РЕШЕНИЕ
№
10.10.2012г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,
I-ви граждански състав
На 19.09. 2012 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Петрова
гражданско дело № 1667 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Т.К.
***, с ЕГН ********** против Г.С.К. *** с ЕГН **********. В исковата молба
ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на г. в гр. Ш. общ. К.Твърди,
че бракът е първи за нея и втори за ответника.Посочва, че нямат родени от брака
деца.Ищцата твърди, че с К. се познавали още от ученическите години, като още
тогава ги свързвала сърдечна дружба, която прекъснала след завършване на средното
образование. Ответникът сключил брак с
друга жена, като продължавал да се интересува от ищцата и да я търси. Ищцата
избягвала контакти с него, поради причина, че същият бил семеен. Впоследствие
ищцата разбрала, че ответникът напуснал семейството си и с течение на времето
възстановили контактите си. Ответникът се развел и през г. и сключил брак с
ищцата. Бракът им потръгнал добре, ответникът я уверявал, че има силни чувства
към нея. По време на семейния им живот ищцата
установила, че К. има проблем с алкохола, който не съумявал да
преодолее. Твърди, че с течение на годините проблемът се задълбочил, ответникът
започнал да пие ежедневно и в това състояние тормозил ищцата. Заплашвал, че ще
я напусне, като дори започнал да я обижда с думите “курва”, “долна мръсница”. Ищцата
твърди, че започнал да проявява непристойно поведение- в пияно състояние се е
случвало да пада по улиците и да търси медицинска помощ. Посочва, че през
дългогодишния им брак, ответникът не влагал средства в домакинството. Това
принудило К. преди три години да замине
на работа в Р Г.. Съпругът й отказал да
я придружи. Ищцата твърди, че между тях не съществува хармония, чувства на
уважение и разбирателство, нямат общи интереси, живеят разделени близо години.С оглед на гореизложеното от съда се
иска да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните брак
като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Ищцата претендира
ползването на семейното жилище, нейна собственост, находящо се в гр. Ш., да
бъде предоставено на нея. Претендира съдът да постанови за в бъдеще да носи
предбрачното си фамилно име Г..
Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. Заявява, че предявеният иск за прекратяване на брака, поради
дълбоко и непоправимо разстройство е основателен, но не по изложените в исковата молба съображения. Твърди, че
изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Възразява срещу
твърденията в исковата молба, че не е полагал грижи за семейството. Посочва, че
към момента е пенсионер, но винаги е работил и е получавал високи доходи.
Твърди, че от години ищцата е в Р Г.,
като не подпомага семейния бюджет, а стабилизира единствено своето финансово
състояние. К. посочва, че семейството им не е имало нужда от финансови средства
и това е причината, поради която на няколко пъти е разговарял с ищцата да се
върне в Б.. Навежда твърдения, че когато е посетил ищцата в чужбина е
установил, че тя е свързала живота си с друг мъж. Претендира бракът им да бъде прекратен, поради
дълбоко и непоправимо разстройство и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, заявява, че вина за това има
съпругата. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните
си представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански
брак №г. Г.С.К. и Г.Т. Г. сключили
граждански брак на г., като съпругата
приела да носи фамилно име К..
От представения по
делото Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №, т. , нот. Дело №
г. се установява, че ищцата е собственик
на основание наследство, съдебна
делба и давностно владение на следния
недвижим имот: дворно място от
Останалите,
приложени към делото писмени доказателства съдът не обсъжда с оглед
неотносимостта им към предмета на делото.
По
делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени от ищцата: П. Г. П.-
семейна приятелка и Н. К. К. – първа братовчедка
на ищцата. От показанията на
свидетелките се установи, че от години
между съпрузите съществуват проблеми, породени
от злоупотребата на ответника с
алкохол. Под въздействието на алкохола К.
ставал груб, отправял обидни думи
към ищцата, като я наричал „ долна мръсница“, курва“. По природа ищцата била по-чувствителен човек,
но водена от привързаността си към съпруга си му отвръщала с мили думи. В последните години злоупотребата с алкохол
довела до промяна на
личността на ответника. Установи се, че
ищцата полагала грижи за
домакинството. Със съгласието на съпруга си преди три години заминала за
Р Г., за да спечели средства за ремонт на
семейното им жилище. Миналата
година ремонтирали покрива на къщата. Макар
и първоначално ответникът да е изразил съгласие със заминаването в
чужбина, в последно време започнал да
изпитва неоправдана ревност към съпругата си. Без основание отправял обвинения,
че поддържа извънбрачна връзка. Към настоящия момент страните живеят в едно жилище, но обитават различни етажи.
Въз
основа на горното съдът прави следните правни
изводи:
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск
за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че страните от 3 години
се намират във фактическа раздяла. Причина за разрива в отношенията им е
злоупотреба с алкохол от страна на съпруга и грубото му и цинично отношение към ищцата в това състояние. Бракът
им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и
морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че
брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1
от СК. Отношенията между съпрузите не
съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите,
нито за обществото. При това
положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на
съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи, като съдът
приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има съпруга. Той оспори
наведените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи вината му за
разстройството на брака, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си, както и такива установяващи брачни провинения на съпругата. По
изложените съображения КРС намира, че предявеният конститутивен иск за развод –
чл. 49, ал. 1 от СК, е основателен и следва да бъде уважен, като сключения
между страните брак бъде прекратен по вина на съпруга.
По иска с правно основание чл. 56, ал.1 от СК за
предоставяне на семейното жилище
след развода, предявен от ищцата:
Понятието за
семейно жилище е легално определено в §1от ДР на СК, където
е посочено, че „семейно” е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Страните по делото нямат родени от брака деца. По делото се
установи, че семейното жилището, находящо се в гр. Ш. е собственост на ищцата. От
представената в съдебно заседание
писмена декларация се установи, че ищцата не притежава
друго жилище, т. е налице е жилищна нужда.
По отношение на фамилното име на съпругата, съдът
приема следното.
В чл. 53 СК законодателят е предвидил, че съпругът
може да възстанови фамилното си име преди брака. След като съпругата, приела фамилното име на
съпруга си при сключване на брака,
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, то следва да
се уважи. След прекратяване на брака
ищцата ще носи предбрачното си фамилно име Г..
Съдът определя окончателна държавна такса за прекратяването
на брака в размер на 50 лв., като следва да се приспадне внесената от ищеца при
подаване на исковата молба ДТ от 25лв. и разликата от 25 лв. да
се заплати от ответника.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. чл. 329, ал.1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищцата и направените по делото
разноски в размер на 825 лв..
Водим от
горното, КРС
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Г.Т.К. ***, с ЕГН ********** против Г.С.К.
*** с ЕГН **********, за който е
съставен акт за граждански брак №г. на Община К.,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило
по вина на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се
в гр. Ш. на ищцата Г.Т.К.
с ЕГН *********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
съпругата Г.Т.К.
с ЕГН ********* да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Г.С.К. *** с ЕГН ********** да заплати по сметката на КРС ДТ в
размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Г.С.К. *** с ЕГН ********** да заплати
на Г.Т.К. ***,
с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 825 лв..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: