Мотиви към Присъда № 9 от 14.03.2017 г. по
нохд № 216/2016 г. по описа на Военен съд – Пловдив
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Подсъдимият
*** И.С.Р., служил във военно формирование *** - *** завършил висше
образование. На 25.11.2008 г. постъпил на военна служба в Българската армия. Във
военно формирование *** - *** бил на длъжност „***“. По време на службата си се проявил, като дисциплиниран и
изпълнителен военнослужещ. Изпълнявал поставените му задачи в заповяданите
срокове. Функционалните си задължения изпълнявал съвестно и отговорно. Имал
добри резултати в бойната подготовка, както лични така и на подчинения му
взвод. За постигнати добри резултати на шест пъти бил награждаван с
„Благодарност“. За допуснати нарушения бил наказван – един път със „Забележка“,
три пъти с „Мъмрене“, един път с „Понижаване в звание с една степен за шест
месеца“ и един път с „Предупреждение за понижаване в длъжност за шест месеца“. На
основание Решение № *** г. на ЦВМК, със
Заповед № *** г. на Министъра на отбраната на Република България, поради настъпила негодност за военна служба, бил прекратен договора за
военна служба на *** Р. и същият бил
освободен от длъжност и от военна служба.
С
Решение № 56/12.09.2011 г. по АНД № 324/2011 г. на Военен съд – Пловдив,
влязло в законна сила на 28.09.2011 г., бил признат за виновен по чл.309, ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
и на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, и
му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
По
време на службата си извършил следното:
През
2009 г. подсъдимият *** Р. заживял на семейни
начала със свидетелката *** Т.А.Ш. от военно формирование *** - ***. През 2013
г. двамата се разделили. *** Р. трудно
приел раздялата. Търсел начини и искал двамата отново да заживеят заедно.
Свидетелката категорично отказвала. От
месец юни 2013 г. *** Ш. заживяла при баба си, М.О. на адрес *** К., ***. Подсъдимият
бил обсебен от идеята да си върне *** Ш.. Следял свидетелката. Обикалял
блока, в който живеела. Посещавал заведения, където предполагал, че *** Ш. може
да бъде. Търсил контакт с нея по мобилния телефон. За да не бъде притеснявана, ***
Ш. блокирала входящите повиквания от неговия телефонен номер. Подсъдимия често посещавал магазин, близо до дома на свидетелката,
като търсил начини за контакт с нея. Проявявал интерес с кого се среща и с кого поддържа отношения. Споделял
на свидетеля *** И.И.Н. от същото военно формирование, че много ревнувал *** Ш., и че не можел да живее без нея. Мъжете,
които предполагал, че имат отношение с *** Ш. кръщавал с различни епитети. Преживявал
много тежко факта, че тя имала и други приятели – военнослужещи и цивилни лица.
От
09.12.2014 г., свидетелят *** Д.М.Д. от военно формирование *** - *** заживял в съседния на *** Ш. вход – *** на *** К.. ***
Д. не познавал свидетелката и не знаел, че тя живее в съседния вход на същия
блок. *** Д. постоянно паркирал пред
входа си, управлявания от него лек автомобил марка ,,***’’ с рег. № ***,
собственост на баща му, свидетеля М.Д.Р.
и майка му, свидетелката И.С.Р. ***.
На
29.12.2014 г. преди обяд, свидетелят *** Д. напазарувал, и по обяд се прибрал в
дома си. Отново паркирал управлявания от него
автомобила, пред ***. По това
време на гости му бил приятелят му, свидетеля В.Т.Щ. ***. Двамата останали в
жилището.
На същата дата – 29 декември, *** Р. имал рожден ден. По този повод , между 17.30 и 18.00 ч. посетил дома на
приятеля си, свидетеля *** Н. и оставил сладки и сокове за децата му. След това
се отправил към блока на *** Ш.. За времето от 19.20 ч. на 29.12.2014 г. до
01.41 ч. на 30.12.2014 ч. подсъдимият провел девет разговора по мобилния си
телефон със свидетеля *** Н.Л.П. и по един разговор със свидетелите *** Н., ***А.В.С.
и *** В.Т.И. В тези разговори подсъдимият настоятелно се интересувал за това
кой е собственик на лекия автомобил марка ,,***’’ с рег. № ***, паркиран пред
съседния на *** Ш. вход . Изразил пред свидетеля
*** П., в началото подозрение, а накрая
и увереност, че именно собственика на този автомобил е новият приятел на *** Ш..
В горния времеви интервал, *** Р. установил, че собственик на автомобила е
свидетеля *** Д. от неговото военно формирование. Разбрал и, че същия е от ***
Ш.. В телефонно обаждане в 20:44 ч. на 29.12.2014 г. ***
Р. съобщил на свидетеля *** Н., че е разкрил новия приятел на *** Ш., имайки
предвид свидетеля *** Д., за когото употребил нарицателното „бизнесмена“.
Обяснил, че същия има лек автомобил марка БМВ и изразил огорчението си от
поведението на *** Ш.. Споделил
горното и със свидетеля *** П.. Тъй като стаята, в която живеела *** Ш. не била
осветена, при проведения разговор с *** П.,
последния предположил, че те са някъде
наоколо, може би на квартира предвид обстоятелството, че наблизо нямало хотел.
В проведените телефонни разговори, *** Р. заявил и на свидетеля *** П., че е
огорчен от поведението на *** Ш. спрямо него. Макар да бил посъветван от *** П.
„да пука три или четири гуми“, мотивиран от ревност, *** Р. взел самостоятелно
решение да запали
лекия автомобил, марка ,,***’’ с рег. № ***. За целта подсъдимият се снабдил с лесно запалима течност с
неустановена субстанция. На 30.12.2014 г. около 02.00 ч., обилно залял с
течността двигателя на лекия
автомобил ,,***’’ с рег. № ***, намиращ
се пред ***. По това време, свидетеля *** М.С. И., заедно с *** С.Т.,
изпълнявали в района патрулно – постова дейност с патрулен автомобил 195 – ***.
*** И. управлявал автомобила с изключени светлини, предвид зачестилите кражби
от хранителни магазини, и от такива за части от МПС. Преминавайки в близост до
залетия с течността лек автомобил ,,***’’
с рег. № ***, свидетеля И., усетил проникваща от вън остра миризма, оприличаващ
я на миризма на разредител за боя. Тъй като не констатирал друго нещо съмнително,
продължил движението си и излязъл на ***. След преминаване на патрулния
полицейски автомобил, около 02.00 ч. на 30.12.2014 г., *** Р. запалил с газова
запалка залетия от него с течността, лек
автомобил ,,***’’ с рег. № ***. След запалването на автомобила, последвал гръм
и силно горене с високи пламъци. По това време температурата на въздуха била
минус 3,8 градуса по Целзий. Посоката на вятъра била север – северозапад със скорост 7 м/сек. Подсъдимият
държал в дясната си ръка втора туба с остатъчна леснозапалима течност. В следствие
на силното горене и силния вятър, огънят се прехвърлил върху дясната ръка и
дясната страна на тялото на Р.. След самозапалването, подсъдимият опитвайки да
се изгаси, тръгнал да се отдалечава от местопроизшествието, преминавайки зад блок *** в ***“ на *** К.. При отдалечаването
от запаления автомобил, в близост до него и около бл.***, от *** Р. изпаднали множество
лични вещи – портмоне, мобилен телефон, връзка ключове, запалка и лични
документи – членска карта, служебна карта и пропуск,всички на негово име.
Първи
на местопроизшествието пристигнали полицейските служители, свидетелите *** Т.Г.М.
и *** Д.Г.Г. ***. Двама полицаи се включили в издирването на подсъдимия. На около 500 метра от мястото на палежа
задържали *** Р., силно обгорял отдясно и в шок. Полицаите се обадили на
дежурния да изпрати екип на бърза помощ. Във ФСМП – Казанлък била установена
самоличността на обгорялото лице, а именно че това е подсъдимия И.С.Р..
В
следствие на силното горене и високите пламъци съществувала реална опасност, високата температура от горенето на автомобила,
да счупи стъклата и пожара да обхване
апартамент № ***, находящ се на първия етаж на бл. ***, собственост на
свидетелите С. И. В.и Р.С.В., двамата от
***.
На
мястото на палежа, бързо пристигнали свидетелите, *** С.А.И., *** З.К.З. и *** Д.П.Н.,
които с пожарен автомобил угасили горящия лек автомобил и недопуснали пожара да
се прехвърли върху апартамент № ***, собственост на
свидетелите С.В. и Р.В..
Съгласно
заключението на повторната съдебна авто-оценъчна експертиза и допълнително
поставения въпрос към нея, стойността на причинената щета на лек автомобил
марка ,,***’’ с рег. номер ***, собственост на М.Д.Р. и И.С.Р., родители на *** Д., била равна на
цената на автомобила към момента на палежа – 30.12.2014 г. Автомобилът не
подлежал на възстановяване. Съгласно заключението, тази цена представлявала
пазарната стойност на автомобила, възлизаща на 21 793,47 лв. /двадесет и една
хиляди седемстотин деветдесет и три лева и 47 стотинки/.
Съгласно заключението на
строително-оценъчната експертиза, пазарната стойност на апартамент № ***, находящ се на
първия етаж на ***, собственост на свидетелите С.В. и Р.В., към момента на
палежа - 30.12.2014 г. била 35553,00 лв.
/ тридесет и пет хиляди петстотин петдесет и три лева/.
Съгласно
заключенията на комплексната съдебно психиатрично-психологична експертиза и
допълнителната такава, към момента на извършване на деянието, *** Р. е страдал от параноидно личностово
разстройство и е бил в състояние на декомпенсация. Въпреки това подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. *** Р. е можел правилно
да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях.
Горното
извършено от подсъдимия съставлява престъпление по чл.330, ал.3, предл.1, вр.
ал.2, т.2, вр. ал.1от НК, тъй като на 30.12.2014 г., около 02:00 часа в *** К., пред ***”, *** Р. запалил
имущество със значителна стойност – лек автомобил марка ,,***’’ с рег. № *** на
стойност 21793,47 лв., собственост на М.Д.Р. и И.С.Р.,***, като от деянието са
последвали значителни вреди в размер на 21 793,47 лв. по лек автомобил марка ,,***’’
с рег. № ***, и е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друг имот със
значителна стойност – апартамент № ***, находящ се на първия етаж на *** – ***
К. на стойност 35 553,00 лв., собственост на С. И. В. и Р.С.В., двамата от ***,
и това се установява от самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, съдебна авто-оценъчната експертиза, пожаро-техническата експертиза,
химическата експертиза, съдебно-медицинската експертиза, комплексната съдебна
психиатрично-психологична експертиза, допълнителната авто-оценъчна експертиза, строително-оценъчната
експертиза, повторната съдебна авто-оценъчна експертиза, допълнителната
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза допълнителния въпрос
към повторната съдебна авто-оценъчна експертиза, писмените доказателства,
веществените доказателства и веществените доказателствени средства.
ПРИЧИНИ:
незачитане неприкосновеността на собствеността, ревностни преживявания.
МОТИВИ:
да накаже предполагаемия приятел на бившата си приятелка.
Производството
по делото се проведе по реда на глава XXVII НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“. Подсъдимият *** Р. се призна за виновен,
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти. Съдът установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от показанията на свидетелите, пожаротехническата експертиза /л.
72-75, том І от ДП/ химическата експертиза /л.82, том І от ДП/, съдебно-медицинската експертиза /л.6-8, том ІІІ от ДП/, комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза /л.70-81,
том ІV от ДП/, допълнителната авто-оценъчна експертиза /л.105-107, том V от ДП/, строително-оценъчната експертиза /л.111-114, том V от ДП/, повторната съдебна авто-оценъчна експертиза /л.13-14, том VІ от ДП/, допълнителната комплексна
съдебна психиатрично-психологична експертиза /л.127-138, том VІ от ДП/, допълнителния въпрос към повторната съдебна авто-оценъчна
експертиза /л.196-197, том VІ от ДП/ и писмените доказателства,
които съдът изцяло кредитира. Наред с това от веществените доказателства и
веществените доказателствени средства по един несъмнен и категоричен начин се
установи авторството на деянието на *** Р..
Спор по фактическата обстановка и
правната квалификация няма.
Съгласно
заключението на пожаро-техническата експертиза огнището на пожара е било в предната
част на автомобила, като причина за палежа е неговото умишлено запалване с
лесно запалима течност.
Съгласно
заключението на химическата експертиза на обекти за изследване – веществени доказателства
- 8 бр. и допълнително поставения въпрос по Протокол № 28/29.01.2015 за
извършена физико-химична експертиза, причината за липсата на следи от
леснозапалими течности /петролни продукти/, е свойството летливост на
леснозапалимите течности и вещества и несвоевременното им предаване за
изследване и недоброто опаковане и запечатване.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 167/2015 г., И.С.Р. при инцидента
на 30.12.2014 г. е получил: Шок. Изгаряне от II А,Б – III-та степен в областта
на лицето, горния крайник в дясно, двете длани, корема, гърба, двата глутеуса,
двете бедра, дясна подбедрица, скротума и перинеума на обща площ от 25%. Била е извършена ампутация по медицински
индикации на крайните фаланги на I, IV и V пръсти на дясната ръка. Съгласно
заключението, описаните увреждания са причинени от действието на висока
температура от пламък и отговарят да са получени по време и начин, съобщени в
материалите на делото. Било е причинено разстройство на здравето, временно
опасно за живота на подсъдимия. Ампутацията на крайните фаланги на I, IV и V
пръсти на дясната ръка са причинили трайно затруднение на движението на дясната
ръка. Отстраняването на мъртвите тъкани е било свързано с доживотни белези,
които осъществяват медико-биологичния признак – обезобразяване на други части
на тялото. Изгарянето на дясната ръка, можело да се обясни с въздействие на
термичен фактор в тази област, както и в останалите засегнати части на
тялото. Съгласно заключението, след
такова тежко изгаряне организма се възстановявал за около шест месеца.
Съгласно заключението на комплексната съдебно
психиатрична-психологична експертиза и заключението на допълнителната такава *** Р. страдал от параноидно личностово
разстройство. Към момента на извършване на деянието *** Р. е бил в състояние на
декомпенсация, при което рязко се е изострила типичната за параноидната личност
форма на реагиране. Съгласно заключенията, състоянието на подсъдимия, преди и
по време на деянието е било определяно от свръхценностните му възприятия и
пречупено през личностовата му структура и интерпретация на поведението на
бившата му приятелка и колегите му. Приетото количество алкохол е довело до обикновено
алкохолно опиване. Същото е намалило контрола на централната нервна система
върху поведението му, отслабило е задръжките и с това е улеснило извършването
на инкриминираното деяние. Съгласно заключенията, запалването на автомобила би
могло да се обясни с ревностовите преживявания, от чувството на обида и
чувството, че е предаден не само от приятелката си, но и от най-близките си
приятели.
От анализът на диспозицията на
нормата на чл. 330, ал. 1 НК следва извода, че съставомерният признак
„значителна стойност“ по смисъла на тази разпоредба има имуществен критерий,
кореспондиращ със съставомерното обстоятелство „значителни вреди“, посочено от
законодателя в различни норми на НК, включително и на чл. 330, ал. 3 НК.
Съгласно постоянната практика на касационната инстанция имущественият критерий
за тези съставомерни признаци е обусловен от размера на минималната работна заплата в страната,
като в частност той е равен на стойността на 14 минимални работни заплати към
момента на осъществяване на престъплението. В този смисъл са Решение № 312 от
27.06.2008 г. по КНОХД № 273/2008 г. на III н.о. и Решение № 45 от 11.02.2009 г. по КНОХД №
658/2008 г. на II н.о. Съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 г.
минималната работна заплата за страната към 30.12.2014 г. е била 340 лв. В
конкретния случай равностойността на 14 минимални работни заплати към процесната
дата е била 4 760 лв. Съгласно заключението по допълнителния въпрос на повторната
съдебна авто-оценъчна експертиза, стойността на запаленото имущество е
21 793,47 лв., която стойност далеч надхвърля посочената по-горе сума.
Поради това съдът прие, че в стойностно отношение предметът на престъплението е
годен да обоснове наказателната отговорност на подсъдимия по основния състав на
чл. 330, ал. 1 НК.
Наред с това от обективна страна
е налице и квалифициращият признак по чл. 330, ал. 2, т. 2 НК, тъй като е
съществувала напълно реална опасност пожарът да се разпростре и върху апартамент
№ ***, находящ се на първия етаж на ***. Съгласно заключението на строително оценъчната
експертиза, стойността на апартамента възлиза на 35 553,00 лв., тоест налице е квалифициращия признак „значителна
стойност“. От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 330, ал.
2, т. 2 НК е достатъчно да са налице едновременно двете предпоставки –
запаленото и застрашеното от запалване имущество да са на значителна стойност,
което в процесния случай е налице.
Както бе посочено по-горе,
настъпилите в резултат на извършения палеж вреди представляват съществен
признак на престъплението по квалифицирания състав на чл. 330, ал. 3 НК, но не
и по основния на чл. 330, ал. 1 НК. Тоест квалифициращото обстоятелство
„значителни вреди“ по чл. 330, ал. 3, пр. 1 НК е напълно различно от
съставомерното обстоятелство „значителна стойност“ по основния състав чл. 330,
ал. 1 НК. Съгласно трайно установената
съдебна практика обаче, критерият и за този квалифициращ признак е имуществен и
е обусловен от размер на минималната работна заплата за страната към момента на
деянието. В този смисъл са Решение № 125 от
27.03.2015 г. по КНОХД № 147/2015 г. на I н.о. и Решение № 45 от 11.02.2009 г.
по КНОХД № 658/2008 г. на II н.о. Както бе посочено по-горе, равностойността на
14 минимални работни заплати към 30.12.2014 г. е била 4 760 лв., а
причинените от пожара вреди възлизат на 21 793,47 лв., която сума
значително надхвърля равностойността на 14-те минимални работни заплати за
страната.
Съдът,
за да определи размера на наказанието на подсъдимия взе предвид смекчаващите
обстоятелства: чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст,
пълните самопризнания, критичното
отношение към извършеното, добрите му характеристични данни като военнослужещ, самопричинените
в резултат на деянието му телесни повреди и увреждания, от които е търпял и търпи
болки и страдания, наличието на процент инвалидност, обстоятелството че в
резултат на уврежданията е признат за негоден за военна служба и освободен от
такава, наличието на параноидно личностово разстройство, обстоятелството че
деянието го е извършил воден от криворазбрана любов и сляпа ревност, отегчаващите
обстоятелства: значителната стойност на запаленото имущество и причинените
значителни вреди, наличието на две квалифициращи обстоятелства и му определели
наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства – ЧЕТЕРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът като съобрази обстоятелството, че
съдебното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, постановил е
осъдителна присъда по реда на чл.372, ал.4 от НПК и наказанието се определя при
условията на чл.58а от НК, НАМАЛИ така определеното на подсъдимия наказание от ЧЕТЕРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета и му НАЛОЖИ наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При обсъждане на въпроса дали
подсъдимият следва да изтърпи така определеното му наказание, съдът взе предвид
добрите му характеристични данни като военнослужещ, самопричинените в резултат
на деянието му телесни повреди и увреждания, от които е търпял и търпи болки и
страдания, наличието на процент инвалидност, обстоятелството че в резултат на
уврежданията е признат за негоден за военна служба и освободен от такава,
наличието на параноидно личностово разстройство, обстоятелството че деянието го
е извършил воден от криворазбрана любов и сляпа ревност, че извършеното от него
е изолиран случай в живота му, че не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, поради което съдът намира, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да
изтърпи наказанието, като отложи изпълнението му за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила.
Предявеният от М.Д.Р. и И.С.Р.,***,
против подсъдимият граждански иск за сумата 21 793,47 лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди е доказан по основание. Като е извършил горното
престъпление, подсъдимият виновно и противоправно е причинил имуществени вреди
на М.Д.Р. и И.С.Р. в размер на 21793,47 лв. Поради това съдът намери, че
гражданския иск е доказан и по размер и подсъдимият бе осъден да заплати на М.Д.Р.
и И.С.Р. сумата 21 793,47 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,
заедно със законната лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД, определена на всеки дължим
падеж от БНБ, считано от 30.12.2014 г. до окончателното й изплащане и
800,00 лева деловодни разноски, а в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд –
Пловдив 871,74 лв. Държавна такса.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- ВД № 1 – червена
на цвят капачка от ПВЦ туба със залепен хартиен надпис „2,50 лв.“ с мирис на
петролна течност, поставено в черна полиетиленова торба със залепен с тиксо
жълт квадратен лист с надпис
“1“;
- ВД № 2 – синя
на цвят капачка от ПВЦ туба със залепен хартиен надпис „3,30 лв.“ с мирис на
петролна течност, поставено в черна полиетиленова торба със залепен с тиксо
жълт квадратен лист с надпис “2“;
- ВД № 3 –
запалка пластмасова с апликация, изобразяваща чаша с кафе, поставено в бял
правоъгълен пощенски плик залепен с надпис „3“;
- ВД № 4 –
стопилка от ПВЦ туба със синя на цвят дръжка и мирис на петролна течност,
поставено в черна полиетиленова торба със залепен с тиксо жълт квадратен лист с
надпис “4“;
- ВД № 5 –
обгоряло парче плат с неправилна форма и размери 0,10м х 0,25 м, поставено в
черна полиетиленова торба със залепен с тиксо жълт квадратен лист с надпис “5“;
- ВД № 6 –
обгоряла купчина с правоъгълна форма, наподобяващо портмоне с 2 бр. метални
закопчалки, поставено в черна полиетиленова торба със залепен с тиксо жълт
квадратен лист с надпис “6“;
- ВД № 9 –
разпилени в диаметър 2 метра изгорели парчета от плат, рушащи се при допир,
поставено в черна полиетиленова торба
със залепен с тиксо жълт квадратен лист с надпис “9“;
- ВД № 10 – 10 литрова ПВЦ туба с надпис „Дивна“ с мирис на петролна
течност, поставено в черна полиетиленова торба със залепен с тиксо жълт
квадратен лист с надпис “10“;
съдът постанови,след влизане на
присъдата в законна сила, като вещи без стойност да се унищожат.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото:
- ВД № 7 – връзка
ключове- 9 бр. секретни ключа, 1 бр. от каса, и 1 бр. с надпис“ № 5“, закрепени
с метална халка, поставено в черна полиетиленова торба със залепен с тиксо жълт
квадратен лист с надпис “7“;
- ВД № 8 – черен
на цвят мобилен апарат марка „Нокиа“, поставено в сгънат бял пощенски плик с
надпис „№8“;
- ВД поставени в бял правоъгълен пощенски плик на стр. № 30, том І, както
следва:
- 1 бр. обгоряла членска карта за военен спортен клуб „***“ с № 0787,
издадена на *** И.С.Р. от военно формирование *** - ***;
- 1 бр. визитна картичка с име К.и изгорял остатък от име;
- 1 бр. обгоряла служебна карта
серия е № 242687 на сержанта на кадрова военна служба И.С.Р., издадена от ***;
- 1 бр. бележка от Банка ДСК –
отрязък за ПИН-код;
- 1 бр. пропуск с изгорял № на ***
И.С.Р. ЕГН: **********;
- 1 бр. картонче с цифров
ръкописен текст *** обгоряло;
- 1 чифт черни
на цвят полеви обувки с текстилна част над глезените, номер 43. На лявата
обувка от вътрешна страна има обгоряла текстилна област с неправилна големина с
дължина около 3 см;
- 1 чифт бели
хавлиени чорапи;
- 1 бр. горнище
трикотажно на анцуг , синьо на цвят, с черна платка на раменете, силно обгоряло
в дясната част, с изцяло изгорял десен ръкав, с два джоба с ципове – празни;
- 1 бр. бяла на
цвят тениска с дълги ръкави, обгоряла в дясната част, изцяло изгорял десен
ръкав, с червен етикет от вътрешната страна на гърба с надпис „BILLABONG“;
- 1 бр. бял на
цвят вълнен потник, обгорял в дясната част;
- 1 бр. черно на
цвят част от долнище на анцуг обгоряло с бяла и синя ивици в областта на колана
с метална капсула за връзка, с 2 джоба – заден от ляво и преден от ляво, с
надпис „FISH – BONE“ , липсва дясната част;
- 1 бр. крачол
от анцуг, черен на цвят, обгорял в горната част отрязан от горната част;
- 1бр. крачол от
анцуг, черен на цвят с надпис-щампа BOSTON APPAREL, отрязан от горната част;
- 1 бр. сиви на
цвят боксерки с надпис „SPORT“ и щампа на фигура на куче, обгорели в дясната
част, със следи от екскременти, срязани по дължина, всички поставени в черна
полиетиленова торба,
собственост на
подсъдимия, съдът постанови като такива, след влизане на присъдата в законна
сила, да се върнат на И.С.Р..
С оглед признаването на подсъдимия
за виновен и осъждането му за инкриминираното престъпление, на основание
чл.189, ал.3 НПК, същия бе осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на Военен
съд – Пловдив, направените по делото разноски в размер на 1491,45 лева, от
които 1315,59 лева на досъдебното производство и 175,86 лева в съдебното
производство.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
23.03.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гр. Пловдив