Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 588 10.01.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На осемнадесети декември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№555 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.79 от ЗС.
Депозирана
е искова молба от Н. А.Е., с която е предявен иск срещу Г.В.М., М.В.М. и Ю.В.М. за установяване, че
ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в
с.Дянково, който съставлява парцел V795 в кв.111 по плана на селото
и построените в него полумасивна жилищна сграда с площ 50 кв.м., полумасивна
жилищна сграда с площ 18 кв.м., навес без оградни стени с площ 60 кв.м. и навес
с оградни стени с площ 15 кв.м. Твърди, че
ответниците са нейни синове, родени от съвместното й съжителство с В. М.,
починал на 26.10.2010 г., че през 1978 г. тя и В. М. са закупили процесния
недвижим имот с общи средства, че имотът е бил записан на името на В. М., но са живели там заедно и там
са отгледали трите си деца. Твърди, че е
владяла имота като свой и че никой не е оспорвал, че тя като фактическа съпруга
на В. М. има самостоятелни права върху имота.
Правният си интерес от завеждане на иска обосновава с обстоятелството,
че за този имот имало образувано дело за делба.
Ответникът М.М. счита иска за основателен. Не оспорва, че
майка му е собственик на ½ идеална част от имота.
Ответниците Ю.В.М. и Г.В.М. са уведомени по реда на чл.47
от ГПК. Назначеният им от съда особен представител оспорва иска. Твърди, че не
е манифестирано владение спрямо истинските собственици на имота, за да отблъсне
тяхното владение. В о.с.з. сочи, че действителния собственик е владял имота до
смъртта си, поради което не е възможно и ищцата да е била установила владение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Процесният недвижим имот,
представляващ парцел V-795 в кв.111 по плана на с.Дянково ведно с
построената в него къща и стопански постройки е закупен с договор за
покупко-продажба под формата на нотариален акт №189, т.1, дело №317/1978 г. от
В. М. А., баща на ответниците. В нотариалния акт е посочено, че имотът е
закупен за сумата 4065 лв., която е напълно броена на продавача.
Във връзка с установяването и
естеството на владението по отношение на недвижимия имот са разпитани
свидетелите А. И. А. и К. И. М. В показанията си двамата съобщават, че
ответниците са синове на ищцата. Тя и бащата на ответниците живеели като
семейство и след раждането на трите момчета заедно купили къщата. В тази къща
заживяли заедно като семейство. Съответно всеки от ответниците създал
семейство, а преди десетина години починал баща им. След неговата смърт в
къщата останала ищцата. Преди три години тя заминала да живее при ответника М.М.
в Република Турция, но продължавала да се връща и тогава отсядала в тази къща.
Никой от синовете й не я гонил от къщата, а докато отсъствала имотът стоял
заключен. В селото се знаяло, че къщата е на ищцата и на В. Свид. А., който е
племенник на ищцата не знаял, че двамата нямат брак и ги мислел за съпрузи,
съответно за него - леля и свако. Свид. М. също знае, че къщата е на ищцата и
на В. и те са стопаните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск е за установяване придобиване от ищцата на право на собственост върху ½ идеална част от парцел V-795 в кв.111 по плана на с.Дянково ведно с построената в него къща и стопански постройки. С оглед събраните доказателства съдът намира, че със закупуването на имота от лицето, с което е съжителствала ищцата, двамата са установили фактическа власт върху имота. Докато В. А. е бил собственик на имота, установената от ищцата фактическа власт е била такава на владелец, тъй като тя е имала имота за свой. И помежду си, и в очите на останалите, двамата са били семейство с три деца и са си закупили жилище, за което заедно са се грижили и заедно са стопанисвали. Това жилище е било закупено повече от десет години след като двамата са заживяли като семейство / първият им син е роден през 1965 г., а имотът е закупен през 1978 г./, което е било основание за нея да счита имота за свой, а за останалите – да я възприемат за собственик редом с бащата на децата й. Съвладението на ищцата, редом с това на В. А. е било спокойно, явно и несъмнено. Тя запазила същото и след смъртта на своя съжителник, вече заедно с общите им деца като негови наследници. И до настоящия момент тя не е загубила това владение, тъй като продължава да се завръща в имота, а през време на нейното отсъствие не е установявано владение на други лица.
Ето защо съдът счита, че ищцата е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от процесния имот чрез придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените от нея разноски. Тримата ответници съответно дължат сумата 136,86 лв. платена държавна такса за разглеждане на иска, а ответниците Г. М. и Ю.М. следва да заплатят на ищцата направените разноски за особен представител, който е назначен на двамата при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, които разноски са в размер на 390 лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, Г.В.М., ЕГН ********** с адрес *** и Ю.В.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, че Н. А.Е., ЕГН ********** *** е собственик на ½
/една втора/ идеална част от поземлен
имот, находящ се в село Д** с площ 960 кв.м. /деветстотин и шестдесет квадратни
метра/, който по одобрения със Заповед №25/1969 г. на Кмета на Община
Разград план на с.Дянково, общ.Разград
съставлява парцел V-795 /пет римско,
тире, седемстотин деветдесет и пет арабско/ в квартал 111 /сто и единадесет/,
заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 50
/петдесет/ квадратни метра/ , полумасивна жилищна сграда със застроена площ 18
/осемнадесет/ квадратни метра/, навес без оградни стени със застроена площ 60 /шестдесет/ квадратни
метра/ и навес с оградни стени със застроена площ от 15 /петнадесет/ квадратни
метра/ при граници на имота: от двете
страни улици, парцел VI -796 и парцел XV-785.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** с адрес ***,
Г.В.М., ЕГН ********** с адрес *** и Ю.В.М., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н. А.Е., ЕГН ********** *** сумата 136,86 лв. /сто тридесет и шест
лева и осемдесет и шест стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.В.М.,
ЕГН ********** с адрес *** и Ю.В.М., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н. А.Е., ЕГН ********** *** сумата 390 лв. / триста и деветдесет лева /
разноски по делото за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: