Р Е Ш Е Н И
Е
№417
гр. Добрич, 24.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на първи октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 395 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба на Н.С. ***, подадена чрез адв.С.К. –ДАК, срещу
Принудителна административна мярка № 000183, наложена на 11.06.2019 г. с
констативен протокол, издаден от Д. Д. – младши инспектор в звено „Общинска
полиция“ към Първо районно управление към ОД на МВР-Добрич.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на наложената ПАМ и моли тя да бъде
отменена. Претендира присъждане на разноските по делото, които е направил.
Ответникът Д. Д. – младши инспектор в звено
„Общинска полиция“ към Първо районно управление към ОД на МВР-Добрич - оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На
11.06.2019 г., около 7, 00 часа сутринта жалбоподателят паркирал лекия си
автомобил, марка и модел „Форд Фокус“ с рег. № ххххххх на паркинг, обособен
като „Синя зона“, намиращ се в гр.Добрич, по бул.“Добруджа“, в посока след съда
пред жилищен блок с аптека, магазини и офиси. Жалбоподателят не заплатил
дължимата такса, понеже не разбрал, че е паркирал на платен паркинг.
На
11.06.2019 г. в 13,12 часа служител на Общинско предприятие „Устойчиви дейности
и проекти“ поставил на автомобила на жалбоподателя съобщение, че следва да
заплати дължимата по чл.99, ал.3 от ЗДвП такса за паркиране , вкл. и чрез СМС
на номер 1358.
Малко
по-късно, в 13,57 часа служител на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“
констатирал, че за автомобила на жалбоподателя не е заплатена такса за
паркиране, поради което наложил мярка – принудително задържане - чрез поставяне
на скоба. За наложената ПАМ било поставено съобщение на предното стъкло на
автомобила.
На
11.06.2019 г. в 16,55 ответникът, служител в Общинска полиция при ОД на
МВР-Добрич съставил констативен протокол, с който наложил принудителната
административна мярка преместване на автомобила на общински паркинг, на
основание чл.99, ал.3 и чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата.
След като узнал за преместването на автомобила си, жалбоподателят заплатил 90
лева - такса за преместване и престой на общински паркинг, а на 21.06.2019 г.
подал жалба.
От гласните
доказателства и от обясненията на страните се установява, че непосредствено
преди платеното място за паркиране има поставен някакъв знак, но същият е
закрит чрез налепени върху него стикери. Ответникът не оспорва това
обстоятелство, но твърди, че най-горната част от знака, съдържащ надписа „Синя
зона“ бил видим. На представените от ответника към
административната преписка 10 бр. снимки, съставени в момента на преместването
на автомобила, не са видни наличните към 11.06.2019 г. неподвижни пътни знаци,
указващи платен паркинг и възможност за принудително преместване на ППС.
От обясненията на жалбоподателя се установява,
че на 11.06.2019 г. паркирал колата си на паркинга около 7,00 часа сутринта и в
този момент не е имало служител на общинското предприятие, който да събира
таксата за паркиране. Жалбоподателят паркирал на това място инцидентно, понеже
му се наложило да ползва обществен транспорт до КК“Албена“. Жалбоподателят не
видял знаци или други означения, че паркирането е платено, а единствено знакът
за платено парко-място на аптеката.
Съдът
приема, че по делото липсват категорични доказателства за наличие на видими и
ясни пътни знаци, обозначаващи мястото
за паркиране като платено, както и предупреждаващи за евентуално преместване на
автомобилите, за които не е заплатена съответната такса.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт и в
законоустановения 14-дневен срок.
Разгледана
по същество жабата е основателна.
Издателят
на принудителната административна мярка, младши инспектор, Д. Д., в звено „Общинска
полиция“ на ОД на МВР -Добрич, е измежду определените със Заповед №
1/02.01.2019 г. на кмета на Община град Добрич длъжностни лица по чл.168, ал.1
от ЗДвП, поради което и той разполага с материална компетентност да наложи
процесната принудителна административна мярка.
Принудителна
административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач – в случая е
наложена по реда чл.171, т.5, б.“г“ от Закона за движение по пътищата, според
който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудително
преместване на МПС, в случаите, когато не е заплатена дължимата цена по чл. 99,
ал. 3 от ЗДвП и в случаите на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП след изтичане на
разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.
В
протокола, с който е наложена оспорената ПАМ, от фактическа страна е посочено наличието
на първото основание по б.“г“ на т.5 от чл.171 ЗДвП – незаплащане на дължимата
за паркирането цена.
Съгласно
чл.99, ал.3 от ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на местата
по ал. 1, както и условията и реда за плащането ѝ от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1,
т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на
тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
По делото
не се спори, че процесният паркинг е бил обособен като платена зона за
паркиране, въз основа на горепосоченото нормативно овластяване.
Спорен е единствено въпросът дали на мястото за паркиране е имало поставен видим неподвижен пътен знак, указващ платено паркиране и възможност за принудително преместване.
Съгласно
чл.168, ал.2 от ЗДвП, органите, които
извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да
укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното
пътно превозно средство. От своя страна разпоредбата на чл.171, т.5, б.“г“ ЗДвП,
допускаща извършване на принудително преместване на автомобила, изисква
задължението за заплащане на цена за паркиране да е указано на неподвижен пътен знак.
Съдът
намира, че задължително условие за законосъобразност на наложената принудителна
мярка е неподвижният пътен знак, поставен преди зоната за паркиране, да е
видим. Тъй като не се представиха доказателства за наличие на ясен и видим
пътен знак на процесната дата, каквато тежест на доказване се носи от
административният орган, приложил ПАМ, съдът приема, че наличният знак не бил
ясен и видим, понеже е бил закрит чрез залепени върху него стикери. Обстоятелството,
че е имало поставен знак не е достатъчно за законосъобразното прилагане на мярката
„принудително преместване“. Дори и да се приеме, че горната част от знака с
надпис „Синя зона“ е била видима, то това не е достатъчно указание за водачите
на ППС, че паркирането се заплаща, нито че автомобилите на незаплатилите
граждани ще бъдат принудително преместени на общински паркинг. Местата за
платено паркиране не могат да бъдат полу - означени или загатнати. От своя
страна законът е ясен, видно от чл.168, ал.2 ЗДвП, че не се допуска
принудително преместване на ППС, ако това не е указано със съответните знаци,
вкл. и чрез посочване на местонахождението на преместеното ППС.
В случая
административният орган, овластен да наложи мярката, не е проверил, дали
платената зона за паркиране на 11.06.2019 г. е била обозначена с ясни и видими
неподвижен пътни знаци, съобразно изискването на закона в чл.171, т.5, б.“г“ и
чл.168, ал.2 от ЗДвП. Затова съдът намира, че при налагането на процесната ПАМ
е допуснато съществено процесуално нарушение на горепосочените нормативни
правила – мястото за паркиране да е обозначено с неподвижен пътен знак. Щом знаците
са били закрити, то служителят на ОД на МВР-Добрич не е следвало да предприема
принудително преместване на паркирания от жалбоподателя автомобил.
Принудителната
административна мярка следва да се отмени като незаконосъобразна, на
основанието по чл.146, т.3 от АПК.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за което представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
е платил 500 лв. в брой адвокатско възнаграждение.
Искането е
основателно. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Издателят на принудителната административна мярка е
служител в звено „Общинска полиция“ към Първо районно управление – ОД на МВР
–Добрич, от което следва, че разноските по делото следва се възстановят от
бюджета на ОД на МВР-Добрич.
Така
мотивиран и на основание, чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Добрич,
трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.С.Б. Принудителна административна мярка № 000183, наложена на
11.06.2019 г. с констативен протокол, издаден от Данаил Д. – младши инспектор в
звено „Общинска полиция“ към Първо районно управление към ОД на МВР-Добрич.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Добрич да заплати на Н.С.Б. с ЕГН ********** *** (петстотин и
десет) лева - разноски по делото за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14 дневен срок с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд
пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: