Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на десети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 806 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186,
ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Леска -73“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – *********, представлявано от управителя А.И.Я. против заповед №84-ФК/06.04.21г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- павилион за джи ес ем аксесоари и сервиз, находящ се в гр.Варна, *********и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради несъответствие с целта на
закона и несъразмерност на определения срок за запечатване. Твърди, че
нарушението, така както е установено в протокола за извършена проверка от
05.04.21г., вече е завършено, т.е. с ПАМ нарушението не може да бъде
предотвратено или преустановено, а и вредните последици от него също не могат
да бъдат предотвратени и отстранени с ПАМ. Макар предвидената в чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ ЗДДС ПАМ да се прилага при неиздаване на касова бележка за
регистриране на продажбите, фактите и обстоятелствата около неиздаването й
следва да са такива, че да е сигурно, че чрез запечатване на обекта ще се
предотврати неиздаването на касови бележки при други продажби. В случая липсват
такива факти. Търговският обект е проверяван и на 25.01.21г. и не е установено
неиздаване на касови бележки. Прието е, че е налице поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, но тази поведенческа
характеристика, ако изобщо е налице, следва да се превъзпита по реда на
административното наказание. С ПАМ се цели предотвратяване на конкретни, а не
хипотетични нарушения. Издаването на оспорената заповед без да са налице факти,
сочещи, че целите на ПАМ по чл.22 ЗАНН могат да бъдат постигнати, я превръща в
паралелно административно наказание за едно и също нарушение, водещо до
лишаване на наказаното лице от доход и печалба, което не е допустимо от закона,
т.е. заповедта следва да бъде отменена поради несъответствие с целта на закона.
Твърди и че липсват факти, които да обосновават запечатване на обекта за 14
дни. Обектът е с много малка площ, обслужва се единствено от управителя на
дружеството и за осъществяване на посочената цел „създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца“ не са необходими действия,
изискващи каквото и да е време, доколкото се касае за нарушение с инцидентен
характер. В случая не е спазен принципът за съразмерност по чл.6 АПК.
Търговският обект е единствен обект на юридическото лице, представлява малко
предприятие, което не е ползвало никакви помощи, свързани с епидемичната
обстановка, този бизнес е единствен източник на доходи за собственика на
капитала, който в момента гледа болен родител на легло и изплаща банкови
кредити, като затварянето на обекта за 14 дни е прекомерно, т.е. нарушава се
принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Моли да бъде отменена обжалваната заповед,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ф., поддържа становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №84-ФК/06.04.21г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- павилион за джи ес ем аксесоари и сервиз, находящ се в гр.Варна, *********и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0435087/05.04.21г. се установява, че на 05.04.21г. при
извършена проверка в павилион за джи ес ем аксесоари и сервиз, находящ се в гр.Варна, *********е извършена контролна покупка на 1 бр. USB
кабел на стойност 10лв., заплатени в брой от проверяващият И.на А.Я.-представляващ
дружеството и работещ в обекта, като не е издаден фискален касов бон от въведеното
в експлоатация ФУ в обекта. Констатирано е, че разчетената касова наличност от
ФУ е 40лв., фактическа наличност-50лв., сума на паричните средства в началото
на работния ден- 0лв., въвеждане на пари в касата- 0лв., извеждане на пари от
касата- 0лв., разлика-10 лв. Към протокола е приложен и изведения при
проверката отчет от ФУ, видно от който не е регистрирана продажбата, извършена
при проверката. Приложен е и опис на паричните средства, в който Я. не е дал
обяснения относно разликата между разчетената и фактическа касова наличност. От
АУАН № F 608611/10.04.21г. се установява, че е съставен на
търговеца за това, че не е издадена фискален касов бон за извършената продажба
на 05.04.21г. от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с
което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.06г. на МФ вр. чл.118 ал.1 ЗДДС.
От заповед № 84-ФК/06.04.21г.
се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
нарушение, което се явява основание по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и на
основание чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – павилион за джи ес
ем аксесоари и сервиз, находящ се в гр.Варна, *********и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Относно размера на
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като въз основа на
конкретните факти по преписката и като са взети предвид естеството на
нарушението- неиздаване на фискална касова бележка в разрез със
законоустановения ред е прието, че следва да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършването на нови нарушения. Органът,
издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на касова
бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол
от органите по приходите, като извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената финансова дисциплина и показва организация в
обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочил е,
че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяване на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на
дължимите данъци. При определяне на срока е съобразен и принципа на
съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Заповедта е
издадена от компетентен орган, съгласно заповеди №ЗЦУ-1148/25.08.20г., №
ЗЦУ-1157/27.08.2020г.
Представен е и
протокол за извършена в обекта проверка на 25.01.21г., при която не е
установено несъответствие между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № F
608611/10.04.21г.
е установено, че е извършено от жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно не е издадена фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство за извършена от него продажба, за
което в чл.185, ал.1 ЗДДС е предвидено налагане на наказание-глоба или
имуществена санкция.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118. В конкретния случай дружеството не е изпълнило задължението
за издаване на касова бележка - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.
Безспорно
неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба
- касова бележка е предвидена в закона предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. В тежест на
административнонаказващият орган е да установи всички фактически основания за необходимостта
от налагане на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл. 186, ал. 1, б „а” ЗДДС има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е
мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши
друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на
изискванията за форма на административния акт по чл.59 от АПК, издадена е в
съответствие с материалния закон, както и с целта на закона. Съдържа пълно и
точно описание на фактическите основания, обуславящи налагането на мярката,
като са посочени и нарушените правни норми, основание за издаването й.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от
него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. При установено
по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца принудителна административна мярка. В
случая, както бе посочено, безспорно е установено, че при извършена продажба и
плащане в брой не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
ФУ в обекта. Касов бон не е издаден и впоследствие, т.е. продажбата не е
документирана по съответния ред. Не са налице други доказателства. Неиздаването
на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
Изрично в заповедта административният орган е изложил мотиви относно необходимостта
за налагане на ПАМ и определяне на срока за запечатване на търговския обект,
като същият е определен с оглед установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона,
които са защита на обществените интереси и с оглед постигане
целите на закона относно превъзпитанието на нарушителя. Констатирана е и положителна разлика от 10лв. между фактическата
наличност и разчетената касова наличност. При определяне на продължителността
на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност. В случая
е определил срок на мярката различен от максималния, като е изложил конкретни
мотиви.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях- чл.22 ЗАНН. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се
налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които
е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС. По принцип
принудителната мярка „запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая
е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било
преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на
друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Срокът
на наложената ПАМ е съобразен от административния орган при издаване на
оспорения акт, което изрично е посочено в него. Срокът е съобразен и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и с
необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността от
търговеца.
Предвид горното заповедта за налагане
на ПАМ е законосъобразна.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или
обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се
налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на
обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на
ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл.187 ал.1 ЗДДС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и
правилен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Леска -73“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – *********, представлявано от управителя А.И.Я. против заповед №84-ФК/06.04.21г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- павилион за джи ес ем аксесоари и сервиз, находящ се в гр.Варна, *********и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Леска -73“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – *********, представлявано от управителя А.И.Я. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: