Решение по дело №1433/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1603
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050701433
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ………./………...2021 г., гр. Варна

 

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР.ВАРНА, двадесет и втори състав в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Янка Ганчева

 

при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 1433 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „С.М.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "***, представлявано от проф. д-р С.А., д.м.н. – изпълнителен директор, против Заповед №РД-253С-155/31.05.2021 г. на Управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, с която на дружеството са наложени пет финансови неустойки в размер на по 500 лв., на основание чл. 76, ал. 3 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 432, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 -2022 г. /НРД за МД 2020-2022г./. Определен е 14 - дневен срок от връчване на заповедта да се преведе сумата от общо 2500 лв.  по сметка на НЗОК.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Считат за неправилни констатациите, отразени в протокола за извършена проверка, които са послужили за издаването на оспорената заповед. Сочат, че е нарушен чл. 400, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., тъй като за контрольор е назначено лице, което няма образователно – квалификационна степен, а именно К.К.. Изразяват становище, че К.няма правомощия по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО. Излагат твърдения, че посоченият според проверяващите пропуск да се впише придружаващо заболяване в съответното „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ и в съответните епикризи противоречи на правилата за добра медицинска практика и това налага двамата контрольори да имат образователно – квалификационна степен магистър по медицина. Сочат, че след като единият от двамата не отговаря на това условие, то Управителят на НЗОК е допуснал процесуално нарушение още с първото действие по издаване на процесната заповед. Твърдят също така, че не са изпълнени условията на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, тъй като обжалваната заповед е лишена от мотиви. Изложени са доводи, че административният орган при издаване на заповедта не е обсъдил възраженията им, с което е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК. Посочват, че протоколът на арбитражната комисия не им е изпратен, което е нарушение на чл. 432, ал. 4 от НРД. Считат за недопустимо и необосновано налагането на финансова неустойка в максимален размер. В случая са нарушение изискванията за индивидуализация на санкцията, визирани в чл. 413 НРД и предвид факта, че пропуските при оформяне на документи имат по – скоро технически характер и от тях не са произлезли никакви вреди, намират че следва да се приложи чл. 408, ал. 4 от НРД. В подкрепа на доводите си са цитирали практика по сходни въпроси на ВАС. В допълнение са посочили, че административният орган неправилно е обвързал нарушенията на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО за ИЗ №№2501/136/2021 и 3681/192/2021 и съответно чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО за ИЗ с №№ 3754/199/2021 и 2622/140/2021. По отношение на ИЗ № 3681/192/2021 е посочено, че в амбулаторен лист № 000351/29.01.2021г., издаден от лекар специалист – кардиолог е вписано придружаващо заболяване „Други желязонедоимачни анемии“, но в посочената терапия липсва лекарствен продукт за лечение на такива анемии. По време на престоя на пациента в лечебното заведение са направени всички необходими изследвания, като не е установена желязодефицитна анемия. Посочено е, че лекуващият екип не е длъжен да възприеме становището на специалиста от доболничната помощ. Във връзка с ИЗ № 2501/136/2021 в амбулаторен лист № 000306/25.01.2021г., издаден от лекар специалист – кардиолог, в част „придружаващи заболявания и усложнения“ е вписана „Хиперплазия на простата“, сочат че това не е заболяване, а състояние /симптом/. Като твърдят, че правилно лекуващият екип не е включил това състояние в епикризата, но го е включил в анамнезата на същия документ, като е посочено, че в протокола за извършена проверка е неправилно посочен номера на амбулаторния лист. По отношения на пациенти с ИЗ №№ 847/70/2021, 3754/199/2021 и 2622/140/2021 сочат, че освен в епикризите придружаващите заболявания са посочени и в ежедневните електронни отчети към НЗОК за дейност по КП. Твърди се, че болничното лечение е изпълнено според всички изисквания на медицинския стандарт и болните са получили необходимите за състоянието им, компетентни, навременни, достатъчни и качествени медицински грижи. Посочено е, че всички медицински специалисти са подложени на огромно напрежение, вследствие на работата в условията на епидемичното разпространение на COVID-19. С оглед изложеното, молят да се отмени изцяло обжалваната заповед, в условие на евентуалност да се измени, като се намали размера на наложената финансова неустойка до минималния предвиден размер, съгласно чл. 416, ал. 3 от НРД. Отправено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържат жалбата и молят процесната заповед да бъде отменена. Депозирани са писмени бележки, в който са развити подробни съображения за основателност на жалбата.

Ответникът – Управителят на НЗОК, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че при издаването на обжалваната заповед са спазени всички административнопроизводствени правила и материалноправни норми.

Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор № 030811/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури.

Административното производство по издаване на оспорвания акт е започнало със Заповед № -РД-25-138/17.03.2021 г., издадена на основание чл. 72 ал.2 и ал. 5 от ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 от ЗЗО, глава двадесет и двадесет и първа от НРД за МД за 2020-2022 г. и във връзка с пар. 10 от НРД, с която Управителя на НЗОК, е наредил да бъде извършена проверка на МБАЛ „С.М." ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "***, представлявано от проф. д-р С.А., д.м.н. – изпълнителен директор, по изпълнение на договор № 030811/25.02.2020 г. Със същата заповед е разпоредено проверката да бъде извършена от д-р П.К.и К.В.К. контрольори в дирекция КАПДЗЗО.

Въз основа на извършената проверка по заповедта на директора на НЗОК е издаден констативен протокол №РД-25-138-1/.07.04.2021 г./л. 6 от адм. преписка/, подписан от К.и К..

При извършената проверката е констатирано:

Установени са две нарушения на чл. 293, ал.3, .т. 3 и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗО, при проверка на ИЗ № 3681/192/2021 на ЗОЛ И.К.П., период на хоспитализация 03.02.2021г. – 05.02.2021г. по КП №20.1 и ИЗ № 2501/136/2021 на ЗОЛ Р.Н.К., период на хоспитализация 25.01.2021г. – 28.01.2021г. по КП №25;

Установени са три нарушения по чл. 385 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55 ал.2, т.2 и т.5 от ЗЗО по ИЗ № 847/70/2021 на ЗОЛ Р.Г.Я., период на хоспитализация 10.01.2021г. – 15.01.2021г. по КП №28; ИЗ № 3754/199/2021 на ЗОЛ М.В.М., период на хоспитализация 03.02.2021г. – 05.02.2021г. по КП №26; ИЗ № 2622/140/2021 на ЗОЛ Р.А., период на хоспитализация 26.01.2021г. – 28.01.2021г. по КП №25;

В описаните ИЗ, в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ /бланка МЗ-НЗОК №7/ по отношение на всички нарушения и в епикризите  - в два от случаите, не са отразени придружаващи заболявания на пациентите, които са отразени в медицинската документация.

В протокола е отразено, че  петте случая представляват нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, визирани в част IV „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара пациент“, блок „Преминал през лечебното заведение пациент“ от „Указание за попълване на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ на Приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРД за МД 2020-2022г. , а за два от случаите е прието, че е налице неспазване на условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки, в частта на реквизити в издадената епикриза.

Констативния протокол е връчен на жалбоподателя на 13.04.2021 г. /л. 16 от адм. преписка/.

По делото са приложени заверени копия от цитираните амбулаторни листи и епикризи /л. 79-96 от адм. преписка/.

В указания срок за възражения, на 21.04.2021 г. в администрацията на НЗОК е постъпило писмено възражение от Изпълнителния директор на УМБАЛ "С.М." ЕАД срещу констатациите на проверяващите контрольори /л. 24 от преписката/.

Във връзка с постъпилото възражение, за разглеждането на същото, е била определена арбитражна комисия, чийто 6-членен състав, поименно е бил определен, със Заповед № РД-18-41/12.05.2021 г. /л. 82 от делото/ на директора на РЗОК – Варна. В състава на комисията, от квотата на РЗОК, са включени трима лекари и от квотата на БЛС – Варна, също трима лекари.

Арбитражната комисия на свое заседание, проведено на 13.05.2021 г., при пълен кворум на състава, е разгледала възражението на УМБАЛ „С.М." ЕАД. Арбитражната комисия не е достигнала до решение, поради равен брой противоположни гласове. Представителите на РЗОК са потвърдили констатациите по протокола, като са приели възраженията за неоснователни, а представителите на БЛС са отхвърлили констатациите по протокола. Протокола от проведеното заседание изпратен на Управителя на НЗОК с писмо изх. № 35-00-709/4/19.05.2021г. /л.94 от делото/.

Въз основа на съставения констативен протокол, Управителя на НЗОК е издал Заповед № РД-253С-155 от 31.05.2021 г., с която на осн. чл. 76, ал.3 от ЗЗО, чл. 432, ал. 3 и чл. 416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г.  на жалбоподателя са наложени две финансови неустойки в размер на по 500 лв., на осн. чл. 293, ал. 3, т. 3 и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗО и три финансови неустойки в размер на по 500 лв. на осн. 385 ал.1 от НРД на МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55 ал.2, т.2 и т.5 от ЗЗО.

Заповедта е връчена на дружеството-жалбоподател на 09.06.2021 г.

Жалбата до съда е депозирана в НЗОК-Варна на 22.06.2021г.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена комплексна съдебно – медицинска експертиза, като вещото лице – хематолог е дало заключение, че при приемане на пациента по ИЗ №3681/192/2021 в болничното заведение, същият е с нормална кръвна картина и е хематологично здрав. Вещото лице е посочило, че поставената диагноза ЖДА - D50.8 /желязодефицитна анемия/ в доболничната помощ е неоснователна и не покрива медицинския стандарт за този вид анемия. В съдебно заседание вещото лице К. прави уточнение, че кардиолога, посочил диагнозата е нямал основание да го прави, тъй като не е приложена кръвна картина или не е посочила в амбулаторния лист стойностите на хемоглобин, хематокрит и брой еритроцит. Експертът сочи още, че не може на 29.01 пациентът да има желязодефицитна анемия, а три дни по – късно при приемането в болница да е напълно здрав. Вещото лице е посочило, че има два показателя, типични за желязодефицитната анемия – MCV – среден обем на еритроцита и MCH – средно хемоглобиново съдържание в един еритроцит, като и двата показателя на пациента са в норма. Освен това експертът посочва, че тази диагноза се доказва с биохимичен панел, който включва изследване на серумно желязо, ЖСК, сатурация на трансферин и серумен феритин.

Вещото лице – уролог сочи, в своята част от заключението, че пациентът по ИЗ №2501/2021 е бил със заболяване „Хиперплазия на простата“, а не със симптом. Посочено е, че се лекува консервативно, а когато няма успех оперативно. По отношение на втората част от поставения въпрос е посочило, че в епикризата е записано, че пациента при постъпване е с „постоянен катетър, поради патология“. Вещото лице сочи, че от документите не се вижда направлението за хоспитализация и вероятно заболяването е посочено като код на болестта N40, което означава Доброкачествена простатна хиперплазия. В съдебно заседание, експертът прави следните уточнения: При настъпване на определена възраст при мъжете, всички страдат от хиперлазия на простата, което е увеличаване на простата. Посочено е, че хиперплазията на простата не е симптом, а определено състояние. Вещото лице уточнява, че в проверяваната документация няма данни дали поставеният катетър е само в следствие на хиперплазията на простата. Съдът кредитира заключението на вещите лица като обективно и компетентно дадено.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт,  в законоустановения срок, от надлежна страна-адресат на заповедта и пред надлежния съд, жалбата против заповедта се явява допустима за разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

Оспореният административен акт – заповед за налагане на финансови санкции е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗО – Управителя на НЗОК, в писмена форма, поради което е валиден.

Съгласно чл. 55 ал.2 от ЗЗО  Националните рамкови договори съдържат:

т.2  отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ;

т.3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2;

т. 5. документацията и документооборота;

Съгласно чл. 293 ал.3 т.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. епикризата съдържа следните реквизити: 1. паспортна част; 2. окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП – наименование; 3. придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10; 4. анамнеза; 5. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус; 6. параклинични изследвания; хистологичен резултат, потвърждаващ окончателната диагноза; 7. консултативни прегледи; 8. терапевтична схема и др.

Нормата на чл. 385 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г. сочи, че „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2.

 По отношение констатациите по т.1  от заповедта ответника е приел, че при проверка на ИЗ № 3681/2021 г. в направленията за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури, бланка № 7, както и в епикриза, не е отразено придружаващо заболяване "Други желязонедоимъчни анемии". Заболяването е отразено в амбулаторен лист № 000351/2021 г. издадено от лекар -  кардиолог. Видно от приетата по делото СМЕ, в.л. хематолог изрично заявява, че предвид наличната по делото медицинска документация, пациента П. е хематологично здрав и няма основания съгласно медицинския стандарт за поставяне на диагноза - "Други желязонедоимъчни анемии" или "Желязодефицинтна анемия - неуточнена".  За покриване на критериите за диагнозата е необходимо наличие на ниски стойности на хемоглобин, хематокрит, или нисък брой еритроцити. При приемането в болничното заведение пациента е бил с нормална кръвна картина, изследвания които да сочат наличие на такова заболяване  няма, поради което счита, че няма основание за поставяне на такава диагноза. Съдът кредитира заключението на в.л., при тези установявания приема, че не са събрани безспорни доказателства от които да се направи извод, че е извършено соченото нарушение по т.1. За отразяването на придружаващо заболяване на пациент в медицинската документация, следва да са налице обективни данни за същото, в случая по делото не се събраха доказателства, сочещи, че пациента П. е с придружаващо заболяване "Други желязонедоимъчни анемии", което да поражда вписването му в сочените от ответника документи. Отделно от това в оспорения акт липсват каквито и да е  мотиви защо ответника приема, че констатирания пропуск в документацията обуславя неспазване на условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки.

Относно нарушението по т.2 -  ИЗ № 2501/2021 г.  в направлението за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури, бланка № 7, както и в епикриза, не е отразено придружаващо заболяване "Хиперплазия на простата". Заболяването е отразено в амбулаторен лист № 000301/2021 г. издадено от лекар -  кардиолог. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че хиперплазия на простатата е симптом, а не заболяване. Това се потвърждава от приетата по делото СМЕ, по която специалист - уролог сочи, че хиперплазията на простата е заболяване, което се лекува консервативно.  Правилно ответника е преценил, че следва в направлението за хоспитализация и епикриза да се отрази соченото заболяване, което е нарушение на изискванията за работа с медицинска документация. От друга страна, съдът констатира, че в  оспорения акт липсват каквито и да е  мотиви защо ответника приема, че констатирания пропуск в документацията обуславя неспазване на условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки.

По отношение на останалите три нарушения по ИЗ № 847/2021 г., ИЗ № 3754/2021 г. и ИЗ № 2622/2021 г. е прието, че в направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури - бланка № 7 не е отразено придружаващо заболяване на тримата пациенти - "Захарен диабет тип 2". При самата проверка е констатирано е, че заболяването е отразено в медицинската документация - титулната страница на историята на заболяването и епикризата. Съдът намира, че са осъществени посочените  три нарушения. При анализ на Указания за попълване на Направление за хоспитализация, Част ІV „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент“ показва, че за определени вписвания е указано „задължително се вписва“, докато за други такова указание липсва. Така например: в графата „дата и час на изписване/превеждане“ е указано - задължително се вписва датата на изписване от болницата; като час на изписване/превеждане задължително се вписват час и минути; в графата „за новородено“ е указано - задължително се вписва и номерът на история на заболяване на майката; при отчитане на клиничните пътеки се вписва задължително кодът, посочен в съответния алгоритъм; в графата „статус“ - задължително се попълва статусът на пациента и др. Видно от цитираното указание, по отношение графата „придружаващи заболявания и усложнение“ е указано следното: на трите реда се вписват съответните състояния съобразно правилата за кодиране, като се поставя и допълнителен код, когато се изисква съобразно правилата за кодиране, обозначен с * в МКБ10; диагностична/терапевтична или оперативна процедура- код по МКБ 9 KM. В текста на указанието, по отношение на тази графа липсва вписване на израза „задължително се вписват“. Съдът взе предвид и факта, че в случая направлението за хоспитализация е документ издаван от доболничната помощ , с който пациента се насочва за хоспитализация. В сравнение с основните медицински документи - история на заболяването и епикриза, отразената в  този документ здравна информация е минимална и не се ползва в бъдеще от други медицински специалисти за лечение на пациентите. По изложените доводи, съдът прави извод, че неотразяването на придружаващото заболяване на пациента в направлението за хоспитализация не е в пряка зависимост с адекватното му лечение, тъй като безспорно е установено, че соченото придружаващо заболяване и на тримата пациенти е посочено в историята на заболяването и в трите епикризи.

При издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори, като управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Според разпоредбата на чл.72, ал.3 от ЗЗО, служителите на НЗОК по ал.2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице, съответно, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице, като за издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК, контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители.

Административното производство е започнало въз основа на Заповед № РД-25-138/17.03.2021 г. на Управителя на НЗОК, с която последният е разпоредил извършването на проверка на УБАЛ "С.М." ЕАД, като е определил обхвата на проверката, а именно: контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

Сформираната със Заповед № РД-18-41/12.05.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, Арбитражна комисия, разгледала подаденото от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД възражение по повод процесната проверка, е незаконен. Съгласно изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗЗО в състава на комисията са включени трима представители на РЗОК и трима на РК на БЛС. Съгласно цитираното правило, арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, и на съответните районни колегии на съсловните организации, на лекарите в случая. Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, изисква изрично в състава на арбитражната комисия, да се включват за всеки конкретен случай, представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 и по чл. 74, ал. 3. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от Директора на съответната РЗОК - чл. 75, ал. 5 от ЗЗО. Правилата за работа на арбитражните комисии са разписани в чл. 425 и сл. от НРД за МД за 2020-2022г. В чл. 425, ал. 4 от НРД е посочено, че Директорът на съответната РЗОК организира създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в този раздел. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, при осъществяване на правомощията си по ал. 4, Директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай, посочените по реда на ал. 3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. С оглед представените от ответника доказателства и след проверка на електронната страница на БЛС https:/ /blsbg.eu/bg/medics/search? DocSearch %5Busername% 5D=&DocSearch%5Buin%5D=&DocSearch%5Bidspecold%5D%5B%5D=46&DocSearch%5Bidspecold%5D%5B%5D=90&DocSearch%5Bregion%5D=VAR&yt0=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5/, съдът установи, че сред определените членове на арбитражната комисия, не е налице с член със специалност „Клинична хематология“ въпреки, че в одобрения, и то именно от ответника, общ списък на членове и от БЛС и от квотата на РЗОК, които могат да се включат в състава на арбитражните комисии, са налични 16 лекари с тази специалност. Съдът установи също така, че сред членовете на арбитражната комисия няма и такъв със специалност „Урология“, въпреки, че има 32 лекари с тази специалност, които са включени в регистъра на БЛС.  При това положение, следва да се приеме, че Директорът на РЗОК - Варна не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, на чл. 425, ал. 5 от НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности за процесния случай, въпреки обективната възможност да стори това, като включи специалист по "Клинична хематология" и „Урология“ в състава на комисията, за да изпълни изискването за включване в състава й на лица "които имат отношение към описаните констатации в протокола за проверка". Касае се до нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им, опорочава изцяло тази процедура. Още повече, че единият от членовете на арбитражната комисия е без придобита специалност /д- р Кръстева/. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд по подобни казуси – Решение № 9396/10.07.2018 г. пост. по адм. д. № 3085/ 2018 г. по описа на ВАС, VІ отд., Решение № 10413/ 06.08.2018 г. пост. по адм. д. № 6362/ 2017 г. по описа на ВАС, VІ отд. др.

Нарушено е правото на участие в арбитражното производство на оспорващото лечебно заведение. Визираното в чл. 428, ал. 2 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности право на всяка от страните в спора да поиска отвод на член на комисията, предполага заповедта на Дирекрора на РЗОК, с която е назначена арбитражната комисия, по всеки конкретен случай, да бъде връчена на съответното лечебното заведение. От доказателствата, представени по преписката се установява, че Заповед № РД-18-41/12.05.2021г. е съобщена само на определените с нея членове, а не и на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, което води на извода, че жалбоподателят е лишен от възможността да направи отвод на членовете на арбитражната комисия, чието решение е съществен елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите за извършено нарушение, доколкото и произнасянето в съответна насока, предпоставя по- нататъшния ход на административното производство.

След като не е била създадена комисия, Управителят на НЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Това налага излагането на самостоятелни мотиви в заповедта. Управителят е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушение на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите в протокола, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Това задължение е закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Вместо това органът е приповторил констатациите от протоколa без да изложи конкретни съображения по направените възражения. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил свои, различни от протокола и задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции вр. чл.76, ал.3 от ЗЗО и на чл.418, ал.3 от НРД  за МД за 2020 -2022 г. Допуснатото нарушение е съществено и e самостоятелно основание за отмяна на издадения акт/ в този смисъл вж. Реш.№ 9954 от 21.07.2020 г. по адм.дело № 4567/2020 г. на ВАС,VI-отд./.

С оспорения акт на жалбоподателя са наложени пет наказания на осн. чл. 432 ал.3, вр. чл. 416 ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г., в размер на по 500 лв.  Съгласно чл. 416 ал.3 от договора, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В случая санкциите надхвърлят установения минимален размер от 200 лв., Управителят на НЗОК е длъжен да изложи фактическите си съображения, обосноваващи приложения размер. В оспорената заповед липсват мотиви, обосноваващи наложения максимален размер на санкциите, при отчитане на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на санкционираното лице.

Гореизложеното налага извод, че атакуваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, е постановена при наличието на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, което налага отмяната й.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателят се следва да се присъдят сторените по делото разноски, в общ размер на 325.50 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, от които - 50.00 лв. - заплатена държавна такса, 175.50 лв. – възнаграждение за вещо лице и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „С.М.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "***, представлявано от проф. д-р С.А., д.м.н. – изпълнителен директор, Заповед №РД-253С-155/31.05.2021 г. на Управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, с която на дружеството са наложени пет финансови неустойки в размер на по 500 лв., на основание чл. 76, ал. 3 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 432, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 -2022 г. /НРД за МД 2020-2022г./. Определен е 14 - дневен срок от връчване на заповедта да се преведе сумата от общо 2500 лв.  по сметка на НЗОК.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „С.М.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "***, представлявано от проф. д-р С.А., д.м.н. – изпълнителен директор,  сумата в размер на 325.50 /триста двадесет и пет лева и 50 ст./ лева съставляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                            С Ъ Д И Я: