Р
Е Ш Е Н И Е
№ 402
30.06.2017г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На тридесет и първи май двехиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Гергана
Докузлиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1717 по описа за 2016г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.113 ал.3 от ЗЗП и чл. 52 от ЗЗД.
1.
Ищецът е предявил обективно и
субективно съединени иска срещу ответниците „Техномаркет България“ АД, гр.София
и „Сотиров Н“ ООД, гр.София за имуществени и неимуществени вреди от закупена от
първия ответника стока. Посочва, че е закупила от първия ответник „Техномеркет
България“АД по договор за продажба фурна за вграждане УЪРПУЛ, модел AKZ6220IX, сключен
на 23.03.2016г. Използвала фурната три пъти, след което на дисплея се появил
сигнал “F 01”. Направила устна рекламация на 08.05.2016г. в магазина
на първия ответника, откъдето я насочили към сервиз на фирмата в гр. Д***.
Посетила сервиза на Мит 90 ООД, гр. Димитровград на 09.05.2016г., като тъй като
не носила гаранционната карта, след представянето й на следващия ден била
уверена, че домът й ще бъде посетен от служител на фирмата. На 12.05.2016г.
домът й бил постен от служител на сервизната фирма, който не успял да открие
причината за повредата. На 16.05.2016г. отново била посетена от служител на
сервизната фирма Мит 90 ООД, гр. Димитровград, като след нов неуспех да поправи
вещта на место, свалил платката й, за да я изпрати на сервиза на втория
ответник „Сотиров Н“ ООД, гр.София в гр. София – официален представител нa фирма Whirlpool. На
20.05.2016г. след посещение в сервиза на Мит 90 ООД, гр. Д** я уведомили, че
при проверка на платката в гр. София е установено заливането й с течност. На
25.05.2016г. отново посетила офиса на Мит 90 ООД, гр. Димитровград, за да
занесе снимки на фурната. След две седмици без отговор посетила сервизната
фирма, откъдето й заявили, че фирма „Сотиров Н“ ООД, гр.София са отказали да
извършат гаранционен ремонт на фурната, тъй като повредата била по вина на
потребителя. Съгласила се да бъде доставена нова платка, тъй като вече два
месеца била без фурна. На 01.07.2016г. отново посетила сервизната фирма,
откъдето я уведомили, че платката ще бъде получена в гр. София до 04.07.2016г.,
а след това изпратена в гр. **. До 20.07.2016г. не била получила обаждане. На
21.07.2016г. брат й посетил офиса на Мит 90 ООД, гр. **, като научил, че
платката била пристигнала в гр. София предния ден, но няма становище от
„Сотиров Н“ ООД, гр.София за отказа на безплатен гаранционен монтаж. На
21.07.2016г. било изпратено становище от „Сотиров Н“ ООД, гр.София за отказ за
признаване на гаранционна замяна на платката. От размяната на кореспонденция не
се установявало дали сниманата дефектирала платка била нейната, след като домът
й на два пъти бил посещаван от служител на Мит 90 ООД, гр. *** без да се
състави констативен протокол. Повече от 70 дни не могла да използва уреда, като
през този период се налагало семейството й да се храни навън. Никой от
ответниците не предложил замяна на уреда или друг за временно ползване. След
това време закупила нов уред. В края на месец юли 2016г. провела устен разговор
с втория ответник, че желае разваляне на договора и желае връщане на
заплатената сума. Вещта до момента на била върната. Със заявление до първия
ответника от 12.04.2017г. развалили договора.
Моли да се осъди първия ответник „Техномаркет България „АД да възстанови
заплатената от нея сума в размер на 499лв. представляващи продажната цена на
уреда, закупен от него, ведно със законната лихва от датата на рекламацията -
12.05.2016г. до окончателното изплащане
на сумата, както и да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят солидарно
сумата от 1000 лева - неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
невъзможността да използва уреда по предназначение по тяхна вина, ведно със
законната лихва от рекламацията - 12.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по делото. в съдебно заседание чрез процесуален представител
поддържа исковете. В писмена защита излага доводи.
2.
Ответникът „Техномеркет България“ АД, гр. София
посочва в отговор, че е изпълнило задълженията си по договора между страните.
Завел рекламацията в регистри, след което насочил клиента към оторизиран
сервиз. Отказът на оторизирания сервиз нямал отношение към работата на
търговеца. Не оспорва наличието на договор, като оспорва неизпълнение. Ищцата
била ползвала уреда, поради което той първоначално бил изправен.
Доказателствената тежест за проблеми по вещта след този момент била на ищеца.
пред продавача не били предявявани претенции за замяна на вещта. Липсвал и
съставът на деликта за ангажиране на неимуществената отговорност – деяние,
вреда, причинна връзка, вреда и вина. Ответникът нямал информация за
невъзможност за ползване на вещта. Моли за разноски.
В съдебно заседание не се представлява.
3.
Ответникът „Сотиров Н“ ООД, гр.София също оспорва
иска. Заявява, че има договор с Whirlpool за сервизно обслужване на марката. Като подизпълнител за гр. Димитровград
била фирма Мит 90 ООД, гр. Димитровград. След извършена проверка от служител на
последната фирма било установена повреда в платката на фурната. Не се касаело
за фабричен дефект, а за неправилно боравене с уреда. Самата платка нямала
отделни номера и баркод. След изпращането й в гр. София било установено, че
причина за повредата е заливането й с течност. Това било възможно при монтирани
над фурната котлони, които при неправилна изолация могат да доведат до този
резултат. Не можело да се говори за подмяна на платката, тъй като всеки
подменен гаранционен компонент подлежал на проверка от фирмата възложител.
Клиентът не капарирал заявената част. Не носел отговорност за забавяне на
доставка на резервни части. До него не било постъпвало искане за становище от
страна на клиента или търговеца по отказ на гаранция. Не били оторизирани да
заменят вещта в гаранционен период. Подизпълнителите били оторизирани да
издават констативни протоколи и
протоколи за отказ от гаранция. В случая Мит 90 ООД, гр. Димитровград не спазил
тази процедура. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се
отхвърли иска срещу тях.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
4.
Исковете са допустими.
Подадени са от лице,
което има интерес от завеждането им, срещу лица, с които е имало
правоотношения.
5.
По основателността на предявените искове.
По
иска с правно основание чл.113 ал.3 от ЗЗП.
В
това производство ищецът следва да докаже наличието на договор за продажба,
рекламация на продавача в срока на гаранция, неотстраняване на проблема в
месечен срок, уведомяване на търговеца за желание за разваляне на договора и
връщане на парите след тридесетдневния срок. От своя страна ответникът следва
да докаже наличието на вреда по вещта по вина на ищеца, за да се изключи
гаранцията, отстраняване на повредата в срок или липса на вина при забавяне.
Не
се спори между страните наличието на договор за закупуване на фурна за вграждане УЪРПУЛ, модел AKZ6220IX, сключен
на 23.03.2016г. между ищеца и първия ответник, подаване на рекламация на
08.05.2016г. и отказа за гаранционно обслужване на вещта от втория ответник.
На 21.07.2016г. „Сотиров Н“ ООД, гр.София е издал
становище, че при прегледа на платката са установени следи от заливане с
течност по вина на потребителя, поради което не подлежи на гаранционен ремонт.
На 12.04.2017г. ищецът е изпратил уведомление до
първия ответник, че разваля договора.
Св. Гълъбов, брат на ищеца, посочва, че сестра му е
закупила фурната за вграждане, като започнала да я ползва няколко месеца по –
късно, тъй като не била довършена кухнята. Ползвала я три пъти, след което на
дисплея се изписало F O1. Направили устна рекламация
при търговеца, като от там били насочени към сервиз. На два пъти дома бил
посещаван от сервизен служител, който не успял да отстрани недостатъка. Втория
път взел платката, за да я изпрати в София до оторизирания сервиз на Whirlpool без да състави протокол за това. Многократно сестра му посещавала сервиза на „Мит-90“ ООД
в гр. ***, за да разбере какво е състоянието на платката, но от там не й давали
отговора. През месец юни, след като тридесет дневния срок за отстраняване на
повредата бил изминал, от сервиза й заявили, че „Сотиров Н“ ООД, гр.София отказват да отстранят проблема гаранционно, тъй като
имало заливане на платката с течност поради вина на потребителя. Платката
можело да бъде закупена на стойност 100 лева. Ищецът изразила несъгласие със
заключението за нейна вина, но поръчала платката. На двадесет и първи юли
платката била доставена в България, но на различна цена. Направили възражение
за цената, след което втория ответник се съгласил тя да бъде първоначалната.
При монтажа на новата платка фурната отново не проработила, поради което отказали
закупуването на новата платка. По фурната нямало видими следи от разлив на
течности. Тя била поставена под котлони, като имало и плътен дървен плот между
фурната и котлоните. На новата платка имало номер и щрихкод. През месец
септември сестра му закупила нова фурна.
Св. Ал. Александров, служител на „Мит-90“
ООД, гр. ***, посочва, че два пъти е посещавал дома на ищеца, като не е могъл
да отстрани недостатъка. Втория път е свалил платката, като тя била изпратена в
София. На место не констатирал видими следи от заливане на платката или фурната
с течности.
Св. М.М., служител и съдружник в „Сотиров Н“ ООД,
гр.София, посочва, че при преглед на платката след изпращане в София
констатирал заливане течност. Съобщил на сервиза в гр. **, че проблема по уреда
не е гаранционен. Поръчали нова платка, която дошла със закъснение.
Отношенията между търговец и потребител са уреди в
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. С оглед характера и предмета на
договора за продажба и качествата на двете лица – търговец и потребител,
законодателят е предвидил завишени изисквания към търговеца.
В
чл. 13 ал.1 и 2 от ЗЗП се посочва, че „стоките, чиято
употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни
вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения
или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат
придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на
потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване,
поддръжка или съхраняване на стоките.“ В настоящия случай няма данни по делото
търговецът да е представил такива указания за монтаж и употреба на ел. уред,
които да изключват монтажа на уреда под плот с котлони. В негова тежест е да
докаже, че при закупуването на уреда, на потребителя е разяснено къде и как
следва да се монтира уреда. В чл. 110 ал.2 от ЗЗП се посочва още, че продавачът
отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба и
когато стоката е монтирана или инсталирана от потребителя, но несъответствието
се дължи на неправилни указания за монтиране или инсталиране. В настоящия
случай няма данни дали уреда е монтиран от служители на Техномаркет или от
потребителя самостоятелно.
На
следващо место законът посочва, че продавачът е длъжен да предаде на
потребителя стока, която съответства на договора за продажба, като отговаря за
всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба,
която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след
доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Налице е още една
презумпция на закона, че всяко несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката,
се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата
на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието.
Когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба – чл. 113 ал.1 от
ЗЗП, като това следва да стане в рамките на един месец от рекламацията.
Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е
безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на
потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не
трябва да понася значителни неудобства – чл. 113 ал.4 от ЗЗП. След изтичането
на месечния срок потребителят има право да развали договора и да му бъде
възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на
потребителската стока съгласно чл. 114.
В
настоящия случай рекламацията е направена на 08.05.2016г., като закона
предвижда, че тя може да бъде устна – чл. 125 ал.2 от ЗЗП. От този момент започва
да тече срока за поправка. Рекламацията може да бъде направена пред търговеца
или пред упълномощено от него лице. В случая това е сторено пред търговеца.
Законът не предвижда потребителя сам да носи стоката до сервиз или да извършва
определени действия – това се извежда от текста на чл. 113 ал.4 от ЗЗП – всички
разходи са за сметка на търговеца. Именно той следва да следи и за срочното
поправяне на вещта. Това в настоящия случай не е сторено. След като е насочил
потребителя към сервиз, търговецът е абдикирал от задълженията си да следи за
развитието на проблема. Той заявява в отговора, че не е бил уведомяван за хода
на поправка, но потребителят няма такова задължения да бъде посредник между
търговеца и сервиза. Напротив, като професионалист, именно търговецът следва да
следи за отстраняването на проблема. Той не е сторил това.
За да се вмени вина на потребителя при ползването и монтажа на
вещта, следва търговецът да обори презумпциите на закона, т.е. в негова главна
тежест е да докаже, че потребителят е нарушил своите задължения при монтажа или
експлоатацията. В настоящия случай законните презумпции на ЗЗП не бяха оборени.
Законът изрично предвижда, че всяко несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен
ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
на характера на несъответствието. Стоката е закупена на 23.03.2016г., а
рекламацията е направена на 08.05.2016г., т.е. в този шестмесечен срок. От
събраните по делото гласни доказателства не се обори тази презумпция. Св. Г.,
макар и в близки родствени отношения с ищеца, посочва, че по фурната не е имало
следи от течности при огледа заедно със служител на „Мит-90“ ООД, гр. **. Тя била монтирана под „плътен, дървен плот“. Св. А.,
служител на посоченото дружество също заявява, че при огледа на фурната и
платката не е констатирал заливане с течности. Това е отчетено при два огледа
на вещта. Съдът не кредитира показанията на св. М. и представените снимки на
залята платка, тъй като не се установява по безспорен начин, че тя е снета от
уреда на ищеца. На първо место тя е снимана само от задната част. Не е
предадена с протокол и не е описана по номер. От друга страна новата доставена
платка е имала идентификационен номер, а се твърди, че старата е нямала. Тези
обстоятелства в своята съвкупност и последователност не могат да убедят съда,
че при демонтажа е спазен търговския обичай и практика в такива случаи и са
защитени интересите и правата на потребителя. Няма как непрофесионалиста
/потребителя/ да доказва, че не е направил нещо, което професионалист не е
констатирал на место и не е описал подробно в протокол или друг акт. Това би
било в противоречи с духа и смисъла на ЗЗП. Аргументиран от изложеното, съдът
намира, че констатираният проблем по вещта не е в пряка причинна връзка с
поведението на потребителя и не може да се вмени в негова вина.
Привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя. След този срок в правомощията на потребителя е да иска разваляне
на договора и възстановяване на заплатената сума или да иска намаляване на
цената на потребителската стока съгласно чл.
114. Действително това искане не е направено от ищеца преди подаване на
исковата молба. То е сторено на 12.04.2017г. В отговор на искането ответникът
е възразил, че не са налице
предпоставките за това, тъй като е изправна страна. От изложеното по – горе се
установява, че търговецът не е бил изправна страна, като отказът му е
неправомерен. Макар и искането за разваляне и връщане на цената да е направено
по време на процеса, то следва да бъде взето предвид на основание чл. 235 ал.3
от ГПК. Търговецът не е противопоставил на потребителя възможността за замяна
на уреда, за да не се възстанови цената, като в месечния срок не е отстранен и
недостатъка. Поради изложеното, искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 499 лева, след
като потребителят върне стоката.
По
иска с правно основание чл. 52 от ЗЗД.
С ТР 4/2012, 29 януари 2013 г., по т.д. 4/2012г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че е допустимо претендирането на неимуществени вреди от
договорна отговорност, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът претендира сумата от
1000 лева неимуществени вреди от двамата ответници солидарно.
Съдът намира, че искът
спрямо ответника Техномаркет България АД
е частично основателен. На първо место е налице неизпълнение на договорно
задължение – непоправяне на стоката в месечния срок. При подписване на договора
за продажба и в самия ЗЗП е отчетено възможността вещта да има проблеми, затова
е определен срок за отстраняването им. През този период потребителят е наясно,
че няма да може да ползва вещта. Затова за този период не му се следва
обезщетение. След този период се следва обезщетение, тъй като вещта се купува
именно за да може да се ползва по предназначение. Това обстоятелство може да се
предвиди при закупуване на вещта и е залегнало и в самия закон. Налице е и
пряка и непосредствена връзка между неизпълнението и неимуществените вреди –
както сочи св. Г. ищецът не е могла да ползва вещта, въпреки че с голямо желание я е закупила и обича да
готви. Тя е закупила нова вещ през месец септември 2016г. по данни на свидетеля
и в ИМ, но и до настоящия момент не е върната сумата, която е заплатила за
първата фурна. Второто вече е свързано не с неудобство от невъзможността за ползване
на вещта, а с разполагането с парични средства. Това означава, че от
08.06.2016г. до месец септември тя е била в невъзможност да ползва вещта и е
претърпяла вреди, които следва да се обезщетят от Техномаркет България АД. При отчитане на размера на
вредите следа да се има предвид и обстоятелството, че тя не подала изрична
молба за разваляне на договора и връщане на цената, веднага след изтичане на
месечния срок а е сторила това едва след подаване на ИМ. Ако бе подала молба до
ответника отношенията между тях биха могли да се уредят много по – бързо и без
намеса на съд. Поради изложеното, съдът намира, че следва ответникът
Техномаркет България АД да заплати на
ищеца сумата от 300 лева обезщетение за неимуществени вреди. Искът до пълния
предявен размер от 1000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Искът срещу „Сотиров Н“
ООД, гр.София следва да се отхвърли изцяло. Не е налице солидарна отговорност
на ответниците, тъй като между тях и ищеца не е налице едно правоотношение. Между
ищеца и „Сотиров Н“ ООД, гр.София не е било налице никакво правоотношение, за
да се претендират вреди от това дружество. Отношението в случая е между ищеца и
Техномаркет България АД, а „Сотиров Н“
ООД, гр.София, както и „Мит-90“
ООД, гр. ***, са подизпълнител на продавача и производителя. Пряката
причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължение и
неимуществените вреди свършва в отношенията между потребителя и търговеца. Тя
не може да се прехвърля към трети лица на правоотношението, тъй като правоотношението
между търговеца и сервизното обслужване е чуждо на това по договора между тях. ако
би се приело различно заключение би следвало и „Мит-90“ ООД, гр. *** да носи
отговорност, което от своя страна би довело до размиване на отговорността.
По отношение
на претенции за лихва, съдът намира същите за неоснователни. В случая не се
касае за компенсаторна лихва, а за мораторна, тъй като не е налице деликтно
основание.
6. По
разноските:
С оглед
изхода на делото на всички страни се следват разноски. Ищецът е сторил разноски
в размер на 600 лева, като с оглед на уважената част от иска му се следват
разноски в размер на 319,81 лева. Ответникът Техномаркет България АД е сторил
разноски в размер на 300 лева, като с оглед на отхвърлената част му се следват
разноски в размер на 140,09 лева. След приспадане следва ответникът да заплати
на ищеца сумата от 179,72 лева. Следва ищецът да заплати сумата от 100 лева
разноски на ответника „Сотиров Н“ ООД, гр.София.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Техномаркет България“ АД,
гр.София, бул. Цариградско шосе 361, ЕИК *********, да заплати на Б.Х.Г. ***
5-4, ЕГН **********, съдебен адрес: *** 13, кантора 28, адв. К., на основание чл.113 ал.3 от ЗЗП сумата от 499 лева, представляваща
цената на закупена по договор за продажба фурна за вграждане УЪРПУЛ, модел AKZ6220IX, сключен
на 23.03.2016г., след връщане на вещта от купувача, в едно със законната лихва
от 01.08.2016г., както и на основание чл. 52 от ЗЗД сумата от 300 лева
неимуществени вреди във връзка с неотстраняване на недостатък в месечен срок по
гореописания договор за продажба, в едно със законната лихва от 01.08.2016г., както
и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 179,72 лева, като искът
с правно основание чл. 52 от ЗЗД до пълния предявен размер от 1000 лева, като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Х.Г. *** 5-4, ЕГН **********,
съдебен адрес: *** 13, кантора 28, адв. К., срещу „Сотиров Н“ ООД, гр.София, жк.
Илиенци, ул. Жасмин 6, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД за
осъждане солидарно с „Техномаркет България“ АД, гр.София за сумата от 1000 лева
неимуществени вреди във връзка с неотстраняване на недостатък в месечен срок по
договор за закупуване на фурна за вграждане УЪРПУЛ,
модел AKZ6220IX, сключен на 23.03.2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Х.Г.
*** 5-4, ЕГН **********, съдебен адрес: *** 13, кантора 28, адв. К., да заплати
на „Сотиров Н“ ООД, гр.София, жк Илиенци, ул. Жасмин 6, ЕИК *********, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Районен съдия: /п/ не се чете