева.
Наред с това подсъдимата
следва да заплати по сметка на РС - Луковит и сумата от 100 лева - държавна
такса върху уважения размер на
гражданските искове.
По така изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: