Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.В.Търново , 17.01.2018 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното
заседание на тридесети ноември , през
две хиляди и седемнадесета година ,
в състав: районен съдия- Йордан
Воденичаров,
при секретаря Виляна Цалова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 843 по описа за
Предявени са по реда на чл.415,
ал.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК установителни
искове, имащи за
предмет претендирани главни вземания за цена/ възнаградителна
стойност/ на извършена услуга с предмет охрана на сгради и друго
имущество, и добавъчно/ аксесорно/ право на обезщетение за
забава в размер на законната лихва - със
законова правна квалификация, изведена от нормите на чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.287, вр. с чл.286, ал.2, ал.1 , чл.1, ал.1, т.13 от ТЗ и чл.309а от ТЗ/
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Фактите/ обстоятелствата/, на които се основават претендираните вземания са следните:
1/ сключен между страните на 01.01.2009 г. договор в писмена форма/ чието действие автоматично е продължавано след изтичане на първоначално уговорения му едногодишен срок на основание чл.2/ , по силата на който ответникът "Житна перла" ООД-В.Търново / с ново наименование - "Житен клас 17" ООД/ е възложил на ищеца " Охрана и банков сервиз" ООД-Севлиево да осъществява охрана на неговите сгради и имущество, срещу задължението му да заплаща възнаградителна стойност/ цена/ за извършваната охранителна услуга в размер на 740 лева без ДДС на месец до 30.12.2011 г. , 1800 лева с ДДС до 01.01.2016 г. / въз основа на сключено между страните в писмена форма допълнително споразумение от 30.12.2011 г./ и 960 лева с ДДС на месец , считано от 01.01.2016 г.;
2/ точно изпълнение на задължението за осъществяване на охраната ;
3/ ищецът- изпълнител е отправил писмено волеизявление, целящо ефект на едностранно прекратяване / разваляне/ на договора , считано от 13.08.2016 г. поради системно неизпълнение на задължението на ответника- възложител да заплаща дължимото месечно възнаграждение;
4/ ответникът- възложител не е изпълнил задължението си да заплати дължимите
възнаграждения за
извършената охранителна услуга за м. декември
Предвид горетвърдяното, чрез пълномощника си - адвокат Н. Николова- Генова от ГАК моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на претендираните вземания и санкционирани със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 435/2017 г. на ВТРС , както следва: 1/ за сумата 17 892 лева , представляваща сбор от възнаградителните стойности на предоставената охранителна услуга за посочения по-горе времеви период; 2/ за сумата 2 613,91 лева - представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва , дължими за периодите от падежите на главните парични задължения , отразен във всяка една от фактурите, до 02.02.2017 г., както и направените по заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът чрез пълномощника си - адвокат Теодора Пъшева от ВТАК в срока по чл.131 от ГПК отрича/ оспорва/ претендираните вземания , навеждайки възражения от правоизключващ и правопогасяващ характер , както следва:
1/ документът анекс към договор за извършване на охранителна услуга от 30.12.2011 г. не е подписан от управителя на дружеството , а от някое друго лице. С това оспорване подразбираемо отрича факта страните съгласувано да са изменили договора в частта му за увеличения размер на дължимото месечно възнаграждение, т.е. че няма сключено юридически обвързващо го допълнително споразумение;
2/ вземанията за възнаграждение
за м. декември
3/ поради съществуването на негово насрещно парично вземане спрямо ищеца
в общ размер на 28 463 лева за
периода 21.04.2012 г. до 13.08.2016 г./ по 550 лева на месец, а за м. април
Фактите/ обстоятелствата/, от които твърди да е породено насрещното вземане като парична стойност на обедняване, са: а/ за изпълнение на договора по извършване на нощна , а през събота и неделя - денонощна охрана на сградите и имуществото, е предоставил на служителите на дружеството- ищец две собствени помещения с обща площ от 15 кв.м. на първи етаж в производствената сграда на мелницата в гр.Севлиево/ обект на охрана по договора/, улица Марин Попов 38 А, които обаче са използвани не само по предназначение/ включително и банята с тоалетната/, но и заедно с част от двора / за спиране и паркиране на автомобили на клиенти/, денонощно и всеки ден - за упражняване на търговска дейност - пълнене на пожарогасители за транспортни средства, без да бъдат заплащани наемна цена и направените в тази връзка консумативни разходи - електрическа енергия и вода ; б/ тези консумативни разходи са били изцяло в тежест на / за негова сметка/ ответното дружество , както и разходите за почистване на помещенията със санитарния възел и частта от двора/ свързани със заплащане на труда на чистачка и закупуване на миячни препарати/ и разходите за нает портиер, който трябвало извън предмета на присъщата си дейност и при загуба на време да се намесва и въвежда порядък относно влизащите клиенти на дружеството- ищец.
В с.з. пълномощникът на ищеца
поддържа предявените искове с
доводи, изложени устно и в писмена
защита. Отрича възникването на претендираното
от ответника вземане от неоснователно
обогатяване като предмет на наведено
възражение/ преобразуващо право/ за/ на прихващане.
Отрича да е настъпил ефект
на наведеното възражение за погасяване по давност на вземанията за охранителна услуга за м.
декември
В с.з. пълномощникът на ответника устно и с доводи, изложени в писмена защита моли предявените искове да претърпят санкция на отхвърляне като неоснователни и недоказани , с присъждане на направените по производството разноски.
Съдът след като изслуша представителите на страните, обсъди доводите им и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По претендираните
главни вземания:
Настъпването на главния юридически факт- сключен между страните на 01.01.2009 г. договор, по силата на който търговецът- ответник е възложил на търговеца- ищец да осъществява нощна, а в събота и неделя- денонощна охрана на сгради и друго имущество, необходими за упражняване на стопанската дейност на първия/ на територията на мелничната база в гр.Севлиево/ , срещу заплащане на месечно възнаграждение/ в първоначален размер на 740 лева без ДДС / за услугата е признат и писмено документиран / вж. заверено фотокопие на договорния документ на л.8 и 9 от делото/ , поради което е установен по смисъла на чл. 154, ал.,1 от ГПК. Надлежно установен с представения / л.10/ писмен документ анекс/ л.10 от делото/ е и юридическия факт на сключено на 30.12.2011 г. между страните допълнително споразумение, изменящо клаузата за размера на месечното възнаграждение / чл.10 от договора/ , който е увеличен на 1800 лева с ДДС. Наведеното от ответното дружество възражение , отричащо настъпването на юридически обвързващ за него ефект , произтичащ от този документ, по причина на факта, че подписването му не е дело на управителя му, който единствен разполага с представителна власт да извършва правни действия от негово име и за негова сметка/ чл. 141, ал.2 ТЗ, чл.36, ал.1 ЗЗД/, а на негов служител без представителна власт/ чл.42, ал.1 ЗЗД/, е лишено от здрава правно- логическа конкретна основа и търпи санкция на отхвърляне. Фактът , че подписът, битуващ на документа над името на управителя, в действителност е на служителя на ответното дружество А.К.А. , не е достатъчен да удовлетвори защитната кауза на страната. Въпросният служител свидетелства за неизгоден за тази кауза факт/ вж. показанията му на л.90 от делото/ : бил е упълномощен по него време да подпише спорния договорен документ/ едва ли, ако не е бил, би си позволил да го прави, както и да подписва срещу получател данъчни фактури!?/ , но дори и да би се приело, че не е имало упълномощителна сделка, от чийто предмет да се извежда овластеност да извършва този вид правно действие , фактът, че претендираните вземания като цена на облагаеми доставки на услуга са отразени в посочените в исковата молба данъчни фактури , представляващи първични счетоводни документи и те са включени в отчетния регистър на ответното дружество, наречен дневник на покупките / вж. писмо изх.№ 4449/17..05.2017 г. на ТД на НАП-В.Търново- л. 86 от делото/ е логически необоримо доказателство, както за своеобразно признание на задълженията, така и за съществуването им / вж. в подкрепа на този извод решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т.д.№ 416/2010 г. на I Т.О; решение № 121/21.07.2016 г. по т.д.№ 1622/2015 г. на ВКС, I Т.О./ Това е така, защото записването им в този отчетен регистър няма как да не е последица от съвестно убеждение за тяхното възникване и съществуване в съзнаваните представи на ръководния му представителен орган - никой нормален и почтен търговец с изрядно счетоводство не би включвал в дневника на покупките несъществуващи покупки/ доставки, т.е. не би осведомявал данъчната администрация за наличието им , ако ги няма / така би постъпил само непочтен търговец или псевдо -търговец с престъпната цел да си "присвои" по измамен начин "право на приспадане на данъчен кредит"/. А такова съвестно убеждение освен в съзнателните представи на счетоводителя като технически и юридически съставител на отчетния данъчен регистър и на другите финансово отчетни документи, както бе казано по-горе, ще съществува и в съзнателните представи на ръководния представителен орган на дружеството, тъй-като от положението, че при подаването им пред данъчните власти обичайно и дължимо ги подписва и той - аргумент от чл. 34, ал.3, т.1 от ЗСч. логически неминуемо произтича умозаключение за това вътрешно душевно обстоятелство. А щом действието по включването им в дневника на покупките е последица от съвестно убеждение за възникване и съществуване към този момент на вземанията / задълженията като стойност на услугата по доставките- предмет на фактуриране , това означава , че се признава/ зачита изпълнително юридическо действие на допълнителното споразумение , неподписано от управителя , без оглед на това дали подписалото го лице наистина е имало или не власт по упълномощаване да го прави. И е така, разбира се , защото не може да възникне валидно правно вземане/ задължение , ако няма валиден правопораждащ юридически факт. Ако и да би се приело , че правното действие - сключване на допълнителното споразумение е извършено без представителна власт/ а погледнато здравомислещо не може да е !/, то ще се счита потвърдено от ответника- търговец като последица от категоричното приложение на правилото на чл.301 от ТЗ , основано по хипотеза на факта на непротивопоставяне на управителя веднага след узнаването му - един момент далеч назад във времето. А узнаването и признанието / обяснено по-горе/ образно казано са двете страни на една и съща монета.
Между страните през посочения времеви период е съществувало облигационно правно отношение , чийто източник е разгледания ненаименуван в закона договор за охранителна услуга / допустим от свободата на договарянето - чл.9 ЗЗД и доближаващ се до типичните основни белези на договора за изработка - чл.258 ЗЗД/ от категорията на търговските сделки / чл. 286, ал.1, ал.2, вр. с чл.1, ал.1, т.13 накрая от ТЗ/, който ги е поставил в положение на подчинение на идеята за изпълнението му , така както законът би ги поставил - чл.20а, ал.1, ал.2 ЗЗД. Щом не е спорен факта на изпълнение на основното задължение на ищеца да осъществява охрана на обектите през разглеждания времеви период, то очевидната правна последица от този факт е възникването и изискуемостта на спорните вземания за възнаграждения за предоставената услуга в актива на имуществото му, и съответно- възникване в пасива на имуществото на ответника на задължението да ги заплати- чл.79, ал.1, пр.1-во , члр.63, ал.1, чл.69, ал.1 ЗЗД, чл.10 от договора.
Възражението
за погасяване по давност на вземанията
за възнаграждение за м. декември
Материално правното възражение за погасителна давност има качествената определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ от първия / образно казано: правомерен отказ от изпълнение , „парализиращ”претенцията / чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , щом няма доброволно изпълнение - чл.120 от ЗЗД. Действително тези вземания/ задължения притежават характерните белези на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД: 1/ еднородност на престацията / паричен род/ ; 2/ минимум три парични задължения и поне два периода, които определят падежите им; 3/ поне относително/равенство на периодите за плащане; 4/ задълженията имат единен правопораждащ юридически факт/ договора за охранителна услуга/ ; 5/ без размерът им да е необходимо да бъде изначално определен в някакво абсолютно число, т.е. еднаквостта на размера/ стойността/ на месечната престация не е предвидена в закона като конститутивен белег на периодичните плащания , а може да е определяем по установен отнапред нормативен или договорен алгоритъм/ вж. в подкрепа на тази разширена характеристика приетото в ТР. № 3/ 18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Изискуемостта на всяко едно месечно парично вземане не е определена в текста на договора , поради което следва да се приеме, че настъпва в дните , посочени в двете фактури като дата на падеж - 18.12.2013 г. и 24.01.2014 г. , от които започва да тече тригодишния давностен срок- чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Очевидно е, че към момента на подаване на исковата молба / действие, което по начало прекъсва давността, ако тя не е изтекла – чл.116, б.”б” от ЗЗД/, съвпадащ по силата на логиката на правилото на чл. 422, ал.1 ГПК с момента на подаване на заявлението - 03.02.2017 г. е изтекло календарно време , надхвърлящо рамките на тригодишния давностен срок . Този факт обаче е недостатъчен да породи ефекта на погасителната давност. Това е така , защото в започналия да тече давностен срок е настъпил друг юридически факт , наречен от закона признание на вземането от длъжника , чиято правна последица е прекъсването на давността - чл.116, б."а от ЗЗД. Става дума за недвусмислено направено от счетоводителя на "Житна перла" ООД от името и за сметка на дружеството, волево изявление, с което потвърждава негови просрочени задължения към ищеца, съществуващи към/ на 31.12.2014 г. сред които присъстват и тези по двете фактури- в отговор на писмо изх.№ 33/02.02.2015 г. / вж. заверено копие на писмото на л.29 от делото с изявлението за потвърждение на лицевата част долу на хартиения носител, удостоверено с печата на ответното дружество/. Вярно е , че по начало представително правомощие да прави волеизявление от името и за сметка на дружеството за признание на негови задължения към търговеца- ищец е притежавал управителят, освен ако по пълномощие той не го е възложил на счетоводителя , за което все пак няма твърдения и доказателства. Независимо от това, дори и да е направено по повод на съгласуван обмен на информация между дружествата за нуждите на някаква нормативно изискуема подредба на счетоводната документална отчетност, действието по потвърждението на просрочените задължения само по себе си е годно да има материално правната значимост на признание на вземанията / задълженията по смисъла на чл.116, б."а" ЗЗД/ вж. по въпроса решение № 49/04.04.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 50236/2016 г. IV Г.О./ , защото на първо място за получателя на изявлението и всеки друг външен наблюдател, показва , че в съзнаваните представи на търговеца- ответник те действително съществуват към този момент. На второ място потенциалната му годност да изпълни тази материално правна функция ще се окаже правно реална, щом / ако хипотетично се вземе предвид , че действието е извършено без представителна власт/ управителят не се е противопоставил/ не и отрекъл тази годност/ веднага след узнаването му, в който случай по силата на правилото на чл.301 от ТЗ действието / изявлението/ се счита за негово / т.е. на търговеца/. В конкретния случай след като / както бе изяснено по-горе/ ответникът - търговец с факта на вписване в дневника си на покупките / а неизбежно и в съответните помесечни справки - декларации , подавани до ТД на НАП В.Търново до 14-то число на включително на месеца , следващ данъчния период , за който се отнасят - чл. 125, ал.5, ал.3, ал.1 ЗДДС/ недвусмислено признава / и се примирява/ със съществуването на вземанията/ задълженията , практически невероятно и немислимо е управителят на дружеството да не е знаел за потвърждението им пред ищеца , направено от счетоводителя , още повече, че това не е единичен случай , а обичайна практика. Никой здравомислещ счетоводител под страх от отговорност не би правил подобни произволни "потвърждения" без знанието на ръководителя на предприятието, и правилността на това заключение е толкова съпричастна на житейската и правна логика, колкото и правилността на заключението, че никой нормален и почтен търговец не би съставял фактури за несъществуващи доставки, както и никой нормален и почтен търговец не би ги вписвал в дневника на покупките.
Дори и като крайна хипотеза да би се приело , че управителят на ответното дружество не е знаел за направеното от счетоводителя потвърждение на задълженията и е узнал за него едва в деня, в който е получен преписа от исковата молба , придружен с копие от въпросното писмо , то отново не би могла да се избегне последицата на нормата на чл.301 ТЗ, т.е. приложението й . И това е така, поради обстоятелството , че изтеклото календарно време от 30 дни от датата на получаване на преписите до датата на подаване на писмения отговор на исковата молба е несъвместимо с понятийния израз" веднага след узнаването". "Веднага" значи веднага в общо житейския смисъл, като разбира се преценката дали моментът на началото на изявата на противопоставянето е съвместим с това понятие, ще трябва да е съобразена от гледище на разума със съществуващата според обстоятелствата реална житейска възможност за тази изява по най- бързия начин.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва:
Денят на изпълнение на задължението/ падежа/ за заплащане на възнагражденията за охранителната услуга е посочен във фактурите - чл.69, ал.1, вр. с чл.70, ал.1 от ЗЗД. Основно положение на облигационното право е това, че ако длъжникът не изпълни до изтичането на посочения ден изпада в забава спрямо кредитора – чл. 84, ал.1 , изр.1-во от ЗЗД. Следователно поради неизпълнението на падежите , в полза на ищеца е породено по силата на закона / чл.309а ТЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД/ субективното притезателно право да получи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изпълнение на всяко едно от главните парични задължения . Той е упражнил това си право за времето до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и размерът на отделните вторични/ добавъчни/ вземания, възникнали на това законно правно основание е такъв , каквото е изчислен и претендиран.
По наведеното възражение за прихващане:
Негов предмет е претендирано насрещно парично вземане на ответника спрямо ищеца
в общ размер на 28 463 лева за
периода 21.04.2012 г. до 13.08.2016 г./ по 550 лева на месец, а за м. април
Възражението търпи санкция на отрицание в своята цялост.
За да възникне парично вземане за ликвидиране на последиците от отреченото от правото икономическо явление, наречено “неоснователно обогатяване”/ разместване на имуществени ценности/ блага/ от един субект при друг без правно оправдание при наличието на връзка между обедняването и обогатяването, произтичаща от някакъв общ първопричинен факт и при липса на друг иск за защита- чл.59, ал.1, ал.2 ЗЗД /, произтичащо от факт на ползване на чуждо имущество без правно основание и измерено със стойността на средния пазарен наем, който би могло да се получи като форма на обогатяване на лицето- ползвател, изразена в спестени необходими разходи да заплаща такъв наем, е нужно правният субект , който е претендент да е носител на такова вземане да е собственик на имуществото / вж. ППВС № 1/28.05.1979 г., Решение № 252/23.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2858/2014 г. III Г.О., Решение № 419/13.10.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС - II Г.О./ и по никакъв начин да не се е съгласил / примирил и търпял положение , обективно лишило го от възможността да упражнява правомощието ползване от обема на пълното вещно право, създадено от лицето- ответник . При подобни случаи най- издържана като обяснение на това право би трябвало да бъде идеята , че то не е всъщност истинско обезщетение , защото обезщетението по дефиниция е потребително средство за отстраняване на последиците от настъпване на някаква действителна и точно оценима в пари имуществена вреда, която винаги е продукт на виновно правонарушение , а по-скоро някакво особено вземане срещу неоснователно ползване на чуждо благо- предмет на абсолютното право на собственост или иначе казано: вземане заради обективно отнета възможност на титуляра му да упражнява правомощието ползване на вещта , което вземане наподобява принудителен наем, целящ да отстрани един вид несправедливост, а не точна оценка на пропуснати ползи. Под "обогатяване " може да се разбира не само спестени разходи във вид на неплатен наем, който иначе при нормално стечение на обстоятелствата / ако имаше правно основание/, лицето - ползвател би трябвало да плаща , но и "присвояване" на чуждо правомощие като фактическа облага , тъй-като според разширеното виждане на имущество, в него влизат и благоприятни фактически състояния. Съответно под "обедняване" трябва да се разбира фактически намален обем на правото на собственост- отнета възможност да се извличат облаги от упражняването му по предназначение или по друг правомерен начин, а не - пропуснат наем.
Факт е / установен от изслушаните свидетелски показания/ , че през въпросния период от време в делничните дни , хора на дружеството- ищец са използвали едно от предоставените им помещения за нуждите на охраната и за друга цел - извършвали са услуги по пълнене на пожарогасители за транспортни средства на различни външни клиенти. Факт е, че на близката до това място територия от двора на мелничната сградна база са идвали , спирали и паркирали автомобили на тези клиенти.
Тези факти сами по себе си обаче нямат пораждащ претендираното вземане характер. Освен че помещенията и 1/3 част от двора не принадлежат на актива на имуществото на ответното дружество като обекти на правото му на собственост- негов елемент , не са налице/ доказани/ обстоятелства, от които да може да се направи умозаключение , както че му е отнета възможността да ги ползва по някакво предназначение , така и че е имало несъгласие/ противопоставяне срещу използването им за другата цел от хора на ищеца. Напротив - освен че помещенията така или иначе са предоставени на тези хора , който факт би влизал в разрез с идеята за някакво "съвместно"/ на двете дружества/ ползване, съвсем ясно личи от свидетелските показания , че всъщност не е било налице никакво противопоставяне , а чисто и просто- търпимост, равнозначна на мълчаливо съгласие. Дори няма нито твърдения, нито ясни и убедителни доказателства че конкретните помещения през разглеждания период са били предоставени за ползване на ответното дружество по силата на сключен със собственика договор за наем и за тях е заплащана наемна цена/ за да е мислима хипотеза на посегателство от трето лице по смисъла на чл. 233, ал.2 ЗЗД и евентуално да се мисли за "обедняване" чрез разход за платен наем за "неползване"/ .
Действително при пълненето на пожарогасителите е била разходвана някаква електрическа енергия , чиято стойност безспорно не е заплатена от ищеца. Разбираемо е, че ако заплащането на тази стойност е ставало за сметка на ответното дружество , тогава от тези два факта би произлязло явлението неоснователно обогатяване за чужда сметка и би възникнало негово вземане към ищеца за ликвидиране на неблагоприятните му имуществени последици. Това вземане по начало се изразява в по-малката сума между тази на обогатяването и на обедняването- чл.59, ал.1 ЗЗД, но при подобни случаи и двете ще са равни. Проблемът тук е , че не са събрани/ а и едва ли е възможно да бъдат събрани/ сигурни доказателства за точния размер/ количество/ и стойност на изразходваната електрическа енергия при употребата на оборудването за пълнене на пожарогасителите, нито са събрани доказателства , че търговецът- ответник я е заплатил със свои средства . По тази причина съдът не може да приложи правилото на чл.162 ГПК / вж. Решение № 107/08.10.2015 г. по т.д. № 2226/2014 г. на ВКС-II Т.О./, като определи размера на обедняването и обогатяването , ползвайки а в тази предметна връзка прогнозните резултати на хипотетично даденото заключение на изслушаната и приета електротехническа експертиза относно какво би било месечното количество електрическа енергия , която би могла да се изразходва при ползването на оборудването , изчислено за 8 часов работен ден и левовата му равностойност .
Що се отнася до твърденията за направени други разходи от ответното дружество във връзка с дейността на хора на дружеството- ищец по предоставянето на услуга на трети външни лица , изразена в пълнене на пожарогасители за транспортни средства / заплащане на стойност на вода, почистване, перилни препарати, нает портиер/, нито да събрани доказателства за връзката им с тази дейност, нито за размера им.
Отделно от всичко това, следва да се отбележи, че доказателствата не установяват един особено
значим факт, а именно, че цялата тази дейност е била осъществявана от
името и за сметка на дружеството - ищец , а не по собствен почин и частен интерес на
лицата, които са е извършвали, за да
е възможно въобще по начало да се мисли за обогатяването му за сметка на ответното дружество.
Затова следва да бъде отречено като неоснователно/ в една част/ и недоказано/ в друга част/ преобразуващото право за постигане на пълен погасителен ефект на претендираните вземания чрез прихващането им с това вземане от неоснователно обогатяване / чл. 103, ал.1 ЗЗД/, упражнено пред съда , чието решение да зачете/ санкционира този ефект в крайния правораздавателен резултат на спора/ чл.298, ал.4 от ГПК/.
По изложените съображения предявените искове подлежат на положителна санкция в своята цялост.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца плащане на сумата 3 105,20 лева , представляваща сбор от всички направени по заповедното/ 950 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 410 лева- заплатена държавна такса/ и исковото/ 410 лева - заплатена държавна такса , 1330 лева - заплатена адвокатско възнаграждение и 5 лева- ДТ за съдебно удостоверение/ производства, разноски , съгласно представения отчет по чл.80 ГПК / л. 200 от делото/ и тяхното документално установено реално извършване.
Предвид това , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по реда на чл.415, ал.1, вр.
с чл.422, ал.1 от ГПК, че "ОХРАНА И
БАНКОВ СЕРВИЗ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, Община Севлиево, улица Никола
Д.Петков" № 41, вх. А, ет.4, с ЕИК ********* е
титуляр/ носител/ на претендирани
и положително санкционирани със заповед за изпълнение от 06.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 435/2017 г. на
ВТРС вземания , длъжник по които е "ЖИТЕН КЛАС 17" ООД / със предишно
наименование-"Житна Перла" ООД/, със седалище и адрес на
управление: гр.В.Търново, ул.Сан Стефано № 32, с ЕИК *********, както следва: 1/ за
сумата 17 892 лева, представляваща сбор
от възнаграждения за извършена охранителна услуга за м. декември
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК е "ЖИТЕН КЛАС 17" ООД / със предишно наименование-"Житна Перла" ООД/, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Сан Стефано № 32, с ЕИК ********* да заплати на "ОХРАНА И БАНКОВ СЕРВИЗ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, Община Севлиево, улица Никола Д.Петков" № 41, вх. А, ет.4, с ЕИК ********* сумата 3 105,20 лева , представляваща сбор от всички направени по заповедното/ 950 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 410 лева- заплатена държавна такса/ и исковото/ 410 лева - заплатена държавна такса , 1330 лева - заплатена адвокатско възнаграждение и 5 лева- ДТ за съдебно удостоверение/ производства, разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: