№ 12922
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110144334 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която са
предявени срещу ответника Д. С. Д. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 662,32 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит CREX-16220799 от 11.07.2018г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответника
като кредитополучател, сумата от 34,93 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2019г. до 05.01.2020г. и сумата от 101,61 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 06.08.2019г. до 01.06.2020г., прехвърлени на ищеца
съгласно Приложение № 1а от 18.06.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 22.04.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 39930/2021г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 11.07.2018г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответника като
кредитополучател бил сключен договор за кредит CREX-16220799, по силата на който
кредиторът предоставил на ответника кредит в размер на 1829,26 лв. с цел финансиране
покупката на стоки и услуги, описани по вид, марка, модел и цена в договора, като
посочената сума била формирана като разлика между общата сума на финансираните стоки
и услуги от 2029,26 лв. и първоначалната вноска от 200 лв., платена в брой от
1
кредитополучателя на търговския партньор „Технополис България“ ЕАД. Съгласно чл. 1 от
Условията по договора кредитополучателят се съгласил предоставената му в кредит сума да
бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането
по посочения начин съставлявало изпълнение на задълженията на кредитора да предостави
на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Договорът бил сключен при фиксиран
лихвен процент от 17,85 % и ГПР в размер на 19,40 %. Кредитополучателят се задължил да
върне кредита на 18 броя месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, намиращ
се на първа страница от договора. Ответникът извършил плащания на 08.08.2018г. – сумата
от 116,25 лв., на 10.09.2018г. – сумата от 116,25 лв., на 11.10.2018г. – сумата от 116,25 лв., на
13.03.2019г. – сумата от 581 лв. и на 12.07.2019г. – сумата от 465,50 лв. Същият не
изпълнявал всички свои задължения по договора за кредит, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 05.08.2019г. и от следващия ден ответникът изпаднал в
забава за плащането. Крайният срок на договора за кредит изтекъл на 05.01.2020г., като
ответникът останал да дължи претендираните в настоящото производство суми. Съгласно
приложение № 1а от 18.06.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020г. процесните вземания били прехвърлени на ищеца от кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като ответникът бил уведомен за
цесията от упълномощения за това цесионер с писмо с обратна разписка, изпратена до
адреса, посочен в договора, и в съответствие с чл. 7 от същия, като била върната като
непотърсена. Счита, че дори да не се приеме за редовно уведомяването по посочения начин,
длъжникът следвало да се счита за уведомен в хода на настоящото производство при
връчване на книжата по делото за отговор, сред които било и уведомлението за станалата
цесия. Твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 39930/2021г. на СРС, 145 състав, като моли за установяването им в
настоящото производство. Претендира разноски.
Ответникът Д. С. Д. чрез назначения му особен представител адв. Е. Ш. е подал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил предявените
искове. Оспорил е материалноправната легитимация на ищеца като носител на процесните
вземания, позовавайки се на неравноправност на клаузата на чл. 12 от договора за
потребителски кредит, уреждащ правото на кредитора да прехвърли вземането си без
предварителното съгласие на кредитополучателя, на основание чл. 143, ал. 2, т. 16 ЗЗП,
поради което счита сключеният договор за цесия за нищожен. Ответникът оспорва
наличието на облигационна връзка по силата на твърдения договор за кредит, а също така
счита договора за кредит за недействителен, тъй като не отговаря на императивните
законови изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПП и чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като не съдържа
методика за изчисляване на референтния лихвен процент и не всяка страница от договора е
подписана от страните по него (по-специално на стр. 8 липсва подпис на ответника).
Позовава се и на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита и съдържащият се в договора
погасителен план, тъй като не била налице разбивка по пера какви задължения включва
всяка месечна вноска, нито как е формирана същата. Изложеното обосновавало
2
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК. Ответникът оспорва
размера на исковете, тъй като липсвали доказателства за предоставен заем в размер на
твърдяната сума от 1829,26 лв., включваща и 230,26 лв. – застрахователна премия по
договор за застраховка, доказателства за плащането на която липсвали. Отделно от това
същата се включвала в ГПР и в месечната погасителна вноска и била в тежест на
кредитополучателя. Оспорва доказателствената стойност на представени с исковата молба
документи. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9
ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит CREX-16220799 от 11.07.2018г. с
твърдяното от него съдържание, включително уговорка за възнаградителна лихва в
определен размер, предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от
кредитополучателя по посочения в исковата молба начин, сключването на договори за цесия
и уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличие на главен дълг, изпадане на длъжника в забава за плащането му
и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит CREX-
16220799 от 11.07.2018г., носещ подпис на страните по него – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България (кредитор) и ответника Д. С. Д. (кредитополучател). С
процесния договор, на ответника е предоставен кредит при следните параметри и условия:
обща цена на стоката - 1799 лв., размер на кредита – 1829,26 лв., месечна погасителна
вноска – 116,25 лв., брой погасителни вноски 18 броя. Видно от договора е, че общата
стойност на плащанията е 2292,50 лв., годишен процент на разходите – 19,40 %, лихвен
процент – 17,85 %. От сключения между страните договор се установява, че кредитът е
отпуснат за закупуването на стока – смартфон APPLE 8+, с обща цена 1799 лв. В договора е
обективиран и погасителен план с падежна дата за всяка от уговорените между страните
вноски и размер – сумата от 116,25 лв., с падеж на последната вноска – 05.11.2019г. От
съдържанието на договора се установява, че ответника е закупил застраховка „Сигурност на
плащанията“ в размер на 230,26 лв. В чл. 2 от договора страните уговорили, че месечните
погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока
3
на договора. Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като
се приема че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Видно от чл. 3 на
договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10% на основание ПМС № 100/29.05.2012 г.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й
размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Съгласно приетия като доказателство по делото Сертификат за застраховка „Закрила
на плащанията Плюс“ № CREX-16220799 от 11.07.2018г. по Групова полица № 5/2008г.,
сключена с Cardif Assurances Vie SA, France, действащ чрез „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ и Cardif Assurances Risques Divers SA, France, действащ чрез „Кардиф Общо
застраховане, клон България“, се установява, че ответникът като кредитополучател е
застрахован по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ за срока на кредита за следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука или заболяване; инвалидизация над
70 % в резултат на злополука или заболяване; продължително болнични над 30 дни в
резултат на злополука или заболяване (ПБ); базработица над 30 дни; хоспитализация над 3
дни в резултата на злополука (ХРЗ); защита на покупката и защита на стоката, включващи
пълна повреда на застрахованата стока, частична повреда на застрахованата стока, кражба и
грабеж.
С рамков договор за продажба на вземания от 22.04.2020г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България – продавач, се е задължил да прехвърля и продава на периоди,
не по-дълги от 2 месеца от последното прехвърляне, определено портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски и револвиращи кредит, сключен от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си за заемополучатели по тях. Прието е
извлечение от Приложение № 1а от 18.06.2020г., от което се установява, че вземанията по
договор за потребителски кредит CREX-16220799 от 11.07.2018г., сключен с ответника Д. С.
Д. са прехвърлени на ищеца. Неоснователно е възражението на ответника, че липсват
доказателства за прехвърляне на вземанията по договора на ищеца, доколкото в
обсъжданото Приложение 1а от 18.06.2020г. е посочен номер на договора за потребителски
кредит, съответстващ на процесния, както и размер на отпуснатата главница, равна на тази
4
посочена в договора. Приложено е и потвърждение на извършената цесия. Без правно
значение в случая е обстоятелството дали длъжникът е дал съгласие за извършване на
цесията, тъй като договорът за прехвърляне на вземания се сключва между стария и новия
кредитор, без законът да изисква съгласието на длъжника (чл. 99 ЗЗД), а в случая, доколкото
се касае за договор за потребителски кредит, е спазено изискването на чл. 26 ЗПК договорът
за потребителски кредит да предвижда възможностза прехвърляне на вземанията – посочена
в чл. 12 от сключения и подписан от ответника договор за кредит.
Представено е уведомително писмо за извършената цесия, което ищецът, в качеството
му на пълномощник на цедента, е изпратил на ответника, ведно с отбелязване, че пратката
се е върнала от адреса, посочен от кредитополучателя в договора, като непотърсена, с оглед
на което липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова
уведомява се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата
молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на
12.06.2023г. (настоящият състав споделя практиката, изразена в определение № 50649 от
06.12.2022г. по т.д. № 977/2022г. на I ТО на ВКС и решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на І ТО, че връчването на уведомлението за цесията на особения представител в
хода на процеса представлява надлежно връчване). Като факт от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за
нея.
По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и обективни, от които се установява, че
пълният размер на кредита е в размер на 1829,26 лв., който включва стойността на стоката
от 1599 лв. (след приспадане на платената при сключване на договора, с лични средства на
кредитополучателя част от продажната цена от 200 лв.) и сумата от 230,26 лв. – премия по
застраховка „Сигурност на плащанията“. Усвояването на кредита е станало чрез заплащане
на закупената стока от кредитора директно на търговския му партньор – продавач на
стоката, на когото е платена сумата от 1599 лв., видно от представения фискален бон от
11.07.2018г., остатък от цената на стоката след заплатената лично от кредитополучателя
останала част от 200 лв. От разпита на вещото лице М., изготвила съдебно-счетоводната
експертиза, в съдебно заседание на 09.05.2024г. се установява, че застрахователната премия
в размер на 230,26 лв. е преведена от кредитора по сметка на застрахователите, което е
видно от представените на вещото лице документи и справки. Съгласно допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на застрахователната премия е
включен при изчисляване на ГПР, който е формиран от дължимата договорна лихва и
застрахователна премия и се равнява на посочения в договора процент (19,40 %). Вещото
лице дава заключение, че длъжникът е извършил плащания по кредита в общ размер на
1395,25 лв., които са отнесени за плащане на главница (1166,94 лв.) и договорна лихва
(228,31 лв.). Размерът на остатъчното задължение към датата на прехвърляне на вземанията
5
на ищеца с договора за цесия – 18.06.2020г. се равнява на сумата от 662,32 лв. – главница,
34,93 лв. – договорна лихва и 26,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.08.2019г. до
01.06.2020г.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по
искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. По делото се установи, че главницата по договора в размер на
1829,26 лв. е усвоена чрез заплащане на цената на стоката на продавача и чрез заплащане на
застрахователната премия на застрахователите в деня на подписване на договора –
11.07.2018г.
Императивно изискване на закона е и съдържанието на договора да бъде представено
по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. При прегледа на представените договор за кредит се наблюдава и без
нуждата от използване на специални знания, че в договора за кредит са налице различни по
размер шрифтове (наблюдава се разлика между използвания шрифт в табличната част на
договора и останалия му текст), като несъмнено съдържанието на договора (извън таблицата
с погасителните вноски) е представен в шрифт, размерът на който е по-малък от 12.
Наблюдава се също така, че разстоянието между символите при изписване на думите е по-
малко от стандартното, което пък е в противоречие с изискването за ясно и разбираемо
посочване на съдържанието на договора.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК експертиза се допуска, когато за изясняване на
възникналите по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и др. В случая, съдът намира, че за преценка размера на използвания
6
шрифт не са необходими специални знания, тъй като обстоятелството, че размерът на
шрифта на общите условия е по-малък от 12 е видимо и установимо при обикновен преглед
на документа – в този смисъл определение № 485 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г. на
ВКС, IV г. о., в което също е допусната възможността фактът, че размерът на шрифта е под
12 да се установи при "прегледа на писменото доказателство". Посоченото нарушение е
достатъчно за да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК, а именно че целият договор за
кредит е недействителен. Независимо от изложеното съдът намира, че в случая е налице и
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор за кредит не е посочен
по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така, тъй като в договора е
посочен единствено размера на ГПР в проценти (19,40 %), без да може да се направи извод
какви компоненти включва последния, като не е ясно дали в същия е включена
застрахователната премия по сключената застраховка, които представляват разход по
кредита, без значение дали ГПР би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг от
петкратния размер на законната лихва. Смисълът на посоченото императивно изискване е
предоставяне на възможност на потребителя да вземе информирано решение за сключване
на договора при яснота относно условията му, което от своя страна му дава възможност да
осъществи сравняване с предлаганите други сходни продукти (кредити) на пазара.
Лишаването на потребителя от тази възможност е приравнено от законодателя на
недействителност на целия договор поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Същевременно в размера на общото задължение, съответстващо на общия брой равни
месечни вноски, е включено и допълнително задължение по застрахователна премия в
размер 12,79 лв. на месец. Съгласно заключението на вещото лице в месечните вноски се
включва и премията за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че този
разход не е бил ясно обявен на длъжника в преддоговорния процес. Този начин на
оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като
плащането на премията по застраховката не е отразено като разход при формиране на ГПР,
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.
Всяко от констатираните нарушения на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
представлява самостоятелно основание за прилагане на последиците на чл. 22 ГПК и води
до недействителност на процесния договор за кредит.
Само за пълнота следва да се посочи и че в нарушение на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, кредитодателят е предвидил и е
начислявал обезщетение за забава и върху вземането за договорна лихва, а не само върху
падежиралата главница (така заключение на съдебно-счетоводната експертиза).
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – чл. 23
7
ЗПК.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на датата на
сключване на договора – 11.07.2018г. усвоената сума е в размер на 1829,26 лв., включваща
платената на продавача цена на стоката и стойността на застрахователната премия на
застрахователите, за което по делото са събрани изрични доказателства. Ответникът е
извършил плащания в общ размер на 1395,25 лв., поради което е останал да дължи сумата от
434,01 лв., за която е основателен и следва да се уважи предявеният иск за главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за
разликата над сумата от 434,01 лв. до пълния предявен размер от 662,32 лв. На отхвърляне
подлежат изцяло и исковете за установяване на вземане за договорна лихва в размер на
сумата от 34,93 лв. за периода от 05.08.2019г. до 05.01.2020г. и за обезщетение за забава в
размер на сумата от 101,61 лв. за периода от 06.08.2019г. до 01.06.2020г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но разноски е
претендирал единствено ответникът, който е доказал извършването на такива за заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса за заповедното производство и в размер
на 25 лв. – държавна такса за исковото производство, в размер на 500 лв. – депозити за
основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и в размер на 400 лв. – депозит
за особен представител. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на
основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 75 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 40,75
лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 1025 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 556,87 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С**** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С***, сумата от 434,01 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит CREX-16220799 от 11.07.2018г., сключен между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, което вземане е прехвърлено на
ищеца съгласно Приложение № 1а от 18.06.2020г. към Рамков договор за покупко-продажба
на вземания от 22.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
8
издаване на заповед за изпълнение – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39930/2021г.
по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от
434,01 лв. до пълния предявен размер от 662,32 лв., както и исковете с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от
34,93 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2019г. до 05.01.2020г. и с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 101,61 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.08.2019г. до 01.06.2020г.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С**** да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 40,75 лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 556,87 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9