ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500126 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК и е образувано по частната жалба на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу разпореждане № 47 от 29.12.2021г., издадено по ч.гр.д. № 8913/2021 г. по описа на
БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. СТ. ХР., ЕГН: **********, с
адрес: с. Р., общ. Б., ул. „Д. с.“ ** за сумата 1096.13 лв.- договорна възнаградителна лихва за
периода от 26.07.2018г. до 27.08.2019г., и за сумата от 2063.24 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 27.06.2018г. до 20.12.2021г. /включваща сумата от 564.08 лв.-
законна лихва за забава за периода от 27.06.2018г. до 27.08.2019г. и сумата от 1499.16лв. –
законна лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 20.12.2021г./, дължими въз основа на
сключения помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 11.05.2018г.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания. Излагат се
съображения районният съд е излязъл извън обхвата на дължимата в рамките на
заповедното производство проверка и не разполага на този етап с правомощия да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и с оглед
настоящата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Оспорва като неправилни изводите на
съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2 и ал.3 от ГПК за отказ да се издаде
заповед за изпълнение за горепосочените суми, за което излага подробни съображения.
Моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните със заявлението
вземания за договорно възнаграждение и лихва за забава. Претендира присъждане на
1
направените във въззивното производство разноските за платена държавна такса от 15 лв. и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против
длъжника Н. СТ. ХР. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им на
основание договор за потребителски кредит № ********** от 11.05.2018г. за главница,
договорна лихва, мораторна лихва, такси за извънсъдебно събиране на вземането и
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги. Твърди се, че длъжникът е
изпаднал в забава, като кредита е обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 2917.47 лв. и за
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
21.12.2021г. до окончателното й изплащане. С разпореждане от 29.12.2021г.,
обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението за
останалите претендирани вземания – за договорната възнаградителна лихва,
мораторната лихва, таксите за извънсъдебно и запакет допълнителни услуги.
Предмет на въззивно обжалване е разпореждането за отказ да се издаде
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно вземанията за сумата
1096.13 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2018г. до 27.08.2019г., и
за сумата от 2063.24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 27.06.2018г.
до 20.12.2021г. /включваща сумата от 564.08 лв.- законна лихва за забава за периода от
27.06.2018г. до 27.08.2019г. и сумата от 1499.16лв. – законна лихва за забава за периода от
27.08.2019г. до 20.12.2021г./.
Заповедният е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 410 от ГПК по
съображения, че вземанията са основани на договор за потребителски кредит, който е
недействителен съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 и ал.5,
чл.22 и чл.23 от ЗПК. Счел е, че е налице неяснота как е формиран ГПР, тъй като
възнагражденията по допълнителните услуги не са включени в ГПР, а с включването им в
ГПР се надвишава максималния законов лимит от 50%. Приемайки, че тези нарушения водят
до недействителност на договора, на основание чл.23 от ЗПК е уважил искането за издаване
2
на заповед по чл. 410 от ГПК само за чистата стойност на кредита, ведно със законната
лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното й изплащане..
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че досежно
договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК.
Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави,
както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са
оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да
преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл.
411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са
спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че
извършвайки такава преценка, заповедния съд не е превишил правомощията си и не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този
смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.
Настоящия състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор
за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с
чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от ЗПК
потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него.
Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация посочена в
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, тъй като в него посочена отпуснатата сумата по кредита и
общият размер на кредита, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по
кредита, годишния процент на разходите по кредита, изчислен по определения в
Приложение № 1 към закона начин и съобразно определените в закона допълнителни
допускания, посочени в ОУ, неразделна част от договора, които са и подписани от
длъжника. В договора е вписана и информацията по чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК относно
условията за издължаване на кредита – посочен е размера, броя и падежа на вноските, като
към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 7.3.1 от ОУ е
предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл.11, ал.1, т.20 от
ЗПК, тъй като в т.7.1 от ОУ изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от
договора.
С оглед така установеното съдържание на процесния договор за потребителски
кредит и ОУ към него, въззивният съд намира, че същият е сключен в съответствие с
посочените в чл.22 от ЗПК изисквания и като такъв е действителен, което обуславя
неприложимост на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, поради което изводите на районния съд за
недействителност на договора за кредит са неправилни.
Що се касае до вземането за пакет допълнителните услуги, макар разпореждането на
заповедния съд да не се обжалва в тази част, претенцията за присъждането на това вземане е
послужило като основание извод, че същият не е включен в ГПР, с което се цели
3
заобикаляне на ограничението по чл. 19,ал. 4 от ЗПК, поради което е прието, че договора е
нищожен и потребителя дължи само чистата остатъчна стойност на кредита и законната
лихва върху нея. Този извод не се споделя от въззивния съд, по съображения, че
обстоятелството дали вземането за допълнителните услуги реално е включено в ГПР не е
въпрос, който може обективно да бъде преценен в заповедното производство, а е предмет на
изследване в исковото производство. Затова при ясно посочен в договора размер на ГПР,
който е в рамките на предвидения в закона максимален размер, за целите на заповедното
производство се налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да
бе такова, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената клауза би била нищожна, а не целия
договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на
клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част – за вземанията за
договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените отхвърлени вземания.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на претендираните разноски пред въззивната инстанция – в размер на 15
лв. за платена такса за въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 47 от 29.12.2021г., издадено по ч.гр.д. № 8913/2021
г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. СТ. ХР., ЕГН: **********, с адрес: с. Р.,
общ. Б., ул. „Д. с.“ ** за сумата 1096.13 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от
26.07.2018г. до 27.08.2019г., и за сумата от 2063.24 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 27.06.2018г. до 20.12.2021г. /включваща сумата от 564.08 лв.- законна
лихва за забава за периода от 27.06.2018г. до 27.08.2019г. и сумата от 1499.16лв. – законна
лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 20.12.2021г./, дължими въз основа на
сключения помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 11.05.2018г. ,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
4
срещу длъжника Н. СТ. ХР., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., общ. Б., ул. „Д. с.“ **, за
следните вземания, дължими въз основа на сключения помежду им договор за
потребителски кредит № ********** от 11.05.2018г. а именно: за сумата 1096.13 лв.-
договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2018г. до 27.08.2019г., и за сумата от
2063.24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 27.06.2018г. до
20.12.2021г. /включваща сумата от 564.08 лв.- законна лихва за забава за периода от
27.06.2018г. до 27.08.2019г. и сумата от 1499.16лв. – законна лихва за забава за периода от
27.08.2019г. до 20.12.2021г./ , както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски за
платена държавна такса във въззивното производство и юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред
въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5