Р Е Ш
Е Н И Е № 512
гр. Бургас, 19 април
2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар Й. Б. и с участието на прокурора АНДРЕЙ
ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 403/2022г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, чрез процесуален
представител старши експерт (юрист) И.Т.против Решение № 46/13.01.2022г.,
постановено по АНД № 2655/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е
отменено наказателно
постановление № КГ-2349/02.10.2020г., издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на
чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вр. чл.6, т.2 от Приложение
№ 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията и реда
и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, на „Виларей“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.“Антея“
№9, е наложена имуществена санкция, в
размер на 10000 / десет хиляди/ лева И Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ е осъдена да заплати на „Виларей“ ЕООД, ЕИК *********
разноски по делото в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Касаторът иска
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Счита, че съдебното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение
както на процесуалния, така и на материалния закон, и при неправилно тълкуване
на събраните по делото доказателства. Според него, неоснователен и неправилен,
се явява изводът на съда, че за да бъде направено заключение, че горивата за
дизелови двигатели отговарят на изискванията за качество, те трябва да бъдат
изпитани по всичките 18 показателя, регламентирани в Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК. Намира, че този извод противоречи на разпоредбата на чл.22, ал.1 и
6 от НИКТГУРНТК. Неправилно се явява и заключението на първоинстанционния съд,
че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които по безспорен начин
да покажат, че са спазени всички правила от контролните органи при извършената
проверка и вземането на пробите от въпросното течно гориво за дизелови
двигатели съгласно чл. 18 до чл. 20 от НИКТГУРНТК. Неоснователен
е довода на първоинстанционния съд, че не е установено по един безспорен и
категоричен начин, че санкционираното юридическо лице разпространява течно
гориво - гориво за дизелови двигатели, което не съответства на установените
изисквания за качество, определени в Приложение №2 от НИКТГУРНТК, относно
„Пламна температура“(°С). Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, евентуално претендирано от ответника.
В съдебно заседание не изпраща представител, не
изразява становище по същество на спора.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуалния си представител адв. Велков, с писмена молба заявява, че
поддържа съображенията си, изложени в отговора на касационната жалба.
Претендира присъждане на разноски в размер на 830лв. за адвокатско
възнаграждение плащането на което удостоверява с договор за правна защита и
съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Намира, че са налице основанията на
чл.222, ал.1, т.2 от АПК, защото на първо място видно от материалите по делото
при изслушването на вещото лице, същото е посочило, че дружеството „Виларей“ не
е приложило всички необходими документи. Както е посочило липсват
доказателства относно създаването на
проверявания продукт. След приемане на заключението на вещото лице,
първоинстанционния съд е приел и отчел
представени доказателства от дружеството в съответното съдебно
заседание. Поради това счита, че
заключението на вещото лице е на базата
на непълни доказателства по делото и следва да бъде възложено изготвянето на
нова съдебно химическа експертиза, която да отговори на въпроса - проверяваното
гориво съответства ли на определените
условия за качество, посочени в
Приложение №2 от съответния подзаконов нормативен акт, а именно на Наредбата за изискванията на качеството на
течните горива, реда и начина за техния контрол.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С наказателното
постановление „Виларей“ ЕООД, в качеството му на краен разпространител
по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1,т.19 от ДР на НИКТГУРНТК, е санкционирано за това, че на 8.06.2020г. е разпространявало течно
гориво- гориво за дизелови двигатели, за което на 9.06.2020г. с Констативен
протокол №КП-0208/9.06.2020г. е установено несъответствие на горивото с
изискванията за качество съгласно Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6, т.2
от Приложение №2 от НИКТГУРНТК и е приложена санкционната разпоредба на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.
Според последната, лице,
което разпространява, включително като краен разпространител, или използва
течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество,
определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена
санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
За да отмени
наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че нарушението не
е доказано.
Настоящият състав на
съда изцяло споделя изложените в тази насока мотиви на обжалваното решение,
поради което на осн. чл.221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.
Спор по фактите няма.
Доказано е, че при извършена проверка на 08.06.2020г. от контролни органи на
ДАМТН на обект – бензиностанция „Тони Ойл“ №2, находяща се в гр.Созопол, ул.„Антея“9,
с протокол № Бс - 040/08.06.20г. е взета контролна и арбитражна проба от течно
гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл.18 от НИКТГУРНТК
от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1, с помощта на удължител за гориво
за дизелови двигатели, обем на резервоара свързан с бензиноколонката 12768,00L,
с налично количество 5006,00L.Пробата е била взета в 6 броя чисти еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85% от обема.
Разпределение на съдовете с пробата: 4 броя с контролни проби /3 броя за ГДККТГ
и 1 броя за проверената фирма/ и 2 броя с арбитражни проби за ГДККТГ. Преди
запълване всеки метален съд за еднократна употреба е бил промит на обекта с по около
0,2 L от горивото. В общото количество взета проба от 6,00 L по касов бон е включено
и горивото изразходвано за промивка. Съдовете с контролни и арбитражни проби са
били затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл.20 от НИКТГУРНТК. Оловните
пломби са били маркирани с персонален №2 на пломбажните клещи на длъжностното
лице взело пробата и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите са били пломбирани
и с еднократни пломби с № 107299 и обозначение ГД ККТГ.
Взетото количество
гориво е изпитано в подвижна лаборатория по шест показателя- протокол от
изпитване № В-0112-2/09.06.2020г., след което е проведено изпитване на
контролната проба и в стационарна акредитирана лаборатория ЛИГСМП- ГД ККТГ,
ДАМТН. За това изпитване е съставен
протокол от изпитване № С0140/09.06.20г. по показател пламна температура.
След извършване на
експертиза на получените резултати е изготвен констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП 0208/09.06.2020г.,
съгласно който, течното гориво за дизелови двигатели, не съответствало на
изискванията за качество, както следва: “Пламна температура” (°С): Полученият
резултат от изпитването бил 43,5 °С при норма над 55 °С. След прилагане на
критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл.7 от
НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 53,2°С, продуктът не
съответства на изискванията за качество по този показател. В заключение е
констатирано, че течното гориво за дизелови двигатели, по изпитания показател и
получения резултат не съответства на изискванията в Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК.
При тези факти съдът намира
възраженията на касатора за неоснователни.
Изводът на
първоинстанционният съд, че за да бъде направено заключение, че горивата за дизелови
двигатели отговарят на изискванията за качество, те трябва да бъдат изпитани по
всичките 18 показателя, регламентирани в Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, а не
само по шест от тях, както е сторено в случая, не противоречи на разпоредбите
на чл.22, ал.1 и 6 от посочения подзаконов нормативен акт.
Според чл.13, ал.1 от
Наредбата, контролът на качеството на течните горива, наричан по-нататък
"контрола", се извършва, за да се установи спазването на изискванията
за качество на течните горива, пуснати на пазара, и да се предотврати
разпространението и използването им, когато не отговарят на тези изисквания.
Изискванията за
качество са регламентирани с нормата на чл.6, т.2 от Наредбата, която изисква горивата
за дизелови двигатели да съответстват на кумулативно предвидените с приложение
№ 2, показатели, като приложението определя изискване за съответствие с 18
показателя.
При това положение едно
дизелово гориво може да бъде определено като качествено само ако съответства на
всички изрично предвидени показатели.
Разпоредбата на
чл.22, ал.6 от Наредбата не предпоставя извод за обратното. Тя само урежда
хипотезата, при която изпитването се повтаря и в стационарна лаборатория- когато
след изпитване в подвижна лаборатория се установи несъответствие на
горивото с изискванията за качество по даден/и показател/и, изпитването по
този/тези показател/и, т.е. несъответствие може да бъде установено и по
отношение на повече от един показател от всички 18.
В подкрепа на
изложеното е и становището на вещото лице по приетата съдебно- техническа,
експертиза. Същото е категорично, че основните показатели на дизеловото гориво
са взаимосвързани и всяко отклонение в стойността на един от тях ( в случая
пламна температура) би оказало влияние върху стойностите на другите физико-
химични характеристики на горивото.
Поради това,
извършеното изпитване само по отношение на шест показателя е предпоставило възможност
за некоректно определяне на стойностите на показателя пламна температура на
горивото.
Според съда, само
това нарушение при изпитването на взетите проби е достатъчно да обоснове извод
за недоказаност на нарушението.
Отделно от това,
вещото лице констатира и несъответствие относно спазването на процедурата за
междинна проверка в стационарната лаборатория, както и калибрирането на апарата
на подвижната лаборатория в Лабораторен комплекс, чиято акредитация е изтекла.
Това според него поставя под съмнение функционалната пригодност на използваните
за изпитване на процесното гориво, апарати по показател „пламна температура“, а
от там- достоверността на резултатите от изпитването на горивото по посочения
показател не е гарантирана.
Неоснователно е
възражението на касатора, че при извършената проверка и вземането на пробите от
въпросното течно гориво за дизелови двигатели контролните органи са спазили всички правила,
регламентирани с чл. 18 до чл. 20 от
НИКТГУРНТК.
По делото е установено, че в хода на
проверката не е спазен редът за вземане на проби от процесното гориво съобразно
стандарт БДС EN 14275- Автомобилни горива. Не е използвана памучна кърпа за
почистване на дозиращия накрайник, не са били източени до 4 литра от продукта
през пистолета, преди вземането на пробите за изпитване, както и не е извършена
проверка за херметичността на съдовете, в които са взети пробите от процесното
гориво. Целта на посочените изисквания е да бъде гарантирана достоверността на
последващите изпитвания на горивото, която цел в случая не е била постигната.
Вярно е, че в протокол № Бс - 040/08.06.20г. са описани
предприетите от контролния орган действия по вземане на пробите, но констатации
относно горните факти, в протокола липсват.
Не може да бъде
споделена и тезата на касатора, че след като представителя на дружеството е
подписал протокола без възражения, е удостоверил, че пробите са взети в
съответствие с изискванията на наредбата. Подписът на представителя на
проверяваното лице само удостоверява, че той е възприел всички извършени
действия по вземане на пробите, но не и преценката му за законосъобразността на
тези действия.
Поради изложеното, като е отменил
наказателното постановление първоинстанционният съд правилно е приложил закона
и е постановил акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани в размер на 830лв.,
разноски по делото (за възнаграждение на адвокат). Възражението на касатора за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е
договорено в минимален размер съобразно правилото на чл. 18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 46/13.01.2022г., постановено по АНД № 2655/21г.
по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ да заплати на „Виларей“
ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 830 лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: